Решение по дело №515/2021 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 27
Дата: 17 ноември 2021 г.
Съдия: Божана Цветанова Манасиева
Дело: 20211230200515
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Петрич, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Божана Цв. Манасиева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Божана Цв. Манасиева Административно
наказателно дело № 20211230200515 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.59 ЗАНН, във връзка с чл.185, ал.2,
във вр. с чл.185, ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и
е образувано по жалба на „Б.Т.-98“ ООД, ЕИК: *** , със седалище и адрес на
управление - П., ул.“К. М.“ № 30, представлявано от Б.С.Т., срещу
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 550104-F551275/04.12.2020 г. на
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – С. в ЦУ на НАП.

С жалбата се прави оспорване на нарушението с твърдението, че фактите
изложени в наказателното постановление не отговарят на
действителността,тъй като проверяващите изброили и монети,които се
намирали на рафт под касата,а не само на съдържащите се пари в касата.
Излагат се съображения за незаконосъобразност на наказателното
постановление, тъй като неправилно е приложена нормата на закона, като се
твърди, че жалбоподателят погрешно е санкциониран с имуществена санкция
в размер на 3 000 лева,а самият АНО е приел,че извършеното нарушение не
води до неотразяване на приходи,поради което е счел,че имуществената
отговорност на жалбоподателя следва да бъде ангажирана на основание
1
чл.185,ал.2,във вр. с ал.1 ЗДДС.
Иска се от съда да постанови решение, с което наказателното постановление
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от законния
му представител Б.Т. и процесуалния представител адв.В.Г.. Поддържат
жалбата, оспорват нарушението и искат НП да бъде отменено. Б.Т. дава
обяснения като твърди, че част от описаните от проверяващите служители на
НАП пари не се намирали в касата на търговския обект,а са били поставени
на рафт под касата и представляват монети събирани в рамките на няколко
дни за разплащане с доставчици, поради което не следва да бъдат служебно
въведени в касата.

За ТД на НАП-С. представител в с.з не се явява. Прилагат се писмени
бележки от М.Т.М-главен юрисконсулт при ТД на НАП-С., упълномощена от
АНО с пълномощно № 24-00-257/01.10.2019г., която поддържа наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Сочи, че дружеството
жалбоподател е извършило констатираното нарушение, наказателното
постановление е правилно и законосъобразно, поради което иска неговото
потвърждаване.
Изразява становище,че при допуснатата неточност от АНО по отношение
размера на санкцията,съдът разполага с правомощието да измени
наказателното постановление и да наложи по-ниския размер на
имуществената санкция ,предвид в разпоредбата на чл.185,ал.1 ЗДДС.

По делото са събрани писмени доказателства. Разпитани са свидетелите П. К.
М., Л.Л.Т. - и двамата инспектори по приходите в ТД на НАП-С.. По искане
на жалбоподателя като свидетел е допусната Д.К.Й./ продавач-консултант в в
„Б.Т.“ ООД П./.Изслушани са обясненията на управителя Б.Т. .

Въз основа на събраните доказателства и след тяхната преценка, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 01.06.2020 г. в 12.55 часа от свидетелите П. К. М. и Л.Л.Т., и двамата
2
инспектори по приходите в ТД на НАП С. е извършена проверка на търговски
обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в П., ул.“С.С.К.М.“ № *,
стопанисван и експлоатиран от „Б.Т.-98“ ООД, с ЕИК ***. В търговския обект
е установено наличието на монтирано, технически изправно, функциониращо,
с изградена дистанционна връзка с НАП фискално устройство модел
„DATECS DP-355“ с ИН на ФУ: *** и номер на фискалната памет № *** като
фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени" и
„служебно изведени" суми. Съгласно междинен дневен отчет № 0018810 от
01.06.2020 г. е установено, че дневният оборот към момента на проверката е в
размер на 55,00 лева. Фактическата наличност в касата на обекта е в размер на
183,17 лв., съгласно изготвен опис на парите в касата от Д.К.Й.,работеща като
продавач-консултант в хранителния магазин. Установената промяна в
касовата наличност е в размер на 128,17 лв.Проверката е извършена в
присъствието на свид.Д.Й. и управителя на търговското дружество Б.Т..От
последния е подписана декларация,приложената в преписката,в която е
посочил,че при извършената проверка е установена разлика в касовата
наличност от 128.17лева,която е забравил да въведе в устройството.
Констатирайки посоченото проверяващите съставили протокол за извършена
проверка № 0034528/01.06.2020 г. Със същия протокол управителя на
дружеството жалбоподател е уведомен, че следва да се яви лично или чрез
упълномощен представител на 05.06.2020 г. в НАП офис Б. за съставяне на
АУАН.
Поради факта, че на 01.06.2020 г. в 12.55ч „Б.Т.-98“ ООД, не е изпълнил
задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна
на касовата наличност - начална сума, въвеждане на пари в касата, която не е
отразена на ФУ чрез операцията "служебно въведени", което представлява
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е съставен
АУАН № F551275/05.06.2020г. АУАН е съставен в ТД на НАП офис Б., в
присъствието на управителя Б.Т., който е връчен за подпис и подписан от
него без възражения.
Въз основа на съставения акт, Началникът на отдел „Оперативни дейности“
С. в ЦУ на НАП е издал наказателно постановление №
550104-F551275/04.12.2020г., в което е отразена същата фактическа
обстановка и е направен извод за осъществяване на нарушение на чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. В наказателното постановление АНО
3
аргументира налагането на имуществена санкция на основание чл.185, ал.2,
във вр. с ал.1 от ЗДДС, но в същото време е наложил размер на имуществена
санкция, който е предвиден за юридически лица в чл.185, ал.2 от ЗДДС, а
именно 3000/три хиляди/лв. АНО е посочил,че констатираното нарушение не
е довело до неотразяване на приходи,поради което е счел, че отговорността на
търговеца следва да бъде ангажирана на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1
ЗДДС, но в същото време е наложил имуществената санкция предвидена в
разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, а именно имуществена санкция в
размер на 3000лв.

Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.

При така установеното, съдът приема от правна страна следното:
Относно допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок и от надлежно
лице,имащо качеството на нарушител. Наказателното постановление е
връчено лично на управителя на „Б.Т.-98“ ООД – Б.С.Т. на 22.06.2021 г., а
жалбата е депозирана в съда на 25.06.2021г. Поради това жалбата е
допустима.

