№ 710
гр. София, 12.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110201005 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на Е. Д. А. чрез процесуален представител- адвокат К.(чийто
действия са изрично потвърдени в нарочна молба на л.29 делото), срещу Заповед за
задържане на лице рег. № 6/01.01.2022 година, издадена от младши автоконтрольор при
ОПП-СДВР.
С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед по съображения за липса на
компетентност на издателя, нарушаване на материалните и процесуални правила за
издаването й.
В съдебно заседание жалбоподателят- А. редовно призован, по телефона, съгласно
отбелязването върху списъка на лицата, които следва да се призоват за съдебно заседание,
извършено от съдебния секретар, не се явява, не изпраща представител.
Ответникът по жалбата, административния орган издал оспорвания акт, а именно
младши автоконтрольор при ОПП-СДВР, редовно призован, не се явава. Следва да се
отбележи, че ответникът по жалбата е определен в съответствие с чл.153 АПК и легалната
дефиниция на понятието административен орган дадена в § 1, т.1 от ДР на АПК. Утвърден
принцип в доктрината и практиката е, че административният орган като субект на
публичното право се характеризира със собствена правосубектност, която произтича от
закона и не се идентифицира с конкретното лице, което го персонализира към даден момент.
Поради това именно и като ответник по жалбата е конституиран полицейският орган издал
заповедта-младши автоконтрольор при ОПП-СДВР, без да се налага индивидуализиране на
конкретен служител на МВР.
Същият се представлява от юрисконсулт Панайотова, която пледира за отхвърляне на
същата, като неоснователна, доколкото е шаблонна и не съдържа конкретни доводи и
аргументи за незаконосъобразност на атакувания акт. На следващо място се излагат доводи
за законосъобразност на обжалваната заповед, като се акцентира върху конекситета между
1
фактическо и правно основание и се сочи, че материалният закон е правилно приложен.
Претендира присъждане на разноски.
По делото са депозирани и писмени бележки от процесуален представител на
ответника по жалба, в които се излагат доводи за законността на задържането и обжалваната
заповед. В същите се изтъква, че заповедта е издадена от компетентен орган, като в
съответствие с чл.74, ал.1 ЗМВР, като отговаря на изискванията за форма и съдържание от
гледна точка на предвидените от закона реквизити. На следващо място се изтъква, че в
заповедта са вписани фактическите и правни основания за издаването й, които могат да се
извлекат и от приложената административна преписка и се явяват мотиви на заповедта за
задържане, като се акцентира върху разликата в обема на понятията данни за извършено
престъпление по смисъла на ЗМВР и достатъчно данни по смисъла на НПК. Също така се
сочи, че преценката за задържането е в рамките на оперативната самостоятелно на
полицейския орган, като за законосъобразността на същото е достатъчно единствено
наличието на общи данни, от които да се изведе предположение за извършено
престъпление, без да е необходимо същото да е доказано по категоричен начин. Сочи се, че
задържането е било обусловено от обществения интерес, който допуска същото при всяко
съмнение, че може да се осуети разкриването на престъпление, както и при започване на
разследване срещу вероятен извършител и е в пълно съответствие с целта на закона, както и
с изискванията наложени от практиката по чл.5, §1 т.с от ЕКПЧ, като същата е издадена в
изпълнение на разпореждане на орган на досъдебното производство, което легитимира и
нейната цел.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 01.01.2022 година в 23.20 часа жалбоподателят Е. Д. А., с ЕГН ********** бил
задържан със Заповед за задържане на лице рег. № 6/01.01.2022 година, издадена от младши
автоконтрольор при ОПП-СДВР, и освободен на 02.01.2022 година, в 12.20 часа. Съгласно
изложеното в заповедта основание за издаването и, задържането е осъществено на осн. чл.
72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, "чл.325 от НК(хулиганска проява)".
