Р Е Ш Е Н И Е
№ 68
гр. Сливница, 27 април 2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, първи състав, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесети юни през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Ангелина Гергинска
при участието на секретаря Петър Петров като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 44 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. ЗАНН.
А.К. роден на ***г***,
чрез защитникаси – адв. П.П. *** обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 423/2016
от 05.12.2016г. на началника на Митница Столична, с което на основание чл.18,
ал.1, вр. чл.11а, ал.1 от ВЗ, му е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 1000,00лв. за извършено от него нарушение по чл.11а, ал.1 от ВЗ вр.
чл.2, ал.1 от Наредба №Н-1/ 01.02.2012г. на МФ и на основание чл.20 от ВЗ в
полза на държавата са отнети 24 000,00 британски лири , 560,00евро и 635
турски лири.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление с
искане да бъде отменено. Твърди се, че отразеното в наказателното постановление
не отговаря на истината. Подробно излага съображенията. Заявява, че липсват
доказателстваот които да е видно, дали е спазена процедурата по уведомяване на
лицето какви задължения следва да изпълни. Твърди се че жалбодателят е искал да
декларира средствата, които е носел, но митническият служител не му е
предоставил тази възможност. Не е отразено в съставеният АУАН на какъв език е
протекла комуникацията между митническите служители и жалбодателя т.к. при
влизането му в страната, никой не го е уведомил за задължението му да декларира
носената от него сума, нито го е поканил да го направи. В съдебно заседание,
жалбодателят не се явява, представлява се.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата.
Моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло. Редовно призован в
съдебно заседание не изпраща представител Депозирал е писмено становището си.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от
фактическа страна следното :
Не се спори между страните, а съдът намира за
безспорно установено, че на посочената в АУАН № 266/07.07.2016г. дата, час и
място свидетелите К.Л.Ц. и Т.И. И. , са
били на работа на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси „ на МП Калотина,
когато на трасето пристига лек автомобил , около 17,00ч., с англиска
регистрация, управляван от А.К. и пътуващ със съпругата си, представящи английски
документи за самоличност. Попитали и двамата поотделно дали има нещо за
деклариране, на което те отговорили отрицателно. Пристъпили към проверка, като
преди да отвори багажника на лекия автомобил, св.Ц. запитал жалбодателя на
турски език , дали има валута за деклариране, на което той отговорил, че има
кредитни карти и 500 евро в брой. Свидетелят извършил личен преглед на
жалбодателя, при който в горните два джоба на панталона намерил общо
19 000 британски лири, в друг джоб на панталона му намерил от 560 евро.
При проверката на автомобила в допълнителен багажник, намерил нов термус,
опакован в кутия, като след демонтаж на дъното на термоса между външното
метално тяло и вътрешното термо тяло, увити в алуминиево фолио, били открити
общо 6 000 британски лири; в барчето между двете предни седалки открили
635 турски лири. За извършената проверка е съставен протокол за митническа
проверка /л.34 от делото/, в кото е отразено извършването на дествието за
времето от 17,00ч. до 18,20ч. Свидетелят заявява, че с жалбодателят се е
разбирал на турски език, който език, свидетелят влядее и за което представя
доказателства, а за жалбодателят е майчин език. След установяването на
цитираната по-горе недекларирана валута, св.Ц., уведомява началник-смяната и
органите на досъдебното производство. За нарушението на място на жалбодателя
бил съставен АУАН с посочения по – горе номер, екземпляр от който не му бил
връчен , т.к. жалбодателя, отказал да подпише съставените в хода на
административната проверка протоколи и самият АУАН, което е удостоверено с
подпис на свидетел.
Образувано е незабавно досъдебно производство
№40/2016г. по описа на Митница Столична, на 07.07.2016г., с първто действие по
разследването а именно – протокол за оглед на местопроизшествие извършен за
времето от 20,20ч. до 21,30ч. От същия е видно, че освен жалбодателя и
съпругата му, при извършването на това процесуално следствено дествие е
присъствал и преводач – А.И., разпитана в качеството на свидетел по настоящото
производство. В хода на воденото досъдебно производство, е установено, че в
двата предни джоба на панталона на жалбодателя били намерени 18 000
британски паунда, в задния му джоб – 560 евро, в автомобила, в барчето между
двете предни седалки – 635 турски лири, а в термуса – 6 000 лритански
паунда. Досъдебното производство е прекратено с постановление на прокуратурата
от 11.07.2016г. на основание чл.24, ал.1 от НПК, като материалите са изпратени
на Митница Столична за реализиране на
административната отговорност на А.К..
Въз основа на постановление на прокуратурата от 11.07.2016г.
и съставения АУАН, на 05.12.2016г. било издадено обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена
въз основа на показанията на свидетелите К.Л.Ц. , Т.И.И. и А.Б., както и от приетите по
делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно
нарушение № 266/07.07.2016г., наказателно постановление № 423/2016 от 05.12.2016г., както и приложените по
административнонаказателната преписка
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата.
Тя е подадена в срок от лице посочено в
обжалваното постановление, като нарушител, т.е. от лице което има правен
интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
Административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя е започнало по акт за установяване на митническо нарушение,
съставен от компетентно длъжностно лице от съответното митническо учреждение,
което като митнически орган осъществява функция по митнически контрол и надзор
- актът е съставен от К.Л.Ц. и Т.И.И. в
качеството им на митнически инспектори в ТМУ Столична, Агенция „Митници”..
Актът за установяване на митническо нарушение е
съставен при нарушаване разпоредбата на
чл. 42 ЗАНН, като съображенията в тази насока са следните: В акта е посочено че е издаден за извършено на 07.07.2016
г. нарушение по чл. 11а, ал.1 от Валутния закон/ВЗ/ и чл.1, ал.1, във вр. чл.8,
ал.1 от Наредба №Н-1/01.02.2012г. за пренасянето през границата на страната
парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и
за воденето на митнически регистри по чл.10а от ВЗ като в него е посочен
нарушителят – А.К. роден на ***г*** като не е декларирал във валутна митническа
декларация по чл.9 от Наредба №Н-1/01.02.2012г., пренасяната от него
чуждестранна валута в размер на 25 000британски лири; 560 евро и 635
турски лири, не е изпълнил задължението, визирано в разпоредбата на чл.11а,
ал.1 ВЗ, вр. чл.1, ал.1 от Наредба №Н-1/01.02.2012г., което се санкционира по
реда на чл.18, ал.1 ВЗ. Актосъставителят, е направил описание на нарушението и
обстоятелствата при които е установено. Посочено е че жалбоподателя пътува
към България. Подробно е описано че при
запитването “има ли нещо за деклариране”, жалподателят отговорил отрицателно.
Подробно е описано, че след това е пристъпено към извършването на проверката.
Посочено че при преминаване през границана на страната ни и пренасянето на парични средства за или от
трета страна в размер на или повече от 10 000евро, то същата подлежи на
деклариране пред митническите органи по реда на чл.9 от Наредба №Н-1/01.02.2012г.
Посочено е че описаната по-горе валута е иззета с Протокол за оглед на
местпроизшествие по ДП №40/07.07.2016г. по описа на Митница Столична.
За да представлява едно деяние административно
нарушение съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, същото следва да е извършено
виновно и да е обявено от закона за наказуемо. Тези обективно дадени
предпоставки обуславят наличието, или не на съответното административно
нарушение. На първо място следва да се отграничи и обоснове наличието на
противоправното деяние /действие, или бездействие/. В тежест на административно
наказващият орган обаче е доказването на тези обстоятелства – чл. 53 ал. 1 от ЗАНН.
В конкретния случай, съдът приема, че е налице
съществено нарушение на процесуалните правила довело до нарушаване правото на
защита на лицето жалбоподател. Съобразно разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от НПК
приложима на основание препращата норма на чл. 84 от ЗАНН, в административно
наказателното производство, когато участващото в производството лице не владее
български език, органът извършващ съответните действия е длъжен да му осигури
преводач с цел обезпечаване на адекватно и справедливо участие в процеса по
установяване на нарушението, събирането на доказателства и реализация на
процесуалните му права.
