РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Русе , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четвърти февруари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Гражданско дело №
20204500100508 по описа за 2020 година
Ищците К. Б. Н., от гр.Пловдив и Н. Б. К., от гр.Русе, твърдят, че са
наследници на Б Н. Б, починал на 10.04.2020г.-негови син и дъщеря. През
1994г. родителите им – Б Б и Д.С. Ба придобили собствеността върху следния
недвижим имот : ***, подробно описан в исковата молба и в представения
нотариален акт, със застроена площ от 95,41кв.м, с избено помещение №18,
заедно с 2,699%ид.ч от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж.През 2002г. майка им Д Ба заминала на работа в Р Гърция. Баща им
създал връзка с друга жена и се развел. Твърдят, че майка им научила за
развода, след като се върнала в Р България.Тъй като нито един от двамата
родители не притежавал друг жилищен имот, всички останали да живеят в
процесния апартамент.Ищцата Н.К. напуснала жилището на семейството,
след като се омъжила, а ищецът К.Б. – през м.януари 2020г. Причината
ищецът да напусне апартамента и да се премести в гр.Пловдив била, че баща
им завел в това жилище новата си приятелка А. Д. М.. Това обстоятелство
наложило една абсурдна ситуация - майката на ищците да живее в една от
стаите, баща им със своята нова приятелка – в друга и в третата стая ищецът и
неговото семейство.
Ищците твърдят, че приживе наследодателят им е бил в добро
1
здравословно състояние - никога не им се е оплаквал, че страда от някакви
болести. Починал е на 10.04.2020 г., за което те разбрали от телефонен
разговор на 11.04.2020 г., в който съпругата на техния чичо съобщила, че на
10 .04. баща им е починал. Един месец след смъртта на баща им, жената с
която е живял – А М., заедно с дъщеря си - ответницата по делото Д. М. Н.,
посетили майката на ищците и показали нотариален акт за прехвърляне н ½
ид.ч. от имота на баща им в полза на Н. срещу поето задължение за гледане и
издръжка. На 20.07.2020 г. майката на ищците получила и искова молба за
делба на процесния апартамент, при равни права за нея и за ответницата Д.Н..
С исковата молба получили и препис от Нотариален акт № 56 от 18.04.2019 г.
по описа на нотариус ГГ, вписан в СлВп с вх. рег. № *** акт 173 том 12, дело
№ 2466 от 18.04.2019 г., с който баща им е прехвърлил ½ ид.ч. от апартамент
№4, вх. Е, ет. 2 в бл.“*** който е бил придобил приживе, заедно с майка им
Д.С., на приобретателката Д. М. Н. срещу задължение да гледа и издържа
лично или чрез трети лица прехвърлителя Б Б и своята майка А. Д. М., като
прехвърлителят си е запазил право на безвъзмездно ползване върху имота.
Със същия нотариален акт Д.Н. учредила пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху прехвърлената и идеална част от недвижимия имот на майка
си А М.. Ищците твърдят, че от майка си Д разбрали, че около датата на
прехвърляне на имота, баща им е бил вече диагностициран с онкологично
заболяване. Твърдят, че независимо от диагнозата той не е бил на легло.
Живеел нормално, имал е доходи и не се е нуждаел от гледане и издръжка. На
16.01.2020 г. празнувал рождения си ден в компания. Лекуван е в
Онкодиспансера за кратко и е изписан в добро състояние. Твърдят, че след
смъртта му в стаята му открили 7 опаковки с диазепам, като 8-мата липсвала.
От аптекарката разбрали, че със зелена рецепта, изписана от личния лекар на
А.М., последната се е снабдила с трАвиланта на 01.04.2020 г., като на
10.04.2020 г. е обявена смъртта на баща им. Ищците считат, че баща им е
починал при неизяснени обстоятелства. Твърдят, че ответницата като
приобретател на ½ ид.ч. от имота не е полагала никакви грижи за него, тъй
като той е бил в състояние и се е грижел сам за себе си. Имал е доходи, с
които е издържал и себе си и майката на приобретателката А.М.. Ответницата
не е престирала никакви грижи, гледане и издръжка.
Искат договорът да бъде развален на основание чл.87, ал. 3 от ЗЗД,
2
поради неизпълнение отстрана на приобретателя. Претендират разноски.
Ответницата Д. М. Н., от гр.Русе, изразява становище, че искът е
допустим, но разгледан по същество – неоснователен.Твърди, че през месец
април 2018 г.се запознала с Б Н. Б, който имал връзка с нейната майка А. Д.
М.. Той е поканил майка да живеят заедно в недвижим имот представляващ
Апартамент № 4, вх. Е, б. Е, ет. 2, в ж. блок „*** в гр. Русе. Признава
обстоятелството, че Б Б е придобил правото на собственост върху този
недвижим имот през 1994 г. в режим на съпружеска имуществена общност с
Д.И., като гражданският им брак е прекратен с решение от 22.11.2002 г.
Твърди, че ищецът К.Н. отишъл да живее в процесния апартамент през 2019
г. и ползвал частта обитавана от неговата майка Д. Отношенията между
ищеца и баща му не били добри, много често имало скандали между тях.
