Решение по дело №798/2018 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

431/4.10.2018г.

 

№...............                                         04.10.2018 г.                                         гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На трети октомври през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                   Председател: Надежда Кирилова

 

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 798 по описа на ШРС за 2018 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.  59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 27-0000426/26.02.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на “ТВМ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Любен Каравелов” № 1, представлявано от Д.Л.-М В., ЛНЧ ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева /две хиляди лева/ за нарушение по чл. 325, ал. 1,  т. 1 от КТ. Дружеството - жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно, необосновано, незаконосъобразно.

В съдебно заседание представляващия дружеството – жалбоподател, редовно призован, не се явява лично, а изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН оспорва жалбата, като в съдебно заседание излага подробни съображения в тази насока.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател “ТВМ” ООД  е  със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Любен Каравелов” № 1, представлява се от управителите Д.Л.-М В. и Л.Е.М. и е с предмет на дейност транспорт на товари.

По повод депозиран на 10.01.2008 г. сигнал в Дирекция “Инспекция по труда” -  Шумен от лицата К.Ж.К. и И.Д.А., компетентни длъжностни лица извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на “ТВМ” ООД . Същата била извършена на 12.01.2018 г. в офиса на дружеството, намиращ се в гр. Шумен, ул. ”Любен Каравелов” № 1, стопанисван от страна на “ТВМ” ООД, а на 18.01.2018 г. и 26.01.2017 г. в Дирекция “Инспекция по труда” по представени документи. При проверката, било установено, че дружеството, при осъществяване на своята дейност, в качеството на работодател е нарушило трудовото законодателство, по-конкретно било установено нарушение на  разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Било констатирано, че дружеството, в качеството си на работодател, с Акт за прекратяване № 246 от 11.12.2017 г. е прекратило трудовото правоотношение с лицето И.Д.А., ЕГН ********** на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 11.12.2017 г., без да е налице писмено изразено съгласие/искане за това от И.Д.А.. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол № ПР 1802571 за извършена проверка на 12.01.2018 г. – в офиса и на 18.01.2018 г. и 26.01.2018 г. – в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, като констатираните нарушения били описани в дванадесет точки в съставения протокол, а на дружеството били дадени конкретни предписания. В точка първа от протокола за извършената проверка е записано: „Да прекратява трудовия договор на работника или служителя по взаимно съгласие само при наличие на писмено съгласие за това от работника или служителя съгласно разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, във връзка с което е дадено задължително за изпълнение предписание със срок за изпълнение 27.01.2018 г. и занапред. Протокола за извършена проверка бил съставен и връчен на упълномощено от управителят на дружеството лице на 26.01.2018 г. На 26.01.2018 г. на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-00004526 като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Актът бил съставен в присъствие на упълномощеното от дружеството – жалбоподател лице и подписан от негова страна с възражения по него, сочейки, че има такива, но без да ги конкретизира. Впоследствие дружеството - жалбоподател  се е възползвало от законното си право и е депозирало допълнителни писмени възражения заведени с Вх. № 18013137/02.02.2018 г., т. е. извън срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В цитираните писмени възражения изх. № 473 от 31.01.2018г., изпратени по пощата на 01.02.2018 г., се сочи, че дружеството няма вина и не следва да носи отговорност, тъй като констатираното нарушение било по вина на работника. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-0000426/26.02.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ/, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на “ТВМ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Любен Каравелов” № 1, представлявано от Д.Л.-М В., ЛНЧ ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева /две хиляди лева/ за нарушение по чл. 325, ал. 1,  т. 1 от КТ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Г.Т. и на свидетелите П.В.С., П.Х.Т. и Н.Г.Т., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най – голямо значение за изясняване на обективната истина по делото са показанията на свидетелите С.Т. и П.С., които следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушител,  които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

В хода на съдебното производство, въз основа на направено искане от процесуалният представител на дружеството – жалбоподател, са допуснати и разпитани в качеството на свидетели лицата Н.Д. и П.Т.. От показанията на тези свидетели се установява, че лицето И.Д.А. е работило в дружеството, както и че в последствие договорът му бил прекратен по взаимно съгласие. Съгласието на А.било изразено устно при проведени разговори по телефона, тъй като в този момент бил командирован в чужбина, с уговорката, че ще го заяви и писмено. След завръщането му в страната обаче А.отказал да подпише необходимите документи, вкл. и акта за прекратяване на трудовото му правоотношение.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

При извършената служебна проверка съдът установи, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на дружеството - жалбоподател. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити, същият е предявен и връчен на дружеството - жалбоподател. В наказателното постановление също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Доводите на жалбоподателя, че липсва конкретизация на нарушението са неоснователни.

Не е налице и допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, изразяващо се в необсъждане възраженията на санкционираното лице, тъй като в наказателното постановление изрично е посочен факта на депозиране на писмени възражения извън срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Освен това, разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН дава възможност на разследващият орган да извърши разследване на спорните обстоятелства, ако установи, че има такива. Преценката обаче на тази необходимост законът предоставя на самия решаващ административен орган.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от Кодекса та труда /КТ/ регламентира хипотезите, при които трудовото правоотношение между страните се прекратява без която и да е от тях да дължи предизвестие. Една от тях е по взаимно съгласие на страните, изразено писмено - т. 1 на чл. 325, ал. 1 от КТ. В конкретният случай трудовият договор  между страните е прекратен на това основание. Взаимното съгласие изисква два елемента: волеизявление на работника и волеизявление на работодателя като двете волеизявления трябва да бъдат в смисъл, че се желае трудовият договор да се прекрати по взаимно съгласие, тъй като, ако едната страна желае договорът да бъде прекратен по взаимно съгласие, а другата – на друго основание, той не може да се прекрати по взаимно съгласие. Волеизявлението на страните трябва да бъде в писмена форма, която е форма за действителност. В депозираното възражение след съставяне на АУАН, както и в хода по същество не се оспорва, че липсва писмено изразено съгласие от страна на А., а се излагат доводи, че трудовото правоотношение с И.Д.А. е било прекратено на това основание, тъй като при проведените телефонни разговори били достигнали до извода, че така е най- добре и за двете страни. Твърди се, че в конкретния случай действията за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие са били инициирани от работника и  предложението изхожда именно от него. Сочи се също така, че е налице злоупотреба с права от страна на работника, който въпреки постигнатата устна договорка по телефона, впоследствие отказал да потвърди писмено съгласието си, както и да подпише акта за прекратяване на трудовото му правотношение. Доколкото И.А.е отказал да подпише и акта за прекратяване и предвид липсата на писмено изразено съгласие, означава, че лицето не е изразило воля и съгласие за прекратяване на трудовия договор на посоченото в заповедта основание - по взаимно съгласие. Когато инициативата за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие е на работника, писменото му съгласието следва да предхожда  издаването на акта за прекратяване. Разпоредба на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ не изиска писмено изразяване на несъгласие, а точно обратното – писмено изразяване на съгласие. Дори лицето първоначално устно да е изразило съгласие, след като не е обективирало това свое съгласие писмено, съобразно изискванията на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, не е следвало трудовото му правотношение да бъде прекратявано на това основание, тъй като е незаконосъобразно. С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че установената от законодателя писмена форма за действителност на двете насрещни волеизявление, не е спазена. Сочените причини за това от страна на дружеството нямат извинителен характер и не могат да бъдат възприети за основание, налагащо погазването на задължителния ред по прекратяване на трудово правоотношение по взаимно съгласие. При това положение, закономерно административно-наказващия орган е извел решаващия извод за безспорната установеност на приписаното на търговеца нарушение, подлежащо на санкциониране по реда на чл. 414, ал. 1 от КТ. В този смисъл е и Решение от 16.07.2018 г. по КАНД № 145/2018 г. по описа на Административен съд – Шумен.

Изразените доводи, че не е изследван въпросът за вината, както и твърдението, че  дружеството няма вина  и не следва да носи отговорност, съдът намира за неоснователни. Предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица е  обективна, безвиновна. Наказващият орган, при  преценка  дали е извършено нарушение  не следва да взема предвид  наличието или липсата  на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.

Административно-наказващия орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно административно-наказателната разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ. При индивидуализацията на административното наказание наказващия орган го е наложил в  размер над минималния, като в тази насока е изложил единствено мотива, че извършеното нарушение било констатирано  по отношение на повече от едно лице, което било видно от протокола за извършена проверка. Това обстоятелство по принцип е основание за ангажиране отговорността на дружество за извършване на нарушение на същата разпоредба по отношение на другото лице. От друга страна, в това производство не е установяван и доказван факта на извършване на същото нарушение по отношение и на друг работник, поради което настоящият съдебен състав намира, че този факт сам по себе си не би следвало да обоснове по – тежка отговорност. По делото не се ангажираха доказателства дружеството да е извършвало други нарушения по КТ, за които да е било санкционирано, поради което следва да се приеме, че се касае за първо нарушение. Съдът намира, че минималния размер на наказанието би  бил достатъчен, с оглед превенцията срещу бъдещо недопускане на този вид нарушение. Ето защо съдът счете за справедливо наказателното постановление да бъде изменено като наложената на дружеството „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева бъде намалена на 1500 лева.

 Административно-наказващият орган в наказателното постановление правилно е посочил, че липсва основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и чл. 415в,  ал. 1 от КТ.  

Неизпълнението не покрива белезите на „маловажен случай“ на административно нарушение по смисъла на специалния текст на чл. 415в, ал. 1 от КТ, дерогиращ приложението на чл. 28 от ЗАНН. Цитираната разпоредба въвежда изискване по отношение на нарушенията на трудовото законодателство, без наличието на които простъпката на дружеството не би могла да бъде квалифицирана като „маловажна“. Кумулативните предпоставки, визирани в посочения текст от Кодекса на труда, не са налице, което препятства приложимостта на института на „маловажния случай“ по отношение на инкриминираната деятелност. Това обстоятелство е съобразено и от административно-наказващия орган, който е формирал правилен и законосъобразен извод за невъзможност поведението на нарушителя да бъде санкционирано по реда на  чл. 415в, ал. 1 от КТ.

Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН и с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално - правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права, а извършеното нарушение рефлектира пряко и накърнява правата на работника, което в никакъв случай не може да се преценява като маловажен случай. Съгласно редакцията на чл. 415в, ал. 1 от КТ към момента на извършване на нарушението и към настоящият момент, същата предвижда по – леки санкции за нарушения на КТ, които са били отстранени веднага след установяването им и от които не са произтекли вредни последици за работници и служители. Констатираното нарушение не е отстранено, поради което разпоредбата е неприложима.

Водим  от горното  и  на  основание  чл. 63, ал. 1, т. 2  от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 27-0000426/26.02.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на “ТВМ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Любен Каравелов” № 1, представлявано от Д.Л.-М В., ЛНЧ ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева /две хиляди лева/ за нарушение по чл. 325, ал. 1,  т. 1 от КТ, като намалява  размера на наложената „имуществена санкция“ на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

 

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

                                                                                                         

                                                                        Районен съдия: