Р Е Ш Е Н И
Е № 262053
гр. Пловдив, 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично
заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при
секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3173 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с установителен
иск за собственост правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Е.К.Г., Ц.Т.Г.,
К.Д.Г. и Н.Д.Г. срещу С.А.Г..
Ищците твърдят, че са наследници на
общия им наследодател К.Д.Г., починал на ***г., като първият от тях – Е.Г. е
пряк наследник (***), а другите трима ищци – наследници по право на заместване
на другия покоен *** на наследодателя – Д.К.Г.. Общият им наследодател К.Д.Г.
придобил чрез покупко-продажба, оформена в нотариален акт № *** незастроено
правно дворно място с площ от 241,50 кв.м., представляващо парцел ***, кв.***,
кв.*** по плана на гр. ****, *** от 1959 г. С решение № 208 на ИК на ГНС –
Пловдив, взето с Протокол № ***г., ГНС Пловдив е отстъпил в полза на А.Д.Г.
(праводател на ответника) правото на строеж за част от описаното по-горе дворно
място, като в решението е посочено, че правото на строеж се отстъпва върху
държавна част от мястото, като е указано, правото на строеж да се реализира от
суперфициаря А.Г., заедно със собственика на парцел *** – К.Д.Г.. Ищците сочат,
че в цитирания протокол неправилно било посочено, че дворното място е държавно,
тъй като то било придобито от техния праводател по силата на цитираната правна
сделка от 1958 г., както и сочат, че праводателят на ответника придобил само
правото на строеж върху мястото. Твърдят, че с договор за делба от 05.09.1962
г. наследодателят им К.Г. и А.Г. извършили делба на новопостроената в имота
сграда, като К.Г. получил в дял първия жилищен етаж от сградата, а А. Г. –
втория етаж от сградата. Между страните нямало спор по отношение на правото на
собственост досежно жилищната сграда, но възникнал спор по отношение на правото
на собственост за поземления имот, който представлявал ПИ с идентификатор № *****,
с площ от 191 кв.м., тъй като с дарение, оформено с нотариален акт № ***** А.Д.Г.
и ***** му дарили на ответника С.Д.Г. ½ идеална част от процесния имот.
Ищците оспорват праводателите на ответника да са притежавали идеалната част от
имота, като поддържат техният наследодател да е изключителен собственик на
имота. Предвид изложените твърдения за ищците се поражда правният интерес да
предявят настоящия иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че са изключителни собственици на процесния поземлен имот, при квоти:
за Е.К.Г. – ½ идеална част, за всеки от тримата Ц.Т.Г., К.Д.Г. и Н.Д.Г.
– по 1/6 идеална част. По изложените съображения молят за уважаване на
предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника С.А.Г., със становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорва ищците да са еднолични собственици на процесния
недвижим имот, като твърди, че не се легитимирали с твърдения титул за
собственост – договор за продажба, тъй като в него не бил купувач праводателят
на страните. Поддържа, че е собственик на ½ идеална част от дворното
място по силата на договори за дарение от 1997 г. и 2011 г., а праводателят му
придобил собствеността на основание договор за делба от 1962 г. Евентуално,
навежда възражение за придобивна давност – изтекло в негова полза и
присъединено от праводателите му А. и П. Г. давностно владение за периода от
1962 г. до датата на завеждане на исковата молба. Моли за отхвърляне на
предявения иск. С допълнителен отговор възразява срещу допустимостта на иска
досежно ½ идеална част от имота, която се не оспорвала да е собственост
на ищеца. Моли за прекратяване на производството в тази част. Претендира
разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт за покупко-продажба № **** М. Р. е
придобил празно място, образувано от парцел ***, с площ от 241,50 кв.м.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *** К.Д.Г. е закупил празно дворно място, намиращо се в гр. ***,
представляващо парцел ***, кв. *** по
плана на гр. ***, състоящ се от 241,50 кв.м.
С решение № 208/ 29.12.1958 г. е
отстъпено на А.Д.Г. правото на жилищен строеж върху държавна земя, включена в
границите на урегулиран парцел *** в кв.***, по
регулационния план на гр. ***, на държавното място от 180 кв.м. и граници,
означени в служебна скица. Съгласно решението за всекиго от строителите правото
на строеж се отстъпва върху целия урегулиран парцел със задължение да построят
по одобрен архитектурен проект предвидената в квартално-застроителния план
двуетажна жилищна сграда, със задължение да построи заедно с К.Д.Г. –
съсобственик на останалата реална част от парцела.
Съгласно договор за делба на недвижим
имот от 05.09.1962 г. е извършена делба на двуетажна жилищна сграда, построена
в гр. ***, върху парцел ***, кв.***, ***,
*** по плана на гр. ***, като в първи дял на А.Д.Г. е
апартамент на втория етаж, избено помещение на приземния етаж на запад от
разделната стена между детската стая и всекидневната, спалнята и хола, ½
от дворното място, представляващ УПИ, върху който е построена жилищната сграда,
½ идеална част от общите части на сградата; в дял втори на К.Д.Г. е апартамент
на първи етаж, избено помещение на приземния етаж на изток от вътрешната разделната
стена между всекидневната и детската стая и спалнята, сочеща на юг, ½ от
дворното място, представляващ УПИ, върху който е построена жилищната сграда,
½ идеална част от общите части на сградата.
С протокол от 04.05.1973 г. на
Пловдивски Районен съд е одобрена спогодба за подялба на съсобствения между
страните недвижим имот, находящ се в гр. ***, като в дял I на Д.К.Г. и Е.К.Г. се дава застроено дворно място с
площ от 241,50 кв.м., с право на строеж върху същото на един жилищен етаж,
представляващо парцел ***, имот пл. № **
в кв. ***, стар ** по плана на гр. ***, ***, ведно с построения върху дворното
място първи жилищен етаж на двуетажната жилищна сграда с площ от 108 кв.м.,
както и частта от избените помещения от приземния етаж на същата жилищна сграда
на изток от вътрешната разделителна стена. В дял втори на К.Д.Г. се дава за
изравняване на дяловете правото на ползване до края на живота му на
самостоятелната детска стая /спалня/ от апартамента, ведно с ползването на сервизни
помещения, както и правото на гледане и издръжка при настъпване на временна или
продължителна нетрудоспособност.
Видно от нотариален акт за дарение на
недвижим имот № *** А.Д.Г. и П.Т.Г. даряват на **** си Е. А. Г. апартамент на втори
етаж с площ от 108 кв.м., какво и избени помещения, разположени в западната
част на приземния етаж, ведно с ½ идеална част от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена
сградата, цялото с площ от 180 кв.м., съставляващо имот пл. № ***, за който е
отреден парцел *** по плана на комплекс „***“ в
гр. ***.
С протокол от 14.11.1997 г. на
Пловдивски районен съд е одобрена постигната спогодба, съгласно която на Е.К.Г.
се възлага в изключителна собственост
½ идеална част от дворно място с площ от 241,50 кв.м. от парцел **-***, кв. *по плана на кв. *** – гр. ***, ведно с
първия жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда с площ от 108 кв.м., а в дял на
Д.К.Г. се възлага ½ идеална част от дворното място.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот със
запазено право на ползване № *** С.А.Г. е придобил правото на собственост по
отношение на ½ идеална част от апартамент, заемащ целия втори жилищен
етаж с площ от 108 кв.м., ведно с ½ идеална част от общите части на
сграда и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена.
С нотариален акт за дарение на недвижим
имот № *** Е. А. Г.-Г. дарява на **** си С.А.Г. ½ идеална част от СОС с
идентификатор № *****, находящ се в гр. ****.
С нотариален акт за дарение на недвижим
имот № **** А.Д.Г. и П.Т.Г. даряват на *** си С.А.Г. ½ идеална част от
ПИ с идентификатор № *****, находящ се в гр. ****, ведно с построената в имота
сграда с идентификатор № *****
Видно от удостоверение за наследници
изх. № ***, издадено от Община Пловдив, район ****, Д.К.Г. е починал на ****г.,
като е оставил за свои законни наследници Ц.Т.Г. – ****, К.Д.Г. – *** и Н.Д.Г.
– ****.
Видно от удостоверение за наследници № ****
К.Д.Г. е починал на ***г. и е оставил за свои наследници двамата си *** Д.К.Г.
и Е.К.Г..
Видно от скица № ****г., процесният
поземлен имот е нанесен в КК и КР като имот с идентификатор № ***** с площ от 191
кв.м., находящ се в гр. ****.
По делото е изискана и е постъпила
преписката по решение № 208 на Изпълкома на ГНС Пловдив, взето с протокол № ***г. Постановено е решение № 30, взето с протокол №
4 от 26.02.1964 г., с което се отнема правото на строеж на А.Д.Г. върху 180 кв.м.
държавно място, включено в парцел *** по
плана на гр.***; разпоредено е на същия да се върне сумата от 450 лв., внесена
с квитанция от 10.03.1959 г. С решение № 35 на временния изпълнителен комитет
на ГНС Пловдив, протокол № 8 от 24.03.1959 г. е разрешено на К.Д.Г. да
прехвърли правото на строеж върху 110 кв.м. от процесния парцел на **** си А.Д.Г.
безвъзмездно.
С договор от 27.03.1959 г. Градски народен съвет отстъпва на А.Д.Г. право да
построи жилищна сграда върху урегулирано държавно място, съставляващо част от
парцел *** от кв.*** по регулационния план на гр. *** с площ от
180 кв.м.
Видно от нотариален акт за собственост на
новопостроено жилище № **** е признат К.Д.Г. за собственик на апартамент на
първия етаж в жилищната сграда с площ от 108 кв.м., построена в парцел ***, кв. ****.
С нотариален акт за собственост на новопостроено
жилище № **** К.Г. е признат за собственик на апартамент на първия жилищен етаж
от сграда, въз основа на право на строеж върху УПИ **** от квартал ***.
От заключението на приетата по делото
СТЕ, изготвена от вещо лице В.Г. при проследяване статута на имота, се
установява съответствие на имота, описан в представените по делото документи с
извадките по отделните планове. Първичният нотариален акт № **** на М. Р. за
парцел ***, кв. ** по плана на „***“, състоящ се от 241,50 кв.м.
е записан като основание за собственост в разписния лист към плана от 1930 г. В
плана от 1954 г. и 1967 г. се установява намаляване на площта на имота поради
разширение на улиците от изток и юг и неприлагане на регулацията от 1954 г.
Държавното място от 180 кв.м., описано в решение № 208/ 29.12.1958 г. на ГНС,
взето с протокол № 38 е означено по зелените линии в приложение № 8. Всички
последващи документи съдържат описание на имота съответно на съдържанието на
плановете от 1967 г., 1969 г., 1985 г., 1993 г. и КК. При оглед на място вещото
лице е констатирал, че по границите на КК – приложение № 7, са материализирани
огради и сгради. Съществуващите в имота сгради са тези, които са заснети в КК –
жилищна сграда, състояща се от два жилищни етажа и приземен етаж и два гаража.
За ползването на гаражите има направена транспортна врата, а отделно има и
друга врата за пешеходен вход. Незастроената част от дворното място
представлява плочник с площ от 50 кв.м. Този плочник обслужва построените в
имота сгради – жилищна и два броя гаражи и не може да се ползва самостоятелно.
От допълнителното заключение на
съдебно-техническата експертиза на вещото лице Г. се установява, че площта на
парцел *** от кв. ** плана на град *** към 1954 г. е 337 кв.м. - приложение № 8
и 9 от първоначалната експертиза. Площта на закупения от К.Г. недвижими имоти е
идентична със записаната в първоначалния нотариален акт от 1943 г. на М. Р..
Границите на парцел *** от кв.** са нови граници и не съвпадат с границите на
имот № **, както и с границите на парцел ***-**, кв. ** по плана от 1930 г. В
приложение № 8 от първоначалната експертиза е показано копие на ситуационния
план към преписка, образувана по решение № 208 от 29.12.1958 г. на ГНС. На
същото приложение са изчерпани границите на имот № ** с черни линии и отреден
за него УПИ ***, кв.** със сини и червени
линии. Площта на имот № ** е 228 кв.м. Поземлен имот № ** участва в УПИ *** със **5 кв.м. От имот № ** се придават 11 кв.м. към УПИ
***, кв. **. От имот № ** се придават 26 кв.м. към УПИ ***-**. От имот № ** се придават
26 кв.м. към улица. Към УПИ *** от кв. ** се
придава държавно общинско място с площ от 180 кв.м. в източната част на парцела
в граници, оцветени в зелено в приложение № 8. Площта на парцел *** към 1954 г. е 337 кв.м. и тази площ включва и
придаваемите места към парцела. В приложение № 9 от първоначалната експертиза е
показана графика, с която са поставени граници по кадастрална карта с
реализираната вече триетажна жилищна сграда, за която е било отстъпено право на
строеж, граници на парцел ***, кв.**,
стар, по червените и сини линии, както и границите на държавното място от 180
кв.м. Площта, с която сградата попада в
държавното място от 180 кв.м. е с квадратура 8 кв.м. В плана 1967 г. за първи
път ул. „***“, източно от процесния имот № *** е заснета в кадастъра с черни
линии, имотни граници, което означава, че вече е реализирана улица. В тази
улица са включени 172 кв.м. от държавното общинско място с площ от 180 кв.м.,
оцветена в зелено в приложение № 8. От същите 180 кв.м. под сградата попада
мястото с квадратура от 8 кв.м. Площта на парцел V-*** по плана от 1969 г. е 191 кв.м. В тази площ е
включена квадратурата, означена по посочените точки от приложение № 9. Площта
на УПИ **-*** план от 1993 г. е 191 кв.м. и не е включена в посочената
квадратура по точки 7, 8, 14. Имот № ***, заснет след реализирането на улиците
от южна източна страна е идентичен на парцел ** - *** по плана от 1995 г. Имот № *** по плана от 1993
г. е идентичен като граници и площ на сегашния поземлен имот по кадастрална
карта. В изготвените след 1954 г. кадастрални и регулационни планове границите
на имота са претърпели малки промени, показани в приложените към настоящата
експертиза комбинирани скици. В плана от 1964 г. имот № ** е с площ 212 кв.м. Имотът
е включен в отреждане по регулация в жилищен комплекс. Нереализиран е този
регулационен план. В плана от 1967 г. е заснет имот № *** с площ от 191 кв.м. В
плана от 1969 г. е заснет имот № *** с площ 191 кв.м. Имот № *** е включен в
отреждане по регулация УПИ ***. Регулационните граници съвпадат с имотните. Налице
e прилагане на регулационния план за имота. В плана от
1985 г. имот № *** е с площ от 191 кв.м. Имот № *** е включен в отреждане по
регулация УПИ ***. Има придаваема част по регулация от изток, регулацията не е
приложена по данни от плановете. В плана от 1993 г. е заснет имот № *** с площ
191 кв.м. Имот № *** е включен в отреждане по регулация УПИ **-*** по плана от 1993 г. Регулационните линии съвпадат
с имотните. Налице е прилагане на регулационния план за имота. Съществуват данни
за прилагане на регулацията по плановете от 1969 г. и 1993 г., тъй като само в
тях съвпадат имотни и регулационни граници. Отразените граници в кадастралната
карта съответстват на фактическото състояние на имота и граничещите с него
улици от юг и изток.
По делото са събрани гласни
доказателствени средства. От показанията на свидетеля Г. Т. С. се установява,
че ответникът има етаж от къща, където живее. Дворното място, в което е
построена сградата е с площ от около 200 кв.м.
От показанията на свидетелката Е. А. Г.
– Г. се установява, че ответникът е собственик на втория етаж от жилищната
сграда от 1997 г. Поземленият имот, в който е построена сградата е с площ от
180 кв.м. Изяснява, че никой не е претендирал, че мястото е само негово.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Съдът е сезиран с установителен иск за собственост по
реда на чл.124, ал.1 ГПК. Ищците поддържат, че са изключителни собственици на
процесния поземлен имот, като оспорват ответникът да е титуляр на правото на
собственост по отношение на ½ идеална част от имота по силата на правна
сделка. Процесният имот е придобит от наследодателя на ищците по силата на
договор за покупко-продажба от 26.08.1958 г., като към този момент имотът е
представлявал празно дворно място - парцел ***, кв.***, с площ от 241,50 кв.м. На наследодателя на
ответника – А.Д.Г. е отстъпено правото да построи върху държавна земя, включена
в границите на УПИ ***, кв.***, с площ от 180 кв.м.,
двуетажна жилищна сграда заедно с К.Д.Г. – съсобственик на останалата част от
парцела. Така разрешеният строеж е реализиран, за което няма спор между
страните. За целта собствениците на сградата са извършили делба, обективирана в
договор за делба на недвижим имот от 05.09.1962 г. (л.10 от делото). Видно от
съдържанието на договора А.Г. и К.Г. поделят новопостроената жилищна сграда в
гр. ***, ул. „***“ № **, като в дял на А.Г. се отрежда втория жилищен етаж, а в
дял на К.Г. – втория жилищен етаж. Видно от съдържанието на договора в дял на
всеки от съделителите се отрежда и по ½ идеална част от дворното място,
върху което е построена сградата. Съдът намира, че в тази част договорът за
делба няма вещно-транслативен ефект. Това е така, доколкото страните не са били
съсобственици на поземления имот, в който е построена жилищната сграда.
Праводателят на ответника – А.Г. е бил титуляр единствено на правото на строеж
да изгради заедно с наследодателя на ищците жилищна сграда. След като страните
не са били съсобственици на парцела, то няма как да го поделят. Допустимо е с
договор за делба, в дял на единия съделител да се възложи повече от правата му,
но доколкото договорът за делба е възмезден по правило, то следва да е налице
уравнение на дяловете в имот или в пари. Подобна уговорка липсва в настоящия
случай. Затова А.Г. не е придобил право на собственост по отношение на поземления
имот въз основа на договора за доброволна делба от 1962 г.
По отношение на регулационния статут на
имота, по делото се изслушаха две заключения на съдебно-техническата експертиза
на вещо лице Г.. Частта от имота в площ от 180 кв.м., която е била държавна
собственост, и върху която е учредено право на строеж на А.Г., е била сключена
в УПИ ***.
Впоследствие по плана от 1967 г. от това
място са реализирани като улица „***“. По отношение на тази част от имота
следва да се има предвид и следното: Видно от решение № 30, взето с протокол №
4/ 26.02.1964 г. е отнето правото на строеж на А.Д.Г. върху 180 кв.м. държавно
място, включено в парцел ***, кв.***, ***
по плана на *** на гр. ***. Също така с
решение № 35 на Временния изпълнителен комитет на ГНС – Пловдив, взето с
протокол № 8/ 24.03.1959 г. е разрешено на К.Д.Г. да прехвърли правото на строеж върху 110 кв.м. от
парцел ***, кв.***, на **** си А.Г.. От това още веднъж се
потвърждава изводът, че преди делбата от 1962 г. праводателят на ответника не е
притежавал право на собственост по отношение на имота, а само суперфициарно
право – да построи жилище съвместно с **** си. Затова е станал титуляр на
правото на собственост само по отношение на апартамент на втория етаж и в
качеството си на собственик на самостоятелен обект в сградата, на основание
чл.64 ЗС има правото да ползва земята само доколкото това е необходимо за
ползването на постройката според нейното предназначение.
Поради изложените съображения съдът
приема, че искът е доказан по своето основание. Ищците са изключителни
собственици на процесния имот, в качеството си на наследници на К.Г., като Е.Г.
е титуляр на правото на собственост на ½ идеална част, а всеки от ищците
Ц., К. и Н. Г. са собственици на по 1/6 идеална част.
Предвид основателността на иска, на
разглеждане подлежи наведеното от ответника възражение за придобиване по
давност на ½ идеална част от имота. Давностното владение е оригинерно
придобивно основание и предполага осъществяването на фактическа власт върху
процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държа вещта като
своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като
негови основни елементи са обективният (corpus) – осъществяването на фактическа
власт, и субективният (animus) – намерението за своене. Разпоредбата не посочва
характеристиките на упражняваната фактическа власт, така както това е било при
правната уредба, преди приемането на Закона за собствеността – чл.302 ЗИСС
(отм.). Въпреки това правната теория и съдебната практика са последователни, че
владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така
посочените признаци на владението се явяват логическо продължение на посочените
по-горе обективен и субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода
за това дали упражняването на фактическа власт върху имота представлява
владение.
В случая, не е спорно, че ответникът е
ползвал поземления имот, доколкото притежава право на собственост по отношение
на самостоятелен обект в построената в него жилищна сграда. Това ползване обаче
според съда не изпълнява фактическия състав на давностното владение, а реализира
правомощията на суперфициарния собственик съгласно чл.64 ЗС. Поради това, няма
как ответникът да е придобил по давност ½ идеална част от имота.
Изключителни собственици са ищците, поради което предявеният от тях иск следва
да се уважи изцяло.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски имат ищците.
По делото се доказаха да са сторени разноски в общ размер от 1145 лв., съгласно
представен списък на разноските по чл.80 ГПК, които следва да се присъдят в
полза на ищцовата страна.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.Г.,
ЕГН: **********, адрес: ***, че Е.К.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, Ц.Т.Г.,
ЕГН: **********, К.Д.Г., ЕГН: ********** и Н.Д.Г., ЕГН: **********, тримата с
адрес: ***, са собственици на основание наследствено
правоприемство от наследодателя К.Д.Г., починал на ***г. по отношение на
следния недвижим имот, а именно: Поземлен
имот с идентификатор № ***** по КК и КР на гр. ***, одобрени със Заповед № ***
на ИД на АГКК, находящ се в гр. ****, с площ от 191 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор:
няма, номер от предходен план: ***, кв. * по плана на кв. ***, парцел **-***, при съседи: ПИ с идентификатори № ***, № ***, №***,
№ ***, при квоти за Е.К.Г., ЕГН: **********
– ½ идеална част, за Ц.Т.Г.,
ЕГН: ********** – 1/6 идеална част, К.Д.Г.,
ЕГН: ********** – 1/6 идеална част и
Н.Д.Г., ЕГН: ********** – 1/6 идеална
част.
ОСЪЖДА С.А.Г., ЕГН: ********** на основание чл.78, ал.1 ГПК да
заплати на Е.К.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, Ц.Т.Г., ЕГН: **********, К.Д.Г.,
ЕГН: ********** и Н.Д.Г., ЕГН: ********** сумата от 1145 лв. (хиляда сто четиридесет и пет лева) – разноски пред
първата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.