Решение по дело №1861/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба от Н.Д.Т., чрез адв. Т.С., ВАК срещу Решение № 1061/11.07.2023 г., постановено по АНД № 2272/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдил Електронен фиш Серия К №6102474 издаден от ОД на МВР Варна.

Заявеното касационно основание за обжалване е допуснато нарушение на закона, състоящо се в липса на съществени реквизити в електронния фиш посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Изложени са доводи, че процедурата по връчване на електронния фиш не е проведена, поради което за лицето не е възникнало задължение в 14-дневен срок от получаването му да предостави данни в МВР кой е управлявал автомобила. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт.

Ответникът не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за основателност на касационната жалба. Пледира, че въззивният съд не е събрал доказателства, от които да се установи, че нарушението е извършено в условията на повторност.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 1061/11.07.2023 г., постановено по АНД № 2272/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърден Електронен фиш Серия К №6102474 на ОД на МВР Варна, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП на Н.Д.Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лв.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка:

на 26.06.2022 г. в 16:06 часа, с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на моторни превозни средства тип ATCC (ARH CAM-S1) с № 120сс8е, в гр. Варна, Аспарухов мост, на южен пътен възел в посока бул. „Христо Ботев“, било установено и заснето движение на товарен автомобил „Мицубиши“ с рег. номер В **** ТА, собственост на Н.Т., със скорост от 91 км. /ч. - над разрешената за движение в населено място от 50 км/ч., като в ЕФ била посочена скорост на движение 91 км/ч., като бил приспаднат толеранс от 3 км/ч. и било посочено превишение от 41 км/ч. Въз основа на тези констатации бил издаден процесният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като за нарушител бил посочен Т.. Вписано било, че нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К № 6102474.

Въззивния съд е констатирал, че електронният фиш е издаден в сроковете по чл.34 от ЗАНН, същият съдържа реквизитите на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Изложено е, че процедурата по връчване на електронния фиш е спазена, както и че Т. е имал възможност да упражни правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, което не е сторил. Приел е, че деянието правилно е квалифицирано, съответно наказанието е справедливо, защото е в размер императивно определен в чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, поради което го е потвърдил.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Касационната инстанция при съобразяване на обхвата на касационната проверка, нормативно ограничен до юридическата правилност на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция по фактите, включваща контрол върху доказателствената дейност на въззивния съд, свързана със събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства, констатира, че оспореното съдебно решение е постановено при нарушение на процесуалните правила съществено накърняващи основните начала на правораздаването и при непълни мотиви. Съдът е постановил решението и е приел, че нарушението е извършено в условията на повторност, като е посочил и номера на фиша издаден за първото нарушение, а именно – ЕФ К/4494553, но този фиш и данните за връчването му не се съдържат като доказателства нито в административно наказателната преписка, нито са събрани в хода на въззивното производство, служебно от въззивния състав, в нарушение на изискванията на чл.13 от НПК вр. чл.305, ал.3 НПК.

Касационният състав намира, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при оценката на наличните доказателства, като е приел за установена фактическа обстановка, която не почива на верен анализ на събраните доказателства. Резултат е на неправилно възприемане за настъпил на факт имащ значение за съставомерността на нарушението по приложената норма от ЗДвП, за който не са събрани доказателства. При липсата на надлежна съпоставка между доказателствените източници и неприлагането на комплексен подход при анализа на доказателствата въззивният съд е лишен от възможност за обективната им оценка и това е довело до пороци при формиране на вътрешното му убеждение по правно значимите за съставомерността на нарушението факти. Налага се извод, че неизпълнението на задължението по чл. 14, ал. 2 от НПК за всестранен и пълен анализ на цялостната доказателствена съвкупност е лишило изводите на въззивния съд по фактите от обективност, поради невярна оценка на съдържанието на наличните доказателства.

Предвид изложеното се извежда извод, че решението на въззивния съд е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради това, че фактическите и свързаните с тях правни изводи са изградени върху ненадлежна доказателствена основа. Констатираното нарушение налага упражняване на правомощията на касационната инстанция по чл. 221, ал.2, изр.1, предл. второ вр. чл.222, ал.2, т.1 от АПК за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При новото разглеждане на делото, съдът следва да формира вътрешното си убеждение по фактите, релевантни за съставомерността на деянието по чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП, в съответствие с нормата на чл. 14, ал. 2 от НПК, като фактическите изводи на решаващия съд следва да бъдат формирани само на базата на доказателствата, събрани по реда и със способите на НПК, като аргументите в полза на кредитираните от тях е необходимо да почиват на обективна основа и да са съобразени с изискванията на процесуалния закон.

На горните съображения Решение № 1061/11.07.2023 г., постановено по АНД № 2272/2023 г. по описа на Районен съд – Варна следва да бъде отменено и делото върнато на Районен съд - Варна за ново разглеждане от друг състав.

Направено е искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на касатора, по което следва да се произнесе въззивния съд по арг. от чл.226 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1061/11.07.2023 г., постановено по АНД № 2272/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

Връща делото на Районен съд - Варна за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: