Решение по дело №95/2025 на Районен съд - Котел

МОТИВИ
към решение по АНД № 95/2025 г. по описа на РС К.

Обвинението е повдигнато от районна прокуратура С., ТО К
против Р.Н.В., с адрес в с. Г, общ. К, обл. С., кв. З. № 25, ЕГН **********, за
това че на 20.06.2024г. в с. Г, общ. К, като пълнолетно лице, без да е сключил
брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършилата 16-годишна
възраст – К.Д.К., родена на **********г. - престъпление по чл.191, ал.1 от НК.
С Постановление от 01.08.2025 г. и на основание чл. 375 от НПК, РП С.,
ТО К е внесла материалите по делото в РС К с предложение на основание чл.
78а от НК обвиняемият В., да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В съдебно заседание РП С., редовно призована, се представлява от
прокурор Николинка Чамова, който пледира за налагане на наказание по чл.
78а от НК в минимален размер от 1000 лв.
Обвиняемият е редовно призован и се явява лично в съдебното заседание.
Същият се признава за виновен и съжалява за стореното. Моли съда за
минимално наказание.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият е Р.Н.В., роден на 28.01.2002 г. в гр. К, български
гражданин, неженен, неосъждан, грамотен – с основно образование,
безработен, с постоянен и настоящ адрес в с. Г, общ. К, обл. С., кв. З. № 25,
ЕГН **********. Той е неосъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
К.Д.К. била родена на **********г. и живеела с родителите си Д.Д.К. и
Д.Ч.К. в гр. К. Към месец октомври 2023г. същата била ученичка в шести клас
на СУ „Георги Стойков Раковски“ в гр. К и била на 13 години, когато се
запознала с обвиняемия В., който по това време бил на 21 години. Двамата
станали приятели и започнали да излизат заедно, като обвиняемият бил
запознат с възрастта на К. На 20.06.2024г. двамата решили и заживели заедно
– съпружески, без брак, в неговата стая в къщата на родителите му в с. Г, общ.
К, кв. „З.“ № 51. Към момента на инкриминираното деяние К била на 14
годни, т.е. не била навършила 16-годишна възраст. Същите осъществили
полов контакт за първи път седмица след като заживели заедно в къщата на
неговите родители, като след около два месеца К забременяла, а биологичен
баща на детето бил обвиняемият В.. Вследствие на горното непълнолетната
прекъснала обучението си.
Съдът възприе и кредитира изцяло събраните по делото доказателства,
тъй като същите кореспондират изцяло помежду си - липсват противоречия
между тях и преценени в съвкупност описват пълно и цялостно фактическата
1

обстановка по делото, по безспорен и несъмнен начин. Съдът намира, че не
следва да коментира поотделно събраните по делото доказателства, тъй като
не са налични никакви противоречия между тях - a contrario от разпоредбата
на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Безспорно е доказано, че именно обвиняемият
е заживял съпружески без брак с лице от женски пол, ненавършило
шестнадесет години, както и, че същият е неосъждан.
При така установените фактически констатации, съдът намира
следното от правна страна:
Безспорно е установено, че на 20.06.2024г. в с. Г, общ. К, обвиняемият
Р.Н.В., ЕГН ********** - като пълнолетно лице, без да е сключил брак,
заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършилата 16-годишна
възраст – К.Д.К., родена на **********г.- престъпление по чл.191, ал.1 от НК.
От обективна страна са налице всички елементи от състава на това
престъпление. На първо място, жертва на това престъпление може да бъде
само физическо лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна
възраст. Особеното тук е полът на адресата на това престъпление и това може
да бъде само лице от женски пол. Втората особеност е възрастта на жертвата.
Тя е съобразена с изискванията на семейния кодекс, където са уредени
условията, на които трябва да отговарят лицата, за да сключат граждански
брак. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от СК брак може да сключи лице,
навършило осемнадесет години. Предвид гореизложеното не може да бъде
сключен граждански брак с лице, което не е навършило 18-годишна възраст.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.191, ал. 1 от НК се
осъществява само чрез действие и се изразява в установяване на фактическо
съжителство между субекта на престъплението и момичето, което не е
навършило 16-годишна възраст. По своята същност това съжителство
наподобява отношенията между мъж и жена, които възникват при сключване
на граждански брак. От обективна страна е особено също, че заживяването на
съпружески начала с лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна
възраст, се осъществява със съдействащото поведение на жертвата. Теорията и
практиката приемат, че лицето от женски пол участва съвсем доброволно при
установяване на тези отношения, произтичащи от заживяване на съпружески
начала с лице от мъжки пол, което е пълнолетно. Друга особеност от
обективна страна на престъплението по чл.191, ал. 1 от НК е, че това
престъпление се явява продължено, тъй като с него се създава едно трайно
продължително престъпно състояние, което продължава до неговото
прекратяване или докато пострадалата навърши 18-години, когато може да
сключи граждански брак. По своята същност престъплението по чл. 191, ал. 1
от НК е престъпление на просто извършване, като за съставомерността му не
се изисква настъпването на обществено опасен резултат, различен от
престъпното заживяване на съпружески начала между пълнолетното лице от
мъжки пол и лицето от женски пол, ненавършило 16 години. В теорията и
практиката се приема, че от обективна страна следва да е налице липса на
сключен брак между субекта на престъплението и жертвата - лице от женски
2

пол, което не е навършило 16- годишна възраст. По своята същност този
обективен признак е ненужен дотолкова, доколкото липсва правна
възможност за сключване на брак при тези възрастови условия на обвиняемия
и жертвата. От събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав
намира, че с деянието обвиняемият е осъществил всички признаци от
обективна страна на състава на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК.
Безспорно от материалите по делото е установено, че обвиняемият В. е
бил пълнолетен и с К са заживели на съпружески начала. Началният момент
на престъплението е заживяването им заедно. Крайният момент на това
продължено престъпно състояние може да бъде или прекъсването на това
фактическо съжителство или при навършване на 18-годишна възраст на
лицето от женски пол, когато по силата на чл. 6, ал. 1 от СК, то може да
сключи граждански брак. В конкретния случай съжителството не е прекъснато
до момента на привличане на обвиняемия към наказателна отговорност. От
събраните по делото доказателства - свидетелски показания на разпитаните в
хода на досъдебното производство свидетели се установява по безспорен
начин, че от 20.06.2024г. обвиняемият В. и К са живели на съпружески начала.
Налице са и елементите от субективна страна на престъплението. По
своята същност престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК е умишлено, като
същото може да бъде извършено само при форма на вина пряк умисъл. В
настоящият случай деянието е извършено именно при форма на вината пряк
умисъл, тъй като В. е знаел възрастта на К. Съдът намира, че обвиняемият е
разбирал свойството и значението на постъпките си. Същият е психически
здрав и е можел да се въздържи от извършването на противоправното си
деяние. Съдът намира, че обвиняемият пряко е предвиждал и целял
настъпването на общественоопасните последици на престъпната си проява.
Деецът съзнава, че пострадалата не е навършила 16-годишна възраст,
предвижда заживяване на съпружески начала с нея и желае установяването на
тези фактически отношения, като двамата са заживели заедно, т.е реализирали
са намеренията си именно на инкриминираната дата – 20.06.2024г. Умисълът
на дееца съдът установява от предприетите действия от страна на обвиняемия,
реализирани в обективната действителност.
Предвид гореизложеното по несъмнен начин се доказа извършеното
престъпление както от неговата обективна страна, така и от неговата
субективна страна.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 78а от НК за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание – той е пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на гл.ХХVІІІ от НПК, а за деянието се предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и
обществено порицание, като няма и причинени от престъплението
имуществени вреди.
При индивидуализация размера на административното наказание съдът
3

отчете липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, обществената
опасност на деянието и дееца и подбудите за извършване на деянието. В. не
представлява голяма обществена опасност, а целите на наказанието могат да
бъдат постигнати чрез налагане на административно наказание в минимален
размер от 1000 лева. Решаващият състав счита, че глобата следва да бъде
определена в размер на предвидения минимален, тъй като по делото липсват
данни, които да обосноват налагане на глоба в по – висок размер, като прие, че
този размер е достатъчен за реализиране на наказателната превенция спрямо
обвиняемия, и в същото време ще бъде гаранция за неизвършване на други
подобни престъпни прояви.
При горните мотиви, РС К постанови своето
решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	28
Дата:	26 август 2025 г. (в сила от 11 септември 2025 г.)
Съдия:	Катерина Георгиева Дедова

Дело:	20252210200095
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	1 август 2025 г.

Решение по дело №95/2025 на Районен съд - Котел

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите