№ 14499
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110169642 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 321 и сл. ГПК.
Образувано е по искове, предявени от Д. Г. Т., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.
********* срещу А. И. А., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. с постоянен адрес: гр.
********* за прекратяване на сключения между страните граждански брак с правно
основание чл. 49, ал. 3, вр. ал. 1 СК поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по
вина на съпругата, като и за предоставяне ползването на семейното жилище находящо се в
гр. *********, за ползване на ищеца на основание чл. 56 от СК, като се твърди, че то е лична
собственост на ищеца.Отправя се и претенция да бъде възстановено предбрачното име на
ответницата – Антонова, като Т.а да бъде заличено.
В исковата молба се твърди, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен. Излагат се подробни съображения, че вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на барака е изцяло на съпругата, като се сочи, че същата не е полагала усилие
за осигуряване на благополучието на семейството, не е зачитала достойнството и честа на
съпруга си, както и че е предизвиквала постоянни скандали, държала се е грубо и
конфликтно към съпруга си, като го нарича с различни обидни епитети. Твърди се, че
страните повече от десет години макар и да живеят в едно жилище са разделени като всеки
обитава собствена стая, приготвя си сам храната и като цяло всеки си има свое собствено
домакинство, нямат общи приятели, нямат общи интереси и не ходят заедно на почивки и
разходки. Сочи се, че Подържа се, че с поведението си ответница прави обстановката
нетърпима и невъзможна за спокоен живот.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се
сочи, че исковата молба е недопустима, тъй като в нея са изложени твърдения и
обстоятелства по които е налице влязло в сила решение от 03.06.2013г. постановено по в
гр.д. № 9933/2012г. по описа на СГС, с което се отменя първоинстанционото решение с
което е допуснат развода, като се изразява становище, че за този времеви период не следва
1
да се вземат предвид изложените от ищеца обстоятелства. В останалата си част се сочи, че са
изложени неверни твърдения. Оспорват се твърденията на ищеца, че семейното жилище е
превърнато в склад за дрехи, както и че се водят две отделни домакинства, като се сочи, че
всички консумативи за чистене както и основните хранителни продукти се купуват от
ответницата и дъщерята на страните която живее с тях, както и че те подържат хигиената в
дома им. Оспорват се твърденията, че ответницата осъществява психически тормоз над
ищеца, като се твърди точно обратното, че именно той е този които осъществява тормоз над
нея и я нарича с обидни епитети, води млади момичета в дома им и я гони от него.
Ответницата изразява желанието си брака да не бъде прекратен, както и сочи, че семейното
жилище следва да остане за съвместно ползване от двамата съпрузи, тъй като ответницата
не разполага с друго жилище. Твърди, че соченото от ищеца жилище не е изключителна
нейна собственост, а от него тя притежава ¾ идеални части, както и че в това жилище
живеят други нейни роднини.
Изслушан по реда на чл. 59,ал. 6 от СК ищеца в първото по делото съдебно заседание
сочи, че със съпругата му повече от 10 години не спят в една стая, въпреки че все още
живеят в едно жилище. Сочи, че всеки прави всичко самостоятелно, не се грижат един за
друг. Твърди, че съжителството им е съпроводено с нервно напрежение и затова иска да се
разведе с ответницата и да живее спокойно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 СК съпругът упражнява своето лично
преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по съдебен ред на
основания, възникнали след сключването му. Правото възниква при дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е такова състояние
на брачната връзка, при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите,
разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от
съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно отрицание на
нормалното състояние на брачното правоотношение (ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).
При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за невъзвратимо
изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като
формална и ненужна, тя следва да се прекрати.
Въз основа на приетото по делото гласните доказателствени средства съдът приема за
установено в производството, а и не е спорно между страните, че отношенията им са
влошени, че същите макар да живеят в едно жилище, не подържат едно домакинство, а
всеки собствено такова. От показанията на разпитания по делото свидетел, а именно
свидетеля Б.Н.М, съпруг на по- малката дъщеря на страните Димитрина, се установява, че
отношенията между страните са лоши от както свидетеля ги познава, от около 20 години.
Свидетеля, твърди, че всеки от съпрузите води собствен начин на живот както от финансова
гледна точка, така и от към социални контакти.Свидетеля твърди, че страните спят в отделни
стаи, дори отделни хладилници, както и че конфликтите между тях са всекидневни. Сочи, че
ответницата има друго жилище, находящо се в: гр. София, ж.к. „Света Тройца“, в което
живеят наематели. Свидетелят сочи, че жилището в което живеят страните, находящо се в
гр. ******* е многостаен апартамен, 300 кв.м. с шест спални, кухня, вестибил две тоалетни
2
и бани към тях.
С оглед твърденията на ответната страна за това, че ищеца страда от деменция и за
установяване на цялостното фактическо положение съдът е назначил изготвянето на СППЕ.
Видно от заключението на вещите лица от 02.05.2025г. се установява, че страните Д. Т. и А.
И. не страдат от психично заболяване. Следва да се отбележи, че ответницата не се е явила и
не е откликнала на поканата за събеседване и провеждане на изследване с вещото лице Е. В.,
поради което вещото лице е направило своите заключения на база на клиничното изследване
в което е участвала и го е приела за достоверно предвид поведението на страната. С
ответницата е проведена среща единствено с вещото лице А. А.. Вещите лица сочат, че
страните от години живеят в хронична психотравмираща обстановка, породена от
патологични междуличностови отношения и конфликти. Вещите лица са констатирали
симптоми на повишена тревожност при ищеца, но тези симптоми не отговарят на
критериите за Тревожно разстройство, което се е отразило настроението и общуването,
отношенията с децата. От проведените тестове и изследвания вещите лица категорично
сочат, че при ищеца не се установяват данни за деменция. Не са налице медицински
причини които да нарушавата психичната годност на ищеца Т..
По делото е постъпило писмо от СРП от 17.06.2025г. видно от което ответницата е
инициирала проверка и е образувана преписка, по повод твърденията на ответницата А.
Антонова – Т.а за психически и вербален тормоз от страна на съпруга й Д. Т..
С оглед установеното, съдът счита, че предявеният иск за развод е основателен.
Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави
съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати.
По вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака:
Вината в семейното право представлява субективното отношение на съпруга към
собственото му противобрачно поведение и неговия резултат. Разпоредбата на чл. 49, ал. 3
СК предвижда, че съдът се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака само
ако някой от съпрузите е поискал това. Искането не представлява отделен установителен иск
и тъй като законът не посочва каква да е неговата форма, то е възможно същото да е
направено в исковата молба, в писмения отговор на ответника, както и устно пред съда. В
случая ищецът релевира искането чрез исковата молба.
От доказателствата съдът намира, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо
разстроена по вина и на двете страни. За да достигне до този извод, съдът в цялост
кредитира показанията на разпитаните по делото свид. Маринов, които говори за влошени
отношения, кавги и ежедневни скандали, т.е за двупосочен процес. Те са логични и
последователни и кореспондират на приетите по делото писмени доказателства. Свидетелят
пред съда акцентира на обстоятелството, че страните живеят всеки собствен живот, но не
посочи кои от тях е причинител на скандалите и кавгите по между им. От изложеното от
свидетеля, става ясно, че отношенията им са влошени от изключително много години, като с
времето комуникацията между тях все повече се е влошавала и отношенията им са ставали
Показанията на свидетеля не са оборени от други доказателства, а напротив хармонират и с
заключението на приетата по делото СППЕ и писмото на СГП, в което се сочи и че
ответницата е подала заявление, че ищеца осъществява психически и вербален тормоз над
нея. Последното е в унисон и с посоченото в отговора на исковата молба.
Предвид изложеното и от обсъдените по горе доказателства съдът намира, че вина за
3
дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двете страни в настоящото
производство, тъй като двамата съпрузи не се грижат един за друг, съжителството им е
съпроводено с ежедневни скандали и кавги както от страна на ищеца, така и от страна на
ответницата, като цяло поведението им не съответства на принципите (законови и
морални), на които се основава брачният съюз, поради което съдът приема, че бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двете страни. Като противобрачното им
поведение се установява безспорно както от показанията на разпитаните свидетели, така и
от отлично хармониращите с СППЕ, писмо на СГП и дори от твърденията на страните.
По иска с правно основание чл. 53 СК:
Правото на име е абсолютно субективно право на всяко физическо лице. Веднъж
получено по законния ред, името на физическото лице се ползва със стабилитет - то може да
бъде променяно само по реда и на основанията, предвидени в закона. Законът позволява при
сключването на брака всеки от встъпващите в брак да запази своето фамилно име, да приеме
фамилното име на другия съпруг, да добави фамилното име на съпруга си към своето, както
и да приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото.
Съгласно представеното удостоверение за сключен граждански брак ищцата е добавила
фамилното име на съпруга си При прекратяване на брака с развод законът позволява на
съпруга, променил своето фамилно име, да възстанови предбрачното си фамилно име - чл.
53 СК. Само от волята на този съпруг зависи дали ще възстанови предбрачното си фамилно
име, или ще запази фамилното име, което е израз на законова закрила на абсолютното
субективно право на всяко физическо лице на име. В случая съпругата като правоимащо
лице не е изявила желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, поради което
в случая не е нали редовно заявена претенция с правно основание чл. 53 от СК. С исковата
молба ищеца е отправил искане фамилното име Т.а да бъде заличено от фамилното име на
ответницата, но тъй като ищеца не е лицето което е сменило фамилното си име, той не
разполага с легитимация да предяви такава претенция. В тази връзка с протоколно
определение от 26.06.2024г. съдът е прекратил производството в тази част, като същото е
влязло в сила на 04.07.2024г.
Относно ползването на семейното жилище:
По претенцията на основание чл. 56, ал. 1 СК на ищеца в исковата молба за
предоставяне за ползване на семейното жилище и заявеното с отговора искане на
ответницата за съвместно ползване на семейното жилище на страните, находящо се гр.
*********. В случая не е спорно, че страните и към момента на подаване на исковата молба
и към момента на приключване на устните състезания живеят заедно в семейното им
жилище на посочения по- горе адрес. Не е спорно, че семейното жилище е собственост на
ищеца, а това се установява и представения по делото Нотариален акт за дарение на
недвижим имот (л. 48- 49 о делото)
Производството относно предоставяне ползването на семейното жилище не е исково, а
е по спорна съдебна администрация. Съгласно чл. 56, ал. 1 СК предоставянето за ползване на
семейното жилище е последица от развода между страните - елемент от имуществените
последици на прекратяването на брака. Когато страните нямат ненавършили пълнолетие
деца, съдът се произнася относно ползването на семейното жилище, ако някой от съпрузите
е поискал това и има жилищна нужда. Граматическото тълкуване на разпоредбата сочи, че
процесуална легитимация да предяви иска има съпруг, който им жилищна нужда е на
направил нарочно искане. В случая ищеца е направил нарочно искане за предоставяне
4
ползваното на семейното жилище, като сочи и че не разполага с друго жилище.
Ответницата не е направила искане за предоставяне изцяло ползването на семейното
жилище, а единствено е посочено, че жилището следва да бъде ползвано съвместно от
двамата съпрузи. В случая макар жилището да притежава шест стаи то има само едно
кухненско помещение, като в хода на процеса не бе установено по категоричен начин, че
същото може да бъде ползвано съвместно от двамата съпрузи. Освен това с оглед влошените
отношение между страните констатираното в ССПЕ, а и обстоятелството, че ответницата
има друго жилище. В каквато връзка са представени доказателства, а именно, че
ответницата разполага с друго жилище, като притежава ¾ идеални части от апартамент
находящ се в гр. София, ж.к. „Света Тройца“. От показанията на разпитания по делото
свидетел Маринов се установява, че жилището се отдава под наем. Предвид това съдът
намира, че при ответницата не е налице жилищна нужда, поради което семейното жилище
което е лична собственост на ищеца следва да бъде предоставено за негово ползване след
прекратяване на брака, а ответницата следва да го напусне.
Относно разноските:
Претенция за разноски са отправили и двете страни.
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 1 ГПК, съдебните разноски по брачните дела се понасят от
виновния или недобросъвестния съпруг. Ето защо и с оглед изхода на делото разноските
остават за страните така както са направени.
Предвид изхода на делото, всяка една от страните следва да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата от по 20,00 лева държавна такса при решаване на делото по
иска за развод съгласно чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (Тарифа ГПК).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между Д. Г. Т., ЕГН ********** и А. И. А., ЕГН:
**********, сключен на 20.02.1987 г. в гр. София, за което е съставен Акт за граждански
брак № 3110/2002.1987г. на Благоевски РНС- гр. София, като ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН по ВИНА и на двете СТРАНИ, на основание чл. 49, ал. 3
вр. ал. 1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал. 1 от СК ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. *********, на съпруга Д. Г. Т., ЕГН **********
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака А. И. А., ЕГН: **********, да продължи
да носи брачното си фамилно име.
ОСЪЖДА Д. Г. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 20,00 лева- държавна
такса при решаване на делото по иска за развод по сметка на Софийски районен съд, на
основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН: **********ДА ЗАПЛАТИ сумата от 20,00 лева- държавна
такса при решаване на делото по иска за развод по сметка на Софийски районен съд, на
основание чл. 329, ал. 1 ГПК
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на
5
страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6