Решение по дело №78/2025 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: 39
Дата: 25 юни 2025 г.
Съдия: Антон Рангелов Игнатов
Дело: 20251730200078
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 март 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Радомир, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20251730200078 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59д и сл. ЗАНН.

С наказателно постановление № ./01.11.2024 г. на Директор на ОДМВР- П., на
жалбоподателя Г. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., обл.Перник, ул.“.-ти м.“ № . бл.., е
наложено административно наказание по чл.45, ал.2 вр. с чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за
закрила на детето- „глоба“ в размер на 2 000 лв.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по
изложените от същия в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговия процесуален
представител- адв.К. С., от АК- П. обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени
изцяло ка незаконосъобразно и е издадено в нарушение на импераривните разпоредби на
Закона за административните нарушения и наказания, както и да му бъдат присъдени
направените съдебни разноски.
Наказващият орган чрез своя процесуален представител- ю.к. З. В., е изразил
становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствие, като наказателното
постановление бъде потвърдено, както и, че по делото не е налице фактическа и правна
сложност, нито съществен обем доказателствен материал, които биха могли да обосноват
претендирането адвокатско възнаграждение в размер, надвишаващ минимално определения
в Наредба № . от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокасктите възнаграждения.
Районният съд , преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.14
и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което съдът следва да се
произнесе по същество. Същата е основателна по следните
съображения:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г. А. Б. е ангажирана
след проведена на 03.08.2024 г. проверка в кафе „И.“, находящо се в гр.Р., пл.“С.“ № .,
стопанисвано от „З. т. з. д. .“ ЕООД с ЕИК ., като е установено, че същият, в качеството на
управител е допуснал в управлявания от него обект, присъствие на непридружено
непълнолетно лице след 22:00 ч., а именно - непълнолетната М. М. Г. с ЕГН: ********** от
гр.Р.. На място било констатирано, че около 22.40 ч., непълнолетната М. М. Г. с ЕГН:
**********, пребивава в заведението без да е придружена от родител, настойник, попечител
или други лица, които полагат грижи за нея или от осигурено от него пълнолетно
дееспособно лице като негов придружител на обществени места след 22:00 ч. Нарушението
било установено при проведена специализирана полицейска операция от служители на РУ-
Р.. Акт с бланков № . за установяване на административно нарушение бил съставен по-
късно на 18.09.2024г., от Г. К. Б., на длъжност „полицейски инспектор“ в група „О. п.“ на
РУ- Р.. Същият бил подписан от актосъставителката Г. Б., от свидетеля по акта Д. П. и от
жалбоподателя, без възражения от последния.
По случая били изготвени докладни записки от Д. П.- ИДПС, при РУ- Р..
Разпитани в качеството си свидетели В. Д. –„разузанавач“ в РУ-Р. и К. Д.- „мл.
експерт“ в РУ-Р., подържат отразеното в акта и дават подробни описания на случая. Според
актосъставителя Г. Б., която по време на извършване на проверката и съставянето на акта е
работела като „полицейски инспектор“ в група „Охранителна полиция“ на РУ- Р., не е
присъствала на извършената полицейска операция, когато колегите са установили
нарушението. Жалбоподателят е дошъл в РУ-Р. и в присъсвието на свидетелката по акта Д.
П. е съставила акта.
В. Д.– „разузанавач“ в РУ-Р., сочи че около 22.30 ч. посетили въпросното заведение
„И.“, находящо се в гр. Р., пл. „С.“, в което при извършената проверка установили наличие
на четири непълнолетни лица и реално неговите действия се свеждат само до проверката на
документите даващи правото на търговския обект да извършва съответната дейност.
Управителят не е присъствал, но имало негов представител.
К. Д., на длъжност „мл. експерт“ в РУ-Р., в показанията си сочи, че съгласно
изготвен план за провеждане на специализирана полицейска операция, насочена към
присъствие на малолетни и непълнолетни в заведения на територията на община Радомир,
проведена, от 22:00 ч., до 01:00 ч., на 03.08.2024 г., минавайки през централната градска
част, установили, че кафе „И.“ работи. Посетили обекта в който имало 7-8 лица и установили
присъствието на четирима непълнолетни. Съответно работата с непълнолетните била поета
от колегата в ДПС като те оказали съдействие. Родителите на непълнолетните били
уведомени и заедно с децата отишли в РУ- Р..
2
По делото е разпитан като свидетел и посоченият от жалбоподателя Б. И.И., на 25 г.
същият работел във фирма „З. т., з. д. .“ ЕООД. Обектът предтставлявал спортен бар,
находящ се в гр.Р., пл.„С.“ № .. Спомня си, че работното му време било, от 09:00 ч., до 22:00
ч. При извършена проверка през месец август 2024 г., бил на работа, имало само една маса с
компания, които седели отвън пред заведението. Разрешил им да влязат вътре, тъй като
заваляло дъжд и те го попитали дали могат да седнат вътре да си допият питиетата. Точно
през това време дошла полицейската проверка.
Като отговорник на самия обект, свидетелят Б. И. отключвал сутрин заведението. В
края на работния ден се изисквало от него да предаде обекта, да отчете касите и да заключи
заведението. Познава Г. А. Б., който отговарял за тях и е управител на фирмата. Тъй като
фирмата не била само с един обект, не бил постоянно в заведението и те отговаряли за
цялата дейност на обекта. Не си спомня дали му е възлагано с документ управлението на
обекта и наименованието на длъжността, която е изпълнявал.
По делото са приложени 2 броя докладни записки, изготвени от Д. П. – Инспектор
ДПС и 4 броя сведения.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение
Директор на ОДМВР- П. издал обжалваното наказателно постановление № ./01.11.2024 г., с
което на жалбоподателя Г. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., обл.П., ул.“.-ти м.“ № ., бл..,
е наложено административно наказание по чл.45, ал.2 вр. с чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за
закрила на детето- „глоба“ в размер на 2 000 лв.
От правна страна.
Като законни разпоредби, които са били нарушени, съгласно чл.42, т.5 ЗАНН, в
АУАН са посочени чл.45, ал.2, вр. чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето. В
обжалваното наказателно постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, са посочени
същите текстове. Съгласно текста на чл.45, ал.2 ЗЗД, който съдържа и
административнонаказателната разпоредба, който допусне от 22,00 ч. до 6,00 ч. дете в
управляван от него търговски обект в нарушение на чл.8, ал.3 и 4, се наказва с глоба или
имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение- с глоба или
имуществена санкция от 5000 до 8000 лв.
Нарушението по чл. 45, ал. 2 ЗЗДет е формално и е довършено с факта на
присъствие на непридружавано непълнолетно лице в заведение, след 22:00 ч. От
показанията на свидетелите от разпитани по делото свидетели е видно, че на посочените в
наказателното постановление дата и час, в заведението, управлявано от жалбоподателя, са
присъствали четири непълнолетни лица след 22.00 ч., едно от които М. М. Г..
Спорният момент е дали жалбоподателя Г. А. Б. е задължен да следи за
посещаването на заведението от непълнолетни деца и/или такива, непридружени от
пълнолетни лица. Не става ясно в настоящото производство кое е лицето носещо
задължението в тази насока като тежестта на доказване в административнонаказателното
производство лежи върху административнонаказващия орган. Към преписката не са
3
приложени доказателства, от които да е видно, кое е търговското дружество, което
стопанисва процесния обект, както и че именно жалбоподателят е управител на същия.
Следва да се отбележи също, че фактът,
че едно лице действително е управител на дружеството, което стопанисва
търговския обект, в който е установено нарушението, не го прави автоматично
субект на нарушението по чл.45 ал.2 от Закона за закрила на детето,
доколкото не се докаже същият да е присъствал на датата на установеното
нарушение в обекта на контрол. Следва да се има предвид, че нормата на
чл.45 ал.2 от ЗЗДетето е конкретна и сочи на конкретно поведение -
допускане на дете в търговски обект, в нарушение на изискванията на чл.8
ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето, като в тази насока се изисква установяване на
конкретно поведение на конкретно лице, което има и качеството на управляващ обекта. В
случая, от свидетелските показания и доказателствата приложени по делото е доказано по
категоричен начин, че жалбоподателят не е присъствал в търговският обект по време на
извършената полицейска проверка. С оглед начина на формулиране на разпоредбата на чл.45
ал.2 от ЗЗДетето не може да се приеме, че не се отнася до случай на
допустителство по смисъла на чл.24, ал.2 от ЗАНН, а се отнася до описан
случай, в който следва да се ангажира личната отговорност на конкретно
лице, според нормата на чл.24, ал.1 от ЗАНН. Следователно жалбоподателят не би могъл да
отговаря за конкретния случай на извършено нарушение, тъй като не е се е намирал в
проверявания обект по време на проверката и не е имал лично поведение, изразило се в
допускане на посоченото в постановлението лице в търговския обект.
Отделно от горното от разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗДетето следва, че
изпълнителното деяние на нарушението се изразява в действие, а именно „допусне“. След
като към момента на констатиране на нарушението жалбоподателят, като управител на
търговско дружество стопанисващо обекта, не е присъствал в търговския обект, то няма как
да носи отговорност за „допускане на определно лице в обекта“.
Законодателя е отчел възможността в определени случаи да не може да бъде
установено конкретно физическо лице отговорно за допускането на деца в заведение без
придружител. Ето защо в чл.45, ал.2 от ЗЗДетето, освен наказание „глоба“, е предвидена
като алтернатива „имуществена санкция“ за юридически лица и еднолични търговци по арг.
от чл.83 от ЗАНН, и „имуществена санкция“, която се налага за безвиновно поведение, т.е.,
след като юридическото лице или ЕТ управляват обекта, те трябва да носят отговорност за
случващото се в него.
С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи,
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Относно разноските:
В случая безспорно по делото е осъществено процесуално представителство по
пълномощие. Разноските са своевременно поискани от страната и са доказани по размер
4
доколкото в представения Договор за правна защита и съдействие изрично е посочено, че са
изплатени от страната в брой, в който случай в тази част същият има характера на разписка
за извършеното плащане. Изплатената сума от жалбоподателя възлиза на 500 лв.,
представляващи изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложените договор за
правна защита и съдействие и списък за разноски по чл.80 ГПК.
Относно направеното възражение от страна на наказващия орган за прекомерност на
адвокатското възнаграждение съдът намира, че същото следва да бъде оставено без
последствие, предвид това, че е съобразено с разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, който текст препраща към разпоредбата
на чл.7, ал.2, т.2 от същата наредба.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът


РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ./01.11.2024 г. на Директор на ОДМВР- П.,
с което на жалбоподателя Г. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., обл.П., ул.“.-ти м.“ № .,
бл., е наложено административно наказание по чл.45, ал.2 вр. с чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за
закрила на детето- „глоба“ в размер на 2 000 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР – П. да заплати на Г. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Б.,
обл.П., ул.“.-ти м.“ № ., бл.., сумата от 500 лв. /петстотин лева/ - направени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Административен съд-
Перник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава
ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от получаване на
съобщенията.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

5