Ответницата изнася данни за случай, при който Б забелязал, че му липсват
пари от дебитната карта и от камерите в бА „ДСК“-ЕАД било установено, че
някаква жена е теглила пари от бАовата му карта, а при разпознаването се
установило, че жената от камерите е приятелката на сина му К. Б. Н.. През м.
януари 2020 г. ищецът се преместил да живее в гр. Пловдив. Ответницата
заявява, че още през м. юни 2018 г. Б престанал да поддържа връзки и с
дъщеря си – втората ищца Н.К.. Той дори бил изтрил телефонните номера на
децата си, защото не се разбирал с тях.Тъй като децата му не го уважавали и
не го зачитали като баща, имало период през който Б поискал да живее в Дом
за стари хора в гр.Русе.Когато ответницата се запознала с Б и двамата
изпитали взаимна симпатия. С цел да си осигури старините той и предложил
да прехвърли неговата част от апартамента. Здравословното му състояние
не било добро и той искал да разчита на някого относно грижи и издръжка.
През м. май-юни 2019 г. трябвало да претърпи операция, но лекарите вместо
нея назначили химиотерапия. Ответницата лично го е водила в болницата в
гр. Плевен, където бил включен в нова швейцарска програма за лечение.
Независимо от положените усилия за лечения и направените химиотерапии Б
започнал много да отслабва и се чувствал постоянно отпаднал. Ответницата
го водела на разходки на чист въздух, за да събира сили. Между нея и
наследодателя на ищците винаги е имало отношения на доверие, топли
чувства и привързаност.Ищците, обратно, не проявявали никакъв интерес
3
към живота на баща си и никаква съпричастност.
Относно изложеното в исковата молба за лекарството диазепам, Н.
заявява, че същото е било в процесното жилище, тъй като е изписано и се
приема от нейната майка.На 10.04.2020 г. Б Б е починал в апартамента в гр.
Русе“*** като бившата му съпруга и децата му знаели за смъртта, но не
пожелали да присъстват на погребението.За оправдание посочили
противоепидемичните мерки и извънредното положение във връзка с Covid
19.
Ответницата моли съда да отхвърли иска при законните последици.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема за
установено следното :
Предвид изложените в исковата молба фактически обстоятелства и правни
твърдения и предявения петитум, съдът квалифицира иска за разваляне на
договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка и учредяване право на ползване, поради неизпълнение от страна на
приобретателя, като иск с правно основание 87,ал.3 от ЗЗД.Следва да се
посочи, че с исковата молба е предявен и иск по чл.29 от ЗЗД, като след
депозиране на отговора по чл.131 ГПК, но преди първото по делото съдебно
заседание, ищците са оттеглили иска. Производството в тази част е
прекратено с влязло в сила определение.
В настоящото производство в тежест на ответницата – приобретател
е, да установи, че изпълнението покрива задълженията й по договора за
издръжка и гледане, за осигуряване на всичко, което е било необходимо на
приобретателя за осигуряване на един сносен и спокоен живот, да докаже
изпълнение на задълженията в техния вид и обем, съобразно сключения
договор. В тежест на ищците е да докажат факта на сключване на договора и
качеството си на наследници на приобретателя. С оглед разпределената в
доклада по чл.146 ГПК доказателствена тежест, страните по делото са
посочили писмени и гласни доказателства, допустими и относими към
предмета на спора.
По делото е представен нотариален акт №56 от 18.04.2019г. за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и
4
учредяване право на ползване, т.II, рег.№4195, дело №179/18.04.2019г. на
нотариус ГГ, рег.№*** на НК, вписан в СлВп с вх.рег. № *** акт
173/18.04.2019г.,том 12, дело 2466, с който е сключен следния договор :
прехвърлителя Б Н. Б, ЕГН***, от гр.Русе, прехвърля на Д. М. Н., ЕГН
**********, от с.гр. собствената си 1/2ид.ч от недвижим имот, представляващ
апартамент №4 във вх.“Е“, ет.2, ж.бл.“*** състоящ се от две стаи, дневна,
кухненски бокс-столова, баня, тоалетна, килер, коридор, балкон на юг и
балкон на север, със застроена площ от 95,41кв.м, с избено помещение №18
от 7,28кв.м , заедно с 2,699%ид.ч от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** срещу задължението на приобретателя Д. М. Н. да гледа и
издържа лично или чрез трети лица прехвърлителя Б Н. Б и А. Д. М., като им
осигури нормален живот, какъвто са живели досега до края на живота им,
както и погребение по християнски обичаи, като прехвърлителят си запазва
правото на безвъзмеднно ползуване върху този имот и добивите от него до
края на живота си.Приобретателят Д. М. Н. учредява пожизнено безвъзмездно
право но ползване върху прехвърлената й идеална част от описания имот на
А. Д. М..
От представеното удостоверение за наследници изх.№2-1852
/29.04.2020г., издадено от Община Русе, се установява, че Б Н. Б, б.ж. на
гр.Русе е починал на 10.04.2020г. и е оставил за свои законни наследници –
низходящи К. Б. Н.-син и Н. Б. К. – дъщеря, ищците по делото.
По делото не е било спорно и от нотариален акт за замяна на
недвижими имоти №134 от 29.04.1994г. на РН е видно, че гореописания
апартамент е бил придобит от Б Н. Б и съпругата му Д.С. Ба, по време на
брака им. С решение №339 от 22.11.2002г. по гр.д.№Б-268/02г. на Русенския
районен съд, гражданският брак между Б Б и Д Ба, сключен на 28.09.1969г., е
прекратен по иск на Б, с развод, като по делото Д Ба е била призовавана чрез
ДВ.
Свидетелката Д. С. И. /бивша Ба/, майка на ищците, заявява, че с баща им Б Б
на практика са живели заедно от 1969г. до м.септември 2019г.Уточнява, че
през 1998г. отишла на работа в Гърция и с кратки прекъсвания работила там
до м. 2013 г.През 2006 г. разбрала, че е разведена – Б криел този факт и от
5
нея, и от децата.Когато се прибрала окончателно в България, свидетелката
живеела в процесния апартамент – с бившия й съпруг се разбрали как до го
ползуват. Твърди, че си поделяли разходите за данъци и консумативи.
Започнали да правят ремонт, за който и двамата давали пари. На И. е
известно, че Б известно време бил в Старчески дом – според нея - през есента
и зимата на 2014г. Това обстоятелство свидетелката си обяснява с желанието
на Б около него непрекъснато да има лекари. Имал голям страх от болести.
Още преди И. да се върне от Гърция, той бил подал молба за Старческия
дом.Докато пребивавал там, всеки ден бил посещаван от дъщеря си, която
живеела наблизо до дома. Свидетелката също често го посещавала. Той от
своя страна ходел в апартамента в събота и в неделя.През годините Б често
създавал връзки с жени, но с И. се били разбрали, тя като се върне в
жилището около 17.00ч, там да няма друга жена. Независимо дали са
разведени или не, те много добре се разбирали - купували заедно печка,
ходили заедно на пазар, подготвяли заедно зимнина. Тези отношения били
преди да се появи А /св.А.М., майка на ответницата/.През м.май 2018г. в
апартамента дошла А, с една ръчна чанта. И така си останала две години –
„само с тази ръчна чанта като багаж“, но имала претенции за всичко.
Свидетелката споделя, че А се смятала за нещо повече от нея.Когато отишла
в жилището, накарали свидетелката да се измести от хола в една малка
стаичка с три легла и два гардероба - две от тези легла били за внуците на Би.
А искала да разполага с хола -за да си посреща нейни гости. Свидетелката
казала на А, че имуществото в
жилището е събирано в продължение на 50г и трябва да остане за
децата й.А от своя страна, станала много упорита в това да отдели Д.И. от
всякакъв контакт с Б, особено след рождения му ден на 16.01.2020 г. Стигало
се дотам, че А се обръщала към нея с въпроса: „Няма ли да се махаш вече от
къщата?“.В отсъствие на А свидетелката все пак успявала да разговаря с Б и
така разбрала, че първо му открили язва, а после е продължил да ходи по
болници да се изследва.
Свидетелката твърди, че синът К се разбирал с баща си. Например
ремонта правили заедно баща и син. И. заявява, че „единствената“ разправия
между децата и баща им Б била за това, че А искала да изгони майка
им.Двете деца на ищеца пребивавали през лятото в дома на баба и дядо за по
6
месец. Малкият внук ходел при дядо Б и А на закуска.Децата споделили с
баба си, че са чули А да пита дядо им кога ще й препише апартамента – това
се случило през лятото на 2019г.Според свидетелката синът К знаел всичко за
здравословното състояние на баща си - кога баща му трябва да отиде на
вливания и какви точно лекарства пие. През годините имали традиция в
събота и неделя в жилището да се събират Д и Б и двете им деца с техните
семейства. При такъв случай Б се скарал с дъщеря си Н., защото тя много
настоявала А да се махне, а той заявил, че при това положение по добре е
самата Н. да не ходи в апартамента.Свидетелката уточнява, че в края на 2018
г. ищецът започнал да пребивава за по няколко месеца в гр. Пловдив, а от
м.януари 2020 г. до м.септември 2020 г. той бил в Пловдив – там имал работа.
Уточнява още, че на няколко пъти се е случвало Б да гони А.М., но и сякаш
имал страх от нея.Свидетелката има впечатления, че Б имал пари – от
продажба на съсобствен имот, от пенсия.Последната му пенсия била
470лв.Непосредствено преди 13.03.2020г. / първото въвеждане в страната на
ограничителните противоепидемични мерки/ Д.И. виждала Б в коридора -
много отслабнал и винаги й казвал - „Стомахът ме боли много.“. Тогава той
само отивал до тоалетна и веднага се прибирал в стаята си. През този период
И. работела в читалището в кв. Средна кула. Там колегите й се страхували
заради пандемията и й казвали, че ако иска да продължи да работи, трябва
максимално да ограничи контактите си. По тази причина тя изобщо не
пътувала до гр.Русе.В един съботен ден близка родственица й съобщила, че
Б е починал.Свидетелката не отишла на погребението, защото щяло да има
разправии.
След смъртта на бившия си съпруг, Д.И. отишла в апартамента с дъщеря
си Н. - страхувала се да отиде сама. В стаята, в която са живяли Б и А,
намерили диазепам и касова бележка за седем кутии от това лекарство. Една
липсвала.Ищцата проверила по касовата бележка откъде е закупен и така
разбрали, че това лекарство е изписано на името на А, от нейния личен лекар.
