№ 6163
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20251100502786 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца „Тайс Еко – Метали“ ЕООД срещу решение № 22962 от 17.12.2024 г.,
постановено по гр. дело № 44746/2024 г. по описа на СРС, 78 състав, с което е отхвърлен
предявеният срещу „Национална електрическа компания“ ЕАД осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата от 8910 лв., представляваща платен при
отпаднало основание депозит за участие в търг.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон и необоснованост, като въззивникът счита, че клаузата за
задържане на депозита (т. 2.9 от правилата за провеждане на търга) е нищожна поради
заобикаляне на закона. Намира, че задържането на депозита, внесен от спечелилия търга,
при последващо непровеждане на търга със следващия класиран участник представлява
злоупотреба с право и води до неоснователно обогатяване за ответника, като показва
намерението на възложителя процесните вещи въобще да не бъдат продавани в нарушение
на нормите на ЗОП. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване
на предявения иск в цялост.
Въззиваемият „Национална електрическа компания“ ЕАД е подал отговор на въззивната
1
жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба
следва да се добави и следното:
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът е платил на ответника претендираната сума от 8910 лв. като депозит
за участие в публичен търг с тайно наддаване за продажбата на три броя козлови кранове
съобразно обявената от ответното дружество процедура. Със заповед № ВЦ-АЦ-427-
2/26.09.2023 г. на управителя на предприятие „Водноелектрически централи“ към „НЕК“
ЕАД ищцовото дружество е определено с спечелило търга с оглед предложената от него
най-висока цена от 234876 лв. с ДДС, но предвид невнасянето й в определения 14-дневен
срок договор за продажба между страните не е бил сключен, а платеният депозит е бил
задържан от възложителя на основание т. 2.9 от условията за участие в търга. Ответникът
признава, че вещите не са били продадени на втория по ред наддавач, тъй като Съветът на
директорите на „НЕК“ ЕАД не е дал необходимото разрешение за сключване на сделката,
като депозитът и платените от участника с втора най-висока предложена цена суми са му
били възстановени, а ищецът намира, че с последващия отказ да продаде крановете
ответното дружество е целяло да го увреди и се е обогатило неоснователно.
Противно на доводите във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира, че
посочената клауза от обявените от ответника правила за провеждане на търг с тайно
наддаване не е нищожна. В случая не са приложими разпоредбите на Закона за
обществените поръчки, тъй като бъдещият договор не е с предмет строителство, покупка на
стоки или доставка на услуги при разходване на публични средства, а е с предмет продажба
на дълготрайни материални активи на публично предприятие по реда на чл. 29, ал. 2 от
2
Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. В последния е предвидено
заплащането на депозит при регистриране на участник в търга, който се задържа от
възложителя в случай на последващ отказ на лицето да участва в търга (т. 5 от Приложение
№ 1 към чл. 29, ал. 2 ППЗПП). Следователно, оспорената клауза на т. 2.9 от условията за
провеждане на търга в настоящия случай съответства напълно на нормативната уредба и не
е нищожна поради противоречие със закона, нито може да се приеме, че клаузата е
недействителна поради заобикаляне на закона. С цитираното правило не се преследва
забранена от закона цел, напротив – задържането на депозита обезпечава добросъвестността
в преддоговорните отношения в съответствие с общия принцип на чл. 12 ЗЗД и цели да
гарантира, че участниците в търга няма да се отметнат от предложената от тях цена и
заявеното желание да закупят вещите, предмет на тръжната процедура, при посочените
условия. Идентични разпоредби се съдържат и в уредбата на публичната продан (чл. 493, т.
1 ГПК) и на търга с тайно наддаване в производство по несъстоятелност (чл. 717е, т. 1 ТЗ), в
които също се предвижда заплащане на депозит (задатък) с цел гарантиране сериозността в
намеренията на участващите наддавачи.
Въззивният съд не споделя доводите в жалбата, че в случая възложителят преследвал
забранена от закона цел – да се увреди ищецът, респ. ответникът да се обогати
неоснователно. Задържането на депозита е следствие единствено от поведението на ищеца и
неговото бездействие да доплати предложената от него цена в определените срокове, като
запазването на платения депозит в патримониума на ответника е разрешено от закона, без
оглед на обстоятелството дали впоследствие вещите, предмет на търга, ще бъдат продадени
на следващ наддавач. Обстоятелството, че възложителят е задържал крановете и депозита,
не е равнозначно на неоснователно обогатяване – да се приеме обратното означава, че
неоснователно обогатяване ще има и при продажбата на крановете на следващия наддавач,
доколкото и в този случай възложителят ще е задържал както депозита на първия обявен
купувач, така и платената от втория купувач продажна цена. Задържането на платения
депозит е изцяло в съответствие със закона и с целта на тази норма да наложи санкция на
наддавача, който се е отметнал от предложението си да закупи вещите на посочената от него
най-висока цена, без значение от последващото развитие на търга, което стои извън
отношенията между страните по делото.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че задържането на сумата не
цели увреда на друго лице – ответното дружество е провело тръжната процедура по
обявените правила и е обявило ищеца за купувач, като липсата на сключен между страните
договор се дължи изцяло на отказа на ищеца да плати цената. Платеният от него депозит е
задържан от насрещната страна въз основа на валидната разпоредба на т. 2.9 от правилата за
провеждане на търга, като основанието за получаване на сумата от 8910 лв. от ответника не
е отпаднало – фактът, че впоследствие търгът не е проведен до край, не го опорочава, нито
създава предпоставки за връщане на платената от ищеца сума, доколкото участието на
последния в тръжната процедура вече е приключило с едностранния му отказ да доплати
цената. Задържаният депозит представлява имуществена вреда за ищцовото дружество, но
3
тя се дължи на собственото му бездействие, респ. на противоправното поведение на
неговите контрагенти (за които се твърди да са били недобросъвестни и да не са изпълнили
паричните си задължения към ищеца, което е лишило последния от финансова възможност
да доплати цената по търга в указания срок), чиято договорна отговорност би могла да бъде
ангажирана при наличието на предпоставките по чл. 82 ЗЗД.
Предвид изложеното, предявеният иск за връщане на платения депозит от 8910 лв. е
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. Предвид идентичните изводи, до които е
достигнал първоинстанционният съд, обжалваното решение се явява правилно и следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият има право на
направените пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22962 от 17.12.2024 г., постановено по гр. дело № 44746/2024
г. по описа на СРС, 78 състав.
ОСЪЖДА „ТАЙС ЕКО – МЕТАЛИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 84, да заплати на „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Триадица“ № 8, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100
лв., разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4