№ 1011
гр. Пазарджик, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Д. Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Д. Чардаков Гражданско дело №
20255220101646 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.250, ал.1 и чл.86 ЗЗД
за заплащане на сумата 9179.44 лв. – пари на влог, ведно със законната лихва
за забава от подаването на исковата молба в съда на 17.04.2025 г. до
плащането, както и на сумата 333.64 лв. – обезщетение за забава за периода
11.01.2025 г. – 16.04.2025 г.
Ищцата Р. А. П. с ЕГН ********** със съдебен адрес в гр. София, ул.
„Цар Шишман“, №3, вх.Б, ет.2 твърди да е във валидно облигационно
отношение с ответника Д. И. К. с ЕГН ********** от гр. П., ул. ******** № *,
ет. *, произтичащо от договор за влог, по който на 02.10.2012 г. е предала на
ответника за отговорно пазене сумата от 15179.44 лв., за което страните са
подписали приемо-предавателен протокол. Уточнява, че средствата са
получени от продажбата на поименни компенсационни бонове, предоставени
на наследниците на И.. А. Б. по реда на ЗОСОИ, и представляват дела на
наследника Е. П. Х., която преди 25 години е заминала със съпруга си в
Република Сирия и оттогава е в неизвестност. Уточнява още, че сделката по
продажбата на поименните компенсационни бонове е сключена със
съдействието и посредничеството на ответника и представлявани от него
1
търговски дружества.
Ищцата твърди още, че влогът е уговорен без срок, както и че
многократно е канила ответника да й върне сумата, което последният е
изпълнил частично, превеждайки по нейна банкова сметка общо 6000 лв.,
както следва: на 28.03.2023 г. – 2000 лв., на 26.06.2023 г. – 1000 лв., на
14.09.2023 г. – 2000 лв.и на 16.01.2024 г. – 1000 лв. Твърди, че на 10.01.2025 г.
писмено е поканила остатъка да върне остатъка от парите в размер на 9179.44
лв., но до момента не е налице изпълнение. Поддържа, че поради допусната
забава ответникът й дължи обезщетение в размер на законната лихва върху
просрочената главница, което за периода 11.01.2025 г. – 14.06.2025 г. възлиза
на 333.64 лв.
Иска от съда да осъди ответника да й върне остатъка от влога и да й
заплати обезщетение за забавата. Сочи доказателства и претендира разноски.
С писмения отговор ответникът е оспорва сключването на договора и
получаването на вложената от ищцата сума за отговорно пазене. Оспорва иска
при твърдение, че сумата следва да върне не на ищцата, а на сънаследника Е.
П. Х. или на нейните наследници, ако тя също е починала. Моли иска да бъде
отхвърлен.
В първото съдебно заседание ответникът за първи път е възразил срещу
твърдението на ищцата за наличието на договор за влог между тях при
твърдение, че парите са му предадени от ищцата в изпълнение на договор за
поръчка. Възражението не е допуснато за разглеждане от съда поради
неговото несвоевременно предявяване на основание чл.131, ал.2 ГПК.
Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона достигна до
следните фактически и правни изводи:
За основателността на главния иск ищцата следва да установи, че е
предала на ответника сумата, чието връщане претендира, който я е получил от
нея със задължение да я пази и върне.
При установяване на горното ответникът следва да докаже връщането
на вложените средства, ако твърди това.
Получаването на сумата 15179.44 лв. не се оспорва от ответника и се
установява от представения протокол от 02.10.2012 г., съдържащ подписите на
страните по делото. От записаните в протокола изявления е видно, че сумата е
предадена от ищцата на ответника за отговорно пазене и същата представлява
2
делът на Е. П. Х. от средствата, получени при продажбата на поименните
компенсационни бонове, предоставени на наследниците на И.. А. Б., а
ответникът е оператор по сделката.
Не е спорно и че ответникът е върнал на ищцата част от получените
средства в размер на 6000 лв., което се установява и от представеното
извлечение от нейната банкова сметка. От същото е видно, че ответникът е
наредил четири банкови превода с посочено основание „полагащ се дял на Е.
П. Х. по протокол от 02.10.2012 г.“, както следва: на 28.03.2023 г. – 2000 лв., на
26.06.2023 г. – 1000 лв., на 14.09.2023 г. – 2000 лв. и на 16.01.2024 г. – 1000 лв.
Договорът за влог по чл.250, ал.1 ЗЗД е реален, едностранен и поначало
безвъзмезден договор, който се сключва с предаването на движима вещ от
влогодателя на влогоприемателя, при което за последния възниква
задължението да я пази и върне. Употребата на израза „върне“ показва, че
влогоприемателят следва да предаде вещта на този, от когото я е получил. Той
може да я предаде и на трето лице, ако това е предвидено в договора, съгласно
чл.22 ЗЗД. За действителността на сделката и за възникването на
задължението на влогоприемателя е без значение кой е собственикът на вещта
и това обстоятелство не е елемент от фактическия състав на сделката.
Тълкуването на писмените изявления на страните в съставения приемо-
предавателен протокол от 02.10.2012 г. и употребата на израза „отговорно
пазене“ налага извод, че сключеният между тях договор е за влог, при който
влогоприемателят не може да се разпорежда с получените средствата,
съгласно забраната в чл.257, ал.1 ЗЗД, тъй като такава възможност не е
предвидена в протокола.
Посочването, че средствата са за дела на наследника Е. П. Х. не може да
се тълкува в смисъл, че волята на страните е била сумата да се предаде на
третото лице, нито да се тълкува в смисъл, че влогодателят не може да иска
нейното връщане.
Горният извод се подкрепя от факта, че ответникът е върнал част от
вложените средства именно на ищцата, а не ги е предал на третото лице или на
негови евентуални наследници.
Следователно между страните е налице валиден договор за влог, в
изпълнение на който ответникът се е задължил да пази и да върне на ищцата
получената сума в размер на 15179.44 лв.
3
При договора за влог влогодателят може по всяко време да поиска
връщането на вещта на основание чл.252, ал.1 ЗЗД, което означава, че
задължението е изискуемо от момента на неговото възникване – чл.69, ал.1
ЗЗД. Ответникът не твърди и не сочи доказателства, че е изпълнил
задължението да върне на ищцата остатъка от вложената сума в размер на
9179.44 лв., поради което главният иск следва да се уважи в предявения
размер.
За основателността на иска по чл.86 ЗЗД ищцата следва да установи
наличието на главен дълг и забавата на ответника.
Съдът формира извод, че ответникът дължи изпълнение на безсрочно
парично задължение към ищцата. При безсрочните задължения длъжникът
изпада в забава от момента на поканата – чл.84, ал.2 ЗЗД. Установява се от
представената по делото писмена покана, че тя е получена на ответника на
11.01.2025 г. Следователно същият е в забава от 12.01.2025 г. и до деня преди
подаването на исковата молба в съда – 16.04.2025 г. дължи на ищцата
обезщетение в размер на 316.98 лв. /размерът на законната лихва е изчислен от
съда с помощта на калкулатора за законна лихва от електронната страница на
НАП/. Ищцата претендира 333.64 лв., поради което искът следва да се уважи
до размера на 316.98 лв. и да се отхвърли за разликата.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 2217.18 лв., от които
417.18 лв. – внесена държавна такса и 1800 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. И. К. с ЕГН ********** от гр. П., ул. ******** № *, ет. *
да заплати на Р. А. П. с ЕГН ********** със съдебен адрес в гр. София, ул.
„Цар Шишман“, №3, вх.Б, ет.2, сумата от 9179.44 лв. – дължима по договор за
влог от 02.10.2012 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на
исковата молба в съда на 17.04.2025 г. до плащането, както и на сумата 316.98
лв. – обезщетение за забава за периода 11.01.2025 г. – 16.04.2025 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 316.98 лв. до претендираните 333.64 лв.
4
ОСЪЖДА ответника Д. И. К. да заплати на ищцата Р. А. П. съдебни
разноски в размер на 2217.18 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Пазарджик в
2-седмичен срок от неговото връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5