Свидетелката установява още, че след смъртта на Б Б ответницата
казала, че апартаментът трябва веднага да се продаде, както и че тя не е
знаела, че Б ще почине.Казала, че има нотариален акт. След време св.Д.И.
получила и искова молба за делба.
7
По делото като свидетел е разпитана и една от приятелките на наследодателя
на ищците – Г.Г.. Същата установява, че познава семейството на родителите
на ищците от 2000г. и с баща им – Б Б, много се сближили.Всеки от тях си
живеел в своята къща, но били „по близки от обичайното“. Преустановили
необичайно близките отношения през 2012г., когато Д се върнала
окончателно в гр.Русе.Свидетелката Г. си спомня, че през 2014 г., Д и Б
отишли при нея и предложили замяна - Г. да даде гарсониерата си на Д, а
Д.И. – нейния дял от апартамента им. Но също така с определена парична
сума да уравнят дела на децата на Д и на Б – според Г.Г., Б Б не искал да
лишава децата си от наследство. Преди години отношенията между Б и
ищците били много добри, особено до момента, когато ищцата се омъжила.
Свидетелката има непосредствени впечатления за това, тъй като помагала на
Б да подготви сватбата на дъщеря си, и на практика всичко във връзка с тази
сватба организирала и нагласила В хода на излагане на показанията си
уточнява, че тази сватба е била около 2006г.Свидетелката споделя още, че
продължила да поддържа някакви отношения с Б и след появата на А.М., като
познати.Понякога Б я е посещавал в дома й, обаждал й се по телефона.Нито
веднъж не се оплакал от децата си.Казал й, че е болен.Последното му
посещение било в края на м.февруари или началото на м.март 2020г.-бил
видимо отслабнал, но „иначе добре“.Личното впечатление на Г. е, че Б не
смеел да каже нищо лошо за А. През месец март той се обадил и поискал от
свидетелката малка кръгла
масичка, за да си слага на нея лекарствата и да ги взема по лесно. В края
на същия месец- март, поискал от нея и торбички, които се пълнят с гореща
вода и се налагат на определено място по тялото. За тези торбички А слязла
на входа, за да ги вземе, а той бил на терасата. За последен път свидетелката
видяла Б Б към края на м.март, на терасата на апартамента – не смеел да се
обади „вероятно А е била вкъщи“.
Свидетелката Н.Д. заявява, че познава отдавна родителите на ищците -
Д и Б. Ищците познава отпреди 40 години.Известно й е, че Д е работила в
Гърция и изпращала пари на семейството. За бащата на ищците – Б, разказва,
че той бил много добър домакин – хващал се да сготви, да подреди; да
почисти. Отношенията с децата му били добри, гледал внуците. Заявява, че за
последен път е ходила в процесния апартамент през 2018г.Разбрала, че през
8
последните години Б Б имал нова приятелка – въпросната А и „откакто е с
нея, станал друг човек“.Когато свидетелката го срещала на улицата заедно с
А, той се извръщал настрани и се държал, все едно не я вижда, или не я
познава. Известно време след смъртта на Б, Д.И. споделила със св.Д., че в
жилището намерили 6бр. опаковки диазепам, и рецепта за 7бр.Направили
проучване. Свидетелката и ищцата се срещнали с аптекарката разбрали, че
една жена ги е купила, като първо представила рецепта с изтекъл срок, но я
върнали и тя отишла с редовна рецепта.В края на м.юни 2020г., по молба на
майката на ищците Д, Д. отишла в процесното жилище. Там освен нея
заварила и две госпожи- явно А и дъщеря й. На въпроса какво правят в този
имот, А отговорила, че тъй като гледала Б, той й „приписал апартамента“.
Започнали спор, в който А обяснила, че лекарството „диазепам“ било за Б.
Свидетелката Д.Ц. е приятелка на ответницата от повече от 15 години.
Заявява, че общува с нея почти всеки ден. Познава майка й А, а преди 3
години се запознала с Б.Свидетелката нееднократно виждала А и Б заедно - да
пазаруват, ответницата да ги кара с колата си до съседно село, случило се
веднъж и свидетелката да пътува с тях. Те изглеждали „сякаш са родени един
за друг… едни усмихнати“.През м.септември 2019г. св.Ц. и Б два или три
пъти се засекли в Онкологията на гр.Русе, защото съвпадали часовете им за
химиотерапия. Срещали се и пред кабинетите в Онкодиспансера.От
разговорите с него останала с впечатлението, че той не поддържа връзка с
бившето си
семейство, а за ответницата казвал че „Д. му е като пратена от
Господ“.Ответницата от своя страна се отнасяла към него като към роден
баща. Тя го карала с кола за процедурите. За терапията трябвало да се остава
в болницата по 3-4 дни, през които ответницата посещавала Б, носела му
„вода,сокче“.Ответницата се интересувала какви лекарства са необходими за
последиците от химиотерапията. Водела майка си и Б във вилата си извън
града-заради чистия въздух. Купувала разсади, за да може майка й и Б, който
бил голям градинар, да си засадят каквото искат. На свидетелката е известно,
че Д. им предоставяла своите ваучери за храна, както и че им е носела
плодове. Според Ц. ответницата била добре обезпечена материално, защото
мъжът й бил „международен шофьор“ – имали „финансова мощ“.
9
Пред Ц. ответницата споделила, че с майка си са разпредилили работата
– едната да готви и чисти, другата да пазарува, да подсушава.През последния
месец преди да почине Б бил на легло и те двете били все покрай него -
сменяли памперси, гладили, прали.Свидетелката уточнява, че три пъти е
ходила в апартамента, където живеели А и Б и не е виждала друга жена там.
Като свидетел е разпитана и А.Н., която познава ответницата от 31
години - работят в една лаборатория в ТЕЦ-Русе. От ответницата
свидетелката знае, че в продължение на две години А и Б живеели много
добре. Н. твърди, че е виждала Б, А и Д. на разходка в центъра, срещала ги в
магазин.Веднъж Н. се отбила на работа с колата си, на път за вилата в
Червена вода, където трябвало да закара майка си и Б.Тогава свидетелката се
запознала с Б.Според тази свидетелка, в предприятието получавали ваучери
за храна на стойност 130-140 лв, в зависимост от работните дни в месеца. В
момента, в който ги получат, Д.Н. веднага се обаждала или на майка си, или
на Б. Твърди още, че е чувала телефонен разговор между Д. и А, при който
ответницата казвала, че ще отиде да им занесе пари, като дори е чувала и за
какви суми става въпрос-100 и повече лева.Освен това купувала лекарства и
памперси.
През 2019г. Д. споделила, че Б е болен.Много тежко преживяла това.
Водила го в гр.Плевен, карала го с колата си на химиотерапии в
гр.Русе.Започнала с времето да се моли на началник цеха, да си тръгва по-
рано от работа, защото се налагаше да пазарува и да занесе лекарства или
някои други такива неща. Свидетелката твърди, че когато Б бил вече на
легло, Даниела си взела и отпуска, за да ходи да помага. Според тази
свидетелка Б Б е починал през месец февруари 2020 г. Виждала го е през
м.май 2019г. и тогава изглеждал много добре. Не го е виждала, когато вече
той е бил „в болестно състояние“. Заявява, че не й е известно Д.Н. да е имала
връзка с друг мъж, освен с мъж на име Милко.
Свидетелката С.Н. познава ответницата от 15 години и е приятелка на
майка й, а Б познавала от посещенията в пенсионерските клуБе.Свидетелката
убедила А, която била вдовица от 2009г. и все си стояла вкъщи, да отидат
заедно на пенсионерски клуб. С Б Б се харесали, когато се запознали, и
започнали да се виждат – да излизат на кафе, и „след малко повече от месец“
10
заживяли заедно.Според Н. инициативата за това била на Б, а А се колебаела,
защото и бившата му съпруга живеела в същото жилище. След като заживяли
заедно, продължили да посещават пенсионерските клуБе, изглеждали
„усмихнати и жизнерадостни“. През втората година от запознанството им
започнали по-рядко да ходят в пенсионерския клуб. Разбрало се, че Б не е
добре. През лятото живеели в с. Червена вода и когато Б се разболял, Д. го е
вземала от с. Червена вода и го е водила в Русе на прегледи и на
̀
химиотерапия. Според свидетелката ответницата и бащата на ищците много
се уважавали взаимно.Заявява, че е чувала Б да казва: „Ей такава дъщеря да
имах, като Д.“ Уточнява, че рядко е ходила при Б и А, но засичала там Д.
Известно й е, че те двамата
си купили хладилник и мебели, за което им съдействала Д. На последния
рожден ден на Б тя домакинствала.На този рожден ден Б „едва се крепял“, не
му било весело, не можел да празнува.През последния месец, преди да
почине, Н. била в дома на Б. Той се чувствал зле – „в лошо състояние“, за
малко седнал при тях и отишъл веднага да си легне, имал болки.
Свидетелката А.М. е майка на ответницата.Познава ищеца, а ищцата е
виждала само веднъж.Разказва, че се е запознала с бащата на ищците в
началото на 2018 г. в пенсионерски клуб и започнали да се виждат почти
всеки ден.Два месеца след запознанството им отишла да живее при него в бл.
Дунавски строител, където живеела и неговата бивша съпруга. На
свидетелката било известно, че са разведени от 20 години, между тях имало
някакво напрежение и той почти не общувал с бившата си жена.Всеки си
живеел в стаята. С пенсията на Б плащали ел.ток и вода. Купили си и
гардероб, хладилник и нова домакинска посуда – така се отделили. Неговата
пенсия била480 лв и тя била влагана в домакинството, но не била
достатъчна.Пенсията на свидетелката била 400лв- получавала я по пощата.
Случвало се е да тегли пари от нейната книжка, където внасяли рентата
й.Твърди, че не били лишени от нищо. Ответницата им давала ваучери –
според тази свидетелка ваучерите били за около 100 лв.
На свидетелката е известно, че Б и дъщеря му Наталия били така
скарани до такава степен, че „ни се чували, ни се виждали“.Когато синът му К
дошъл в апартамента, питал баща си за свидетелката какво прави тази жена
11
там, каква е, обиждал баща си. Двамата се разправяли заради присъствието й.
Когато се скарал със сина си, Б бил заявил„Аз съм лишен, значи трябва да
бъдат лишени и те. Който се грижи за мен, аз съм вече болен, той ще получи“.
Пред свидетелката бащата на ищците споделял, че през 2017г. около 7
месеца живял в старческия дом, защото не се разбирал с децата си, но там
било много потискащо – някаква болнична обстановка, и си казал, че трябва
да се прибере в жилището си и да намери някой, който да се грижи за него.
