№ 575
гр. Ямбол, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20252330100305 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба от «Йеттел България» ЕАД,
против С. М. С., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че
същия дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
В исковата молба се твърди, че „Теленор България“ ЕАД, сега „Йеттел България“
ЕАД и ответника са обвързани от облигационна връзка по договор за предоставяне на
мобилни услуги от *** г., както и споразумение от *** г. и договор за лизинг от *** г. Също
така ответника сключил с ищцовото дружество договор за мобилни услуги от *** г.
Сочи се, че длъжникът не бил изпълнил задълженията си по договорите, в следствие
на което същите били прекратени едностранно от ищцовото дружество, поради неплащане в
срок на дължимите суми на 10.10.2022 г. Също така се твърди, че към *** г. длъжникът имал
задължения за преходни периоди в размер на 477у 67 лв., както и дължими лизингови
вноски за период от 15.09.2022 г. -14.10.2022 г. в общ размер на 867, 86 лв. по договора за
лизинг за лаптоп от *** г. Като последица от посоченото неизпълнение била начислена
уговорена неустойка в общ размер на 277, 88 лв., от които сумата от 155, 48 лв. за
предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги от *** г., представляващи
три стандартни месечни такси, сумата от 122, 40 лв. за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги от *** г., представляваща три стандартни месечни вноски. Сумата за
преходен период в общ размер на 477, 67 лв. била фактурирана в четири броя фактури в
периода от 15.06.2022 г. до 15.09.2022 г., като във всяка подробно било описано как било
оформено вземането.Задълженията на длъжника в общ размер на 1623, 41 лв. били
обединени във фактура *** г. със срок за плащане 15 дни от датата на издаването и, като към
настоящия момент сумата не била заплатена от длъжника.
1
Ищецът подал за сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано
ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. С
оглед на това,че заповедта за изпълнение на длъжника била връчена по реда и условията на
чл.47,ал.5 ГПК на заявителя на основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК било указано,че може да
предяви граждански иск, поради което се предявява настоящият установителен иск.
В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника,
чрез назначения му от съда особен представител адв. С. В.- ЯАК. Счита се, че предявените
искове били допустими и основателни. Видно от договор за мобилни услуги от *** г. с
предпочетен номер и подписаното към него ДС от *** г. и договор за мобилни услуги от ***
г. с предпочетен номер, между страните били възникнали валидни облигационни отношения,
по силата на които операторът бил предоставил на абоната телефонни номера, при
съответната месечна вноска и срок на действие на договорите, срещу задължение за
заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси. С договор за лизинг от ***
г. операторът бил предоставил на лизингополучателя за временно и възмездно ползване
устройство Laptop ***, срещу задължението за заплащане на месечни лизингови вноски,
съгласно уговорен погасителен план по лизинговия договор, с право лизингополучателя да
придобие собствеността върху лизинговата вещ.
Във всеки един от договорите за мобилни услуги се съдържали описание на ценовите
условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им,
свързани с начисляване на неустойки. Договорите откъм съдържание отговаряли на
законовите изисквания за договори, сключени при ОУ, като те включвали необходимите
реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи можели
да бъдат заместени от ОУ, които били неразделна част от тях. Те били приети с положения
подпис от абоната, който не бил оспорен и по този начин лицето било декларирало, че било
запознато с тях и било получило екземпляр от същите.
Съгласно чл.26 от ОУ, неразделна част от договорите за услуга с мобилния оператор,
заплащането на ползваните услуги се извършвало въз основа на фактура, която се издавала
ежемесечно на името на потребителя. Срокът за плащане на фактурата бил уговорен в чл.27
ОУ, като същия бил указан във фактурата, но не по- късно от 18 дни след датата на
издаването й. За процесната сума от 1623, 41 лв., представляваща непогасени и изискуеми
задължения на ответника, включително и неустойки за предсрочно прекратяване на услуги
по сключени договори за мобилни услуги, били издадени фактури, които били обединени в
една обща фактура от *** г. за клиентски номер ***. Съгласно чл.19б от ОУ операторът имал
право едностранно да прекрати индивидуалния договор, срочен или безсрочен, в случай, че
потребителя не бил платил дължимите суми след изтичането на сроковете за плащане. В
случая ответника не бил заплатил дължимите от него месечни такси по описаните по- горе
договори за мобилни услуги, като ищцовото дружество упражнило правото си да прекрати
договорите и да претендира неустойка за предсрочно прекратяване, като начислените суми
представлявали три стандартни месечни такси.
2
В с.з. ответника не се явява, като за него се явява назначения му от съда особен
представител, чрез който поддържа отговора на исковата молба.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на *** г. между тях е сключен договор за мобилни услуги с
предпочетен номер + *** за срок от 24 месеца.Между тях е уговорено заплащането на
абонаментен план по програма „***+ с неограничени нац. Мин. и изх. Роуминг в зона ЕС“, с
месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 30, 99 лв. с ДДС, а след
изтичането в размер на 34, 99 лв. с ДДС.
Представена е декларация- съгласие от *** г., подписана от потребителя, в която
декларира, че получил подписан от представител на оператора екземпляр от ОУ на Теленор
България ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги и/или
ОУ на Теленор България ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на фиксирани
телефонни услуги ( както е приложимо), съгласен бил с тях и се задължавал да ги спазва,
като същите били приложими за всички СИМ карти/номера, ползвани от потребителя към
момента на подписването на тази декларация, както и за бъдещи такива. Операторът му
предоставил и получил информацията по чл.4, ал.1 ЗЗП, като бил запознат с политиката на
личните данни на Теленор България ЕАД и му била предоставена възможност да получи
екземпляр от нея. Уведомен бил, че същата била публикувана и на интернет страницата.
Представено е приложение- ценова листа за частни и кооперативни клиенти от дата *** г.,
резюме на договор. На *** г. между страните е подписано допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги, с мобилен/фиксиран номер *** с абонаментен план
„***“ с месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 36, 99 лв. с ДДС,
месечен абонамент след първоначалния срок на договора, когато било приложимо ( лева) в
размер на 44, 99 лв. Дадено е съгласие за обработка на данни, допълнителна информация за
съгласие за обработка на данни, съгласие на услугите, заявление за активиране на услуга и
декларация- съгласие от *** г.
С договор за лизинг от *** г. на лизингополучателя С. М. С. е предаден устройство
Laptop ***, като в самия договор е посочен погасител план, съдържащ начално салдо,
месечна вноска и крайно салдо за главница които следвало да бъдат изплатени на 23 равни
месечни вноски. Представени са още съгласие за обработка на данни, допълнителна
информация за обработка на данни,резюме на договор.
Между страните на *** г. е сключен договор за мобилни услуги с абонаментен план
„***“ за предпочетен номер *** с месечен абонамент за първоначалния срок на договора в
размер на 29, 99 лв. с ДДС, а след изтичането в размер на 35, 99 лв. с ДДС, допълнителна
информация за съгласие за обработка на данни, заяввление за активиране/деактивиране на
услуга, съгласие за услугата и декларация- съгласие.
Представени са и издадените фактури, цитирани от ищеца, с настъпил падеж, както и
общо потребление за мобилен/ фиксиран номер и детайлно потребление за
3
мобилен/фиксиран номер. Представени са ОУ на Теленор България ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщения,
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца
заявление срещу ответника за процесните вземания, видно от приложеното ч.гр.д. № *** г.
на ЯРС. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 пр.1 и чл. 92 ЗЗД.
Искът е допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по
реда на чл. 415 ГПК. В настоящото производство в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване съществуването на вземането си по оспорената ЗИ, а
именно, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, с
твърдените съществени уговорки, че е изправна страна по договора, вкл. размера на
претенцията си.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение за неизпълнение.
В случая вземането на ищеца произтича от сключени между страните договори за
предоставяне на услуги, допълнително споразумение и договор за лизинг. Същите са
валидни и пораждат правни последици. Изпълнението на задължението си за предоставяне
на услугите на ответника ищецът установява с представените фактури, в които подробно са
посочени времето на разговорите, използван мобилен интернет и др. Фактурите са
генерирани автоматично от системата за отчитане на потреблението на абоната и доколкото
не се твърди същата да е манипулирана неправомерно, отразяват действителното
потребление. Въпреки така предоставените услуги ответника не е заплатил същите, което
сочи на неизпълнение на поетите от него договорни задължения, поради което дължи на
ищеца стойността на същите. Съдът приема в тази насока предявения иск за доказан по
основание, посредством представените фактури за дължимите суми за процесния период и
с оглед на обстоятелството, че ответника, не е представил доказателства, че сумите са
недължими.
По претенциите за неустойки, съдът приема следното :
Законът за електронните съобщения урежда изрично случаите на недължимост на
неустойка в хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя на договор за мобилни
услуги -в чл. 228, ал. 5 вр. с ал. 3 -при едностранно прекратяване на срочен договор за
мобилни услуги в периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при едностранно
прекратяване на безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично уредените случаи
уговарянето на неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, което
има действие занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът
4
изрично признава правото на кредитора да обезпечи изпълнението с неустойка. В процесния
случай договорната клауза е в съответствие със специалния закон, като касае обезпечаването
на срочен договор извън посочените законови хипотези на недължимост на неустойка.
Искът за неустойка се основава на клауза в индивидуалния договор.Самото
прекратяване е уредено в Общите условия. Задължението за неустойка се предпоставя от
неспазване на задължение от потребителя, който в случая не е заплатил предоставените
мобилни телефонни услуги.Прекратяването на услугите е безспорен факт, т.е. операторът е
упражнил правото си да прекрати договорите едностранно. Клаузата дерогира общото
правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като не предвижда форма, в която изявлението на кредитора да
бъде отправено към длъжника. Т.е. може да бъде и конклудентно – с действията по
прекратяване на услугите. Тези действия стават неминуемо достояние на абоната. Самата
искова молба играе ролята на покана по смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е
практиката на ВКС (Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д.№ 1306/2016 г., IV г.о., Решение №
4/23.06.2017 г. по т.д.№ 50183/2016 г., IV г.о. и др.). Ответникът не е изпълнил паричното си
задължение до приключване на съдебното дирене, до който момент може да се приеме, че му
е предоставен достатъчен срок от кредитора. Поради това е налице и вторият елемент от
фактическия състав, пораждащ задължение за неустойка. Ищецът не претендира
договорения с клиента размер на неустойката - сумата от стандартните за съответната
програма месечни абонаменти до края на срока на договора, а по-малък, договорен с
КЗП.Следователно искът следва да се уважи в претендирания размер.
По отношение договора за лизинг. Вземането на ищеца произтича от сключени между
страните договор за лизинг от 15.11.2021 год. Същия е валиден и е породил правни
последици, като не е и оспорен от ответника. Не са представени доказателства за плащане
на уговорените по погасителния план вноски, нито се твърди от ответната страна да е
извършено плащане.Липсват и доказателства представеното устройство Laptop *** да е
върнато на оператора от страна на ответника. Получаването му същия е декларирал с
подписването на договора за мобилни услуги и на договора за лизинг. Същия се е задължил
да заплаща за ползването лизинговата цена по инкорпорирания в договора погасителен план.
С оглед на неизпълнението на договора за лизинг ответника дължи заплащане на
лизинговите вноски в посочения договор за лизинг, които са начислени в съответните
фактури .Ето защо и претенцията следва да бъде уважена в пълния й размер.
По отношение размерът на претенцията, съдът приема, че от представените писмени
доказателства – фактури се установи, че за исковия период ответника не е заплатил и дължи
общо сумата от 1 623, 41 лв., представляваща главница.
С оглед гореизложеното исковете се явяват основателни и следва да се уважат.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.
5
Водим от горното ЯРС,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. М. С., ЕГН ********** от гр..Ямбол, ж.к. „ ***,
дължи на „Йеттел България“ ЕАД ( преходно наименование Теленор България ЕАД)
гр.София, ЕИК *** гр.София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от М. С. и Д. К. К., със съдебен адрес в гр. София, р-н „Оборище“, ул. „Бачо
Киро“ № 5, вх. А, ет.4, ап.14, чрез адв. З.- САК сумата от общо 1623, 41 лв., представляваща
главница, представляваща неизпълнение на задължения по договори за лизинг и мобилни
услуги, с предпочетени номера, ведно със законната лихва за период от 30.07.2024 г. до
изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на
ЯРС.
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН **********, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, (
преходно наименование „Теленор България“ ЕАД) -гр.София , ЕИК *** гр.София
направените по делото разноски пред настоящата истанция в размер на 975, 71 лв., както и
разноски по заповедното производство в размер на 512, 47 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6