РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Перник , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на пети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20201700500706 по описа за 2020 година
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба от особения
представител на ответника А. Г. М. – адвокат М. Г., срещу решение № 260143
от 24. 09. 2020г. постановено по гр. д. № 03818 / 2020г. описа на Пернишкия
районен съд, с което са уважени предявените установителни искове на „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу А. Г. М. и с което същият е осъден да заплати на
дружеството сумата 561лв. разноски в заповедното и в исковото
производство.
Доводите, които се развиват във въззивната жалба са, че по делото не е
доказано ответникът да е получил вещите предмет на договор за продажба на
изплащане от *** и на договор за продажба на изплащане от ***г., поради
което липсва валидно облигационно правоотношение; че не е била налице
реална доставка на услугите, предмет на Договора от ***г. и приложения от
***г. и от ***г., поради което договорът и двете приложения са нищожни
като противоречащи на императивни норми на ЗЗП- глава шеста и ответникът
1
не дължи плащания по тях, по което възражение съдът не се е произнесъл;
договор за продажба на изплащане от ***г. и на договор за продажба на
изплащане от ***г. също са нищожни като противоречащи на императивни
норми на ЗЗП - глава шеста и ответникът не дължи плащания по тях за сумите
отразени във фактурите, описани в Таблица № 1 от исковата молба – т.4.2 от
исковата молба, по което възражение също няма произнасяне от съда; че
същите фактури са били оспорени относно истинността и съдържанието им и
като съставени за нуждите на процеса, по което възражение няма произнасяне
от съда; фактурите, описани в Таблици № 1 от исковата молба – т.4.1 и т.4.1
от исковата молба, са били оспорени като относно истинността и
съдържанието /относно отразените суми и периоди, оспорени са датите на
същите, като е посочено, че не е налице реално „доставени стоки и услуги“ и
те са съставени за нуждите на процеса и по което възражение също няма
произнасяне от съда; че фактурите, описани в две таблици № 1 т.4.1 и т.4.2.
от исковата молба, не посочват детайлна справка за начислени и твърдени
„доставени услуги и продукти“, поради не могат да служат за доказателства
за реална доставка на твърдените „стоки и продукти, но също липсва
произнасяне на съда по това възражение, че в предвидения в т.26.6 от Общите
условия на ищеца, 6 месечен срок е използван изразът „---или по общия ред,
предвиден в законодателството“, поради което мотивите на съда, че
записаното в общите условия изключва възможността за оспорване на един
частен документ /фактура/ в исковото производство – е неправилно; че по
отношение на сумата „313,24лв. неустойка“, съдът неправилно не е възприел
възражението на ответника за нищожност на твърдяната неустойка и го е
отхвърлил, като неправилно е приложил ТР № 1 от 15. 06. 2010г. по тълк. д.
№ 1 / 2009г.; съдът неправилно е приложил същото ТР и императивните
норми на ЗЗП – глава шеста, като не е възприел възражението на ответника за
нищожност на нормите на чл.5.3.1. от Приложение № ***г., чл.5.3.1. от ***г.
и чл.6.3.1. от Приложение № ***г.; че изрично са били оспорени приложените
към исковата молба частни документи, наречени „Сметки за претендирани
неустойки“ относно тяхната истинност, както и съдържанието им – относно
отразените в тях суми, както и че същите са съставени за нуждите на процеса,
по което оспорване няма произнасяне; че направеното възражение за
недължимост на сумата 160,69лв. и нищожност на договорните клаузи за тази
сума, също не е обсъдено от съда, че направеното възражение за недължимост
2
на претенцията за законна лихва за забава от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 21. 12. 2018г. до датата на окончателното
изплащане, като неоснователна – съобразно аргументите за недължимост на
главницата, а отделно от това и спрямо претендираната и недължима
неустойка в размер 313,24лв. – също не се обсъдени от съда; както и че както
и че по делото липсват доказателства за редовността на воденото в ищцовото
дружество счетоводство и относно оспорената оспорената оспорената
истинност и съдържание на счетоводните документи, поради което по
отношение на тях не е налице редовност и достоверност по смисъла на чл. 55
от ТЗ, а заключението на вещото лице не е доказателство за редовността на
воденото счетоводство. По изложените съображения моли обжалваното
решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и
предявените искови претенции изцяло да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Особеният представител моли да му бъде
опредено възнаграждение в размер на в размер на 400лв. пред въззивната
инстанция, вносимо от ищцовото дружество. Адвокат Г. поддържа жалбата и
в съдебно заседание.
