№ 795
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502602 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Въззивният съд е сезиран с редовна и допустима въззивна жалба с вх.
рег. № 2142 от 09.07.2024г. подадена от Д. Н. Т. и В. Н. Т., представлявани от
адв. С. С. Ч. срещу Решение № 101 от 206.2024г. постановено по гр. д. № 278
по опис на Видински окръжен съд, с което всеки от тях е осъден да заплати на
ищеца "Дженерали застраховане" АД по 31 168.85 лева представляващи
„регресна претенция за част от изплатено застрахователно обезщетение по
щети 185807 и 195770“, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на ниска 02.08.2023г. до окончателно изплащане и
разноски в производството в размер по 1380 лева, както и юрисконсултско
възнаграждение по 170 лева.
Решението е влязло в законна сила за ответника Т. Н. Т..
В редовната и допустима въззивна жалба ответниците в исковото
производство, а именно Д. Н. Т. и В. Н. Т. излагат, че решението е
необосновано по отношение на кумулативна предпоставка - вина за
1
настъпване на ПТП. Необосноваността се поддържа върху тезата, че
фактическите и правни изводи в обжалваното решение са изградени върху
доказателства, които не са събрани по реда ГПК. Поддържа се още порока
неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила. В
условията на евентуалност се поддържа и оплакване за нарушение на
материалния закон, като се сочи, че съдът изобщо не е съобразил фактите за
наличие на съпричиняване при определяне на размера на присъденото
обезщетение, както и обстоятелството, че осъдените въззивни жалбоподатели
са се отказали от наследството оставено от извършителя на деянието. Излагат
се доводи за неправилност на преценката за недействителност на отказа от
наследяване, както и нарушение на материалния закон относно определяне на
наследствената квота.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на акт по същество, с който исковете по отношение на Д. Н. Т.
и В. Н. Т., да бъдат отхвърлени изцяло.
В срока за писмен отговор въззиваемото дружество "Дженерали
застраховане" АД е оспорило основателността на въззивната жалба, като
излага и поддържа пред въззивния съд, че за посочените във въззивната жалба
спорни въпроси е налице сила на присъдено нещо и обвързваща сила на
мотивите на постановените съдебни решения, възоснова на които е
определено и съответно платено допълнително обезщетение, а по отношение
на приемането на наследството е налице писмено доказателство за предходно
разпореждане с наследствени права, осъществено и от двамата въззивни
жалбаподатели, поради което отказът за наследяване е недействителен.
В съдебно заседание страните чрез пр. представители и писмено,
поддържат доводите си изложени във въззивната жалба и в отговора.
Софийски Апелативен съд, след извършената преценка в пределите на
правомощията си по чл. 269 ГПК на първоинстнационното решение в
обжалваната част и съобразно задълженията си като въззивен съд да съобрази
доказателствата в това число и тези, събрани във въззивното производство,
относими към твърденията, възраженията и доводите на страните приема
следното:
Решението е изцяло валидно и е допустимо в обжалваната част. По
неговата правилност и обоснованост, съдът приема следното:
2
Исковото производство е образувано на 02.08.2023 г. от Окръжен съд –
гр. Видин, възоснова на искова молба, подадена от „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД,(вписано в ТР с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68 (Дружеството е част
от Групата Дженерали, която е вписана в Регистъра на Застрахователните
групи, воден от Институцията за надзор над застрахователите (IVASS ) под
номер 26 ), чрез юрисконсулт Р. К. К. против Т. Н. Т. ЕГН: **********, с
адрес:******, Д. Н. Т.: **********, с адрес: ****** и В. Н. Т.
ЕГН:**********, с адрес: ******.
Активната процесуална легитимация на ищцовото дружество е
обоснована с извършено плащане по валидни застрахователни полици, след
влизане в сила на осъдителни съдебни решения в полза на С. С. В. и Т. Д. Г..
Пасивната процесуална легитимация на ответниците е изведена от качеството
им на наследници в правата и задълженията на общия им наследодател Н. Т.
Ш., който е участвал в ПТП, от което са пострадали С. С. В. и Т. Д. Г.. Другият
участник в ПТП е водача на МПС, в което тези лица са били пътници.
С исковата молба е предявен осъдителен иск, срещу всеки ответниците,
за заплащане в равни части, общо задължение в размер на 93 506.55 лева, на
основание чл. 410, ал.1 от КЗ, в това число и Т. Н. Т., който не е обжалвал
първоинстанционното решение.
В исковата молба се излага, че ответниците са били привлечени в
качеството на трети лица помагачи на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД в
съдебните производства в които, дружеството е бил ответник по искове
предявени от С. С. В. и Т. Д. Г., пострадали в ПТП на 01.10.2011г. като
пътници в товарен автомобил, марка „Ивеко Дейли“ с рег. № ********,
управлявано от М. И. В. при сблъсък с каруца, превозваща дървени трупи,
задвижвана от животинска тяга и управлявана от Н. Т. Ш. – баща на тримата
ответници. Излага, че в предходни съдебни производства дружеството е било
осъдено да заплати на ищците - С. С. В. и Т. Д. Г., общо 255 287.15 лева,
обезщетение за причинени телесни увреждания. Излага, че в предходните
съдебни производства е прието, че водача на товарния автомобил е съпичинил
50% от вредоносния резултат, поради което за ищеца е налице правен интерес
да претенира за връщане половината от обезщетението, което е платил
възоснова на влезли в законна сила съдебни решения (сумата от 68 547лева е
3
платена доброволно и не е част от осъдителната претенция в настоящото
производство).
В писмен отговор от тримата ответници – Д. Н. Т., Т. Н. Т. и В. Н. Т. е
оспорена допустимостта на исковете, с възражение за липсата на пасивна
процесуална легитимация, изведена от твърдението за липса на наследствено
правоприемство. Излагат, че не са били поканени да приемат наследството и
считат, че макар и да са конституирани като трети лица помагачи,
осъдителното решение в предходното исково производство не ги обвързва, ако
не се установи качеството им на наследници на Н. Т. Ш.. Обосновано е
възражение за не дължимост поради изтекла погасителна давност. Оспорено е
съществуването на писмени доказателства за извършено плащане както и
изцяло приноса на наследодателя им, посочен като 50 % в исковата молба,
както и твърдението, че този факт е възпроизведен в мотивите на
осъдителното съдебно решение. Оспорено е съществуването на факт от
фактическия състав на регресната отговорност по чл. 410 от КЗ, а именно
наличието на вина във формата на умисъл (такова твърдение в исковата молба
няма), като се сочи още, че в следствие на ПТП е настъпила смъртта на
наследодателя им и съответно те са носители на претенция за обезщетение за
вреди, а не отговорни за нанесени такива.
От събраните по делото доказателства, се установява следното от
фактическа страна:
На основание чл. 300 от ГПК, за гражданския съд е задължителна
влязлата в законна сила присъда № 27 от 10.05.2013 г. по НОХД № 84 по опис
на Видински окръжен съд за 2013 г. изменена с решение № 386 от 04.11.2013 г.
по ВНОХД № 699 по опис на САС за 2013 г. относно това дали е извършено
ли е деянието, неговата проитвоправност, и виновността на дееца. Видно от
съдържанието на присъдата М. И. В. (другият участник в ПТП) е извършил
престъпление по чл. 342, ал.1 от НК, затова че на 01.10.2011 г. около 20.30 часа
в районна на с. Руженци, обл. Видин при управление на МПС – товарен
автомобил „Ивеко Дейли Е4" с ДК№ ********, нарушил чл. 20, ал.2 от ЗДв.П
и по непредпазливост, причинил смърт на Н. Т. Ш.. Като частни обвинители в
наказателното производство били конституирани наследниците на починалия
участник в ПТП, а именно Д. Н. Т., Т. Н. Т. и В. Н. Т.. Починалият техен баща,
а именно Н. Т. Ш. се е движил с конска каруца, с гумени колела, натоварен с
4
трупи и без светлоотразители и навлизайки по път Е79 от разклона за с.
Плешивец, когато каруцата е била ударена от отляво, в предната част от
движещия се в дясната лента товарен автомобил с водач М. И. В..
От удара, част от дървения материал се вклинил в предна челна част на
автомобила преминавайки през двигателния и достигнал до пътниците в
автомобила. На пътниците С. С. В. и Т. Д. Г. са нанесени телесни увреждания,
а под въздействие на инерционните сили, водачът на каруцата Н. Т. Ш. е
пострадал и в последствие, три дни по-късно починал. В хода на досъдебното
производство е установено, че към момента на инцидента Н. Т. Ш. е бил в
тежка степен на алкохолно опиянение, с концентрация на алкохол в кръвта
3,66%.
С решение от 16.05.2016 г. постановено по гр.д. № 5105 по опис на СГС
за 2015г. , на пострадалият пътник в товарния автомобил, а именно С. С. В. е
присъдено обезщетение в размер на 26 330 лева, от които - обезщетението за
неимуществени вреди 25 000 лева и за имуществени е 1330 лева, на основание
чл. 226, ал.1 от КЗ, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
13.10.2011 г. до окончателното изплащане на главницата и лихва за забава в
размер на 7062.61 лева, представляващи лихви за забава в размер на законната
за периода от 20.04.2012 г. до 05.12.2014 г. Задължен по осъдителното
решение е застрахователя – ищец в настоящото производство. Решението е
потвърдено с въззивно решение № 2603 от 13.12.2017 г. на САС по в.гр.д. №
5105 по опис на САС и е влязло в законна сила след изтичане на срока за
неговото обжалване.
С решение от 11.07.2017 г. постановено по гр.д. № 5106 по опис на СГС
за 2015г. ,частично отменено с въззивно решение № 836 от 10.04.2018 г. по
опис на САС за 2017 г., а то от своя страна , частично отменено с решение №
133 от 23.12.2019 г. по гр.д. № 2399/2018 г. по опис на ВКС на пострадалият
пътник в товарния автомобил, а именно Т. Д. Г. е присъдено обезщетение в
размер на 72 192 лева, от които обезщетение за неимуществени вреди - 70 000
лева и за имуществени -2 192 лева, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ, ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 20.04.2012 г. до окончателното
изплащане на главницата. Задължен по осъдителното решение е
застрахователя – ищец в настоящото производство. Решението на
първоинстанционния съд е влязло в сила за главницата, след изтичане на срока
5
за неговото обжалване.
Не е спорно между страните, че на пострадалия С. В. В. е платено
извънсъдебно обезщетение в размер на 26 355 лева. Плащането е извършено
на 05.12.2014 г. На 06.06.2018 г. възоснова на съдебно решение е извършено
допълнително плащане в размер на 51 043.24 лева, ведно с лихви и разноски
или общо този пострадал е получил обезщетение в размер на 77 398.24 лева.
Не е спорно между страните, че на пострадалата Т. Д. Г. е платено
извънсъдебно обезщетение в размер на 42 192 лева.На на 07.06.2018 г.
възоснова на съдебно решение е извършено плащане на сумата от 135 696.92
лева представляваща сбор допълнително обезщетение, лихви и разноски.
Осъдителната претенция е формирана като 50% от извършените плащания на
06.06.2018 г. и на 07.06.2018 г., обосновани с твърдение за съпричиняване на
пострадалия – починал участник в ПТП, която претенция по размер е поделена
между неговите три деца, в качеството им на наследници по закон и
участвали в съдебните производства като трети лица помагачи на
застрахователя.
Относно оплакванията за неправилност на постановеното решение,
заявени в отговора на исковата молба и поддържани във възизвната жалба,
настоящият състав на САС приема следното:
По възражението за изтекла погасителна давност. Съпоставени, двете
дати – датата на плащане и датата на предявяване на исковете, сочат на
изтекъл срок по-голям от 5 години. Предвид специалната разпоредба на чл.
378, ал. 6 от КЗ, аналогична на общата разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с
изтичане на този срок се погасяват всички вземания, освен ако в периода на
изтичане на погасителната давност, срокът не е бил спиран или прекъсван.
Първоинстанционният съд е приел като неоснователно правопогасяващото
възражение за изтекла погасителна давност, защото е взел предвид, че на
13.03.2020 г. е въведено извънредно положение, което е продължило до
13.05.2020 г. когато то е било отменено. Давностният срок за упражняване на
правото на иск е започнал да тече на 06.06.2018 г. и на 07.06.2018 г., спрял е
да тече за период от 2 месеца и е изтекъл на 06.08.2023г. съответно на
07.08.2023 г. Исковата молба е предявена на 02.08.2023г., т.е. преди изтичане
на 5 годишния срок на погасителната давност. Мотивите на
първоинстанционния съд са основани върху разпоредбите на Закон за мерките
6
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците
(Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) г. В чл.3 т.2 от с.з.
изм. Дв. Бр. 34 от 2020 г. в сила от 09.04.2020 г. е предвидено, че спират да
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти. Сроковете са удължени с един месец ако
изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на
права или изпълнение на задължения на частноправни субекти – чл. 4, ал.1 т.1
от с.з.
Относно възражението, за липса на виновно противоправно поведение и
съответно съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от Н. Т. Ш..
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал.1 от ГПК, съдебните решения имат
установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна,
а това което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за
третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е
привлякла. Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищецът
се позовава на мотивите в съдебните решения относно виновно и
противоправно поведение на водача на каруцата, а и съобразно заключението
на САТЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно защитена, се
установява, че ако каруцата се е и движила с левите си гуми на 0,20 - 0,30 м. в
ляво от кР. на платното за движение, а с десните си гуми по банкета, двете
ППС биха се разминали безконфликтно. Т.е. от фактическа страна се
установява, че съпричиняването във вредоносния резултат от страна на
починали участник в ПТП се свежда до неправомерно навлизане в пътното
платно за движение на автомобили, като в този случай скоростта на движение
на товарния автомобил не би била решаващия фактор за възникване на
съприкосновение между нето и натоварените трупи, върху каруцата. Водачът
на каруцата е починал – факт, който води до невъзможността да се реализира
неговата наказателна отговорност, но няма пречка да се изследва
противоправност на деянието от гражданския съд, при наведено такова
фактическо твърдение. С медицински документ е установен и факт за наличие
на алкохол в кръвта в размер на 3.66 %о (промила), което съответства на тежко
алкохолно опиянение и обяснява излизането на пътно платно в скоростна
отсечка, както и навлизането в пътното правно пред товарен автомобил.
Съпричиняването във вредонасния резултат е налице за водача на каруцата и
7
следва от разпоредбата на чл. 223, ал.2 от ГПК. От разпита на свидетеля С. В.,
се установява че ПТП се е осъществило на 01.10.2011 г. в района на с.
Рударци. Пострадалият седял до шофьора. Не видял друг автомобил да се
движи пред тях. В следствие на това ПТП има телесни увреждания, две
години бил обездвижен в инвалидна количка. Свидетелства, че след удара,
всички дървени трупи са влезли в купето буса и му размазали краката, ръцете
и т.н. Първото му изправяне на крака е станало след 2 години и към момента
не е напълно възстановен и продължава с рехабилитации. През въззивният
съд е разпитан и вторият посочен от ищеца свидетел, а именно Т. С., която
също е пострадала от ПТП. Спомените и са избледнели с времето, но помни
̀
усещанията от нея и факта, че е било привечер. Претърпяла е тежки контуззи в
следствие на което са последвали 30 операции.
В съвкупност от събраните по делото доказателства, настоящият състав
на САС приема, че е налице съпричиняване от страна ва водача на каруцата.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за определеният процент от
50 % съпричиняване на процесното ПТС, въззивният състав намира, че са
установи следните нарушения допуснати от водача на ПТС – управлява ПТС с
животинска тяга по международен път (Е -79); управлявал ПТС в тъмната част
на денонощието без задължителни светлини и без обозначаване на
едрогабаритен товар; управлява след употреба на алкохол с висок промил на
съдържание в кръвта; внезапна поява на пътното платно с едрогабаритен
товар; навлизане в лента за движение на автомобили. С всяко от действията си
починалия участник в ПТП е допринесъл съществено за инцидента, а в
съвкупност действията му предопределят вредоносния резултат като фатален
за него. Предвид изложеното, оплакването за намаляване процента на
съпричиняване от страна на Ш. е неоснователно.
По оплакването за нарушение на материалния закон във връзка с
възражението за наличие на отказ от наследяване /липса на пасивна
материалноправна легитимация за осъдените с обжалваното решение
ответници/. Качеството на наследник по закон се извлича от наличието на
родствена връзка и факта на смъртта. Те не са спорни в настоящото исково
производство. Въззивните жалбоподатели са деца на починалия в следствие на
ПТП Н. Т. Ш.. Наследяването по закон обосновава пасивна процесуална
легитимация по искове за осъждане от непозволено увреждане, причинено от
лицето, с което ответниците се намират в родствена връзка. Отказът от
наследяване по смисъла на чл. 49 от ЗН не променя факта на родството, а
отношението на отказалия към наследството оставено от починалия и
възможността да бъде реализирана имуществена отговорност за негово
проитвоправно поведение. Отказът от наследяване е формален акт, за който се
води особен регистър. Отказът е едностранно, формално волеизявление и се
подчинява на режима за действителност на едностранните волеизявления.
Наследството представлява съвкупност от права и задължения, които макар и
делими по своята индивидуална правна същност, се наследяват в съвкупност.
8
Приемането на наследството става по два начина, изрично или мълчаливо.
Всеки акт на разпореждане с част от наследствената маса представлява акт на
приемане на цялото наследство, а последващ отказ е недействителен затова,
защото вече наследството е прието по реда на чл. 49, ал.2 от ЗН. Въззивните
жалбоподатели Д. Н. Т. и В. Н. Т., през 2021 г. са се разпоредили с
наследствените си права върху недвижим имот оставени им след смъртта на
техния баща Н. Т. Ш.. Извършеното правно действие с наследствена част е
доказателство, че наследството е прието преди вписване на отказа, извършен
от Д. Н. Т.. Към датата на откриване на наследството /смъртта на Н. Т. Ш./ ,
той е бил собственик на недвижим имот земя и сгради. Тези вещи
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 77, в кв. 51 по плана на с. Ружинци, община Ружинци,
обл. Видин, одобрен със заповед № 351/1970г., целия с площ от 982 кв.м.,
ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ
от 72 кв.м. и паянтова стопанска сграда със застоена площ от 48 кв.м. и
разгъната застроена площ 144 куб.м., при граници и съседи на имота: улица,
ПИ № 76 на С. Г., ПИ № 79 на Т. Т., и ПИ № 78 на Б. А., всичките в кв. 51 –
нот. Акт № 1, том IV, рег. № 2596, дело № 559 от 2010 г. на Нотариус Р. К. с
район на действие РС-Белоградчик, с рег. № 546, от регистъра на
Нотариалната камара е придобил чрез покупко - продажба. С нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 68, том III, рег. № 2310, дело № 352 от 2021 г.
на Нотариус Р. К., с район на действие РС Белоградчик, вписан в регистъра на
НК под № 546, ответникът Д. Н. Т. и ответницата В. Н. Т., са се разпоредили с
наследствените си права върху тази имот, като са дарили 2/3 ( по 1/3 за всеки)
от свои наследствени имоти, на брат си Т. Н. Т.. Сделката е вписана в Служба
по вписванията вх. № 2410/03.12.2021 г., Акт. № 122, том 8, дело № 978/2021 г.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот Акт № 69, том III, рег. № 2312,
дело № 353 от 2021 г. на Нотариус Р. К., с район на действие РС Белоградчик,
вписан в регистъра на НК под № 546 , а Т. Н. Т., се е разпоредил с целия имот,
в това число с придобитите лично от него 1/3 ид. Части по наследяване, като е
дарил целия имот на съпругата си.
Д. Н. Т. се е отказал от наследството оставено от Н. Т. Ш., считано от
09.01.2024г. когато е вписан отказа в особената книга, водена в Районен съд –
гр. Белоградчик. Фактическтият състав на отказ от наследяване е завършил
след като е извършено действие по разпореждане с наследството, поради
което отказът е недействителен и като такъв е непротивопоставим на
претенцията на ищеца. При вписване на отказа е представено удостоверени е
за наследници, съдържаните на което се различава от удостоверението за
наследници приложено на л. 58 от гр.д. № 278/2023г., но това не променя
факта, че отказът от наследяване е направен от наследник, а именно Д. Н. Т.
както и това, че е недействителен.
По оплакването, за нарушение на материалния закон, във в връзка с
възражението, че размера на присъдените суми не съответства на размера на
наследените задължения. Видно от удостоверение № 30 от 15.04.2024 г.
издадено от длъжностното лице по гр. СъС.ие при Община Ружинци, обл.
Видин, след смъртта си Н. Т. Ш. е оставил като наследници – съпруга и три
деца, които носят неговите имена. Наследникът И. А. Т., посочен в
удостоверението за наследници не носи бащино име Н./Н.. Липсата на
9
родствена връзка по пряка линия с наследодателя означава, че не наследява от
същия ред, от който наследяват ответниците – неговите деца. Налице е
пасивна процесуална легитимация за всеки от ответниците. За да е налице
материално-правна такава е необходимо още, претенцията по размер да
съответства на наследствената квота. Децата на Н. Т. Ш. наследяват заедно
със съпругата му, която е била жива към датата на настъпване на неговата
смърт. Той е починал на ******** г. а тя на ******** г., т.е. към настъпване
факта на смъртта на Н. Т. Ш., всеки от неговите наследници – съпруга и три
деца, са наследили равни части от наследствената маса и като носители на
права, отговорят и за задълженията по равно. Квотите им при наследяване не
са по 1/3 както е посочено на стр.2 от исковата молба, а е по 1/4 към момента
на откриване на наследството.
Съгласно чл. 60 , ал.1 от ЗН наследниците, които са приели
наследството, отговорят за задълженията, с което е обременено съобразно
дяловете, които получават. Дали съпругата на починалия е приела или не е
приела наследството оставено от съпруга и е въпрос, който може да бъде
̀
поставен по същество на спора, само по изрично твърдение на ищеца, че не е
приела наследството, за да обоснове, че и дяловете в наследяването не са тези,
които сочи чл. 9 от ЗН. Във всички останали случаи, какъвто е настоящия,
следва да се приеме, че към момента на откриване на наследството,
привлечените с исковата молба като ответници за задължения на общия им
наследодател, отговорят до ¼ ид. Част от задълженията. За да бъде изключено
едно лице от наследяване следва да извърши едно от двете действия, да се
откаже от наследството /изрично с вписан в регистъра отказ/ или да не приеме
наследството /според ТР № 148/10.12.1986г., ОСГК/. Съгласно чл. 53 ЗН
частта на отреклия се от наследство или на оня, който е загубил правото да го
приеме, уголемява дяловете на останалите наследници. Това не означава, че
тази част се разпределя по един или по друг начин между приелите
наследството. Както се посочи в т. 1 от ТР № 148/10.12.1986 г ОСГТК,
отказът от наследство, а също така и неговото неприемане означава, че
неприелите и отказалите се от наследство, не са наследници, а дали се
уголемяват дяловете на останалите и на кой от тях е друг въпрос, както е друг
въпрос – извън предмета на делото, дали сделките на разпореждане с по 1/3
ид. Части от конкретни вещи, действително прехвърлят права в този размер.
Поради това, че привлечените към имуществена отговорност в
качеството на наследници, не са наследили по 1/3, а по ¼ от задълженията на
наследодателя, всеки от въззивните жалбаподатели – ответници в исковото
производство, Д. Н. Т. и В. Н. Т., дължат по 23 376.63 лева, ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 02.08.2023 г.
до окончателното изплащане на задължението. Относно осъждането на Т. Н. Т.
за различна сума съответна на 1/3 от осъдителната претенция, следва да се
има предвид, че решението в тази част от субективно съединените искове е
влязло в законна сила.
По оплакването за нарушение на материалния закон във връзка с
правата на обезщетение за ответниците. По делото е установено, че вината за
настъпване на ПТП е на двамата водачи – водачът на МПС /товарен
10
автомобил/ и водачът на ПТС /каруца/. Противоправността на деянието на
водача на МПС е установена с влязла в закона сила присъда за нарушение на
чл. 20 от ЗДвП. Противоправността на деянието на водача на ПТП е
установена чрез проведеното пълно и главно доказване, а и ответниците – сега
въззивни жалбоподатели са участвали в качеството на трети лица помагачи в
производството, в което е присъдено допълнително обезщетение за
пострадалите пътници в товарния автомобил. Водачът на ПТС е починал
непосредствено след ПТП. Неговите наследници от една страна са активно
легитимирани да претендират неимуществени вреди от смъртта на своя
наследодател, а от друга страна са активно легитимирани да отговорят да
вредите, които той е нанесъл с деянието си. Тези насрещни права и
задължения, не се игнорират взаимно, а всяко от тях съществува
самостоятелно. Затова претенцията на ищеца в настоящото производство е
процесуално допустима и към носителите на право на обезщетение за смъртта
на наследододятеля. С процесната претенция, се иска погасяване на
задълженията, които са платени, възоснова на валидно сключена застраховка
„гражданска отговорност“ за МПС – товарния автомобил. Исковата
претенция към наследниците на починал в ПТП, който е съпричинил
вредоносен резултат е обоснована с правото на платилия задължението да
суборгира в правата на застрахования т.е. в правата на водача на МПС – стр. 3
от исковата молба. Следователно претенцията е обоснована с правата на
застрахования да претендира половината от платеното обезщетение, защото
отговаря за вредите заедно с водача на ПТС по твърдението, че обезщетените
вреди не са настъпили изцяло по вина на водача на застрахованото МПС. За
да е основателна претенцията, ищецът следва пълно и главно да докаже, че е
изпълнил чуждо задължение в размер на 50 % от платеното и че носители на
чуждото задължение са ответниците. От мотивите на представеното съдебно
решение, въз основа на което е извършено плащане към С. С. В. е видно, че
наследниците на водача на ППС не са участвали в спогодбата между
застрахован и застраховател, в която е прието, че приноса в настъпване на
вредите е в размер на 50 % за водача на товарния автомобил. В решението
изрично е посочено, че не е установен факт на независимо съизвършителство,
т.е. претенцията не следва пряко от мотивите на съдебен акт постановен в
участие на трети лица помагачи, сега ответници и въззиваеми в настоящото
производство. В решението от 13.12.2017 г. по в. гр.д. № 5455/2016 г. по опис
на САС, въззивният съд изрично в мотивите си посочва, че приема за доказано
независимо съпричиняване на вредоносния резултат, но разпределението на
съпричиняването не е предмет на делото и навежда към принципа на чл. 53 от
ЗЗД за солидалната отговорност.
Когато солидарната отговорност, произтича по силата на закона, всеки
от солидарните длъжници, който извършва плащане е активно легитимиран
да претендира връщане на даденото да размера на отговорността на
останалите. Солидарните длъжници в случая са – водачът на МПС и водачът
на ПТС. Водачът на МПС е заплатил следващите се на пострадалите
обезщетения, чрез застрахователя – ищец в настоящото производство и това
плащане, активно легитимира ищеца да претендира тази част от платеното
обезщетение, което се следва от приноса на водача на ПТС към настъпилия
вредоносен резултат. Правото на регрес възниква с плащането и този момент
11
е началото на срока на погасителната давност, т.е. приложим материален
закон към - 06.06.2018 г. и 07.06.2018 г. е Кодекс за застраховането е обнар.
ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. и е в сила от 1.01.2016 г. и в редакцията му към
изм., в ДВ бр. 24 от 16.03.2018 г., бр. 27 от 27.03.2018 г. Нормата на чл.л. 378,
ал. 6 от ЗЗД предвижда, че регресните и суброгационни искове на
застрахователя по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 – 13, раздел
II, буква "А" от приложение № 1 срещу причинителя на вредата се погасяват в
срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане на
застрахователното обезщетение на третото увредено лице. Застрахователят
има право на законната лихва върху претендираната сума, считано от поканата
за плащане към причинителя на вредата. От горното следва, че приложим
закон е КЗ в редакцията му на в ДВ бр. 24 от 16.03.2018 г., бр. 27 от
27.03.2018 г., както и общите права на ЗЗД, ако няма специална правна норма.
След като правото на иск възниква с плащането и не е погасено по
давност, следва че първоинстнционния съд е приложил действаща
материално правна норма от КЗ и ЗЗД, но порока на решението в обжалваната
част, следва от нарушение на друга материално правна норма – чл. 9 от ЗН,
която определя квотите в наследственото правоприемство, когато то
произтича от закона. Горното налага, частична отмяна на решението в
обжалваната част, за разликата над дължимото погасено чуждо задължение
от 23 376.63 лева, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на иска 02.08.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, до присъденото такава в размер на 31 168.85 лева, ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска
02.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението за всеки от
ответниците както и преизчисляване на разноските, в първоинстнационното
производство дължими от ответниците, сега въззивни жалбаподатели.
Поради частична основателност на въззивната жалба, право на
разноски във въззивното производство имат и двете спорещи страни. Всеки от
въззивните жалбоподатели дължи държавна такса за образуване на въззивно
производство, в размер съответен на потвърдената част от обжалваното
решение, а останалата следва да се присъди в тежест на въззивнаемата страна.
Освободен от заплащане на държавна такса е само въззивника Д. Н. Т., а
такава изобщо не е събрана от въззивницата В. Н. Т.. Защитата и на двамата е
осъществена безплатно и се претендира възнаграждение в полза на
представляващия ги адвокат, в размер определен от съда.
Въззаваемата страна се представлява от юрисконсулт и е направила
разход в размер на 500 лева, платен депозит за възнаграждение на вещото лице
изготвило САТЕ, но не е направено искане за присъждане на разноски, поради
което съдът не присъжда.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
12
ОТМЕНЯ решение № 101 от 20.06.2024г. постановено по гр.д. № 278 по
опис на Окръжен съд – гр. Видин за 2023 г. в частта, в която всеки от
ответниците Д. Н. Т. и В. Н. Т. са осъдени да заплатят на „Дженерали
застраховане“ АД с ЕИК ********* разликата над 23 376.63 лева, ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска
02.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, до присъдената в
размер на 31 168.85 лева, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска 02.08.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението и изцяло в частта, в която са осъдени за разноски, всеки в
размер от 1380.09 лева и 170 лева, като вместо отменената част от
обжалваното решение, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „Дженерали застраховане“ АД с ЕИК
********* за осъждане на Д. Н. Т. с ЕГН ********** от с. ***, обл. ***,
ул.“***“ № * за разликата над 23 376.63 лева, ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на иска 02.08.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, до присъдената в размер на
31 168.85 лева, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска 02.08.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 101 от 20.06.2024г. постановено по гр.д.
№ 278 по опис на Окръжен съд – гр. Видин за 2023 г. в останалата обжалвана
част, с която Д. Н. Т. с ЕГН ********** от с. ***, обл. ***, ул.“***“ № * е
осъден да заплати на „Дженерали застраховане“ АД с ЕИК ********* сумата
от 23 376.63 лева, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на иска 02.08.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, представляваща регресна претенция съответстваща на ¼ част
от половината, от платено на 06.06.2018 г. и на 07.06.2018 г. обезщетение, в
полза на С. С. В. с ЕГН ********** и на Т. Д. Г. с ЕГН ********** ,
присъдено по съдебен ред с Решение от 16.05.2016 г. по гр.д. № 5105/2015 по
опис на СГС, допълнено с решение от 30.08.2016 г., потвърдено в
осъдителните части с Решение № 2603 от 13.12.2017 г. по в. гр.д. № 5455/2016
г. по опис на САС и с Решение от 11.07.2017 г. по гр.д. № 5106/2015 г. по опис
на СГС, отменено частично с решение № 836/10.04.2018 г. постановено по в.
гр.д. № 6478 по опис на САС за 2017 г., отменено с решение № 133 от
23.12.2019 г. по к.гр.д. № 2399/2018 г. при участието на Д. Н. Т. с ЕГН
********** в тези производства, в качеството на трето лице помагач на
„Дженерали застраховане“ АД.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „Дженерали застраховане“ АД с ЕИК
********* за осъждане на В. Н. Т. с ЕГН **********от с. ***, обл. ***,
ул.“***“ № * за разликата над 23 376.63 лева, ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на иска 02.08.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, до присъдената в размер на
31 168.85 лева, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска 02.08.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението.
13
ПОТВЪРЖДАВА решение № 101 от 20.06.2024г. постановено по гр.д.
№ 278 по опис на Окръжен съд – гр. Видин за 2023 г. в останалата обжалвана
част, с която В. Н. Т. с ЕГН **********от с. ***, обл. ***, ул.“***“ № * е
осъдена да заплати на „Дженерали застраховане“ АД с ЕИК *********
сумата от 23 376.63 лева, ведно със законна лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на иска 02.08.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, представляваща регресна претенция съответстваща на ¼ част
от половината, от платено на 06.06.2018 г. и на 07.06.2018 г. обезщетение, в
полза на С. С. В. с ЕГН ********** и на Т. Д. Г. с ЕГН ********** ,
присъдено по съдебен ред с Решение от 16.05.2016 г. по гр.д. № 5105/2015 по
опис на СГС, допълнено с решение от 30.08.2016 г., потвърдено в
осъдителните части с Решение № 2603 от 13.12.2017 г. по в. гр.д. № 5455/2016
г. по опис на САС и с Решение от 11.07.2017 г. по гр.д. № 5106/2015 г. по опис
на СГС, отменено частично с решение № 836/10.04.2018 г. постановено по в.
гр.д. № 6478 по опис на САС за 2017 г., отменено с решение № 133 от
23.12.2019 г. по к.гр.д. № 2399/2018 г. при участието на В. Н. Т. с ЕГН
**********от с. ***, обл. ***, ул.“***“ № * в тези производства, в качеството
на трето лице помагач на „Дженерали застраховане“ АД.
Решение № 101 от 20.06.2024г. постановено по гр.д. № 278 по опис на
Окръжен съд – гр. Видин за 2023 г. е влязло в законна сила в частта в която Т.
Н. Т. е осъден за 31 168.85 лева, ведно със законна лихва от 02.08.2023г. и за
разноски в размер на 1380.09 и 170 лева, след изтичане на срока за обжалване.
ОСЪЖДА В. Н. Т. с ЕГН ********** от с. ***, обл. ***, ул.“***“ № *
да заплати „Дженерали застраховане“ АД с ЕИК *********
- сумата от 1204.71 лева, от които 1034.72 лева разноски за платена
държавна такса за образуване на исково и 170 лева юрисконсултско
възнаграждение за осъществено пр. представителство в първоинстнционото
производство;
-сумата от 467.53 лева, представляваща дължимата държавна такса за
образуване на въззивно производство, съразмерна на потвърдената част от
обжалваното решение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Н. Т. с ЕГН ********** от с. ***, обл. ***, ул.“***“ № *
да заплати „Дженерали застраховане“ АД с ЕИК *********
- сумата от 1204.71 лева, от които 1034.72 лева разноски за платена
държавна такса за образуване на исково и 170 лева юрисконсултско
възнаграждение за осъществено пр. представителство в първоинстанционото
производство;
-сумата от 467.53 лева, представляваща дължимата държавна такса за
образуване на въззивно производство съразмерна на потвърдената част от
обжалваното решение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД с ЕИК ********* да заплати
по сметка на Софийски апелативен съд сумата от 331.69 лева, на основание
14
чл. 78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД с ЕИК ********* да заплатят
на адв. К. И. Т. адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева,
за осъществено процесуално представителство на въззивните жалбоподатели
Д. Н. Т. с ЕГН ********** и В. Н. Т. с ЕГН **********, на основание чл. 38
от ЗА.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на чл. 280 от
ГПК пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис
от настоящия съдебен акт на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15