Решение по КНАХД №272/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 210 и следващите от АПК във вр.с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], чрез Т. Д. Д. - ст. юрисконсулт в сектор „Контрол и правоприлагане“ - [област], срещу Решение № 21/24.07.2025 г. по АНД № 42/2025 г. по описа на РС - [община].

В жалбата се сочи, че решението е постановено в разрез със закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, като изводите на първоинстанционния съд, че „е налице основание за отмяна на оспорения ЕФ, поради изтекла погасителна давност за наказателно преследване, съобразно изискванията на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК“, са неправилни. Електронният фиш представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, който по своето правно действие съчетава в себе си функциите, както на АУАН, така и на НП, в този смисъл ТР № 1/2024 г. на ВАС, поради което за него не намират приложение нито сроковете по чл. 34 от ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за издаване на НП, нито обикновената 3-годишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, а само абсолютната погасителна давност от 4 години и 6 месеца по смисъла на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС. При ЕФ, след установяване и заснемане на нарушението, следва да бъде съобразен единствено срокът на абсолютната погасителна давност в съответствие с чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който е 4 години и 6 месеца, и предвид датата на извършване на нарушението, към настоящия момент същият не е изтекъл. Процесното нарушение е извършено на 06.01.2022 г., ЕФ е издаден на 03.06.2022 г. ., видно от представената по делото „История на обработката“ на нарушението, като същия е (генериран в системата) на 03.06.2022 г. и е връчен на 14.04.2025 г., поради което счита, че дори да се приеме, че следва да се приложи обикновената 3-годишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, същата е прекъсната и е започнала да тече нова, която към момента на връчване на ЕФ не е изтекла. Моли за отмяна на Решение № 21 от 24.07.2025 г., постановено по АНД № 42/2025 г. по описа на Районен съд - М. и вместо него да се постанови ново решение, което да потвърди изцяло обжалвания Електронен фиш, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в общ размер от 300 лв. - по 150 лв. на инстанция, в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“.

В открито съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован не се явява и не се представлява.

С писмена молба Т. Д. Д. - ст. юрисконсулт, поддържа жалбата.

Ответникът по жалба, Е. Я. К., чрез процесуален представител, счита жалбата за неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – [област], дава становище, че касационната жалба е неоснователна. Съдът е извел правилна и коректна фактология, въз основа, на която са направени коректни правни изводи. Предлага се, да бъде потвърдено оспореното решение.

Административен съд - [област], като взе предвид оплакванията в касационната жалба, становищата по касационната жалба на ответника и представителя на ОП - [област], след проверка на оспореното съдебно решение и анализ на събраните доказателства пред районния съд, прие следното:

С Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № * на Е. Я. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], общ. [област] за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева.

По делото е прието за установено от фактическа страна следното, че на 06.01.2022 г. в 09.21 ч. от система за електронно събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата е установено, че за заснетия от системата за електронно наблюдение автомобил марка и модел Ф. П., рег. № [рег. номер], при движение на автомобила в [община], по път 86, км 120+806, не е налице заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП и на собственика на автомобила - жалбоподателя Е. К. - е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева. Видно от представената справка на нарушението от издателя на обжалвания акт същият ЕФ е издаден на 06.01.2022 г. и е връчен на жалбоподателя на 14.04.2025 г. чрез „Български пощи“ ЕАД. Приложени са известие за доставяне за връчване на електронен фиш на 14.04.2025 г. - заверено ксерокопие; фотоснимки на ППС с рег. № [рег. номер] - 2 броя заверени ксерокопия; справка за Нарушение № * - заверено ксерокопие.

За да отмени ЕФ, съдът е приел за основателно, въведеното с жалбата възражение за изтекла погасителна давност, като се е позовал на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС, с което е прието, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. Приел е, че в случая е налице основание за отмяна на оспорения ЕФ, поради изтеклата погасителна давност за наказателно преследване, съобразно изискванията на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН, като е взел предвид, че процесното нарушение е извършено и установено на дата 06.01.2022 г., от който момент е започнала да тече тригодишната давност за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, която към 14.04.2025 г. е изтекла. От страна на административния орган, не са предприети надлежни действия, с които течащият давностен срок да е бил прекъснат в периода от 06.01.2022 г. до 06.01.2025 г., съобразно изискванията на чл. 81, ал. 2 от НК, поради което не следва да се прилага хипотезата за абсолютна давност за погасяване на наказателното преследване, посочена в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК.

Оспореният съдебен акт е правилен.

Настоящият касационен състав напълно споделя възприетата от районния съд фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. За пълнота на изложението, настоящият касационен състав на Административен съд - [област] намира за необходимо да допълни следното:

Уредбата на института на давността относно наказателното преследване по НК е приложима по отношение административните нарушения, тъй като давността за изключването му не е регламентирана в ЗАНН - по аргумент от чл. 11 във вр. чл. 34 от ЗАНН. По посоченото препращане субсидиарно приложение намират разпоредбите на чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 3 от НК. Ответникът е санкциониран с ЕФ за нарушение, което е извършено на 06.01.2022 г., но ЕФ е връчен на 14.04.2025 г. чрез „Български пощи“ ЕАД, видно от представеното към административната преписка известие за доставяне.

Твърдението, че давността е прекъсната с издаване на ЕФ на 03.06.2022г. в случая е недоказано, тъй като това обстоятелство не е установено по безспорен начин от ответника. Няма категорични доказателства по повод на това, че ЕФ е издаден (генериран в системата) на 03.06.2022 г., с което действие давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е прекъсната. Действително електронният фиш за разлика от АУАН и НП няма като задължителен реквизит - дата на неговото издаване. Това обаче не означава, че фишът няма дата на издаване, нито пък означава, че същият непременно се издава на датата на която е установено нарушението. Електронният фиш, като всеки документ, било то писмен или електронен, безспорно има дата на издаване. Това е моментът, в който този документ е бил материализиран, като това обстоятелство следва да бъде безспорно установено по делото. Видно от подвързаните по делото доказателства, безспорно установена е единствено датата на връчване на ЕФ -14.042025 г. и датата, на която е изпратен, на 24.03.2025 г. но не и датата на която е издаден.

На л.41 по делото е приложена справка за нарушението № *, от Агенция „Пътна инфраструктура“, като в графа описание на събитието е посочена датата 03.06.2023 г. В графата обновяване на събитие се сочи „Обновяване на документ с номер *, нови стойности [Наименование]: 300.00), [Наименование]: 154.005 стари стойности [Наименование]: 0, [Наименование]: 0; Комп. Такса : нови стойности [Наименование]: 70.00, [Наименование]; 36.00 Т. Т.: нови стойности [Наименование]: 10.00, [Наименование]; 5.00 Законово основание: За извършеното от Вас нарушение на чл. 139, ал. 6 от Закона за движението то пътищата и на основание чл. 179, ал. 3 във връзка с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Тол основание чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата.

На датата 03.06.2023 г. се сочи и Автоматична смяна към „Подписан“ документен статус след успешно подписване на активният документ, както и обновяване на допълнителни полета на документ с номер: * и нов активен документ с номер * към нарушение: [Наименование].

Вярно е че датата 03.06.2023 г. е посочена и като дата за Подписване на документ с номер *, но от подадената информация не става ясно, че този документ е именно оспореният ЕФ.

Освен това не е ясно и на датата 26.01.2022г., какъв документ или събитие е анулирано съгласно същата справка като се сочи [Наименование]: [Наименование]: [Наименование] | [Наименование]26Г08Л4:51.855 [Наименование]: [Наименование]sys_authority_IF [Наименование]: BQ_AUTHOftiTY_SRV}

Предвид гореизложеното следва извод, че правилно е приложен материалния закон и при постановяване на оспореното решение не са допуснати и съществени процесуални нарушения.

От събраните по делото доказателства не се установяват действия на наказващия орган, които осъществяват хипотезата на чл. 81, ал. 2 НК и имат за правна последица прекъсване давността и започване на нова давност, която да не е изтекла към 14.04.2025 г. - датата, на която е връчен процесния ЕФ, при което Административен съд - [област],

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 21/24.07.2025 г. постановено по АНД № 42/2025 г. по описа на Районен съд - [община].

РЕШЕНИЕТО е окончателно.