№ 218
гр. Свиленград, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200819 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-0351-000390 от
23.06.2025 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР –
Хасково, с което на А. Р. Л. с ЕГН ********** от
**************************, за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания
„Глоба” в размер на 3 000 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство (МПС)” за срок от 12 месеца.
Жалбоподателят А. Р. Л., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като не
бил извършил нарушението.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят се явява. За него се
явяват адвокат Аделина Клявкова, която пледира за отмяна на обжалвания
акт, тъй като нарушението не било доказано от обективна и субективна
страна, поради липса на видимост от страна на полицейските служители и
непосочване на информация за скорост, разстояние и ниво на оборотите на
1
автомобила, т.е. констатациите били субективни и недоказани с обективни
средства.
В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП
(въззиваемата страна) - Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР
– Хасково, редовно призован, не се явява.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 04.06.2025 година свидетелите Д. Н. Д. и С. Г. С. – полицейски
служители при РУ - Свиленград, в изпълнение на служебните си задължение
около 01.00 часа се намират в град Свиленград, област Хасково, на улица
„Георги Райчев”, в близост до Метанстанцията, където около 01.20 часа
виждат движещия се в посока към Метанстанцията лек автомобил марка
„Фалксваген”, модел „Пасат” с държавен регистрационен № **********,
който автомобил идва от улица „Крайречна”, т.е. от посока хотел „Делпонте”,
спира на знак „Стоп” на кръстовището с улица „Георги Рачев”, след което
потегляйки по улица „Георги Рачев”, водачът му извършва резки рискови
маневри в ляво и дясно, подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя, с
което превърта задвижващите колела на автомобила, като по този начин го
извежда преднамерено извън контрол. С тези действия полицейските
служители приемат, че водачът не използва пътя, отворен за обществено
ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и
товари, а с цел „дрифт”. Полицейските служители спират автомобила като
установяват, че се управлява от жалбоподателя и е негова собственост.
На посочената дата, предвид констатираното нарушение и в кръга на
службата си, свидетелят Д. Н. Д. – Младши автоконтрольор, І степен в звено
2
„Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към
ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП),
съставя против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) със серия GA и с № 4130951. Това
процесуално действие извършва и с участието на свидетеля С. Г. С.. В
изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с управление на МПС от страна на водача,
който не използва пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари, както и на
обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл.
104Б, т. 2 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и
връчен на жалбоподателя - нарушителя А. Л., който сочи, че няма възражения
против констатациите, което е вписано в съответната графа на АУАН.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” в
РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 25-0351-
000390 на 23.06.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема
изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната
квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 104Б, т. 2 от
ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в
размер на 3 000 лв. и административно наказание „Лишаване от право за
управлява МПС” за срок от 12 месеца. НП е редовно връчено - лично на
жалбоподателя, на 19.09.2025 година, видно от Разписката, която е надлежно
оформена – датирана и подписана, както и от информацията, съдържаща се в
Справката за нарушител/водач и в Картона на НП. Възражения относно начина
и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
(Николай Анастасов Анастасов) да издават съответно АУАН и НП за
нарушения по ЗДвП, се доказва от приетите по делото Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Д.
3
Н. Д. заема длъжността „Младши автоконтрольор, І степен в звено „Пътен
контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР –
Хасково” и от Писмо рег.№ 351000-7266 от 15.10.2025 година (неоспорено от
страните по делото, поради което не е необходимо да се представя цитираната
в него Заповед), видно от което Николай Анастасов Анастасов е назначен на
длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград
към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна
власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от
наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на
МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е
отбелязано че Л. е санкциониран многократно и за други нарушения на ЗДвП
и на Кодекса за застраховането с влезли в сила НП и Електронни фишове,
както и са му налагани принудителни административни мерки. От същата
Справка става ясно, че жалбоподателят е правоспособен водач.
По делото бе допуснато и разпитано в процесуалното качество на
свидетел лицето Иван Мариянов Д., което установи пред настоящия Съдебен
състав, че е първи братовчед на жалбоподателя и че е бил заедно с него, като
след навлизане в улица „Георги Райчев”, след спиране на знак „Стоп”,
жалбоподателят е подал леко газ и не е имало маневри в ляво и в дясно на
пътното платно и че полицаите са останали с впечатление, че се извършва
„дрифт”, тъй като гумите на автомобила били зимни и с голям грайфер,
поради което при потеглянето са изсвирили, въпреки че Л. е подал нормално
газ.
По делото бяха изслушани и обясненията на жалбоподателя, който
пресъздаде фактическа обстановка, идентична с тази, описана от свидетеля
Иван Мариянов Д..
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 17.11.2025
година свидетели Д. Н. Д. и С. Г. С.. Писмените доказателствени източници,
по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
4
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на Д. Н. Д. и С. Г. С., които са безпротиворечиви,
логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции
за предубеденост на свидетелите. Двамата свидетели възпроизвеждат пред
Съда своите лични възприятия за случилото се. Не се установява свидетелите
да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да
съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелски
показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество –
служители на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР -
Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост
от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си (поради което е наведеното в тази насока
възражение на адвокат Клявкова в пледоарията й е неоснователно;
действително полицейските служители посочват личните си впечатления от
случилото се, но точно това е целта на процеса – изясняване на обективната
истина, което става на базата на показанията на свидетелите - очевидци). И
това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както
вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и
с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства,
съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната
преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията на двамата свидетели –
полицейски служители, не са и не се считат за насочени към прикриване на
обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установеният факт, че
извършва резки рискови маневри в ляво и дясно, подава рязко газ и повишава
оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на
автомобила, като по този начин го извежда преднамерено извън контрол, респ.
5
не използва пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари, а управлява лекия автомобил под
формата на „дрифт”. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Частично с доверие се оцениха от Съда, показанията на свидетеля Иван
Мариянов Д. – първи братовчед на жалбоподателя – и допуснат до разпит в
съдебното производство по искане на последния, като очевидец на случилото
се, пътувал съвместно с него на процесната дата и присъствал на
полицейската проверка. Същите се възприемат единствено в частта на
твърденията, които не се опровергават от кредитираните показания на другите
разпитани свидетели (Д. Н. Д. и С. Г. С.) и от писмените доказателствени
средства по делото. С подобна еднозначност те се очертават, конкретно за
обстоятелствата на съвместното му пътуване в лек автомобил с водач
жалбоподателя и факта на извършване на полицейска проверка на
жалбоподателя. В останалата им част и по-специално, досежно изложената
фактологическа версия относно лекото подаване на газ и липсата на рискови
маневри в ляво и дясно на пътното платно, показанията на свидетеля И.Д. са в
пряко противоречие и се опровергават от другите свидетелски показания, като
остават напълно изолирани и не се подкрепят дори косвено и от писмените
доказателствени източници. Поради това, Съдът не ги кредитира с доверие в
обсъжданата им част, считайки ги тенденциозни и неправдоподобни, както с
оглед тяхната противоречива насоченост спрямо останалите доказателства,
така и поради близките му отношения и фактът, че жалбоподателят му е първи
братовчед, от тук и пряката му заинтересованост от изхода на делото. За
конкретно посочените факти, установими са явни несъответствия между
заявеното от свидетеля Д. и сведенията, дадени от свидетелите Д. Н. Д. и С. Г.
С. – точно обратни по насоченост относно факта на дрифтене. Доколкото
показанията на свидетеля Д. сериозно се компрометират при съотнасяне с
всички останали доказателства, събрани в производството, в контекста на
обсъдените преки противоречия, наред с отчитане на обстоятелството за
неговата заинтересованост от изхода на спора, дават достатъчно основание на
Съда да счита същите за недостоверни и предубедени, ориентирани към
прикриване на обективната истина по делото, в опит за изграждане и
потвърждаване на защитната версия на жалбоподателя. Ето защо, Съдът не
цени с доверие и отказа да кредитира показанията на свидетеля И.Д. в тази им
част – убедително опровергана, поради което ги изключи от
6
доказателственото обсъждане и не ползва при формиране на фактическите и
правните си изводи.
Съдът не кредитира частично обясненията на жалбоподателя досежно
изнесените факти за лекото подаване на газ и липсата на рискови маневри в
ляво и дясно на пътното платно, тъй като приема обясненията в тази част за
защитна теза с цел избягване на административнонаказателната отговорност.
Тези обяснения са в противоречие с кредитираните свидетелски показания и
писмените доказателства, налични по делото. В останалата част (относно
фактите, свързани с управлението на МПС от страна на жалбоподателя, в
което пътува и свидетеля Д. и извършване на полицейска проверка спрямо
него), Съдът кредитира обясненията на Л., тъй като се подкрепят от другите
събрани по делото доказателства, на които Съдът дава вяра.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.
Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство. Кредитираха се и
допълнително представените документи, тъй като не са в противоречие с тези,
на който Съдът дава вяра.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Деловодството на РУ - Харманли, от надлежно легитимирано
за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично
7
нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач и
от Писмо с рег.№ 351000-7266 от 15.10.2025 година, поради което
производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в
тази част в резултат на плащане на финансовата санкция.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете, водещи до отмяна на обжалваното НП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидените форма и процесуален ред като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл.
57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на
АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично. Следователно
нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да
възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото
си на защита.
Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са
общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на
8
жалбоподателя противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв
начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в
този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова).
Фактът, че при посочване на нарушената правна норма и изписването на
относимия текст, актосъставителят е смесил правната норма и текста й, респ.
разделил правната норма, не води до различни правни изводи, тъй като този
подход не засяга правото на защита на наказания, защото в АУАН се съдържат
конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какъв
автомобил е управлявал, какво е извършил). Тези конкретни факти са
надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. Т.е.
налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1
от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 2.1.,
вр.т. 1.3.2. от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година е налице и изрично
оправомощаване в полза на полицейските органи от посочената категория. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към
04.06.2025 година актосъставителят Д. Н. Д. е заемал длъжността „Младши
автоконтрольор”, І степен, в звено „Пътен контрол”, Група „Охранителна
полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково” (в този смисъл е и
изявлението на свидетеля Д., направено в открито съдебно заседание,
проведено на 17.11.2025 година), т.е. бил е полицейски орган, който е орган по
контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Предвид изложеното
актосъставителят Д. Д. безспорно се явява длъжностно лице от службите за
контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП.
Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността
„Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР –
Хасково”, за което обстоятелство има налични писмени доказателства, а е и
служебно известно на Съда и деянието е извършено в зоната на отговорност
на РУ - Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
9
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Безспорно установено е че към момента на съставяне на АУАН,
жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на
тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6,
т. 25 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея
следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът
управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко
действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му
в движение. В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични,
че именно А. Р. Л. е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като него са
видели на шофьорското място и на него са състави АУАН, при което той не е
възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в
Жалбата си, както и в съдебно заседание. В случая жалбоподателят не оспорва
това обстоятелство, поради което и Съдът приема, че правилно е бил
определен субектът на административнонаказателната отговорност.
На базата на кредитираните гласни и писмени доказателства, Съдът
намира за категорично установена отразената в АУАН и в НП фактическа
обстановка по извършване и констатиране на нарушението, предмет на
разглеждане в настоящото производство. В тази насока напълно правилно,
както актосъставителят, така и наказващият орган са квалифицирали
поведението на водача като нарушение на разпоредбата на чл. 104Б, т. 2 от
10
ЗДвП, която въвежда забрана за водачите на МПС да ползват пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Иначе казано дадената от
АНО правна квалификация съответства на изложените факти и описаното
деяние в констативно – съобразителната част на НП, приети за доказани от
органа, които покриват обективните признаци на посочената
административнонаказателна разпоредба. Като водач, управляващ МПС – лек
автомобил (, който факт Съдът намира за безспорно установен по делото),
жалбоподателят е субект на задълженията, предвидени в нормите на ЗДвП,
които установяват правилата за движение по пътищата, изискванията към
водачите и конкретни техни задължения, така и относно движещите се
превозни средства. Деянието, осъществено от жалбоподателя А. Л. в
качеството му на водач на МПС и изразило се в управление на автомобил по
път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари, който обективен факт е
категорично доказан по делото, безспорно сочи поведение от негова страна,
което е в пряк разрез и в отклонение от императивната забрана за това,
установена в нормата на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. Неизпълнението на това
задължение е съставомерно като административно нарушение, съгласно
административнонаказателния състав на чл. 175а, ал. 1, предложение трето от
ЗДвП. Такава именно правна квалификация е дал и АНО и тя е правилна.
Забраната, установена в закона е изрична, пряко произтича от първата от
цитираните разпоредби (чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП) и водачът е длъжен да не
управлява автомобил по път, отворен за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.
Свидетелите Д. Д. и С. С. са възприели лично и непосредствено
действията на жалбоподателя. Те са категорични относно начина на шофиране
на управлявания от въззивника автомобил, извършвайки демонстративно
резки рискови маневри в ляво и дясно, подаване рязко на газ и повишаване
оборотите на двигателя, с което се превъртат задвижващите колела на
автомобила, като по този начин го извежда преднамерено извън контрол, като
е описана техника на шофиране, която съобразно сформираната практика
представлява т.нар. „дрифт” и която безспорно е в несъответствие с
обичайното предназначение на пътищата за обществено ползване, а за
забавление, като с тези си действия създава опасност за останалите участници
11
в движението. Ето защо и наведеното от адвокат Клявкова в пледоарията й
пред настоящия Състав възражение, касаещо недоказаност на нарушението,
тъй като била извършена „лека маневра”, е неоснователно.
Съдът държи да отбележи, че не е съгласен с изнесените твърдения,
касаещи липса на видимост по отношение на процесния автомобил и
извършеното с него нарушение, тъй като полицейските служители бяха
категорично относно осветеността на пътния участък, липсата на дървета и
високи храсти, както и относно факта, че мястото от където са наблюдавали е
било на по-високо ниво от това на пътя, където се е осъществило процесното
нарушение. Всичко това им е дало възможност да възприемат ясно
случващото се, за което дадоха показания в съдебно заседание.
Събраните в хода на съдебното следствие доказателства навеждат Съда
към единствено възможен извод – че с поведението си на процесните дата и
час, като водач на МПС, санкционираното лице е участвало в
нерегламентирано ползване на път, отворен за обществено ползване, за друга
цел, различна от целта да се придвижват хора и товари, въпреки забраната за
това. Още по-укоримо е и обстоятелството че в автомобила на жалбоподателя
е имало освен него и друго лице – свидетеля Иван Мариянов Д., което прави
поведението на жалбоподателя още по-опасно. Извършвайки движения, които
водят автомобила до т.н. „дрифт”, е показателно че жалбоподателят ползва
пътя, отворен за обществено ползване за цел, различна от превоза на хора, и
наличието на такива в автомобила само прави стореното от него още по-
укоримо.
От обективна страна нарушението е довършено с факта на осъществяване
на изпълнителното му деяние и без необходимост от настъпването на
определен вредоносен резултат. Без значение за съставомерността на деянието
са конкретните способи, чрез които се постига крайния резултат - дали това
става посредством рязко подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане
на волана, дърпане на ръчната спирачка или по друг начин, и именно затова
показанията на контролните органи в тази насока, независимо дали са
категорични относно конкретния способ или почиват на предположения от
тяхна страна, са неотносими с оглед изводите им за настъпилия краен резултат.
Ето защо и наведеното от адвокат Клявкова в пледоарията й пред настоящия
Състав възражение, касаещо непосочване на параметри за скорост, разстояние
12
и ниво на оборотите на автомобила, е неоснователно.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че дрифтене
при кола с предно предаване е възможно, като в основата е загубата на
сцепление с пътната настилка от предната двойка колела. Скоростта на
въртене на предните колела пада в резултат на спиране. Скоростта на въртене
на задните колела започва да надвишава скоростта на предните. Сложният
резултат е загуба на сцепление на предните колела. Колата започва да буксува
с предните колела - навътре в завоя, и със задните колела - навън. Ето тогава
се получават наблюдаваните от свидетелите – полицейски служители, резки
рискови движения на автомобила в ляво и в дясно на пътното платно.
Конкретното място, на което е извършено процесното деяние, подкрепя
извода за неговата съставомерност, като не е спорно, че улица „Георги
Райчев”, е път, отворен за обществено ползване, предназначен и обичайно
използван за движение на пътници и автомобили, условията за ползване на
които са еднакви за участниците в движението. Противното нито се твърди,
нито се установява по делото. Съгласно чл. 2, ал. 1, изречение второ от ЗДвП
пътят, който не е отворен за обществено ползване, трябва да бъде нарочно
обозначен, но не такъв е процесният случай, поради което е доказано, че
нарушението е извършено на място, попадащо в хипотезата на чл. 104Б, т. 2 от
ЗДвП.
За това виновно ли е извършено едно деяние, представляващо
административно нарушение, следва да се съди от установените обективни
действия на дееца. Налице е и субективният елемент от състава на
нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят
А. Л. е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да
ръководи постъпките си. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла,
пряко се извеждат от обективните му действия. Същият е следвало да
прецени, че не следва да използва път, отворен за обществено ползване за
„дрифт”, т.е. за умишлено и съзнателно опасно шофиране от негова страна.
Субективно, жалбоподателят е имал формирана ясна представа в съзнание си,
че използва път, отворен за обществено ползване за „дрифт”, т.е. за цел,
различна от тази, за която е предназначен пътя. Поради изложеното, липсва
каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че
напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
13
на жалбоподателя А. Л..
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции
на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод,
следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците
на осъществения фактически състав на административното нарушение,
процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната
за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не
съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така тъй като се касае за
нарушение, засягащо изключително важни обществени отношения -
безопасността на движението по пътищата. Жалбоподателят е извършил
описаното нарушение, с което безспорно е застрашил всички участници в
движението, доколкото в МПС е пътувало и още едно лице. Като без значение
е дали точно в този момент е имало други автомобили, поради което и Съдът
приема че безпорно поведението на жалбоподателя е рисково и неприемливо.
Поведението му е описано като резки рискови маневри в ляво и в дясно,
подаване рязко на газ, повишаване оборотите на двигателя, превъртане на
задвижващите колела на автомобила и преднамерено извеждане на
автомобила от контрол. Тези движения не представляват използване на път за
обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз
на хора и товари. Подобно съзнателно поведение по улиците в градовете
застрашава живота и здравето на останалите участници в движението,
включително и полицейския автомобил, а също така и на случайно
преминаващи пешеходци, впрочем застрашава живота и здравето и на самия
водач и на останалите пътници в автомобила, поради което се характеризира с
висока степен на обществена опасност. Точно такава е била и целта на
законодателя, въвеждайки нормата на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП в началото на
2017 година, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в
цялата страна. Поради изложеното самото процесно нарушение не се
характеризира с ниска степен на обществена опасност спрямо всяко друго
нарушение от този вид, няма и не са и ангажирани доказателства за някакви
14
многобройни или изключителни смекчаващи административната отговорност
обстоятелства. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на
нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в
този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 от ЗАНН за
съответстваща на закона.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Нарушението е правилно подведено към уреждащата състава му правна
норма, изложени са при описание на обстоятелствата на нарушението всички
такива, които са от значение за правилната преценка за съставомерността на
деянието като административно нарушение, а и за ясното и пълно разбиране
от страна на лицето - нарушител за това, за което се подвежда под
административна отговорност.
Санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, предложение трето от ЗДвП
предвижда за нарушението по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП административни
наказания „Глоба” в размер на 3 000 лв. и „Лишаване от право да се управлява
МПС” срок от 12 месеца.
Административните наказания са правилно и законосъобразно определени
както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в предвидените от
закона такива – фиксирани за посочените размери. Правна възможност за
намаляване на наложените административни наказания не съществува,
предвид фиксираните размери на санкциите, поради което по пряк аргумент
от закона липсва основание за определянето им под тези минимум.
Така наложените с обжалваното НП административни наказания, Съдът
намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
В този ред на мисли Съдът държи да отбележи, че наложените санкции не
са и несправедливи предвид посочената вече завишена обществена опасност
на деянието и фактът, че е налице умишлено и съзнателно опасно шофиране
от страна на жалбоподателя, което поставя в опасност не само него, но и
15
другите участници в движението.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и
ал. 9 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 25-0351-
000390 от 23.06.2025 година на Началник Група в РУ – Свиленград към
ОДМВР – Хасково, с което на А. Р. Л. с ЕГН ********** от
**************************, за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП са
наложени административни наказания „Глоба” в размер на 3 000 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му
с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII
от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16