„А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, чрез адвокат Д. Ц., е подало в срок писмен
отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Прави възражение за прекомерност на възнаграждение в размер на 400лв. за
особения представител на ищеца, поради невисока фактическа и правна
сложност на предмета на делото. Впоследствие въз основа задължаването от
страна на съда е внесена сумата в размер на 341,23лв. по сметка на
Пернишкия окръжен съд – възнаграждение за особения представител на А. М.
- адвокат Г..
След като взе предвид направените с жалбата оплаквания и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима
– подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
3
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма. Съдът намира, че обжалваното решение се
явява допустимо. За процесните суми е водено заповедно производство по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 9159 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5
от ГПК, поради което на взискателя е дадена възможност в едномосечен срок
от получаване на съобщението да предяви установителен иск за вземанията
си и в този срок е била подадена исковата молба. Следователно налице са
били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на
иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до
неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по
предявените искове.
По отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното
решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки
от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от събраните по
делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Между страните по делото има сключени два рамкови договора, които
са отразени в счетоводството на ищеца: рамков договор № ***г. и рамков
договор № ***г., което се установява от приложените договори и от
заключението на вещото лице В. В., неоспорено от страните.
Към рамков договор № ***г. е подписано Приложение № ***г., с
тарифен план за телефонен № *** с месечна абонаментна такса 15.00 лв.
/12.50 лв. без ДДС/, със срок на услугата 24 месеца до *** г.
Към рамков договор № ***г. е подписано Приложение № ***г., с
избрана услуга Двоен микс: мобилен интернет и сателитна телевизия с
месечна абонаментна такса 19.99 лв. /16.66 лв. без ДДС/, със срок на услугата
24 месеца до *** г.
Към вторият рамков договор № ***г. е подписано Приложение № ***г.,
с тарифен план за телефонен № *** с месечна абонаментна такса 33.99 лв.
4
/28.32 лв. без ДДС/ със срок на услугата 24 месеца до ***г.
Към същите рамкови договори между страните по делото има сключени
и два договора за продажба на изплащане на предоставени от ищеца вещи:
Договор за продажба и изплащане от ***г. с предмет- Апарат НТС
Desire 820 Grey MAT 15 23 м. за изплащане на 23 месечни вноски в размер на
21.00 лв. и първа вноска, платима при предаването на вещта, и
Договор за продажба на изплащане от ***г., с предмет- Пакет SAM
Galaxy S6 32GB Black+Psp48Ktrio MAT 35 23 м. за изплащане на 23 месечни
вноски в размер на 32.50 лв. всяка, първоначална вноска, платима при
подписване на договора.
Пернишкият окръжен съд намира, че тези договори са валидни и
доводите на жалбаподателя за тяхната нищожност са неоснователни.
Действително по първия договор за продажба на изплащане от ***г.,
липсва сред несистемно приложените писмени доказателства, отделно
Приложение №1 към договора – приемателно – предавателен протокол за
предаване на устройството, визиран в чл. 2 от договора, В случая това
Приложение № 1 – приемо предевателен – протокол от ***г., е
инкорпорирано като във вид на таблица, като абзац предпоследен от самия
договор /гърба на л. 35 от първоинстанционното производствоно/. Това
обстоятелства е обсъдено правилно и законосъобразно от страна на
Пернишкия районен съд. Самия факт, че страните са подписали Приложение
№ 2 към същия договор за продажба на изплащане /л.36 от
първоинстанционното производство/, означава, че е подписано Приложение
№ 1 – приемателно – предавателен протокол от договора има такъв характер.
Що се отнася до втория договор за продажба на изплащане от ***г., освен, че
това приложение №1 – приемо – предавателен протокол, също е
инкорпорирано в края на договора, то по делото е приложен и втори приемо -
предавателен протокол за закупено крайно устройство от ***г. /л.56 от
първоинстанционното производство/. Следователно Пернишкият окръжен
съд намира оплакванията във въззивната жалба, че няма данни мобилните
устройства да са предадени на купувача, за неоснователни, още повече, че в
последната забележка към договора за продажба на изплащане от ***г. /гърба
5
на л. 35 от първоинстанционното производство/ е отбелязано, че : Купувачът
декларира, че е информиран от продавача, че полученото мобилно крайно
устройство е кодиран и работи само със SIM карта на „Мобилтел“ ЕАД ,
по делото има достатъчно доказателства, включително и заключението на
вещото лице В. за проведени телефонни разговори именно с такава SIM
карта.
По делото са приети като доказателства и копия от всички приложения
към рамковите договори, в които има изрично позоваване на същите
договори, както и копия на договорите за продажба на изплащане.
Ответникът не е оспорил авторството но подписите, положени в същите
писмени доказателства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че между страните по делото са
налице валидни облигационни правоотношения по гореизброените договори.
Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на вещото
лице В. П., неоспорено от страните, счетоводството на “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД
е водено редовно, всеки месец са отразявани издадените на ответника
фактури и извършените плащания. Следователно доводите във въззивната
жалба, че фактурите са неистински, че са създадени с оглед нуждите на
настоящия процес и не отразяват детайлно какви услуги са извършени, са
неоснователни с оглед разпоредбата на чл. 182 от ГПК. В ищцовото
дружество има отразено вземане за ползвани мобилни услуги от ответника и
закупени на изплащане стоки в размер на 1115.09 лв., по фактури, които са
подробно изброени в същото заключение. Всяка фактура се издава за
клиентски номер и е придружена от детайлна справка Приложение А на
месечното потребление на услугите за мобилен номер за съответния отчетен
период и вноска за изплащане на получената стока. Осчетоводеното във
фактурите, посочени в договорите и приложенията, подробно отговарят на
условията, посочени в договорите и приложенията - конкретни услуги по
видове, размери на такси и срокове. Видно от същото заключение процесните
фактури и сметки, като суми, дати и падежи отговарят на изложеното в
исковата молба и счетоводството на мобилния оператор.
Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на вещото
лице В. П., неоспорено от страните, към датата на проверката ***г. общо
6
дължимата сума от ответника към “А1 България” ЕАД за потребени и
незаплатени мобилни услуги и закупени стоки е в размер на 1115.09 лв.
Дължимите суми за мобилни услуги и вноски за разсрочено плащане на
получените стоки, фактурирани за мобилен номер *** по Договор № ***г. за
периода от 17.02.2017г. до 17.08.2017 г. са в размер на 572.32лв. и дължимите
суми за абонаментни такси, мобилни услуги и вноски за разсрочено плащане
по Договор ***г. за периода от 12.05.2017 г. - 13.11.2017г. е в размер на
542.77лв.
Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на вещото
лице В. П., неоспорено от страните, към датата на проверката ***г.
дължимата неустойка за едностранно прекратяване на договори за мобилни
услуги от “А1 България” ЕАД е в размер на 313.24 лв., за която са издадени и
осчетоводени следните сметки:
-сметка № ***г. - неустойка на стойност 25.00 лв. за тел. номер *** по
приложение № *** 2 оставащи месечни абонаментни такси х 12.50 лв. без
ДДС/.
-сметка № ***г. - неустойка за невърнато устройство за мобилна услуга
на стойност 90.00 лв.
-сметка № ***г. - неустойка за мобилни услуги за тел. номер *** на
стойност 198.24 лв. /7 оставащи месечни абонаментни вноски х 28.32лв. без
ДДС/.
Пернишкият окръжен съд намира, че оплакванията във въззивната
жалба за нищожност на клаузите за неустойка, са неоснователни. Налице е
търговска сделка и страните по нея могат да уговарят клаузи за неустойка,
макар и купувачът А. Г. М. се има качеството на потребител по ЗЗПП. Самото
възражение в тази насока е подробно обсъдено от страна на Пернишкия
районен съд.
Поради съвпадение на мотивите на Пернишкия окръжен съд, с тези на
Пернишкия районен съд, въззивната жалба се явява неоснователна, поради
което обжалваното на Пернишкия районен съд, следва да бъде потвърдено,
като въззивният съд изцяло възприема аргументираните и обстойни мотиви
на Пернишкия районен съд по реда на чл. 272 от ГПК.
7
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи
на касационно обжалване.
С оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК А. М.
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата 341,23лв.,
представляваща възнаграждение за особения й представител.
С оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК А. М.
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд
сумата 31,96лв., представляваща държавна такса, ведно със законните лихви
за забава, считано от датата на влизане на настоящето решение в сила до
окончателното изплащане.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260143 от 24. 09. 2020г. постановено по гр. д.
№ 03818 / 2020г. описа на Пернишкия районен съд.
Осъжда А. Г. М., с ЕГН **********, от ***, да заплати на „А1
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата 341,23лв., представляваща изплатено от дружеството адвокатско
възнаграждение за особения му представител адвокат М. Г. пред Пернишкия
окръжен съд.
Осъжда А. Г. М., с ЕГН **********, от ***, да заплати по сметка на
Пернишкия окръжен съд сумата 31,96лв., представляваща държавна такса,
ведно със законните лихви за забава, считано от датата на влизане на
настоящето решение в сила до окончателното изплащане.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9