№ 4649
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20241100505479 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 21351 от 27.12.2023г. постановено по гр.д. № 71304/2021г. по описа
на СРС, 123-ти състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И.
С. Н. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2258.17 лв. - неплатена
стойност на доставена от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД в периода от месец 05.2015 г.
до месец 04.2017 г. топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
ж.к. *********, абонатен № *********, ведно със законната лихва върху тази сума за
периода от 10.09.2019 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 52096/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането; с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 549.91 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху неплатеното в срок задължение за доставената топлинна енергия за периода на
забава от 14.09.2016 г. до 02.09.2019 г.; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал.
4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 24.75 лв. -
неплатено задължение за дялово разпределение в периода от месец 08.2016 г. до месец
04.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 10.09.2019 г. – на която
дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз
основа на което е образувано ч. гр. дело № 52096/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
123 състав до изплащане на вземането и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата
от 6.81 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок
задължение за дялово разпределение за периода на забава от 30.09.2016 г. до 02.09.2019 г.,
като неоснователни и недоказани.
1
Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е подадена въззивна
жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в която са развити съображения за
неправилност на решението. Въззивникът поддържа, че неправилно исковете били
отхвърлени поради липса на доказателства за съществуване на облигационно
правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди. С исковата си молба ищецът бил направил доказателствено искане в тази насока за
издаване на съдебно удостоверение, но същото не било уважено от съда, поради което
поддържа искането си пред въззивната инстанция. Счита, че от представените по делото
доказателства се установявали количеството и стойността на доставената в имота топлинна
енергия, което се потвърждавало и от приетите експертни заключения. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът И. С. Н. е подал отговор на въззивната
жалба, с която оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че за процесния период не
били изготвяни изравнителни сметки и във входа не следвало да се прилага система за
дялово разпределение. Сочи, че сумите били определени по прогнозни резултати и нямало
връчени изравнителни сметки съгласно чл. 154 ЗЕ. Нямало и доказателства за извършени
периодични метрологични проверки на общия топломер, като вещото лице по СТЕ било
посочило, че през периода от 2017г. до 2020г. топломерът не бил преминавал метрологични
проверки. Липсвали и доказателства за въвеждане в експлоатация на абонатната станция.
Моли съда да потвърди първоинстанционното решение.
Третото лице-помагач „Далсия“ ООД /с предишно наименование „Бруната“ ООД/
на страната на „Топлофикация София“ ЕАД не е взело становище по спора.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не са нарушени императивни материалноправни норми.
Относно неговата правилност, съдът намира следното.
За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция:
възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него
вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за
продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената
топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и
нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. С
оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В
доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на
процесните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени
общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150,
ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на
топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на
ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по
облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с
2
доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В тази насока изводът на първоинстанционния съд за липса на облигационно
правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди е неправилен. Основателно е оплакването на въззивника, че в първоинстанционното
производство е направил искане за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с
документ за собственост на имота от Столична община и това искане неправилно е оставено
без уважение като неконкретизирано, въпреки че ищецът е представил надлежен проект на
съдебното удостоверение. С оглед на това и на основание чл. 266, ал. 3 ГПК,
доказателството е допуснато от въззивната инстанция.
От приетото в настоящото производство писмено доказателство – договор за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ № 9, том II от
05.03.1991г. се установява, че ответникът И. С. Н. и Е.Б. Н.а са придобили правото на
собственост върху апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж.к. *********. От
представеното писмо от Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“
се установява, че описаният в договора блок № 8 е идентичен с блок № 116 по актуалните
данни за административния адрес на имота.
По делото не се твърди и не се установява тези съсобственици да са се разпоредили с
правото си на собственост на някакво основание след неговото придобИ.е, липсват и
твърдения и доказателства за правоприемство между Е.Б. Н.а и ответника, както и
доказателства за сключен граждански брак между тези лица към датата на придобИ.е на
имота. С оглед на това и на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 30, ал. 2 ЗС, съдът приема, че
през процесния по делото период от м.05.2015г. до м.04.2017г. потребители на топлинна
енергия са били двамата съсобственици при равни квоти от по 1/2 идеална част за всеки от
тях.
Ето защо ответникът по предявения иск И. С. Н. се явява потребител на топлинна
енергия за процесния период и имот до размера от 1/2 част от задълженията.
Относно топлоснабдяването на сградата, в която се намира процесният имот, както и
на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото
доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-техническа експертиза и
представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС на ЕС на сградата за избор
на изпълнител на услугата дялово разпределение и договори за извършването й, както и от
представените от третото лице-помагач документи и индивидуални справки за дялово
разпределение, които първоинстанционният съд неправилно е отказал да кредитира поради
липса на заверка, без да даде указания за това на ТЛП и без да съобрази, че са представени
по електронен път с валиден КЕП.
От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, се
установява, че през процесния период в имота е имало четири броя отоплителни тела и една
лира с монтирани индивидуални разпределители, както и два водомера за топла вода.
Топлинната енергия за отопление на имота и за битово горещо водоснабдяване за процесния
период са начислени въз основа на реален отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите, за което са съставени протоколи за главен отчет. Топлинната енергия за сградна
инсталация е начислена по реда на т. 6.1.1 от Методиката към Наредба № 16-334/2007г. за
топлоснабдяването въз основа на инсталираната мощност и денградусите за периода.
Установено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия напълно
съответства на отчетената по общия топломер. Вещото лице е установило, че са
приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на
ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е
извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на
„Топлофикация София“ ЕАД. Установено е, че общият топломер в абонатната станция е
преминал периодични метрологични проверки на 07.08.2014г., 28.07.2016г. и 12.10.2018г. и
съответства на одобрения тип.
Предвид гореизложеното, възраженията на ответника за липса на съставени
изравнителни сметки за периода, както и за липса на метрологична годност на топломера, са
неоснователни. Неотносимо е възражението на ответника за липса на доказателства за
3
въвеждане в експлоатация на абонатната станция, доколкото предмет на настоящото
производство е доставката на топлинна енергия на определено количество и стойност, а не
статутът на сградата и инсталациите в нея. Въвеждането в експлоатация на абонатната
станция е без значение за възникването на задължението на потребителя на топлинна
енергия да заплати потребеното от него количество енергия, след като то е доставено,
измерено, разпределено и потребено.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на
представените от фирмата за дялово разпределение индивидуални справки за дялово
разпределение, както и на извършените от вещото лице изчисления при разпределението на
енергията за сградна инсталация, а не единствено на счетоводните записи на „Топлофикация
София“ ЕАД. Видно от експертното заключение, стойността на реално доставената топлинна
енергия през процесния период след отчитане на изравнителния резултат, е в размер на
2258,13 лева. От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че с изравнителните сметки за възстановяване не са погасявани вземания извън
процесния период, както и че не са налице плащания на процесните суми.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на
фирма за дялово разпределение и договори с избраната фирма за дялово разпределение се
установява, че дяловото разпределение в имота е извършвано от „Бруната“ ООД, като видно
от експертното заключение по СТЕ и предоставените от третото лице – помагач
индвидиуални справки за дялово разпределение и документи за главен отчет, услугата е
предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на
ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на
топлопреносното предприятие. Според експертното заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, стойността на тази услуга за процесния период възлиза на 24,75 лева, за периода
м.08.2016г. – м.04.2017г., която сума не е била заплатена.
Относно претенцията за мораторна лихва съдът намира следното. От експертното
заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно,
ясно и компетентно изготвено се установява, че лихвата за забава върху главницата за цена
на топлинна енергия се равнява на 549,91 лева за периода от 14.09.2016г. до 02.09.2019г. и е
начислена върху главниците по две общи фактури – от 31.07.2016г. и от 31.07.2017г. За
процесния период са приложими две редакции на общите условия на ищеца – ОУ одобрени
на 03.02.2014г. в сила от 14.03.2014г. и ОУ одобрени на 27.06.2016г., в сила от 11.08.2016г.
Общата фактура от 31.07.2016г. е издадена и падежирала при условията на ОУ от 2014г. и
лихвите върху сумата по нея са начислени по посочения ред, а лихвите върху сумите по
общата фактура от 31.07.2017г. са начислени по реда на ОУ от 2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 2 и 4, вр. чл. 32, ал. 2 от общите условия на ищеца от 2014г., лихва
за забава се начислява само върху сумата по общите фактури, издадени след отчитане на
средствата за дялово разпределение, като същата се дължи след изтичане на 30-дневен срок
от датата на публикуване на всяка от общите фактури на интернет страницата на
„Топлофикация София“ ЕАД. При тази уредба, за да изпадне длъжникът в забава,
доставчикът на топлинна енергия следва да докаже, че е публикувал фактурите на своята
интернет страница, каквито доказателства ищецът не е ангажирал. Ето защо съдът намира,
че претенцията за мораторна лихва върху главницата по общата фактура от 31.07.2016г.,
издадена за периода от м.05.2015г. до м.04.2016г. /с размер на лихвата от 293,66 лева за
целия лихвен период 14.09.2016г. до 02.09.2019г./ е неоснователна.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
4
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от
2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава
за плащане на главницата по общата фактура от 31.07.2017г., поради което дължи
начислената за процесния период лихва, която е в размер на 256,25 лева съгласно
експертното заключение по ССчЕ.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до длъжника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата от общо 6,81 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
30.09.2016г. до 02.09.2019г. е изцяло неоснователен.
На последно място релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност е частично основателно.
При действието на общите условия в сила от 12.03.2014г. /действали до 10.08.2016г./
изискуемостта на сумите по индивидуални фактури и общи фактури настъпва след изтичане
на 30 дни от обявяването им на интернет страницата на ищеца. Тъй като тази редакция на
общите условия предвижда, че изискуемостта на вземането възниква след отправяне на
покана чрез публикуване на интернет-страница /действие което зависи от волята на
кредитора/, а не обвързва изискуемостта с обективното настъпване на определен падеж, то
на основание чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността при общите условия от 2014г. започва да тече
от датата, на която вземането е възникнало. Тоест давността за всяко месечно вземане
започва да тече с изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. Счетоводните операции на ищеца като фактуриране, издаване на кредитни известия
и префактуриране в общи фактури нямат отношение към момента на възникване на
вземането. Единствено вземането за изравнителен резултат възниква с начисляването му в
общата фактура, доколкото това самостоятелно вземане не е част от месечните цени и се
начислява след края на отоплителния период.
При действието на общите условия в сила от 11.08.2016г. давността за всяко месечно
задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от края на
месеца, за който се отнася.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията
за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Ищецът, който
носи доказателствената тежест, не е доказал наличието на обстоятелства водещи до спиране
5
или прекъсване на давността.
При прилагане на изложените по-горе правила, към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /10.09.2019г./ са погасени по давност
всички вземания за цена на топлинна енергия, доставена през периода от м.05.2015г. до
м.08.2016г. включително. Вземането за м.08.2016г. е възникнало на 01.09.2016г., поради
което тригодишната давност за него изтича на 01.09.2019г. – преди подаване на заявлението.
Видно от експертното заключение по СТЕ, за периода от м.05.2015г. до м.08.2016г. се дължи
сумата от 809,95 лева по месечни фактури. Погасен по давност е и изравнителният резултат
съгласно общата фактура от 31.07.2016г. – сума за доплащане в размер на 226,25 лева, или
общо 1036,20 лева. Следователно непогасена остава сумата от 1221,93 лева за периода от
м.09.2016г. до м.04.2017г. (2258,13 – 1036,20).
На следващо място съдът констатира, че към датата на исковата молба няма погасени
по давност вземания за мораторна лихва за периода от 14.09.2016г. до 02.09.2019г. Съгласно
чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и на
произтичащото от него вземане за мораторна лихва, независимо дали давността за лихвата е
изтекла. При приспадане на погасената по давност част от главницата по общата фактура от
31.07.2017г., лихвата по нея остава в размер на 244,06 лева.
На последно място към датата на подаване на заявлението е изтекла тригодишната
давност и за вземането за цена на услугата дялово разпределение за м.08.2016г., което е в
размер на 2,75 лева. Следователно за непогастения по давност период от м.09.2016г. до
м.04.2017г. остава дължима сумата от 22 лева.
Съобразно изложените по-горе съображения относно квотите в съсобствеността на
топлоснабдения имот, ответникът И. С. Н. дължи 1/2 част от така посочените непогасени по
давност суми, т.е. 610,96 лева за цена на топлинна енергия, 122,03 лева за мораторна лихва и
11 лева за цена на услугата дялово разпределение.
При частично несъответствие в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанциония съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която са
отхвърлени предявените искове до размера от 610,96 лева – цена на доставена топлинна
енергия за периода от м.09.2016г. до м.04.2017г.; сумата от 122,03 лева – мораторна лихва
върху тази главница за периода от 14.09.2016г. до 02.09.2019г. и сумата от 11 лева за цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.09.2016г. до м.04.2017г. и вместо него
исковете за така посочените суми и периоди следва да бъдат уважени. В останалата част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските.
При този изход от спора, на въззивника „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъдат
присъдени разноски в заповедното, първоинстанционното и въззивното производство
съобразно уважената част от исковете. Право на разноски във въззивното производство има
и въззиваемата страна И. С. Н., но същият не е представил доказателства за сторени
разноски и не е претендирал такива, поради което разноски не му се дължат. В заповедното
производство въззивникът е сторил разноски за държавна такса в размер на 56,79 лева и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, общо 106,79 лева. С оглед уважената
част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 27,98 лева. В първоинстанционното
производство въззивникът е сторил разноски за държавна такса в размер на 183,54 лева,
такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лева, депозити за възнаграждение
на вещи лица в общ размер на 700 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение,
чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП, или общо 988,54 лева.
С оглед уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 259 лева. Във
въззивното производство въззивникът е сторил разноски за държавна такса в размер на
56,79 лева, за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лева и претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на 100 лева по посочения ред, или
общо 161,79 лева. С оглед уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от
42,39 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 21351 от 27.12.2023г. постановено по гр.д. № 71304/2021г.
по описа на СРС, 123-ти състав, В ЧАСТТА с която са отхвърлени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу И. С. Н. искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че И. С. Н. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД: цена на топлинна енергия,
доставена през периода от м. 09.2016 г. до м. 04.2017 г. в топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, ж.к. *********, абонатен № *********, до размера от 610,96 лева, ведно
със законната лихва считано от 10.09.2019г. до изплащане на вземането; мораторна лихва
върху тази главница за периода от 14.09.2016г. 02.09.2019г. до размера от 122,03 лева и цена
на услугата дялово разпределение за периода от м. 09.2016г. до м. 04.2017г. до размера от 11
лева, ведно със законната лихва считано от 10.09.2019г. до изплащане на вземането, и вместо
него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
срещу И. С. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*********, искове по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че И. С. Н. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 610,96 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена през периода от м. 09.2016 г. до м.
04.2017 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. *********, абонатен №
*********, ведно със законната лихва считано от 10.09.2019г. до изплащане на вземането;
сумата от 122,03 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от
14.09.2016г. 02.09.2019г. и сумата от 11 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м. 09.2016г. до м. 04.2017г., ведно със законната лихва считано
от 10.09.2019г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52096/2019г. по описа на
СРС, 123-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21351 от 27.12.2023г. постановено по гр.д. №
71304/2021г. по описа на СРС, 123-ти състав, в останалата част.
ОСЪЖДА И. С. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*********, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 27,98
лева, представляваща разноски в заповедното производство, сумата от 259 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство и сумата от 42,39 лева,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач „Далсия“
ООД /с предишно наименование „Бруната“ ООД/ на страната на „Топлофикация София“
ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7