Решение по дело №6339/2019 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 185

 

гр. Сливен, 13.02.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6339 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на К.С.С., ЕГН: **********, с адрес *** срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, гр. София, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 187, ал. 6, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1200,00 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца 200 часа извънреден труд в периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г., получен след преизчисляване на часовете положен от ищеца нощен труд в дневен такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и с правна квалификация чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 120 лева, представляваща мораторна лихва върху вземането, начислена за периода от 1-во число на по-следващия месец, след тримесечието на полагане на труда, до 01.11.2019 г.

В исковата молба ищецът твърди, че е служител на ответната дирекция като осъществява служебните си задължения на 24-часов сменен режим съгласно предварително утвърден месечен график на смените, а работното му време се изчислява в часове за отчетен тримесечен период. Твърди се, че през исковия период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ответната дирекция не е изчислявала правилно работното му време, като не е включвала към работните му часове при сумирането им за отчетния период, онези от тях, които се получават от превръщането на нощните часове в дневни такива с коефициента 1,143. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава да заплати допълнителните възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд за всеки отчетен период, считано от 01-во число на месеца, следващ месеца, през който е следвало да бъде изплатен трудът.

Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната ГД „ПБЗН“ - МВР е подала отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявените искове. Оспорва се извършването на приравняване на положения от ищеца труд в нощните часове в дневни такива при твърдения от ищеца коефициент 1,143 и зачитането му за извънреден труд, тъй като в случая са приложими разпоредбите на ЗМВР, а не тези на КТ и издадената по приложението му НСОРЗ. Твърди се, че в приложимия ЗМВР са изброени изчерпателно видовете допълнителни възнаграждения, като положеният от ищеца труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. през исковия период е компенсиран. Излага се още, че съгласно чл. 187, ал. 3, изр. последно от ЗМВР при полагането на труд между 22.00 и 06.00 ч., работните часове не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Твърди се, че през процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., според която за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на регламентацията в чл. 187, ал. 3 ЗМВР. От изложеното ответникът счита, че не е налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа като съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не твърдения 1,143.

На следващо място се изтъква и обстоятелството, че дори и да се преобразуват нощните часове положен труд с коефициент 1,143, то разликата не следва да се приема за извънреден труд, тъй като такъв реално не е положен. Полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смисъла на т. 1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи.

В подкрепа на доводите си за неоснователност на иска, ответникът е цитирал съдебна практика, както и писмена правна консултация на проф. Васил Мръчков.

Ответникът също претендира присъждане на разноските по делото, както и юрисконсултско възнаграждение, като релевира евентуално и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

След допуснато в съдебно заседание на 11.02.2020 г. изменение на исковете същите са предявени, както следва: искът с правна квалификация чл. 187, ал. 6, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179 ЗМВР за осъждане на ответната ГДПБЗН - МВР да заплати на ищеца сумата от 1799,18 лв., представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение в общ размер за положен от ищеца 256 часа извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 30.06.2019 г., получен след преизчисляване на часовете положен от ищеца нощен труд в дневен такъв с коефициент 1,143, а искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответната ГДПБЗН - МВР да заплати на ищеца сумата от 206,93 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането, начислена за периода от 01.02.2017 г. до 01.11.2019 г.

В съдебно заседание ищецът, чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи и да присъди направените по делото разноски.

Ответната дирекция, редовно призована не изпраща представител. Чрез своя пълномощник - юрисконсулт е депозирала писмена защита, с която оспорва исковете като неоснователни.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е служител на ответната ГДПБЗН - МВР на длъжност началник на дежурна смяна.   

На тази длъжност през исковия период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на сменен режим при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен отчетен период.

Видно от заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза (таблица на л. 99 от делото), което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, след като е взело предвид представените от ответника писмени доказателства, вещото лице е изчислило, че за периода от 01.10.2016 г. до 30.06.2019 г. ищецът е положил общо 5775 часа труд при индивидуална норма от 5376 часа. Положените от ищеца часове нощен труд са 1808, които, умножени по коефициент 0,143, се равняват на 258,544 часа. Разликата между изработените от ищеца часове и индивидуалната му норма е в размер на 399 часа, представляващи извънреден труд. От тях на ищеца са заплатени 140 часа, а останалите 259 часа извънреден труд не са му заплатени.

Вещото лице е взело предвид обстоятелството, че през третото тримесечие на 2019 г. ищецът е положил 73 часа извънреден труд, като предвид нормата на чл. 187, ал. 7 ЗМВР, е изчислила размера на възнаграждението за 70 ч. Ето защо вещото лице е описало, че за положен от ищеца и незаплатен 256 часа извънреден труд му се дължи възнаграждение в брутен размер на 1799,18 лева.

В табличен вид на л. 104 от делото, вещото лице е представило часовите ставки по месеци, на базата на които е изчислило дължимото допълнително възнаграждение, а на л. 100 от делото, вещото лице е представило дължимото обезщетение за забава.

В заключението си вещото лице е приело, че за положения от ищеца извънреден труд от 256 часа през исковия период, получен след преобразуването на положения от ищеца нощен труд в дневен такъв с коефициента 0,143, се дължи допълнително брутно възнаграждение от 1799,18 лв., а общата мораторна лихва върху нетното възнаграждение възлиза на 206,93 лв. за периода от 01.02.2017 г. до 01.11.2019 г.  

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими.

Спорни между страните са правните въпроси дали положените от ищеца през процесния период часове нощен труд следва да се преизчисляват в дневни такива с коефициент 1,143 и дали получените след преизчислението часове положен труд представляват извънреден такъв, който следва да се заплати с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

На първо място съдът намира, че положените от ищеца през процесния период часове нощен труд следва да се преизчислят в дневни такива с коефициент 1,143.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР, се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Преди и по време на процесния период от 01.10.2016 г. до 30.06.2019 г., са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадени от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 в цитираните наредби са идентични и гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл. 31, ал. 2 на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч., за отчетния период, се умножава по 0,143. Цитираната наредба е отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, която е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. На 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. от своя страна е отменена с Решение № 16766/10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8601/2019 г., обн. ДВ, бр. 4 от 2020 г.

На 10.01.2020 г. е обнародвана новата Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Следва да бъде съобразено обстоятелството, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и в новата Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд, с коефициент 0.143. Липсата на такава норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, каквато изрична забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г.), като в чл. 9, ал. 2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни, с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, тоест 1,143.

Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа, установена в чл. 136, ал. 3 КТ, се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа, установена в чл. 140 КТ. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22:00 ч. и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Може да се обобщи, че в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са приложими и по отношение на служителите на МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което всички служители, полагащи труд, следва да бъдат поставени при равни условия.

Ето защо положените от ищеца часове нощен труд през процесния период следва да бъдат приравнени на дневно работно време, на която основа следва да бъде определен реално положеният от него труд. От изложеното следва, че исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, е доказана по своето основание.

На следващо място съдът намира, че получените след преизчислението часове положен от ищеца труд представляват извънреден такъв, който следва да се заплати с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Основателно е възражението на ответната дирекция, че часовете дневен труд, получени при преобразуването на отработените часове нощен труд не могат автоматично да се квалифицират като извънреден труд. Факт е обаче, че извънредният труд може да бъде определен, когато се установи каква е била нормалната продължителност на работното време за ищеца и се изчисли колко часове той е работил в действителност, като се добавят и допълнително начислените часове при преобразуването на нощния труд в дневен.

Из­вън­ре­ден е тру­дът, кой­то се по­ла­га по раз­по­реж­да­не или със зна­ни­е­то и без про­ти­во­пос­та­вя­не­то на ра­бо­то­да­те­ля или на съ­о­т­вет­ния ръ­ко­во­ди­тел от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля из­вън ус­та­но­ве­но­то за не­го ра­бот­но вре­ме - чл. 143, ал. 1 КТ. По­ло­же­ни­ят из­вън­ре­ден труд се ус­та­но­вя­ва ка­то се съ­пос­та­вят ра­бот­ни­те часо­ве за въз­п­ри­е­тия пе­ри­од за от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме с действително отра­бо­те­ни­те ча­со­ве от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля, тоест в случая индивидуалната норма в часове на ищеца през исковия период и общия брой отработени часове. Разликата от 399 часа представлява извънреден труд, който на основание чл. 186, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР следва да се заплати с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Възражението на ответника, че на ищеца е заплатен положеният нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час, поради което не следва да се дължи друго възнаграждение, съдът намира за неоснователно. Превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага и чл. 8 НСОРЗ. Съгласно чл. 8 НСОРЗ, за всеки отработен час или за част от него, между 22,00 ч. и 6,00 ч., на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, в размер не по-малък от 0,25 лв. Идентична е и разпоредбата на т. 1 от приетата по делото Заповед № 8121з-791-2810 от 2014 г. на Министъра на вътрешните работи. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, тоест при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.

Безспорно е по делото, че такова възнаграждение - от 0,25 лв./час е изплащано на ищеца. Но по делото няма представени от страна на ответника доказателства, а и няма и твърдения за  изплащане на извънреден труд, след преобразуването на положен нощен труд в дневен.

На последно място, съдът намира предявения главен иск за изцяло основателен и доказан и по отношение на претендирания размер от 1799,18 лв.

Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР работата извън работното време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза по делото през третото тримесечие на 2019 г. ищецът е положил 73 часа извънреден труд, като предвид нормата на чл. 187, ал. 7 ЗМВР, вещото лице е изчислило размера на възнаграждението за 70 ч.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният главен иск за осъждане на ответната ГДПБЗН - МВР да заплати на ищеца сумата от 1799,18 лв., представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение в общ размер за положен от ищеца 256 часа извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 30.06.2019 г., получен след преизчисляване на часовете положен от ищеца нощен труд в дневен такъв с коефициент 1,143 е изцяло доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД

С оглед основателността на главната претенция, основателна се явява и акцесорната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в пълния претендиран размер от 206,93 лв., след допуснатото изменение на иска. Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. Що се отнася до началната дата на дължимост на обезщетението за забава върху главницата, съдът намира следното. Предвид липса на действаща различна подзаконова уредба за исковия период от 01.10.2016 г. до 30.06.2019 г. е била приложима общата норма на чл. 270, ал. 2 КТ, съгласно която заплатата се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго. Ето защо съдът намира, че за дата, на която ответната дирекция е изпаднала в забава да заплати дължимото възнаграждение за извънреден труд, следва да се приеме 01-во число на месеца, следващ този, през който е следвало да бъде заплатено възнаграждението.

Или възнаграждението за положения от ищеца труд през първото отчетно тримесечие в исковия период, през което такъв реално е положен - от 01.10.2016 г. до 31.12.2016 г. е било дължимо със заплатата за месеца, следващ отчетното тримесечие или със заплатата за м. януари 2017 г., поради което ответната дирекция е изпаднала в забава да заплати на ищеца възнаграждението за извънреден труд, считано от 01.02.2017 г.

Ето защо предявеният акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 206,93 лв. и за пълния претендиран от ищеца период от 01.02.2017 г. до 01.11.2019 г.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната дирекция следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото. Възражението на ответната дирекция за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, съдът намира за основателно. В случая интересът, за който ищецът търси защита с исковата молба, е един, в общ размер от 2006,11 лв., тъй като претендираните вземания са за парични суми, представляващи задължение за заплащане на положен извънреден труд и обезщетение за забавеното плащане. Производството по делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е приключило в едно открито съдебно заседание, поради което разноски за него следва да се присъдят в минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 върху общия размер на материалния интерес, а именно 370,43 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответната дирекция следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СлРС дължимата държавна такса върху уважените искове, която съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер на 121,97 лева, както и разноските за съдебно-икономическата експертиза, които са направени от бюджета на съда, в размер на 300 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, с адрес гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, ДА ЗАПЛАТИ на К.С.С., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 187, ал. 6, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179 ЗМВР сумата от 1799,18 лв. /хиляда седемстотин деветдесет и девет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение за положен от ищеца 256 часа извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 30.06.2019 г., получен след преизчисляване на часовете положен от ищеца нощен труд в дневен такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 12.11.2019 г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 206,93 лв. /двеста и шест лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.02.2017 г. до 01.11.2019 г.; както и на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 5 ГПК сумата от 370,43 лв. /триста и седемдесет лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, с адрес гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен сумата от 421,97 лева /четиристотин двадесет и един лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща държавна такса върху уважените искове и разноски за съдебно-икономическа експертиза.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: