РЕШЕНИЕ
№ 498
гр. Пазарджик, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря И.ка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20235220102262 по описа за 2023 година
взе предвид:
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. П. Н. от гр. С. и Д. Т. В. от гр.
П. срещу "ПСЛ Трейдинг" ЕООД - с. В., общ. С., за признаване за установено, че ищците са
собственици на самостоятелен обект в сграда - част от първи етаж на двуетажна масивна
сграда в с. В., ул.********* №*, цялата с площ 180 кв.м., която част е със застроена площ от
70 кв.м. и се състои от входно фоайе, стая началник и стая пощальони, ведно със 70/360
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, и за осъждане на
дружеството ответник да им предаде владението върху реална част с площ 24 кв.м. от
помещението, описано като входно фоайе.
В исковата молба се твърди, че ищците са съпрузи и са придобили собствеността върху
описания обект чрез покупка от ответника през 2021 г. При замерването, направено от тях
след покупката, се оказало, че им е предадено владението на площ, по малка от придобитата
- не 70 кв.м., а само 46 кв.м. Оказало се, че продавачът е оградил около 24 кв.м. от една от
стаите на продадения обект и ги е присъединил към своя самостоятелен обект.
Искът е с правно основание чл. 108 от ГПК.
Постъпил е отговор, с който ответникът оспорва иска като неоснователен. В отговора се
твърди, че дружеството било собственик на част от двуетажната масивна сграда на пощата
от 2015 г. насам. Управителят на дружеството Й. Д. и ищците поддържали добри отношения
и когато ищците разбрали, че "Български пощи" ЕАД продава останалата част от първия
1
етаж на сградата, го помолили като съсобственик да го купи, за да им го продаде. Той се
съгласил и на 16.04.2021 г. купил имота, за да им го продаде в непроменен вид на 19.04.2021
г. След това отношенията им се влошили и два месеца след продажбата двамата ответници
самоволно зазидали общия външен вход на сградата от западната страна, преградили и
фоайето и в преградената част си направили собствен санитарен възел. По този начин
лишили ответника от достъп до неговата част от сградата и той бил принуден да си направи
вход от северната страна на сградата. За да влезе оттам, обаче трябвало да премине през
съседен поземлен имот. В продължение на около една година това ставало безпроблемно, но
после собственикът на поземления имот му заявил, че следва да потърси чрез съд
възстановяване на официалния вход на сградата и че повече няма да го допуска да минава
през поземления имот. Претендираното от ищците входно помещение е обща част на
сградата, която обслужва и двата имота и през която ответната страна има право да
преминава, за да достигне до имота си. Освен преграденото самоволно от ищците фоайе
обща част е и затвореният от ищците вход от западната страна. В нотариалния акт на
ищците е посочена площ 70 кв.м., а в този на ответника - 110 кв.м., но в тази площ са
включени и общите части, в това число входното фоайе - ищците много добре са знаели
какво купуват.
Предявен е насрещен иск за осъждане на ответниците по него (ищци по главния иск) да
възстановят единствения общ външен вход от западната страна на сградата, както и да
възстановят свободното преминаване през фоайето на първия етаж, за да не пречат на
ответното дружество да упражнява правото си на достъп до своята част от сградата.
Насрещният иск е с правно основание чл. 109 от ЗС.
Ищците като ответници по него с подадения отговор изразяват становище, че той е
недопустим и не напразно насрещната страна не е посочила правната му квалификация. Ако
ищецът по него твърди, че сградата се ползва в нарушение на някакви архитектурни
проекти или други правила, редът за действие срещу това нарушение е сезиране на ДНСК.
Ако пък се приеме, че искът е допустим, той е неоснователен, тъй като фоайето е еднолична
собственост на ищците и законът не предвижда ред да се поиска от собственика на един
обект да предостави достъп до него. Фоайето е описано в нотариалния акт на ищците като
част от техния самостоятелен, обособен обект, следователно не е обща част на сградата, и е
абсурдно да се твърди, че ищците следва да пробият врата в стената на собствения си обект,
за да се минава през нея към съседния обект..
В открито заседание и в писмени защити страните чрез упълномощените от тях адвокати
поддържат изразените становища.
В писмената си защита ищците сочат, че от събраните доказателства се е установило, че
реално предадената им площ е по-малка от придобитите 70 кв.м. и това се дължи на
действията на ответника, който е присъединил към своя обект част от придобитото от тях
фоайе. По насрещния иск поддържат становището, че той е недопустим поради същите
съображения като изложените в отговора, а ако е допустим, е неоснователен – не е
предвидено право да се иска от страна на трети лица едноличният собственик да предоставя
2
достъп до обекта си. Нещо повече – по делото е установено, че ответникът вече разполага
със собствен вход. Категорично не се установява според тях да са верни твърденията на
ответника, че сградата преди е имала само един вход и той е бил точно при самостоятелния
обект на ищците. Повече от логично е входовете да са поне два – след като са обособени два
самостоятелни обекта, всеки от тях очевидно е имал надлежно изграден съобразно
нормативните изисквания собствен вход. Сочи още че цялата защита на ответната страна е
била изградена на нотариалния акт от 2015 г., като се е пропускал този от 2021 г., с който
дружеството е придобило вещта, за да я прехвърли на С. Н.; били са приети от съда и
разделителен протокол и други документи, но уреждащи отношенията пак между Й. Д. и
Български пощи.
В писмената защита на ответното дружество се поддържа, че фоайето е обща част на
сградата – действително в нотариалния акт на ищците е посочено, че придобиват фоайе, но
„в тази част нотариалният акт е нищожен като противоречащ на императивни законови
разпореди и не би могъл да породи действие“, тъй като „дори и една обща част да не е
изрично посочена като такава по естеството си, ако тя служи за общо ползване от
съсобствениците, то същата се превръща в обща част по предназначение“. Фоайето е такава
част, тъй като свързва единствения законен вход на сградата с обекта на ответника. Това се
вижда и от документите за собственост, където е написано: с обслужване „от общ външен
вход и фоайе“. Съоръжението, през което в момента се налага да преминава ответнникът,
представлява прозорец, преустроен на врата, и е извършено незаконно, освен това достъп
дотам с превозно средство е невъзможен, а собственикът на имота, през който се преминава,
не желае това да става. По отношение на преграждането на фоайето ответникът счита за
доказано, че то е извършено от ищците за целите на техния проект и не следва да се вземат
предвид показанията на Георги Мачев, който твърди неверни факти и чиито твърдения за
разположението на обектите в сградата – басейн и др., не отговарят на действителното,
установено от заключенията на вещите лица. Липсва и житейска логика ответникът да
прегражда единствения вход към обекта си.
От фактическа страна по делото се установява следното:
В процесната сграда в миналото се е помещавала пощенската станция на с. В., с каквато цел
тя е и построена.
На 27.05.2015 г. собственикът на сградата „Българска телекомуникационна компания“ АД
продал на „ПСЛ Трейдинг“ ЕООД част от нея, описана по следния начин: „самостоятелен
обект в сграда – част от първия етаж със застроена площ от 110 кв.м. с вход от общ външен
вход и фоайе, включваща следните помещения: кабелно, акумулаторно, токоизправително,
тоалетна и коридор с обслужване от самостоятелен вътрешен вход, вляво от фоайето, при
съседи: (...); както и самостоятелен обект в сграда – целият втори етаж със застроена площ
от 180 кв.м., при съседи: (...), както и 290/360 идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж“. В нотариалния акт е отразено, че при съставянето му е представена
нотариална покана до „Български пощи“ и констативен протокол.
3
На 16.04.2021 г. “Български пощи“ ЕАД продало на „ПСЛ Трейдинг“ ЕАД останалата част
от сградата, описана като „част от първи етаж на двуетажна масивна сграда, със застроена
площ на цялата сграда от 180 кв.м., която част е със застроена площ от 70 кв.м., включваща
входно фоайе, стая началник, стая пощальони, ведно с принадлежащите към самостоятелния
обект 70/360 части на сградата, както и от отстъпеното право на строеж“.
На 19.04.2021 г. дружеството, представлявано от Й. Д., продало на С. Н. имота, придобит на
16.04.2017 г., описан по същия начин в нотариалния акт.
Цялата сграда е била предмет на акт за държавна собственост от 27.04.1990 г., било е
предоставено на държавното дружество, отговарящо за пощите и далекосъобщенията, и след
разделянето му на „Български пощи“ ЕООД (по-късно ЕАД) и „БТК“ ЕАД с разделителен
протокол така описаните части се предоставят за „стопанисване и ползване“ на всяко от
двете дружества, като частта на „Български пощи“ ЕООД е с площ от 70 кв.м. и включва
„част от фоайе“, но в описанието на другата част от първия етаж с площ 110 кв.м.,
предоставена на „БТК“ ЕАД, не се съдържа „част от фоайе“.
Сградата е построена в УПИ VI в кв. 68 по плана на с. В. – за територията на община С.
няма одобрена кадастрална карта. Самото дворно място е собственост на „Елмедере“ ЕООД
от 2019 г., като то го е купило от „Габито 2011“ ЕООД. В неуточнен момент преди това
поземленият имот е бил общинска собственост, по данни на свидетелите.
Не е открит архитектурен проект за сградата.
Дотук описаните факти не са спорни – спорно е тяхното правно значение.
От фактическа страна не е безспорно кой е извършил описаното в насрещната искова молба
преграждане. Става ясно обаче, че източната част на фоайето с площ около 36 кв.м. е била
преградена от ответното дружество, като в тази част е изграден басейн, ползван от него и
свързан с другите помещения на дружеството. Преграждането е станало преди 2020 г. Тези
обстоятелства се установяват от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза,
към която има приложени чертежи, отразяващи разпределението на помещенията към
настоящия момент и преди 2015 г., както и от представените по делото писмени
доказателства – сигнал от „Български пощи“ ЕОД до РДНСК от 04.02.2020 г. и писмо от
Община С. до „ПСЛ Трейдинг“ ЕООД, с което общината кани дружеството да представи
всички строителни книжа за преустройството (преграждането), като го предупреждава, че
при неизпълнение ще бъде започната процедура по чл. 178 от ЗУТ за забрана на ползването.
От заключението на тройната експертиза и по-точно от чертежите към нея се установява, че
фоайето се е простирало от западния вход до срещуположната му стена и е било с площ
48,49 кв.м, измерено по скици. Стаята на началника и стаята на пощальоните са с обща
площ около 47,10 кв.м. Площта на обекта на ответника, без да се смята фоайето, е 78,19
кв.м.
Предходната експертиза, извършена от едно вещо лице, не успява да изясни с точност
разположението на помещенията преди преустройствата, поради което нейното заключение
няма допълнителен принос за изясняването на делото. Незначителните разминавания в
4
измерванията на вещите лица по двете експертизи се дължат на начина на измерване и също
не са от решаващо значение.
Към момента помещенията „стая началник“ и „стая пощальони“ заедно със западните 12,40
кв.м от фоайето представляват един обособен на място обект, служещ като жилище.
Останалите помещения и частта от фоайето заедно с втория етаж също са функционално
свързани и фактически представляват и служат като къща за гости.
Достъпът до процесната сграда първоначално, преди 2015 г., се е извършвал само през входа
към фоайето, който се намира на западната фасада на сградата и до него се достига по
пешеходна алея, граничеща с южната граница на поземления имот. Този вход към момента е
частично зазидан, като южната част от него продължава да бъде вход към сградата, водещ
към източната част на фоайето, представляваща сега тоалетна и антре, и помещенията в
южната част на сградата – бившите стая на началника и стая на пощальоните, свързани
помежду си, към момента представляващи дневна с кухненски кът и спалня. Това се
установява от чертежите и скиците към заключенията на всички вещи лица.
Налице е към момента вход от север към къщата за гости, представляващ преустроен във
врата някогашен прозорец. Достъпът до този вход се осъществява по улица тупик,
граничеща с поземления имот от изток, и метален пешеходен мост със стълби над
напоителен канал, успореден на улицата тупик. За да се достигне след канала до този вход,
се налага да се навлезе в поземления имот. Ответникът представя писмо, адресирано до
„ПСЛ Трейдинг“ ЕООД чрез него, изходящо от „Елмедере“ ЕООД и носещо дата 04.09.2024
г. (след завеждането на делото), с което дружеството чрез управителката си заявява, че не
дава съгласие за преминаването през УПИ VI в кв. 68.
Към 2020 г. в стената, разделяща фоайето, е имало врата, която е позволявала достъп до
басейна и входа на останалите помещения на ответника на първия етаж.
Установява се, че преустройствата на фоайето и отварянето на входа от север са извършени
без строителни книжа. Поради това е невъзможно да се установи точната година на
извършването им. Тя не може да се установи и по вида на самия обект.
