№ 597
гр. София , 19.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600535 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от
НПК.
С определение от 28.04.2021г. по НЧД №1499/2021г. по описа на
СГС, НО, 34 състав съдът е оставил без уважение искането на лишения от
свобода Ш. М. Д. А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието „лишаване от свобода”, наложено му по НОХД
№254/2020г. по описа на РС-Сливница, 3 състав с определение от
22.06.2020г., в сила от същата дата.
Срещу определението на градския съд в законоустановения срок е
постъпила жалба от осъдения Ш. М. Д. А. чрез служебния защитник адв.Е. Д.,
с която се иска отмяна на определението на първата инстанция и уважаване на
молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване. Твърди се,
че няма доказателства осъденият действително да е отказал предлагана му
работа.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и
след като в съответствие с чл.345 НПК провери изцяло правилността на
атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде потвърдено
1
поради следните съображения:
Определението на първата инстанция е допустимо съобразно чл.440,
ал.1 НПК.
В мотивите си първоинстанционният съд е направил пълен и точен
разбор на предпоставките по чл.70 НК и по чл.439а НПК, като изводът на
съда за невъзможност да се приложи института на условното предсрочно
освобождаване е правилен и законосъобразен.
В изпълнение на правомощията си по чл.345 НПК, при направен
собствен доказателствен анализ, настоящият съдебен състав намира следното:
Липсват предпоставките на чл.70, ал.1 НК за условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода Ш. М. Д. А. от изтърпяване на
остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Формално осъденият А. е придобил право по чл.70, ал.1, т.1 НК да
бъде условно предсрочно освободен. Той е изтърпял повече от половината от
наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за престъпление, което не
представлява опасен рецидив.
В същото време поведението на лишения от свобода в затвора не се
отличава с изискваната от посочения законов текст изключителност и Ш. М.
Д. А. не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, които да
позволят прилагането на института на условното предсрочно освобождаване.
Жалбоподателят Ш. М. Д. А. е бил осъден за извършени
2
престъпления по чл.131, ал.2, т.4 НК вр. чл.130, ал.2 НК, по чл.131, ал.2, т.3
НК вр. чл.130, ал.1 НК и по чл.279, ал.2 НК на двадесет месеца лишаване от
свобода при първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното
наказание „лишаване от свобода“. Зачетено е предварително задържане под
стража на осъденото лице.
Към датата на съдебното заседание на първата инстанция -
28.04.2021г. са били изтърпени фактически 1 година и 2 месеца, от работа 3
месеца и 5 дни, а остатъкът за изтърпяване е бил 2 месеца и 25 дни.
Осъденият Ш. М. Д. А. е имал конформно поведение в местата за
лишаване от свобода, като рискът от рецидив е в среден размер - 53 точки.
Този риск не е променен по време на престоя на осъденото лице в местата за
лишаване от свобода.
Осъденият е награждаван веднъж, не е наказван, работел е на
изпитателен срок в ОСИН-„Г.М.Димитров“-София, но в последствие е
отказал да изпълнява трудовите си функции. Осъденият не осъзнава в
пълнота отговорността за своето деяние и не разбира мотивите за
криминалното си поведение, като отказва да признае присъдата си за
справедлива.
При тези обстоятелства съдът не намира поведението на осъденото
лице в мястото на лишаване от свобода да се отличава с някакви особености
спрямо изискуемото по закон.
Според настоящия съдебен състав тези факти са достатъчни, за да се
приеме, че не следва да се прилага институтът на условното предсрочно
освобождаване.
Този институт предполага лишеният от свобода със своето
поведение да е показал и доказал своето поправяне в затворническата среда,
като осъденият трябва да е положил достатъчно активни и продължителни
усилия в тази насока, тъй като условното предсрочно освобождаване е
изключение от общия принцип, че наложените наказания трябва да се
3
изтърпят напълно, за да се постигнат целите на наказателната репресия,
установени в закона.
Липсата на доказателства, че осъденият Ш. М. Д. А. се е поправил и
превъзпитал, неговата неспособност да осъзнае напълно своята отговорност
за извършеното от него престъпление, отказът от предоставената му работа
при престоя в местата за лишаване от свобода - всичко посочено не позволява
да се приложи институтът на условното предсрочно освобождаване.
По повод на възраженията за липса на доказателства на осъденият да
е била предоставена възможност да работи, трябва да се посочи, че по
досието е приложена заповедта за назначаване на осъдения А. като общ
работник за изпитателен срок, която подкрепя посоченото в изготвения по
реда на чл.439а, ал.2 НПК Доклад на ИСДВР от ЗО ОТ „***“.
С оглед изложените съображения определението на СГС трябва да
бъде потвърдено, а жалбата срещу него се явява неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.440, ал.2 от НПК вр. чл.345,
ал.3 вр. ал.2 НПК‚ Софийски апелативен съд, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 28.04.2021г.‚ постановено по
НЧД №1499/2021г. по описа на СГС, НО, 34 състав, с което е оставено без
уважение искането на лишения от свобода Ш. М. Д. А. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от
свобода”, определено му по НОХД №254/2020г. по описа на РС-Сливница,
3 състав с определение от 22.06.2020г., в сила от същата дата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
4
ПРЕПИС от определението да се изпрати на осъденото лице, на
неговия защитник и на ръководството на Затвора-гр.София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5