Решение № 126
гр. Сливен, 12.07.2021 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Сливен в публично
заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря Николинка Йорданова и с
участието на прокурор Христо Куков като разгледа докладваното от съдия Динчева
КАНД № 99 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК
вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.А.В. ***
против Решение № 260139/09.04.2021 год. по АНД № 135/2021 год. по описа на
Районен съд-Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 1/12.01.2021
год. на Директора на РЗИ Сливен, с което на В. е наложена глоба в размер на 300
лева на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/.
В касационната жалбата се твърди, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Съществувало
разминаване в посочването на нарушената правна норма в АУАН и НП. Неправилно
съдът е кредитирал свидетелските показания на М., Д. и П., а не кредитирал тези
на свид. Б.. Не били обсъдени възраженията в жалбата.
Заповедта на министъра била нормативен акт, а не общ и не била обнародвана в
Държавен вестник. Прави искане съдът да отмени решението на районния съд и НП.
В съдебно заседание касаторът
редовно призован не се явява. В писмено становище от процесуалния му представител
се поддържа искането за отмяна на решението и на НП. Претендира разноски.
Ответната страна РЗИ Сливен редовно призована
не изпраща представител и не взема становище.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен
счита касационната жалба за допустима, а по същество за неоснователна.
Настоящият състав на касационната съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК
намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С Решение № 260139/09.04.2021 год.
постановено по АНД № 135/2021 год. по описа на Районен съд Сливен е потвърдено
НП № 1/12.01.2021 год. на Директора на РЗИ Сливен, с което на М.В. е наложена
глоба в размер на 300 лева на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
Административно-наказателната отговорност на В.
е ангажирана за това, че на 06.12.2020 год. в гр. Сливен, в обект-магазин „Б. …“
е била с неправилно поставена лична предпазна маска на лицето покриваща от
основата на носа до устата, с което е нарушила т. 7 от Заповед № РД-01-675/25.11.2020
год. на Министъра на здравеопазването във връзка с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ. За извършеното нарушение е съставен АУАН от 06.12.2020 год. Въз основа
на съставения АУАН Директорът на РЗИ Сливен издал оспореното НП.
Решаващият съд с оглед наведените пред него
доводи и събраните доказателства е приел, че не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила като е изложил подробни мотиви по съществото на спора.
Приел е за безспорно установено, че е налице осъществено от обективна и
субективна страна административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, за което правилно е наложена глоба в размер на
минималната.
Настоящият състав намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и
правилно е установил фактическата обстановка като е направил правилни и
законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение по отношение
както за съставомерност на деянието, така и за липса
на допуснати съществени нарушения при издаване на НП. Настоящият касационен
състав намира, че правните изводи на РС Сливен са съобразени с процесуалния и
материалния закон, поради което не следва и да бъдат изцяло преповтаряни и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.
Неоснователно е възражението на касатора относно характера на заповедта на министъра на
здравеопазването, с която се въвеждат временни противоепидемични мерки. Според касатора тази заповед е нормативен административен акт и
същата подлежи на обнародване. Съгласно чл.63, ал.4 от ЗЗ при обявена
извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването
въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област, а
съгласно ал.11 на същия текст заповедите по ал. 4 и 7 са общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния
кодекс, публикуват се на интернет
страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на интернет страницата
на регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително изпълнение. В
настоящия случай Заповед № РД-01-675/25.11.2020 год. е публикувана на
страницата на Министерство на здравеопазването на 25.11.2020 год. и от тази
дата е породила правно действие. Към посочената в НП дата заповедта е
предвиждала конкретно задължение за лицата, които се намират в закрити обществени
места да имат поставена защитна маска на лицето или друго предпазно средство. В
случая общия административен акт има ограничено времево действие и с отпадане
на предварително заложения в него срок действието е отпаднало, но това не
обезсилва със задна дата правата и задълженията, които е породила през периода
на действието си. По делото няма данни да е прогласена нищожността на заповедта,
нито същата да е отменена по законоустановения ред, а
и отговорността на наказаното лице е ангажирана на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка касационната инстанция не
констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното
решение, а като постановено в съответствие с действащите правни норми, същото
следва да се остави в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от
АПК, във вр.
чл. 218 от АПК,
във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административният съд Сливен
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260139/09.04.2021 год.
по АНД № 135/2021 год. по описа на Районен съд Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: