№ 565
гр. Варна, 04.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20253001000198 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 267 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Д. С.И., ЕГН ********** и Е. С.И.,
ЕГН **********, и двамата представлявани от своята майка и законен представител С.
А. Н. (С. А. Е.), ЕГН **********, срещу решение № 203/10.10.2024г. на Шуменския
окръжен съд, поправено с решение № 144/05.06.25г. и с решение № 200/25.07.25г.,
постановено по т.д. № 289/23г. в частта, в която са отхвърлени предявените от тях
искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на баща им С.Х.И. – 38 г., настъпила на 08.05.23г. в резултат на ПТП от 30.04.23г. за
горницата над уважените размери от 120 000 лева за Д. И. до сумата от 300 000
лева/увеличена в с.з. на 10.09.25г./ и за горницата над 100 000 лева за Е. И. до сумата
от 300 000лв, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.05.23 година
до окончателното им изплащане.
Постъпила е и въззивна жалба на Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София, ЕИК *********, срещу същото решение в
осъдителната му част.
От страна на процесуалния представител на ищците е постъпила и жалба срещу
определение № 865/29.11.2024 година по гр. дело № 289/2023 година на ШОС, с която
е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото
решение в частта на разноските, на осн.чл.248 ГПК.
Във въззивната жалба, допълнена в срока за обжалване от подадена молба, на Д.
С.И. и Е. С.И. решението в обжалваната част се смята за неправилно. Споделят се
изводите за осъществен състав на отговорност на застрахователя, материалната
легитимация на ищците, както и липсата на принос за настъпването на вредите от
страна на пострадалия. Първо по отношение на Д. И. се смята, че първата инстанция
не се е произнесла по цялата заявена претенция за присъждане на обезщетение в
размер от 300000 лева, изменена в съдебно заседание на 10.09.2024 година по реда на
чл. 214, ал. 1 ГПК.
На следващо място се оспорва определения размер на справедливо
1
застрахователно обезщетение по отношение на ищците като прекомерно занижен с
оглед постоянната съдебна и застрахователна практика. Неправилно е приложена
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съдът не е изложил съображения обосноваващи подобен
занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, което съставлява
отклонение от обичайно присъжданите такива обезщетения. Неправилни са изводите
на първоинстанционния съд относно обема на претърпените от ищците болки и
страдания. Недооценени са останали особено близките отношения и силната духовна и
емоционална връзка между пострадалия и неговите деца, тяхната възраст и най-вече
факта, че ищците никога няма да могат да се запознаят и да опознаят баща си.
Отделно от това липсата на единия родител може да доведе до отклонения в психиката
на ищците, тяхното възпитание и нрави. Липсата на бащина фигура би могла да се
отрази и върху склонността на децата към противоправни прояви. В този смисъл
нанесена е вреда, която неминуемо ще се търпи и за напред. Иска се отмяна на
решението в обжалваните части и постановяване на друго, по съществото на спора, с
което исковите претенции да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва от
предявяването на извънсъдебната претенция пред застрахователя до окончателното
изплащане на задължението.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави
без уважение, както и да потвърди решението в обжалваните му части като правилно
и законосъобразно.
В своята жалба застрахователят категорично твърди, че не са налице каквито и
да било фактически и правни основания за присъждане на застрахователно
обезщетение за морални болки и страдания в полза на ищците, а още по-малко в
определените и присъдени от първоинстанционния съд размери, поради което моли
решението в осъдителната му част да бъде отменено и вместо него – постановено
друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло. В условията на
евентуалност моли присъдените застрахователни обезщетения да бъдат намалени по
размер, както и да бъде съобразена значителната степен на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия и трайно установеното съдебна
практика в аналогични случаи. Излага подробни съображения за това. Приносът на
пострадалото лице намира за доказан, като с поведението си увреденият велосипЕ.т е
нарушил правилата за движение по чл. 80 ЗДвП поради което и е съпричинил вредите
от ПТП на 70 %. Ударът между пострадалия и деликвента се е осъществил почти по
средата на пътното платно, при криволичене от страна на велосипЕ.та и при
управление от негова страна без предпазна каска. Смъртта му е настъпила в следствие
от получената от контакта с терена черепно-мозъчна травма. Според заключението на
СМЕ при поставена предпазна каска велосипЕ.тът би получил значително по – леки
увреждания в областта на главата, които не биха обусловили летален изход. Не е
доказана и твърдяната дълбока емоционална връзка между загиналия баща и
преживелите го негови деца, а гласните доказателства в тази насока следва да се ценят
съобразно чл. 172 ГПК. На последно място въззивникът намира определеното
обезщетение за прекомерно и завишено, несъобразено с принципа по чл. 52 ЗЗД.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави
без уважение, както и да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и
законосъобразно.
С частната жалба на адвокат Н. Д., предоставил защита на ищците по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗА, се оспорва определението на първата инстанция постановено по реда
на чл. 248, ал. 1 ГПК, с което е оставено без уважение искането на адвоката за
2
присъждане на адвокатско възнаграждение от още 7 700 лева. Обжалваното
определение се смята за незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят се позовава на неправилно тълкуване и прилагане на практика на
СЕС по решение по дело C-438/22 година. Според него единствено националният съд е
компетентен да се произнесе по тълкуване на националните разпоредби. Националният
съд следва да прецени в крайна сметка дали с оглед на относимите обстоятелства по
делото, е нарушен принципа за конкуренция, и съответно да приложи или не
размерите предвидени в Наредба № 1/2004 година. Като смята, че при определяне
размера на адвокатско възнаграждение, първата инстанция не е извършила преценка
дали визирания подзаконов нормативен акт нарушава конкуренцията и чл. 101 ДФЕС
счита, че дължимото адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна защита,
следва да се определи именно по реда на подзаконовия нормативен акт, който не е в
противовес на правилата за конкуренция. По тези съображения се иска отмяна на
обжалваното определение и присъждане на дължимо адвокатско възнаграждение в
размер на още 7700 лева.
В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК насрещната страна не е представила писмен
отговор.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :
Жалбите са подадени от легитимирани страни, от надлежно упълномощени
процесуални представители, отправени срещу подлежащи на обжалване съдебени
актове, при правен интерес от обжалването, поради което са процесуално допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
Не се установяват допуснати процесуални нарушения, които да налагат
повтаряне на действията на първата инстанция. Посочените нарушения по преценка на
вече събраните доказателства следва да се разгледат в рамките на самостоятелното
установяване на фактите от въззивната инстанция в акта по същество.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА въззивна жалба подадена от ищците Д. С.И., ЕГН ********** и Е.
С.И., ЕГН **********, и двамата представлявани от своята майка и законен
представител С. А. Н. (С. А. Е.), ЕГН **********, срещу решение № 203/10.10.2024г.
на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 289/23г. в частта, в която са
отхвърлени предявените от тях искове за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на баща им С.Х.И. – 38 г., настъпила на 08.05.23г. в
резултат на ПТП от 30.04.23г. за горницата над уважените размери от 120 000 лева за
Д. И. до сумата от 300 000 лева и за горницата над 100 000 лева за Е. И. до сумата от
300 000лв, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.05.23 година до
окончателното им изплащане; въззивна жалба на ответника Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София, ЕИК *********,
срещу същото решение в осъдителната му част, както и частна жалба по чл.248 ГПК
от адвокат Н. Д., процесуален представител на ищците срещу определение №
865/29.11.2024 година по гр. дело № 289/2023 година на ШОС, с която е оставена без
уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта на
разноските.
НАСРОЧВА производството в о. с. з. на 04.11.25г., за която дата и час да се
3
призоват страните.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК, съдът:
УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до
електронното дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови
заявления, подадени чрез портала ЕПЕП.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на
сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и
при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по
делото заседание) за представянето на справка за разноските пред въззивен съд и
доказателства за извършването им, правото им да искат изменение на размера,
определен от съда ще бъде преклудирано.
УКАЗВА на осн. чл. 7 ГПК на „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД,
представлявано в производството по делото от адвокат Н. Л., че в седмодневен
срок от връчването на съобщението, ведно с препис от настоящото
определение, на осн. чл. 50, ал. 5 ГПК следва да посочи електронен адрес,
чрез който да се извършва предписаното от закона задължително връчване на
адресирани до страната съобщения и съдебни книжа по реда на чл. 38, ал. 2
ГПК. При неизпълнение на даденото указание в срок, съдът ще наложи глоба
на страната за неизпълнение на разпореждането на съда, на осн. чл. 89, т.2
ГПК, както и ще възложи на задължената по чл. 38, ал.2 ГПК страна
допълнително разноски за изготвяне на служебните преписи по реда на чл.
102з, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4