Свидетелите дават показания за извършването на преустройствата и в частност за това, кога
и от кого е затворен входът към басейна през западния вход и западната част на фоайето и
дали това е станало още с изграждането на стената във фоайето, или първоначално на тази
стена е имало врата, позволяваща достъп до западния вход.
Показанията на свидетеля Г. М. са в смисъл, че той е помагал през 2019 г. на Й. (управителя
на дружеството) да отвори входа от север и да зазида входа от запад, а този вход бил отново
отворен от Н. след покупката на имота, като Й. дори предложил на Н. и нейния съпруг
вариант да им се отвори и врата към басейна. Съдът счита, че в частта за зазиждането и
последващото отваряне на западния вход показанията на този свидетел не следва изцяло да
се кредитират, или поне да не се тълкуват в смисъл, че входът е изцяло премахнат и
създаден наново. Ако се приеме, че западният вход е бил зазидан напълно, това би
означавало, че в периода 2019-2021 г. изобщо не е имало вход към помещенията, ползвани
5
сега от ищците – нито през западната фасада, нито откъм басейна (след като Й. е предлагал
в бъдеще да се отваря такъв вход), което не е правдоподобно, независимо, че и свидетелят Д.
В. заявява за Д.: „няма как да мине през централния вход, той е зазидан“. От друга страна, по
делото има данни за частично зазиждане на западния вход, с което е намалена ширината му
– някога равна на ширината на цялото фоайе, а показанията на М. за това, че зазиждането е
направено от Д., не се опровергават от другите доказателства – другите двама свидетели не
сочат кой точно е зазидал широкия някогашен вход на фоайето от запад. Показанията на М.
и В. за зазиждане на централния (западния) вход могат да се обяснят и с това, че под
зазиждане те биха могли да разбират зазиждане на по-голямата част от този вход, а
конкретно за В. – и с недобро ориентиране къде точно спрямо стария вход попада вратата,
оставена към южните помещения, собственост сега на ищците.
Останалите показания на М. съответстват на тези на другите двама свидетели относно
северния вход („сега Д. го разби, не сега, преди години“ - М., и „другия вход, северния, го
нямаше, това е прозорец“ - В.) и на писмото от Община С. до ответното дружество от
20.03.2020 г., в което се говори за „преграждане на общи части с изграден басейн и сауна“,
като подкрепят извода, че преграждането на фоайето на източна и западна част е извършено
от ответника.
В незаетата от басейна част от фоайето към настоящия момент са изградени тоалетна с баня
и антре. Няма събрани доказателства, установяващи пряко кой е изградил тоалетната с баня,
но ищците не оспорват изрично твърдението, че са го направили те, а само му
противопоставят твърдение, че тези части са тяхна еднолична собственост.
Поради всичко изложено съдът приема за установено, че стената във фоайето, разделяща го
на източна част с басейн и западна част с достъп до входа на сградата е изградена от
ответното дружество, а едва след това ищците са превърнали западната част в баня с
тоалетна и антре. Не се установява на преграждащата фоайето стена да е имало врата или
друг начин за достъп до западния вход откъм басейна, преди Н. да придобие своята част от
сградата, поради което съдът приема, че самата изградена от дружеството във фоайето стена
е станала пречка за преминаване от басейна и къщата за гости към западния вход още към
2020 г. По отношение на външния западен вход съдът приема за установено, че той е бил
частично зазидан от ответното дружество преди 2020 г., като е оставена само вратата,
съществуваща и днес към антрето, ползвано от Н..
При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:
На първо място, той споделя становището на ответната страна, че фоайето е обща част в
сградата, притежавана в режим на етажна собственост.
Етажната собственост възниква по силата на закона (ex lege) от момента, от който в една
сграда са налице поне два различни самостоятелни обекта на собственост. От този момент за
сградата се прилагат правилата за етажната собственост, включително чл. 38 от ЗС. За
процесната сграда това е станало през 1993 г. с разделянето на помещенията и включването
6
им в капитала на две различни дружества – „Български пощи“ ЕООД и „БТК“ ЕАД.
За да представлява една реално опредЕ. част от сграда самостоятелен обект на собственост,
тя следва да е физически обособена. В действащото законодателство дефиниции за
самостоятелен обект на собственост се съдържат в ЗКИР (§1, т. 1 от ДР), ЗУТ (§5, т. 39 от ДР
– за „обект“), ЗУЕС (§1, т. 1 от ДР). Тези закони не са действали към 1993 г., а ЗУЕС и в
момента не се прилага за етажни собственици с по-малко от 4 самостоятелни обекта, но
съдържанието на понятието за самостоятелен обект (или „етажи и части от етажи“ по
смисъла на чл. 37-39 от ЗС) винаги е предполагало физическа обособеност и самостоятелно
функционално предназначение.
Обособеността на обекта неизбежно включва самостоятелен вход към него, който води или
до фасадата на сградата, или до общите и части. Не би бил самостоятелен и обособен такъв
обект, до който се достига само с преминаване през друг самостоятелен обект. За разлика от
правото на преминаване през поземлен имот, традиционно разглеждано в теорията и
уреждано в градоустройствените или други закони, не съществува право на преминаване
през чуждо помещение. Ако едно помещение или група помещения са проектирани и
изградени така, че до тях се достига само през чуждо индивидуално помещение, то това
помещение или група помещения не са самостоятелен обект. В зависимост от случая те или
биха били принадлежност, неразделна част от помещението с входа, или би се оказало, че
помещението, през което трябва да се премине, не е чужда индивидуална собственост.
Казаното важи за всеки самостоятелен обект в сграда, независимо дали е жилище, или нещо
друго, и дали за него законите и подзаконовите актове предвиждат допълнителни
изисквания. Разбира се, това се отнася за вида на сградите, в който те са проектирани или
изградени първоначално – последващото зазиждане на стени, отваряне на входове и пр. без
съответните строителни книжа, съгласие на собствениците за промяна на предназначението
и т.н. не може да промени характера на самостоятелните обекти и общите части само по
себе си.
В конкретния случай е налице втората хипотеза – фоайето, през което при първоначалния
вид на сградата се преминава, за да се достигне до входа към акумулаторното,
токоизправителното, кабелното и коридора между тях с общ вътрешен вход от фоайето, от
една страна (обекта, прехвърлен от БТК ЕАД на ответника), и от друга – стаите на
началника и пощальоните, не може да бъде друго освен обща част. То има функцията на
площадка, преход от общата по естеството си външна входна врата на сградата към
самостоятелните входни врати на обектите. Без значение е, че фоайето заема значителна
площ, която може да се отдели и да се използва или някога е била използвана за друго освен
за входна площадка – щом служи по предназначение за преминаване към друг обект и
представлява едно цяло помещение, то не може да бъде част от обекта на Н. и В.. В подобен
смисъл, макар и за цял етаж, който представлява едно общо помещение с обща по естеството
си част, се е произнесъл ВКС в решение № 300/13 от 15.04.2014 г. по гр. дело № 4521/2013 г.
на I ГО на ВКС: „не може да бъде обект на собственост етаж от сграда, който няма
самостоятелен вход и врата, а представлява общо пространство със стълбището, обслужващо
7
всички етажи“. Без значение е също как е описано помещението в актовете за собственост
на която и да било от страните или предходните собственици – след като не отговаря на
изискванията да бъде част от самостоятелен обект, фоайето не се превръща в такъв и не
може да бъде придобито самостоятелно. В тази част, както сочи и пълномощникът на
ответника, нотариалният акт няма да има действие и съдът не е обвързан от приетото от
нотариуса относно статута на фоайето.
При сравняване на площите на фоайето и другите две части на първия етаж се установява,
че посочената в нотариалните актове площ на обекта на ищците от 70 кв. м не може да
включва площта на двете стаи на началника и пощальоните заедно с цялата площ на
фоайето, тъй като техният сбор е около 100 кв.м - с уговорките за малки неточности и
разлики при различните измервания, не може да се счете за малка и дължаща се на метода на
измерване подобна разлика от около 40 на сто и десетки квадратни метри. Макар че само в
разделителния протокол, и то само за обекта на едното дружество (Български пощи) се сочи
не „фоайе“, а „част от фоайе“, може да се направи извод, че при изчисляването на общата
площ на частите от първия етаж от 70 и 110 кв.м. са прибавени към площите на останалите
помещения и определени, непосочени с точност, части от площта на фоайето, изчислени в
квадратни метри – приблизително 30 кв.м са прибавени към обекта на ответното дружество,
а приблизително 20 – към този на ищците.
Дяловете в общите части на свой ред са посочени в документите за собственост като
отношението на 70 кв.м към сбора от 110 и 180 кв.м (вторият етаж), вместо на стойностите
само на самостоятелните обекти към 1993 г. – 70/360 идеални части и 290/360 идеални части.
В действителност дяловете на етажните собственици се изчисляват според чл. 40, ал. 1 от ЗС
съразмерно на „съотношението между стойностите на отделните помещения, които те
притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост“. Такива данни за
стойностите на обектите към 1993 г. по делото няма и единственият начин да се достигне до
приблизително точно изчисляване с данните по делото, е да се вземат предвид площите на
самостоятелните обекти, като се приеме, че цената на единица площ е приблизително една и
съща. Посочените стойности от 70/360 и 290/360 лв. обаче не представляват дори
съотношенията на площите на отделните самостоятелни обекти, тъй като в тези площи не
би следвало отделно да се включва никаква площ от общите части. Ако за втория етаж няма
съмнение, че всички помещения с обща площ 180 кв.м. принадлежат на ответника, за първия
площите на индивидуалните помещения са приблизително 80 кв.м и приблизително 50 кв.м.,
а около 50 кв.м. остават за фоайето, като се вземе предвид и дебелината на стените. Най-
близкото до вярното съотношение на дяловете в общите части, изчислимо с наличните по
делото данни, би било 260/310 за ответника и 50/310 за ищците.
По делото обаче не е нужно да се определят дяловете на страните в общите части, тъй като в
практиката си ВКС приема, че иск за ревандикация на общи части в етажна собственост е
недопустим, а пътят за защита на етажния собственик е иск с правно основание чл. 109 от
ЗС – за осигуряване на достъп и възможност да ползва общите части (решение №
113/18.01.2021 г. по гр. дело 1160/2020 г. на I ГО на ВКС). В настоящия случай искът е
8
несъмнено допустим, тъй като ищците твърдят, че спорната площ не е обща част, но
достигне ли съдът до извод, че тя всъщност е такава, искът би следвало да се отхвърли с
решението.
От предпоставянето, че сборът на площите на цялото фоайе, стаята на пощальоните и стаята
на началника е 70 кв.м., произтича и изчислената от ищците площ на заетата от басейна и
оградена от ответника площ на реалната част, която претендират, от 24 кв.м., която те са
получили, изваждайки от 70 площта на реално ползваните от тях две стаи и антре и
тоалетна в западната част на бившето фоайе. В действителност заетата от ответника площ
от бившето фоайе, ако са точни изчисленията на трите вещи лица по втората експертиза,
нанесени в двата чертежа, е около 36 кв.м., равни на разликата между 78,19 кв.м, колкото е
площта на обекта на ответника, и 114,28 кв.м, колкото е реално ползваната от него площ
общо.
Претендираната реална част обаче не се индивидуализира с площта си, а с очертаните в
исковата молба граници. В самата искова молба тя е описана като площ от 24 кв.м, която
ответникът е „оградил (…) и по този начин я е присъединил към своя обект“. По-
нататъшното индивидуализиране на оградената площ с нейните конкретни граници е
извършено с помощта на изслушаната тричленна експертиза. Това е допустимо в подобни
случаи („Съдебната практика трайно и последователно приема, че е допустимо
индивидуализацията на обекта на правото на собственост да се извърши с помощта на вещо
лице“ - определение № 60301 от 07.07.2021 г. по гр. д. № 1065/2021 г. на I ГО на ВКС). След
като са уточнени границите, не е необходимо ищецът да изменя иска си, като увеличава
площта, която се оказва, че има реалната част – тя е достатъчно индивидуализирана с
границите си, и произнасяне за реална част с по-голяма площ не представлява произнасяне
свръхпетитум.
Колкото до насрещния иск, той е предявен съобразно цитираната по-горе практика на ВКС
за защитата на правата върху общите части, като ищецът по него още със самото му
предявяване твърди, че фоайето е обща част, което становище се споделя от съда. Не се
установява обаче достъпът на ответното дружество да е отнет от ищците – невъзможността
на дружеството да ползва западния вход се дължи на това, че неговите собствени
представители са преградили със стена фоайето и пак те са зазидали частично западния вход
и са отворили друг към своя обект – от север. Дори тоалетната да е изградена от ищците, не
тя е станала първопричина за прекратяването на достъпа до входа и непосредствено
прилежащата му част от фоайето. Ето защо насрещният иск също е неоснователен.
Всяка от страните следва да понесе разноските за държавна такса и адвокатско
възнаграждение по предявения от нея иск и да и бъдат присъдени разноските за адвокатско
възнаграждение по предявения срещу нея иск. Колкото до разноските за възнаграждения на
вещите лица, за тях не може да се определи по кой от исковете се отнасят и следва да се
разпределят съобразно отношенията на държавните такси по тях.
С оглед изложеното съдът
9
РЕШИ:
Отхвърля иска на С. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.********* № **,вх. *,ет. *,ап.
** и Д. Т. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ******* , ет.**, ап.*, срещу „ПСЛ
Трейдинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. В., ул. „*********
№**, представлявано от Й. Н. Д. – управител, за признаване за установено, че ищците са
собственици на реално опредЕ. част от първия етаж на двуетажна масивна сграда със
застроена площ на цялата сграда от 180 кв.м., която сграда е построена в УПИ VI-търговия и
услуги, образуван със заповед №72/05.12.2016 г. на кмета на Община С., с административен
адрес: с. В., ул. „*********** № *, при съседи на имота: изток - дворно място, в която е
построена сградата; запад - улица с осеви точки 184-187а, юг - пешеходна алея; север -
новообразуван УПИ П-търговия и услуги, която реална част е с площ от 24 кв.м. по исковата
молба, а 36 кв.м. по скицата на вещите лица на стр. 195 от делото, означена като „басейн“,
заключена между точки Б, В, Г, източната външна стена на сградата от изток и
помещенията, обозначени като „спалня“, „коридор“ и „WC,баня“ (в синьо) – от север,
представляваща част от входно фоайе, предмет на нотариален акт № 62, том III, per. №5008,
дело №436/2021 г. на нотариус А. И., и е оградена от ответника и фактически присъединена
към неговия самостоятелен обект в същата сграда, както и за осъждането на ответника да
предаде на ищците владението на описаната по-горе реална част от първия етаж на сградата,
поради това, че тази реална част не е индивидуална собственост на ищците, а представлява
обща част на сградата в режим на етажна собственост.
Прекратява като недопустимо производството в частта му за признаване за установено по
отношение на ответника ПСЛ Трейдинг“ ЕООД, че ищците С. П. Н. и Д. Т. В. са
собственици на самостоятелен обект - част от първия етаж на описаната по-горе двуетажна
масивна сграда, със застроена площ от 70 кв.м. състоящ се от входно фоайе, стая началник,
стая пощальони, ведно с прилежащите към самостоятелния обект 70/360 ид.ч. от общите
части на сградата, както и от правото на строеж, за площта на обекта извън описаната по-
горе реална част, поради липса на правен интерес от такъв иск.
Отхвърля иска на „ПСЛ Трейдинг“ ЕООД срещу С. П. Н. и Д. Т. В. за осъждането на
ответниците да възстановят общия външен вход от западната страна на сградата, изградена в
УПИ VI-Търговия и услуги в квартал 68 по плана на с. В., общ. С., както и да възстановят
свободното преминаване през фоайето на първия етаж на същата сграда, за да не пречат на
ищеца да упражнява своето право на достъп до своята част от сградата, представляваща
самостоятелно обособена част от първия етаж на сградата, с площ 110 кв. м., с вход от общ
външен вход и фоайе, включваща следните помещения: кабелно, акумулаторно,
токоизправително, тоалетна и коридор с обслужване от самостоятелен вътрешен вход, вляво
от фоайето.
10
Осъжда „ПСЛ Трейдинг“ ЕООД да заплати на С. П. Н. и Д. Т. В. разноски по делото в
размер 1000 лв. за адвокатско възнаграждение, както и 221,05 лв., представляващи
съразмерна част от направените от тях разноски за възнаграждение на вещи лица.
Осъжда С. П. Н. и Д. Т. В. да заплатят на „ПСЛ Трейдинг“ ЕООД разноски по делото в
размер 650 лв. за адвокатско възнаграждение, както и 606,32 лв., представляващи
съразмерна част от направените от тях разноски за възнаграждение на вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11