№ 636
гр. София, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариана Христова
Членове:Петя Алексиева
Радост Бошнакова
като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507892 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Г.ф. срещу постановление от 26.04.2021 г. на
ЧСИ М.П. с рег. № 851 и с район на действие СГС, с което е отказано да бъдат намалени
разноските за адвокатското възнаграждение на взискателя по изп. дело № 1007/2021 г., респ.
за пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.
В жалбата се твърди, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение от
365.78 лева е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на изпълнението и
липсата на необходимост от предприемане на действия по принудително изпълнение от
представителя на взискателя за удовлетворяване на вземането на последния, изведена от
функциите на Гаранционния фонд и възможността му за удовлетворяване на вземанията по
изпълнителния лист. Иска се отмяна на обжалваното действие на съдебния изпълнител.
Претендира разноски.
Взискателят Я.В.С. е подал възражения по жалбата, навеждайки че последната е
недопустима, а при евентуалност – неоснователна поради погасяване на задълженията по
изпълнителния лист въз основа на наложен от съдебния изпълнител запор, като в мотивите
си по чл. 436, ал. 3 от ГПК - съдебният изпълнител също заявява становище за нейната
неоснователност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното
действие, възраженията по нея и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено
1
следното:
Производството по изп. дело № 1007/2021 г. по описа на ЧСИ М.П. и с район на
действие СГС е образувано по молба от 08.04.2021 г. на взискателя Я.В.С. - адвокат, по
изпълнителен лист от 05.04.2021 г., издаден въз основа на влязъл в сила съдебен акт по гр.
дело № 4906/2019 г. на РС – Враца, за заплащане от длъжника Г.ф. на взискателя Я.В.С. на
сумата от 1308 лева – възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв за предоставена безплатна правна
помощ на страна по производството.
Молбата на взискателя Я.В.С. е подадена чрез процесуален представител – адв. К.М.,
като с нея е поискано налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. С представения
към молбата договор за правна защита и съдействие от 08.04.2021 г. страните са уговорили
предоставянето в процесното принудително изпълнение на безплатна правна помощ на
взискателя Я.Д., предвид на осъществяваната от него дейност като адвокат. Определеното от
съдебния изпълнител въз основа на договора адвокатско възнаграждение от 365.78 лева, е
възложено в тежест на длъжника заедно със сумата от 250.68 лева – такси по Тарифата към
ЗЧСИ (несъответстващи на приложените по делото 2 бр. сметки общо за сумата 210.88
лева), с обективираното в поканата на съдебния изпълнител разпореждане за разноските.
На 08.04.2021 г. съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение
до длъжника, връчена на последния на 09.04.2021. По представеното копие на
изпълнителното производство липсват данни за предприемане на действия по
осъществяване на искания от взискателя изпълнителен способ – запор върху банкови сметки
на длъжника, но признание за осъществяването им и изпълнението им чрез превод на сумата
се съдържа в становището и възраженията на взискателя (в съответствие с изложеното в
жалбата).
Длъжникът е направил възражение на 14.04.2021 г. за прекомерност на възложеното
му адвокатско възнаграждение и пропорционалната такса и е поискал от съдебния
изпълнител същите да бъдат намалени в минималния размер от 200 лева по Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съобразно него
пропорционално да бъде намален и размерът на таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.
След становище на взискателя (отново с признание за плащане на сумата по наложен
запор) с постановление от 26.04.2021 г. във връзка с така направеното от длъжника
възражение съдебният изпълнител е отказал да намали възложените му по изпълнителното
производство адвокатско възнаграждение от 200 лева за образуването на изпълнителното
производство и 160.78 лева за процесуално представителство.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Жалбата от 07.05.2021 г. е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, видно от
съобщението за връчване на обжалваното постановление на 29.04.2021 г. Същата е
допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК
акт на съдебния изпълнител, а именно – разноски по изпълнението, поради което и
възраженията на взискателя в обратния смисъл се явяват неоснователни.
2
Разгледана по същество жалбата се явява и основателна.
Отговорността за разноските по изпълнителното производство се урежда по
правилата на чл. 79 от ГПК, чл. 78 – 84 от ЗЧСИ и Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ). Съгласно чл. 78 от ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за
извършване на изпълнителни действия и за извършването на други действия, като размерът
и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на
министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по
изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от
частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице – арг. от чл.
79 от ЗЧСИ. Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в
Тарифата, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес - чл.
82 и 83 от ЗЧСИ.
Длъжникът съгласно чл. 79 от ГПК не отговаря за разноските в изпълнителното
производство само в три случая. Когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния
лист, защото е платил дълга си преди това, респ. при прекратяване на изпълнението на
друго основание по чл. 433 от ГПК, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда или когато разноските, направени от взискателя са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
В разглеждания случай единствените действия, извършени от процесуалния
представител на взискателя, са свързани с образуването на изпълнителното производство по
чл. 426 от ГПК. В молбата по чл. 426 от ГПК е посочен изпълнителен способ от
представителя на взискателя, представляващ налагане на запор върху вземания на длъжника
от търговски банки, но посочването му е част от изискванията за редовност на молбата за
образуването на изпълнително производство, поради което то не представлява
самостоятелно искане за извършване на изпълнително действие, предприето от
представителя на взискателя. При наличието само на подадена от последния молба за
образуването на изпълнителното производство срещу длъжник, за който поначало се
предполага, че разполага с необходимия финансов ресурс, за да изпълни парично
задължение, следва несъмненият извод, че единствените извършени от процесуалния
представител на взискателя действия са свързани с образуването на изпълнителното
производство. Други действия по изпълнението не представляват и тези по искането на
длъжника за изменението на разноските по изпълнителното производство, при
разглеждането на което разноски не се дължат и които в случая дори са осъществени лично
от взискателя като страна по изпълнението, а не от неговия представител. Този извод не се
променя и от данните по становището и възраженията на взискателя за погасяването на
вземането, за принудителното събиране на което е образувано изпълнителното
производство, от превеждането на сумата от банкова сметка на длъжника по наложен от
съдебния изпълнител запор, а не поради доброволно плащане от длъжника, тъй като запорът
е изпълнен от банката в срока за доброволно изпълнение (видно от становището от
26.04.2021 г. на взискателя), правещо ненужно плащането от самия длъжник в същия срок,
3
поради което такова развитие на изпълнителното производство следва да се приравни на
случаите, в които длъжникът е изпълнил доброволно в срока за доброволно изпълнение.
Действие по изпълнение, включително и за конкретното изпълнително производство, не
представлява и искането на взискателя по чл. 405 от ГПК за издаване на изпълнителния лист
(така и разяснения по Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС), поради което и то също не може да обоснове възлагане на разноски в
изпълнителното производство.
Възнагражденията по чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) не се кумулативни, а самостоятелни
по своето основание и ред за определяне на техния размер и са обусловени от спецификата
на изпълнителното производство и дадената от закона изрична възможност на длъжника да
погаси дълга си в срока за доброволно изпълнение, което изпълнение в този срок прави
ненужна защитата на взискателя с предприемане на други (нови) изпълнителни действия по
производството. По тези съображения законодателят е изключил и възможността за
възлагане върху длъжника и на разноските за изпълнителните способи, които са изоставени
или не са приложени, респ. са ненужни за принудителното изпълнение на дълга – чл. 79, ал.
1, т. 2 и 3 от ГПК. Следователно при наличието само на подадена от взискателя молба за
образуването на изпълнителното производство заплащането на адвокатско възнаграждение
към този момент за осъществената от представителя на взискателя защита в по-голям
размер от 200 лева за процесното изпълнително производство се явява прекомерно по
смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ето защо, обжалваното постановление, с което отказано намаляване на възложените
на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение на сумата от 200 лева, следва да бъде
отменено.
Изводът за прекомерност на адвокатското възнаграждение води до основателност и
на искането на жалбоподателя за размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата
към ЗЧСИ, определена върху незаконосъобразно възложеното от съдебния изпълнител
адвокатско възнаграждение от 165.78 лева – разликата над сумата от 200 лева до сумата от
365.78 лева (включваща и недължимата в принудителното производство сума от 5 лева по
искането на взискателя по чл. 405 от ГПК).
С оглед константната практика на ВКС за недължимост на разноски при разглеждане
на спор за разноските по производството, какъвто е разглежданият, такива не следва да
бъдат присъждани на жалбоподателя.
По изложените съображения Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.ф., с адрес: гр. София, ул. ****, постановление от
26.04.2021 г. по изп. дело № 1007/2021 г. по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 и с район на
действие Софийски градски съд, с което е отказано намаляване на разноските по
4
принудителното изпълнение за адвокатско възнаграждение от 365.78 лева на сумата от 200
лева и за пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, определена върху
възложеното от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение от 165.78 лева – разликата
над сумата от 200 лева до сумата от 365.78 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5