Относно основателността на жалбата.
Производството е от административно-наказателен характер. Предмет на това
производство са обществените отношения, свързани с нарушаване на
установен административно-правен режим,за което се предвижда налагане на
административно наказание по предвидения от закона ред.
Отговорността на търговеца е ангажирана за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Член 33 от Наредба № Н18/13.12.2006г.
урежда случаите, при които е установена разлика между касовата наличност
и данните от фискалното устройство, когато ТЯ НЕ Е РЕЗУЛТАТ от
извършени, но нерегистрирани продажби. Нормата съдържа две хипотези,
съответно регламентирани в ал.1 и ал.2. Съгласно ал.1 на чл.33 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. ИЗВЪН СЛУЧАИТЕ НА ПРОДАЖБИ всяка промяна
4
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. В ал.2 на същия член е предвидено,
че за фискалните устройства, които не притежават операциите по ал.1, в
книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата) в момента на извършването й с точност до минута. От анализа
на цитираните разпоредби е видно, че ал.1 на чл.33 от Наредба №Н-
18/13.12.2006г. се отнася до случаи на отразяване на промени на касовата
наличност, регистрирани във ФУ, чрез посочените в нормата операции, а ал.2
на посочената правна норма урежда хипотезите за отчитане на служебно
въведени и изведени от касата суми при случаите, когато фискалните
устройства не притежават операциите по ал.1.
В настоящия казус е безспорен фактът, че установеното в проверявания
търговски обект фискално устройство притежава операциите „служебно
въвеждане“ и „служебно извеждане“ на суми. Към момента на проверката,
при преброяването на наличните парични средства в касата е установена
фактическа касова наличност – 183,17 лв., а съгласно приложения дневен
отчет е разчетена наличност от ФУ към момента на проверката в размер на
55,00 лв. Тоест установена е разлика от 128,17 лв., която сума наказващият
орган е приел, че представлява въвеждане на пари в касата, която не е
отразена на фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени
суми“. Разликата от 128,17 лв. се установява както от съставения протокол за
извършена проверка, така и от дневния отчет, опис на парите в касата и
свидетелските показания. Т.е. безспорно е налице разлика между фактически
наличните в касата средства и тези, отчетени от фискалното устройство, без
тази разлика да е отразена на ФУ чрез операцията „служебно въведени“ суми,
съгласно изискването на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства.
По този начин безспорно според съда е нарушен чл.33, ал.1 от Наредбата,
една от целите на която е да осигури възможност за проследяване на
паричния поток в търговския обект чрез създаване на правила за регистрация
и отчетност на паричните средства.
5
Съдът не възприе посоченото от управителя на дружеството- жалбоподател,
че установените в касата парични средства, представляващи положителна
разлика са всъщност пари (монети) събирани в продължение на дни, с които
монети се разплаща с доставчиците на стока.Твърдението на управителя
Б.Т.,подкрепено с показанията на свид.Д.Й. е,че установената положителна
разлика се дължи на монети,които се намирали извън касата на обекта,която
каса представлява чекмедже ,а установените и преброени монети се намирали
под рафта.Разпитаните по делото свидетели-инспектори при ЦУ на НАП
нямат спомен по отношение на този факт,че част от парите се намирали извън
касата.Същите се позоваха на съставения опис на парите в касата и на
протокола за извършена проверка.Във връзка с оспорващата си позиция
,управителят представи фактура от 29.05.2020г и фискален бон към нея за
заплащането на сумата от 142.90лв. за доставка на различни хранителни
продукти.От представения писмен документ изводът, който може да бъде
направен от съда е,че управителят се е разплатил с доставчиците два дни
преди проверката, поради което не е следвало да има монети,за които
твърди,че са събирани с дни. Ето защо, съдът не ги възприе за достоверни и
опровергаващи установените фактически положения от проверяващите
данъчни инспектори.Същевременно управителят е участвал при извършената
проверка,подписал е и протокола за извършена проверка,констатираните пари
са описани в опис на парите в касата, приложена е и декларация,подписана
лично от управителя,в която последният е декларирал,че е забравил да въведе
установената разлика във фискалното устройство.В този смисъл съдът счете
оспорването за недоказано и достигна до извод за извършено нарушение на
чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ.

Въпреки възприетото от АНО, че нарушението на чл.33, ал.1 от Наредбата не
е довело до неотразяване на приходи, поради което следва да бъде приложена
санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 ЗДДС е наложил
санкцията, предвиждаща в чл.185, ал.2 ЗДДС. Нормата на чл.185, ал.2 ЗДДС
съдържа в себе си две възможности за санкциониране, като
разграничителният критерий е дали нарушението е довело до неотразяване на
приходи или не. Съгласно чл.185, ал.1 ЗДДС- На лице, което не издаде
документ по чл.118, ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
6
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
Приложената в настоящия казус санкционна разпоредба предвижда, че извън
случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000
лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.
Свидетелите, извършили проверката сочат, че са установили единствено
несъответствие на касовата наличност от отразеното на ФУ. Това именно
нарушение е прието за осъществено както в АУАН, така и в издаденото НП и
от наказващия орган, а именно „Б.Т.-98“ООД не е изпълнил задължението си,
извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна на касовата
наличност въвеждане на пари в касата на фискалното устройство чрез
операцията „служебно въведени“ суми. Следва изводът, че в настоящия казус
проверяващите не са установили неотразяване на приходи, а само нарушение
на установения ред за регистрация и отчетност. Същевременно и АНО е
аргументирал становището си, че констатираното нарушение не води до
неотразяване на приходи, но въпреки това е наложил по-тежката санкция по
чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Изхождайки от обстоятелството, че нарушителят се е защитавал срещу
всички факти, посочени в наказателното постановление, допуснатата
неточност от АНО не представлява съществено процесуално нарушение,тъй
като с налагането на санкция в по-висок размер не е ограничено правото на
защита на нарушителя,последният е разбрал административнонаказателното
обвинение,то съдът счете ,че е налице основание единствено за изменение на
наказателното постановление в неговата санкционна част като бъде намален
размерът на санкцията на 500 лева. Този е именно размерът на санкцията,
който законодателят предвижда в нормата на чл.185, ал.2, във вр. с ал.1
ЗДДС. Волята на АНО е била за налагането на санкция именно на посоченото
основание, но неправилно е определил нейният размер. Санкцията, която е
наложена от АНО, не е предвидена в разпоредбата на чл.185, ал.1 ЗДДС. Ето
защо имуществената санкция следва да бъде коригирана като НП бъде
изменено в тази насока. Следва да бъде наложена санкцията, предвидена в
7
разпоредбата на чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС в нейния минимален
размер, изхождайки от обстоятелството, че нарушението е констатирано за
първи път.

На осн. чл. 63,ал.3 от ЗАНН /ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г./ в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК.И двете страни в производството претендират разноски.
Тъй като съдът достигна до извод за изменение на наказателното
постановление като намали наложената имуществена санкция от 3000 лева на
500 лева, е длъжен да се произнесе по разноските така както са направени,
съразмерно с уважената част на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144
АПК, вр. чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. В последната разпоредба е проведен
принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство
имат право на разноски по съразмерност, пропорционално на
уважената/отхвърлената част от жалбата.
Основателна се явява претенцията на процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател за присъждане на направените по делото
разноски. Искането е направено своевременно, представен е договор за
правна защита и съдействие,в който е отразено заплащане на адвокатско
възнаграждение в брой от 440лева. Прилагайки правилото на чл.144 АПК,
във вр. с чл.78, ал.1 ГПК искането за разноски, представляващо адвокатско
възнаграждение следва да бъде уважено по съразмерност и на жалбоподателя
да бъдат заплатени разноски в размер на 366.67лв./триста шейсет и шест лева
и шейсет и седем стотинки/.
Основателна се явява и претенцията за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.5 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението е
определен в чл.27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид правната сложност и извършените действия от процесуалния
представител/депозиране на писмено становище по делото в едно съдебно
заседание/, съдът намира за справедлив размер на конкретното
8
възнаграждение минималния такъв от 80 лева. Прилагайки правилото на
чл.144 АПК, във вр. с чл.78, ал.3 ГПК искането за разноски, представляващо
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено по съразмерност и
на ответната страна да бъдат присъдени разноски в размер на
13.33/тринадесет лева и тридесет и три стотинки/лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 550104- F551275/04.12.2020 г. на
Началник на отдел „Оперативни Дейности“ – С. в ЦУ на НАП, с което на
„Б.Т.-98“ ООД, ЕИК: *** , със седалище и адрес на управление - П.,
ул.“С.С.К.М.“ № *, представлявано от Б.С.Т., ЕГН **********, за нарушение
на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, на осн. чл.185,
ал.2 ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 /три хиляда/ лева като НАМАЛЯВА същата на
500/петстотин/ лева.

ОСЪЖДА „Б.Т.-98“ ООД, ЕИК: *** , със седалище и адрес на управление -
П., ул.“С.С.К.М.“ № *, представлявано от Б.С.Т., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите- гр.С. ,ул.“Х.Б.“ №*
направените разноски по делото в размер на 13.33/тринадесет лева и
тридесет и три стотинки / лева.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите- гр.С. ,ул.“Х.Б." № * ДА
ЗАПЛАТИ на„Б.Т.-98“ ООД, ЕИК: *** , със седалище и адрес на
управление - П., ул.“С.С.К.М.“ № *, представлявано от Б.С.Т., ЕГН
********** направените разноски по делото в размер на 366.67лв./триста
шейсет и шест лева и шейсет и седем стотинки/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Б., по реда на АПК, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
10