Задържането било осъществено във връзка с полицейска проверка по реда на ЗДвП,
при която между жалбоподателя като пътник в проверявания автомобил и контролните
органи възникнало вербално пререкание, при което същият употребил псувни спрямо
последните. С оглед на това жалбоподателят А. бил задържан по реда на ЗМВР, като в
последствие му бил издаден и Акт за констатирана проява на дребно хулиганство-
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – Заповед за задържане на
лице рег. № 6/01.01.2022 година, декларация от Е. А., протокол за личен обиск на Е. А.,
извлечение от Книгата за задържани лица на 06 РУ-СДВР, Удостоверение рег. № 513р-
36843/26.04.2022г., материалите по НАХД № 6/2022г. по описа на СРС, НО. Съдът намира
посочените източници за безпротиворечиви, съответни едни на други, като не са налице
основания за съмнение в автентичността или достоверността, на който и да е от
приложените документи, като същите поотделно и в своята съвкупност допринасят за
изясняване на делото.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на съдебен контрол
действие на администрацията, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР, правомощия да задържат лица имат "полицейските
органи", а такива съгласно чл. 57 ЗМВР са служителите на изчерпателно изброените
2
структурни звена на МВР, които осъществяват някоя от посочените в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и
8 ЗМВР дейности. Служителят издал заповедта въз основа, на която е задържан
жалбоподателя Е. А., а именно- младши инспектор Радослав Войнов, е служител на СДВР и
заема длъжност „младши автоконтрольор“, в сектор „Контрол регулиране и осигуряване на
мероприятия“ при ОПП-СДВР. С оглед на това същият от една страна заема длъжност в
изрично посочена в чл.57, ал.1 ЗМВР структура- областна дирекция, а от друга видно от
представеното удостоверение е пряко ангажиран с осъществяване на дейност по чл. 6, ал. 1,
т. 2 и т.7 ЗМВР, което го оправомощава да извършва задържания на лица, в изпълнение на
службата си, предвид, на което задържането е осъществено от компетентен орган. На
следващо място заповедта за задържането е издадена в писмена форма, и препис от същата е
връчен на лицето, а жалбоподателят в нарочна писмена декларация е удостоверил, че е
запознат с правата си във връзка със задържането, както и кои от тях желае да упражни, с
което формално е спазена процедурата по самото задържане. Тук е мястото да се отбележи,
че действително в заповедта за задържане не е посочен реда за нейното оспорване, но това
само по себе си не се отразява на законността на същото, а от друга страна видно от факта
на настоящото производство не е ограничило правото на защита на задържаното лице.
Съгласно посоченото в заповедта задържането е осъществено на основание чл.72,
ал.1, т.1 ЗМВР, която разпоредба допуска задържане по отношение на лице, "за което има
данни, че е извършило престъпление". В заповед рег.№ 6/01.01.2022г., въз основа, на която е
осъществено задържането на жалбоподателя Е. А. обаче не се съдържат каквито и да е
конкретни фактически основания за издаването й, като въобще липсва изложение на
обстоятелствата провокирали задържането, респективно наложили ограничаване на правото
на свободно придвижване на лицето. В издадената заповед единствено се сочат разпоредба
от НК с бланкетно указание, че същата касае хулиганска проява, но с това по никакъв начин,
не може да се приеме, че са изпълнени изискванията за изложение на конкретни
обстоятелства за задържането, което отнесено към посоченото за това правно основание на
чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР означава данни за съпричастност на задържаното лице към конкретно
престъпно посегателство, чрез посочване най-малко на вида престъпление или в какво се е
изразило деянието на лицето. В настоящия случай фактическите основания за задържането
отразени в заповедта се свеждат до цитиране на цифров текст от Наказателния кодекс, който
освен това съдържа два отделни основни състава на престъпни посегателства, а именно по
чл.325, ал.1 и по чл.325, ал.3 НК като това съдържание само по себе си не носи каквато и да
е допълнителна информация относно обстоятелствата провокирали задържането.
Действително съдебната практика, прилагайки разрешението, дадено с Тълкувателно
решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, приема, че не съществува пречка мотивите за
издаване на административния акт, в частност фактите дали основание за упражняването на
конкретно правомощие да бъдат изложени и допълнително, след издаването на
административния акт чрез изготвяне на други документи от органа издал акта, стига да се
постигне целта, на изискването за мотивиране на административни актове, а именно да
позволи на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден
актът, и да организират защитата си срещу него, респективно да се извърши съдебен
контрол върху тези съображения. В настоящия случай обаче такъв допълващ документ
липсва, като той не се съдържа в административната преписка, представена в съда, не е бил
представен на адресата на административния акт- жалбоподателя А., нито пък в рамките на
настоящото производство по съдебно оспорване на действията на полицейския орган.
Предвид на това не просто Заповед рег. № 6/01.01.2022г. не отговаря на изискванията на
чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР, като в нея не се съдържат фактическите основания за издаването й, но
такива въобще липсват в административната преписка. Нещо повече чрез този пропуск е
нарушено правото на задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за
задържането си, залегнало изрично както в чл. 5, § 2 от ЕКЗПЧ, така и в практиката на
ЕСПЧ по въпросите относно законността на задържането. С оглед на изложеното съдът
3
намира, че при задържането на жалбоподателя Е. А. са допуснати нарушения на
процедурата, които в съществена степен са ограничили възможността на задържаното лице
да разбере причините за задържането си и своевременно да се защити срещу същото, което
се явява достатъчно основание за определя на задържането като незаконно от процедурна
страна и отмяна на издадената заповед. (в този смисъл и актуалната практика на АССГ,
например Решение № 4301 от 27.06.2022г. по адм.д. № 3980/2021г., Решение № 4094 от
17.06.2022г. по адм.д. № 7988/2021г., Решение № 4355 от 01.07.2021г. по адм. д. №
2659/2021г., Решение № 4402 от 02.07.2021г. по адм.д.№ 4952/2021г., Решение № 4441 от
05.07.2021г. по адм.д. № 4898/2021г., всички по описа на АССГ).
Наред с това липсата на данни какви са фактическите основания за издаване на
заповедта т.е. конкретните обстоятелства мотивирали задържането, прави невъзможен
съдебния контрол за материална законосъобразност и целесъобразност на задържането,
доколкото не може да бъде извършена преценка за правилно приложение на закона, нито
пък за съразмерност на упражнената административна принуда. Включително и съгласно
изричното тълкуване дадено в цитираното ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС, единствено при
наличието на мотиви "съдът, пред които актът е обжалван, ще разполагат с необходимата
основа за по-правилно извършване на проверката на законосъобразността и правилността на
обжалвания акт.", при това същите следва да се изготвят от издалия акта орган, а не да се
търсят в кориците на друго производство.
Предвид на изложеното съдът намира, че задържането на Е. Д. А. се явява
незаконосъобразно, доколкото нито в издадената заповед, нито в друг документ,
придружаващ документ са изложени фактически основания за задържането, които да
позволят на съда да извърши контрол върху приложението на материалния закон или
основателността на действията. Действително по делото, е приложено НАХД № 6/2022г. по
описа на СРС, НО, образувано на основание съставен срещу жалбоподателя Акт за
констатирана проява на дребно хулиганство, разгледан по реда на УБДХ. Недопустимо е
обаче чрез собствен анализ на материалите от друго производство, съдът да запълва
празнотите в съдържанието на заповедта и да замества волята на административния орган,
още повече по този начин могат да се считан изпълнение изискванията на ЕКПЧ, с адресат
задържаното лице.
По тези съображения съдът намира, че извършеното на 01.01.2022г. задържане на
лицето Е. Д. А. се явява незаконосъобразно, а процесната заповед следва да бъде отменена.
От страна на жалбоподателя не се претендират разноски, а при този изход на
производството, ответникът по жалба няма право на такива.
Така мотивиран и на осн. чл. 72, ал. 4 ЗМВР, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за незаконно задържането на Е. Д. А. по Заповед за задържане на лице
рег. № 6/01.01.2022 година, издадена от младши автоконтрольор при ОПП-СДВР, като
ОТМЕНЯ същата.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд-гр.София в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4