№ 1001
гр. Варна , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20213100500365 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 275229/22.10.2020 г. на ВРС, уточнена с
молба вх.№ 4176/05.03.2021 г. на ВОС, подадена от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, чрез пълномощник, срещу
решение №260483/01.10.2020 г. по гр.д. №3026/2019 г. на РС – Варна, с което са отхвърлени
предявените от "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, против Н.С. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Варна,
ул. „Гривица“ № 30, искове за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца, следните суми: 1.) 680.84 лева – невърната главница по договор
за потребителски кредит от дата 23.05.2017г., сключен между ответника и „Провидент
файненшъл България“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на заявлението – 23.10.2018 г. до пълното й изплащане; 2.) 129.60 лева – възнаградителна
лихва за периода от 01.06.2017г. до 19.07.2018г. по същия горепосочен договор за
потребителски кредит и 3.) 53.01 лева – мораторна лихва за забава, начислена за периода от
20.07.2018г. до 17.10.2018г. върху главницата по същия договор за потребителски кредит,
които суми са прехвърлени в полза на ищеца с приложение от 03.07.2018г. към договор за
цесия от 01.07.2017г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
15867/2018 г. по описа на РС-Варна, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 9, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
1
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и
необосновано. Неоснователно ВРС е приел, че предаването на заемната сума не е
установено в условията на пълно и главно доказване. Излага, че заетата сума е предоставена
от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на кредитополучателя, като
съгласно разпоредбите на договора за кредит кредитополучателят потвърждава, че е
получил кредита в пълен размер с факта на подписване на договора. Поради това
въззивникът моли решението на Районен съд – Варна да бъде изцяло отменено.
Ищецът "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК
********* не е взел становище по жалбата.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Н.Т. не е подала отговор на
жалбата.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът
"АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, не се представлява.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна
Н.С. Т., ЕГН **********, не се явява, не се представлява, не взема становище по жалбата.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание "АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК ********* (ищец в
първоинстанционното производство) не се представлява.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред РС – Варна е образувано по предявени от "АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД срещу Н.С. Т. искове с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК вр. чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: 1.) 680.84 лева – невърната главница по договор за потребителски
кредит от дата 23.05.2017г., сключен между ответника и „Провидент файненшъл България“
ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението –
23.10.2018 г. до пълното й изплащане; 2.) 129.60 лева – възнаградителна лихва за периода от
01.06.2017г. до 19.07.2018г. по същия горепосочен договор за потребителски кредит и 3.)
53.01 лева – мораторна лихва за забава, начислена за периода от 20.07.2018г. до 17.10.2018г.
върху главницата по същия договор за потребителски кредит, които суми са прехвърлени в
полза на ищеца с приложение от 03.07.2018г. към договор за цесия от 01.07.2017г., за които
суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15867/2018 г. по описа на РС-Варна.
Ищецът твърди, че на 23.05.2017г. между „Провидент файненшъл България“ ООД и
ответника бил сключен договор за кредит. По силата на този договор дружеството
2
предоставило в полза на ответника паричен заем в размер на 700 лева. Кредитополучателят
се задължил да върне получената сума, ведно с договорната възнаградителна лихва за
ползването, на 60 равни седмични анюитетни вноски, с договорени размери и падежи.
Преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК настъпил и крайният падеж на договора.
Ищецът поддържа също, че на 01.07.2017г. първоначалният кредитор е прехвърлил на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД вземането, а с рамков договор за цесия от 30.01.2017 г. и
Приложение № 1 към него от 03.07.2018 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е цедирало
процесното вземане на ищеца. С молба вх.№ 28223/17.04.2020 г. ищецът е уточнил, че
кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 700
лева, която сума е предоставена с подписване на договора чрез банков превод по банкова
сметка, предоставена от кредитополучателя в срок от 10 календарни дни от сключването на
договора за кредит.
Ответницата Н.С. Т. не е подала отговор на исковата молба.
Трето лице помагач на страната на ищеца с писмена молба с вх. № 38448/18.06.2020
г. е изразило становище за основателност на иска.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на
императивна правна норма.
От представения пред ВРС договор № ********* от 23.05.2017 г. се установява, че
между ответника и първия цедент „Провидент Файненшъл България“ ООД е възникнало
договорно правоотношение, по силата на което дружеството се е задължило да предостави
на ответницата процесната главница в заем срещу задължението на последната да я върне в
уговорения срок чрез частични плащания съобразно погасителния план, като заплати и
възнаграждение в полза на кредитодателя в размер на уговорената лихва. Въззивният съд
споделя доводите на ВРС, че ищецът "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД не е ангажирал доказателства за установяване изпълнението на
поетото от страна на кредитодателя задължение да предостави кредита така, както е
3
уговорено в чл.4 от процесния договор, а именно – чрез банков превод по банкова сметка в
срок от 10 дни от сключването на договора, каквито са и наведените твърдения в
уточняващата молба вх.№ 28223/17.04.2020 г. Такива доказателства не са ангажирани и от
ТЛ-помагач на ищеца, въззивник в настоящото производство.
Пред въззивния съд "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД заявява, че
заетата сума е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на
кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за кредит кредитополучателят
потвърждава, че е получил кредита в пълен размер с факта на подписване на договора. Тези
твърдения на въззивника (ТЛ-помагач) са изложени за първи път пред въззивния съд, т.е.
преклудирани са на основание чл.147 от ГПК и не следва да бъдат обсъждани.
При липсата на доказателства за предаване на сумата от 700 лева на ответницата,
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Въззивният съд споделя мотивите на РС-Варна относно недължимостта на
претендираните суми, като препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски, нито е
представила доказателства за сторени разноски във въззивното производство.
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260483/01.10.2020 г., постановено по гр.д. №3026/2019
г. на РС – Варна.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК ********* като трето лице – помагач на ищеца "АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4