Когато заживяли заедно със свидетелката му, в началото внуците му ги
посещавали често, но после – по-рядко. През последните месеци никой не го
бил търсил и не го бил виждал. Той поддържал връзка само с племенницата си
и със съпругата на своя брат.Тази свидетелка твърди, че на детето на ищцата
било забранено да се вижда с дядо си Б, дори и навън на разходка.
Посещавали ги децата на ищеца.
С показанията си А.М. установява, че началото на м. януари 2019 г.,
след преглед и гастроскопия, лекарите насочили Б към Онкологията. Тогава
се разбрало, че е болен от рак и има разсейки. Ответницата го карала с колата
на прегледи. Назначили му химиотерапия - до м.септември трябвало да
направи шест химиотерапии. След това продължили с вливания и всеки месец
му биели по една инжекция. От онкодиспансера в гр. Русе ги препратили към
гр. Плевен, за да се включи в нова швейцарска програма – това била най-
новата химиотерапия. Поставили му и инжекция В12, която купили. Във
връзка с програмата трябвало да се направят някакви изследвания, за които
ответницата заплатила 140 лв.Включили Б в новата програма, но им казали,
че е възможно да има удължаване на живота, но няма лечение. Д. го карала с
колата до гр.Плевен. Тя купувала за него спазмалгон и но-шпа. Купувала е
дрехи, когато се е налагало - Б отслабнал много – с повече от 20кг и трябвало
да се купят нови дрехи.Купувала памперсите за Б. Карала ги до вилата в с.
Червена вода – там Б се чувствал на спокойствие, на чист въздух. Когато
болките станали много големи, от онкодиспансера изписвали тестолентички,
които всъщност съдържат морфин, лепяли ги на гърба отзад. Никакви други
лекарства не помагали за тези болки, които били нетърпими.Свидетелката
била плътно до Б, като орлица над него – тя го къпела, перяла, чистела и
готвела.През последния месец ответницата ходела в жилището сутрин и
вечер, не си е вземала отпуск, нито болничен, а въртяла графика на
12
работните смени- показанията на св.М. се разминават съществено с
показанията на св.А.Н. относно едни и същи обстоятелства – св.Н. твърди че
ваучерите били за 130-140лв, както и че ответницата си е взела отпуск, за да
гледа болния Б. Свидетелката М. твърди, че лекарството диазепам била
купила за себе си, защото била много напрегната, но не го употребила.
С показанията си М. установява, че разходите за погребението на Б били
около 1700 лв, което включвало и ковчега, и всичко около ритуала. Дъщеря й
Д. платила тази сума. В телефона на Б имало номер на телефон на неговата
племенница и съобщили на нея за кончината му.Тази свидетелка твърди, че в
неговия телефон нямало номера на децата му и на бившата му съпруга – той
̀
ги изчистил, изтрил.
Свидетелката е категорична, че в живота на дъщеря й не е имало друг
мъж, освен мъж на име М., с който тя съжителствала трайно години
наред.Заявява, че не й е известно Д. да е придобивала жилище от свой познат
/освен жилището, което й прехвърлил Б Б.Известно й е, че когато Б вече бил
болен на легло, дъщеря й Д. теглила от неговия влог пари.
На М. е известно, че бащата на ищците е живял и с други жени, както с
нея самата, но те не са живеели в процесния апартамент при него, както
свидетелката.
От удостоверение издадено на 17.12.2020г. е видно, че Б Н. Б е бил
потребител на социални услуги в Дом за стари хора „Възраждане“-Русе през
периода 27.09.2016г.-26.04.2017г. От представената медицинска
документация се установява, че още в началото на 2019г. наследодателят на
ищците Б Б е имал сериозни здравословни проблеми – Н амбулаторен лист от
29.01.2019г. е посочено, че същият е с диагноза Хипертонично сърце,
придружаващи заболявания – Исхемична кардиомиопатия. На 12.02.2019г. е
диспансеризиран в КОЦ-Русе-ЕООД с диагноза С.16.2 Карцинома
вентрикули. От Решение на Обща клинична онкологична комисия, издадено
на 19.02.2019г., се установява, че Б е бил диагностициран с карцином на
стомаха и е взето решение за оперативно лечение /вж.стр. от решението/.С
решение на комисията от 07.05.2019г. на Б са назначени химиотерапия и
прицелна терапия.През 2019г. нееднократно е бил хоспитализиран в
Комплексен онкологичен център – Русе-ЕООД – за изследвания, за вливания,
13
за химиотерапия. От епикризите е видно, че е провел 6 курса химиотерапия.
През 2020г. е бил на стационарно лечение в Комплексен онкологичен център
от 05.03.2020г. до 11.03.2020г. Ответницата представя резултат от
диагностика на HER2 статуса при рак на стомаха се установява, че на
21.05.2019г. на Б е направено имунохистохимично изследване в лаборатория
в гр.Плевен.
На 06.04.2020г. с нотариално заверено пълномощно Б е упълномощил
Д.Н. да го представлява пред всички клонове на БА ДСК-ЕАД като има право
от негово име и за негова сметка да сключва бАови договори, да открива и
закрива депозити и да извършва всякакви разпоредителни действия; да го
представлява пред Български пощи и органите на пенсионно, здравно и
социално осигуряване и да получава полагащата му се пенсия и добавките
към нея; да го представлява и подписва при сключване на договори за аренда
и наеми; да го представлява и пред Агенцията за социално подпомагане, пред
НОИ, НЗОК и НАП.
На 10.04.2020г. Б е починал. В съобщението за смърт като причина е
посочено заболяване, в графа-предшестващи причини е вписано
„карцином“.От Договор от 10.04.2020г. се установява, че Д.Н. е заплатила на
ЕПИЛОГ ПРО –ЕООД възнаграждение за комплексна погребална услуга в
размер на 985лв.-два пъти по-малка сума от цитираната от св.М..
Във връзка с твърдението в отговора на исковата молба, че Б е
подавал сигнал или жалба против своя син, по делото е представено писмо вх.
№А-15/21г. по пр.пр.337/21г. по описа на Районна прокуратура-Русе, в което
е удостоверено, че Б Н. Б е подал жалба за извършена кражба/присвояване на
вещи, негова собственост, от лицето М. Н. М., който бил нает от Б и от синът
му К.Н., да почисти от строителни материали и други непотребни вещи имот,
съсобствен за Б Б. Представено е и писмо вх.№А-280/2020г. от РП-Русе, в
което е посочено, че срещу лицето К. Б. Н. е била образувана преписка
№1389/10г. с оглед престъпления по чл.183 и чл.325 НК, по която е
постановен отказ да се образува досъдебно производство и преписки
№4069/12г. –за престъпление по чл.183 НК и преп.№4529/14г.-водено за
престъпление по чл.129 НК, които са прекратени. И в това служебно писмо не
се съдържат данни Б Б да е подавал сигнал против сина си К.Н..
14
От разпореждане, издадено на 01.07.2019г. от ръководител пенсионно
осигуряване към териториално поделение на НОИ-Русе е видно, че пенсията
на св.А.М. е 400,35лв. В служебна бележка, издадено от ЗКПУ „Филип
Тотю“-гр.Две могили е удостоверено, че на 5.10.2020г. на А. Д. М. е изплатена
рентата за 2020г. в размер на 1074,45лв.
В разпореждане от 01.07.2019г. на ръководител пенсионно осигуряване към
ТП на НОИ е посочено, че за м.06.2019г. пенсията на Б Б е 476,62лв.От
удостоверение №ФИД-1910/29.12.2020г. издадено от „Топлофикация Русе“-
АД се установява, че за периода м.март 2019г.-м.11.2020г. ответницата е
получила средномесечно трудово възнаграждение от 924,57лв в нетен
размер.От данните по бАово извлечение, издадено от БА ДСК-АД за сметка
с титуляр Б Н. Б, за периода 01.05.2018г.- 10.04.2020г. се установява, че
получаваната от Б месечна пенсия е била теглена за всеки съответен месец в
пълен размер – Така например на 08.05.2019г. е получил 434,38лв.; изтеглени
434,20лв. до 04.06.2019г.На 09.07.2019г. внесени 450,92лв, до 02.08.19г.
изтеглени 402лв; на 07.08.2019г. внесени 450, 92лв., които са изтеглени до
31.08.2019г. Това се отнася за всеки месец и потвърждава изложеното от
св.М., че пенсията на Б цялата била влагана в тяхното домакинство.От
извлечението се установява, че към 01.05.2018г. по сметката на Б е имало
сума в размер на 477,76лв-начално салдо. През периода 01.05.2018г. –
10.04.2020г. постъпленията по сметката са 11497,09лв. или общо
постъпленията са били 11974,85л / 477,76лв + 11497,09лв/. През същия период
са изтеглени 11968,87лв. и към 10.04.2020г. остават 5,98лв-крайно салдо към
датата на смъртта на Б Б. Следва да се отбележи, че след превода на пенсията
за м.04.2020г. – на 07.04.2020г., на същата дата от бАовата сметка на Б са
изтеглени общо 980лв.
По делото е представена и справка за физическо лице от Агенция по
вписванията от партидата на Д. М. Н., от която е видно, че по договор от
14.12.2018г. същата е придобила жилище от 30,170кв.м в гр.Русе, от лице на
име К. Г. Й. Съдът посочва този факт от аспект на преценка достоверността и
коректността на показанията на свидетеля А.Н., която твърди, че ответницата
не е имала никакви отношения с мъж на име К. Както беше посочено по-горе,
същата свидетелка заявява, че ответницата дори е взела и отпуск, за да гледа
болния Б, което също е опровергано от показанията на св.А.М..
15
При така установената фактическа обстановка съдът намира
предявеният иск основателен, по следните съображения :
Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка е ненаименован, алеаторен,двустранен и възмезден. По
силата на същият за прехвърлителя на недвижимият имот възниква
еднократно задължение-да прехвърли собствеността върху имота,а за другата
страна задължението се характеризира с непрекъснатост на изпълнение на
поетото задължение за гледане и издръжка в обема,определен от
съдържанието на договора.С изпълнение на задължението на прехвърлителя
да прехвърли собствеността върху имота,за другата страна възниква
задължението за престиране на договорените грижи и издръжка.За да е
налице изпълнение на задълженията на приобретателя, същият следва да
полагат непрекъснати грижи за прехвърлителя, като му осигурява нормален
живот. Съгласно договора, ответницата Д.Н. се е задължила да гледа и
издържа лично или чрез трети лица прехвърлителя Б Н. Б и А. Д. М., като им
осигури нормален живот, какъвто са живели до момента на сключването на
договора, както и погребение по християнски обичай.
При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл.
20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема
на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и
всички необходими грижи. В настоящия случай не е уговорено подобно
ограничение – например, че издръжка се дължи при поискване и пр.
Задължението на приобретателката е описано като издръжка и гледане, и
издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според
нуждата на прехвърлителя /без оглед на възможността му да се издържа сам
от имуществото и доходите си/, и полагане на грижи за здравето, хигиената и
домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му
да се справя сам. Съдът приема за безспорно установено, че необходимите
грижи за прехвърлителя са полагани от трето лице – св.А.М..Налице е пълно
неизпълнение на задължението за издръжка.От показанията на св.А.М. и от
данните по бАовото извлечение от сметката на прехвърлителя Б Б безспорно
се установява, че той изцяло и самостоятелно се е издържал, издържал е и
16
общото домакинство с А.М. – майката на приобретателката – с неговата
пенсия заплащали ел.енергия и водата, и въобще-цялата му пенсия влизала в
домакинството им. Свидетелката уточнява, че понякога пенсията на Б не
достигала и при такива случаи теглели от нейна сметка. Не може да се
приеме, че осигуряването на транспорт на Б от дома му до болничното
заведение в същия град за провеждане на шест курса химиотерапия и
еднократния превоз до болница в гр.Плевен, както и предоставянето на
ваучери за храна, които да бъдат използвани от майката на приобретателката
и от прехвърлителя, за които свидетелстват Д.Ц. и А.М., представляват
изпълнение на задължението за издръжка. В съдебната практика се приема, че
при този вид договори издръжката се дължи винаги в пълния й обем и
независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства
за издръжка - дължимата издръжка не се подчинява на правилата за издръжка,
уредени в Семейния кодекс, тъй като се касае за договорно задължение,
неизпълнението на което може да доведе до разваляне на договора. Нещо
повече, липсата на парични средства за изпълнение на задължението за
издръжка, било в натура, било в пари, не освобождава длъжника от
отговорност.Налице е неизпълнение на задължението за осигуряване на
издръжка на прехвърлителя, а частичното изпълнение при този вид договори
се приравнява на пълно неизпълнение.По изложените съображения съдът
намира, че искът, като основателен и доказан, следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК ответницата дължи на
ищците разноските по делото.В представения договор за правна защита и
съдействие, сключен между ищцата и адв.Е.Н., е посочено, че е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., но не е удостоверено, че
сумата е платена.Заплатените държавни такси са в размер на 255,57лв. за
държавна такса по иска и 25,33лв. за вписване на исковата молба, както и
15лв. за издаване на удостоверения, или общо 295,90лв.В договора за правна
помощ, сключен между ответницата и адв.Б.С., е посочено, че договореното
възнаграждение е 1300лв. В графа: изплатено възнаграждение е удостоверено,
че същото е 1300лв, а словом е вписано „осемстотин лева“.При това
положение съдът приема, че заплатеното възнаграждение е 800лв.За издаване
на удостоверения е заплатена държавна такса в размер на 10лв.Предвид
изложеното, в полза на ищците следва да се присъдят разноски в размер на
17
295,90лв. Както беше посочено по-горе, преди първото по делото съдебно
заседание ищците са оттеглили иска по чл.2 ЗЗД и производството в тази
част е прекратено. На основание чл.78,ал.4 ГПК ответницата има право на
разноски за правна защита по този иск.Доколкото в договора за правна помощ
не е налице разграничение как е уговорено възнаграждението от 800лв за
всеки от предявените срещу ответницата искове, съдът й присъжда разноски
за правна защита по иска по чл.29 ЗЗД в размер на 400лв.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ договора, сключен с нотариален акт №56 от 18.04.2019г.
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и
учредяване право на ползване, т.II, рег.№4195, дело №179/18.04.2019г. на
нотариус ГГ, рег.№*** на НК, вписан в СлВп с вх.рег. № *** акт
173/18.04.2019г.,том 12, дело 2466, по силата на който Б Н. Б, ЕГН***, б.ж. на
гр.Русе, поч. на 10.04.2020г., прехвърля на Д. М. Н., ЕГН **********, от гр.
Русе, собствената си 1/2ид.ч от недвижим имот, представляващ апартамент
№4 във вх.“Е“, ет.2, ж.бл.“*** състоящ се от две стаи, дневна, кухненски
бокс-столова, баня, тоалетна, килер, коридор, балкон на юг и балкон на север,
със застроена площ от 95,41кв.м, с избено помещение №18 от 7,28кв.м
заедно с 2,699%ид.ч от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***
поради неизпълнение от страна на приобретателя Д. М. Н..
ОСЪЖДА Д. М. Н., от гр.Русе, да заплати на К. Б. Н., от гр.Пловдив
и Н. Б. К., от гр.Русе, 295,90лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА К. Б. Н., от гр.Пловдив и Н. Б. К., от гр.Русе да заплатят
на Д. М. Н., от гр.Русе, 400лв. разноски по делото.
18
Решението може да се обжалва пред Апелативния съд - Велико
Търново, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
19