В случая, по безспорен и несъмнен начин е
установено по делото, че на А.К. е бил връчен посочения по – горе АУАН, без да
му е извършен превод на съдържанието на акта. АНО не е установил, че лицето, на
което е връчен акта владее български език и не се нуждае от превод на
съдържанието му. Следва да се отбележи, че твърдението на свидетеля, че лицето
е запознато служителите на митницата на турски език със съдържанието на акта не
може да се възприеме за валидно извършен превод, тъй като дори това да е вярно,
то никъде не е отразено в така издадените административни актове, а и липсва
процесуална възможност представител на административния орган да извършва
превод в производството по установяване на административно нарушение и налагане
на административно наказание.
Задължение на административния орган
пред който се развива производството е да осигури преводач и да се убеди, че
нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт, както и правата,
произтичащи от образуваното по този начин срещу него административнонаказателно
производство. Правото на нарушителя да
ползва преводач е неотменимо. Единствено и само при негово изрично и надлежно
дадено съгласие преводач може и да не бъде назначен. В конкретния случай за
отказ от преводач от страна на жалбоподателя, липсват каквито и да било
доказателства, включително и писмени изявления в тази насока от страна на
наказаното лице. Такъв отказ не е бил документиран, или обективиран по друг
начин и при връчване на наказателното постановление.
Обстоятелството, че в цялата АНП, респективно в
АУАН липсват данни на какъв език е бил запознат със съдържанието на акта и
доказателствата въз основа на които е било установено нарушението, водят до
извода, че в случая е било нарушено правото на защита на лицето жалбоподател. В
този смисъл е нарушена нормата на чл. 43 ал. 1 от ЗАНН, която предвижда след
съставянето на акта, същия да бъде предявен на нарушителя за запознаване със
съдържанието му и за подпис. Липсата на надлежен превод на текста на акта,
предполага, че нарушителя не е бил запознат с неговото съдържание, което от
своя страна се явява съществено процесуално нарушение водещо до невъзможност да
се ангажира административно наказателната отговорност на посоченото като
нарушител лице.
От приетите от съда факти по случая е видно, че нарушителят не
владее български език, поради което същият има правото по чл.21, ал.2 и чл.142,
ал.1 от НПК да се ползва от родния си или от друг език, който владее чрез
назначен преводач. Това процесуално право е свързано с осигуряване на правото
на нарушителя да узнае същността на обвинението за извършено нарушение, а от
тук и възможността да предприеме съответна на интересите му защита, така че
административнонаказателният процес да бъде справедлив по см. на чл.6, т.3,
б.”а” и “е” от ЕКЗПЧОС. Съдът не
споделя изложеното от процесуалния представител и тълкуването му на §3 от
Директива 2010/64/ЕС от 20.10.2010г. Напротив, не е спорно, че
административнонаказателното производство представлява „наказателна процедура“
по смисъл на чл.4, §1 от Протокол №7 към ЕКПЧЧОС, поради и което, изключването на нуждата от извършен устен или писмен
превод в административнонаказателното производство, при лица, които не владеят
български език е незаконосъобразно. В конкретния случай не е спорно, че в хода
на проведеното досъдебно производство, на жалбодателят е бил назначен преводач
– А.Б. и едва там е видно, че му е бил извършен устен превод от турски език на
български и обратно, факт, който липсва като посочване в протеклото
административно наказателно производство.Бе доказано по безспорен начин, както
от свидетелските показания на св.Б., така и от приетите писмени доказателства,
че към момента на извършване на митническата проверка, установяването на
митническото нарушение и съставнето на АУАН, преводач не е бил осигурен.
Производството по налагане на административно
наказание е една последваща дейност и предполага образуване на
административно-наказателно производство, наличие на административна преписка и
събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение.
Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се
произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се
произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на
административно нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост,
преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно
постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните
законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва да са
налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови
реквизити на наказателното постановление са императивни по характер. В
конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с наказателно
постановление № 423/2016 от 05.12.2016г. издадено от зам.началника на Митница
Столична, намира същото за издадено от
компетентен орган в кръга на правомощията му. Спазена е разпоредбата на чл. 47,
ал. 1, б. “ б ” ЗАНН, според която административни наказания могат да налагат
длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ. Съгласно
разпоредбата на чл. 18, ал.10 от ВЗ наказателните постановления се издават от министъра
на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица. В настоящия случай
атакуваното наказателно постановление е издадено от Стефан Златков в качеството
му на началник на Митница “ Столична ”, оправомощен да издаде атакуваното
наказателно постановление, видно от представената по делото заповед № ЗМФ-495/21.04.2010 г. на министъра на
финансите. Наказателното постановление е издадено при спазване разпоредбата на
чл. 57 ЗАНН въз основа на акт за установяване на митническо нарушение. Подробно
е описано както нарушението, така и мотивите за определяне на наказанията.
Въпреки, че само по себе си процесното НП отговаря на посочените по-горе
изисквания, при порочен АУАН и при нарушаване на процесуалните правила във
връзка с издаването на АУАН, то и процесното НП е порочно.
Предвид характера
на описаните нарушения, обуславящи решаващия извод на настоящата инстанция,
съдът намира, че същите са от категорията на съществените, което предполага
отмяната на обжалваното НП.
При преценка на делото по същество съдът намери
следното:
Съгласно посочената в наказателното постановление като нарушена
разпоредба на чл.11а, ал.1 от ВЗ, пренасянето на парични средства в размер на
10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за
или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи. Съобразно
чл.2, ал.1 от Наредба № H-1/01.02.2012г., декларирането се извършва по реда на
чл.9 – лицата задължително попълват и представят пред митническите органи
декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на
финансите. Възраженията на жалбодателя, че е следвало да бъде
поканен да декларира носените от него парични средства са неоснователни.
Митническите служители нямат задължение да подканват гражданите да изпълняват
задълженията си, да им връчват декларации или каквото и да друго действие, в
посока изпълняване на задълженията на гражданите. Релевантното
за реализиране на административнонаказателна отговорност по реда на чл.18,
ал.1, вр. чл.11а, ал.1 от ВЗ обстоятелство е неизпълнението на въведеното от
закона задължение за деклариране. По делото е безспорно установено пренасянето
от А.К. на
парични средства в размер, подлежащ на деклариране, пренасянето им от трета страна, каквато е
Република Сърбия, и недекларирането им пред митническите органи по реда на чл.9 от
Наредба № Н-1/01.02.2012г. Събраните в хода на административнонаказателното
производство достатъчно писмени доказателства и в съдебното производство
безпротиворечиви гласни доказателства безспорно сочат, че жалбодателят не е изпълнил
задължението си по чл.11а, ал.1 от ВЗ да декларира пред митническите органи
пренасяните укрити в двоно дъно на
акумулатора на автомобила с който пътува парични
средства.
Следователно е налице извършването на административно нарушение. Нарушението
е извършено при пряк умисъл, тъй като жалбоподателят съзнателно е нарушила
забраната на закона.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 423/2016 от 05.12.2016г. на началника на Митница
Столична, с което на А.К. роден на ***г***, на основание чл.18, ал.1, вр.
чл.11а, ал.1 от ВЗ, му е наложено административно наказание “глоба” в размер на
1000,00лв. за извършено от него нарушение по чл.11а, ал.1 от ВЗ вр. чл.2, ал.1
от Наредба №Н-1/ 01.02.2012г. на МФ и на основание чл.20 от ВЗ в полза на
държавата са отнети 24 000,00 британски лири , 560,00евро и 635 турски
лири.
Решението подлежи на обжалване и протест в
14 дневен срок от съобщаването му на страните пред АС – София област .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: