№ 7132
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110170101 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище
и адрес на управление гр.С,представлявано от М Ц и П П,против С. Н. А.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да
бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от
1678,91 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до
м.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,223,78 лева
мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 06.06.2023 г.,42,88 лева сума за
дялово разпределение за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,9,21 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г.
до 06.06.2023 г.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за
топлоснабден имот в ****,при което ответницата А. като клиент на топлинна
енергия е задължена да заплаща стойността на доставена топлинна енергия в
срока по общите условия. Сочи се,че ответницата е допуснала неизпълнение
на своите договорни задължения и незаплатената стойност на доставена
топлинна енергия възлиза на 1678,91 лева. С оглед обстоятелството,че
стойността на топлинна енергия не е заплатена в срок,ищецът претендира
мораторна лихва в размер от 223,78 лева. С исковата молба са претендирани и
парични суми за дялово разпределение и мораторна лихва върху дялово
разпределение,съответно в размер от 42,88 лева и 9,21 лева. Исковата
претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на
1
заповедното производство,но с оглед връчването на заповедта за изпълнение
по реда на чл.47 от ГПК е налице правен интерес от предявяване на
установителните искове. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да
уважи предявените искове.
Ответната страна С. Н. А. чрез назначения особен представител в
подадения писмен отговор изразява становище за неоснователност на
исковете по основание и по размер – твърди се,че не е доказано
съществуването на договорно правоотношение,защото представеният
документ за собственост е от 2005 г.,т.е. значително преди процесния
период,при което не е доказано,че ответницата е пасивно легитимирана да
отговаря за заплащане стойността на доставена топлинна енергия. Сочи се,че
не е доказано действително потребеното количество топлинна
енергия,формулирано е възражение за давност. В писмения отговор са
релевирани съображения,че месечните задължения са сторнирани чрез
издадени кредитни известия,но размерът им не е приспадан от задължението
по общата фактура. Ответната страна моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Т С“ЕООД намира исковете за доказани по
основание.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 14.06.2023 г. „Т С“ЕАД
претендира от С. Н. А. сумите от 1678,91 лева главница за топлинна енергия за
периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,223,78 лева мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. до 06.06.2023 г.,42,88 лева сума за дялово разпределение за
периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,9,21 лева лихва за забава за периода
16.07.2020 г. до 06.06.2023 г.,ведно със законната лихва,считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с
издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 32901/2023 г. по описа
на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Съгласно договор за продажба на недвижим имот частна общинска
собственост С. Н. Б се легитимира като собственик на ***,****1.
Приет е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от
20.01.2006 г.,съгласно който С. Н. Б учредява ипотека върху собствения си
недвижим имот ****,**** за обезпечаване на задължения към „****“АД по
договор за банков кредит.
Видно от протокол от общо събрание от 22.03.2016 г.,общото събрание
на етажните собственици е приело решение за избор на „Т С“ЕООД като
топлинен счетоводител.
Приети са съобщения към фактури,издадени от „Т С“ЕАД.
С договор от 03.06.2020 г.,сключен между „Т С“ЕАД и „Т С“ЕООД
страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което „Т С“ЕООД приема да извършва дялово
2
разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а
„Т С“ЕАД се съгласява да заплаща възнаграждение.
Приети са протоколи за неосигурен достъп.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява,че общият топломер е отчитан на първо число всеки
месец,след което са приспадани технологичните разходи,които са за сметка на
доставчика,топломерът е преминавал метрологична проверка като с оглед
заключението за съответствие може да се счете,че топломерът е годно
средство за търговско измерване,дяловото разпределение е реализирано при
спазване нормативната уредба,главницата за топлинна енергия,без да са
включвани задължения извън процесния период възлиза на 1702,49 лева.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза в
счетоводството на ищеца няма данни за заплатени парични суми за процесния
имот за процесния период,месечните задължения са сторнирани,а са издадени
общи фактури за действителното потребление,незаплатената главница е
1678,91 лева,мораторната лихва е 223,84 лева,сумата за дялово разпределение
е 42,88 лева,а лихвата за забава е 9,21 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
постъпило възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това
означава,че установителният иск има предмет,идентичен с предмета на
заповедното производство – подлежи на установяване – по основание и по
размер същото вземане,за което е издадена заповед за изпълнение. В
конкретния случай следва да бъде проведено доказване,че страните са
обвързани от договорно правоотношение относно доставка и продажба на
топлинна енергия,да установи доставеното количество топлинна енергия и
цената на същата. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на
датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в
едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на
иск,т.е. искът се счита предявен на 14.06.2023 г.
Софийският районен съд приема,че е доказано,че между страните
съществува договорно правоотношение – ищецът е дружество,което доставя и
продава топлинна енергия,а ответницата е клиент на топлинна енергия като
собственик на топлоснабдения имот,в която насока съдът взе предвид,че
според представения договор за продажба на общински недвижим имот
ответницата А. е собственик на имота ( макар според договора за продажба
фамилното име на ответницата да е посочено като Б предвид това,че е
посочен единният граждански номер съдът намира,че именно ответната
страна е придобила право на собственост върху имота ). При това положение
съдът намира,че е доказано,че съществува договорно правоотношение –
законът не поставя изискване за наличието на писмен договор,а договорното
правоотношение се счита възникнало при съобразяване притежаваното право
на собственост. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е
3
собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота.
Изводът на съда за наличието на договорно правоотношение не се променя
предвид довода в писмения отговор,че документът за собственост датира
значително преди процесния период. В тази насока следва да се посочи,че
единствено при реализиране на разпоредителна сделка с имота би се
достигнало до съставяне на нов нотариален акт,а доказването наличието на
разпоредителна сделка преди процесния период е възложено на ответната
страна като възражение,правоизключващо претенцията на дружеството ищец.
С оглед това,че ответната страна не доказва да се е разпоредила с правото на
собственост върху имота преди процесния период,а и при съобразяване на
обстоятелството,че вписаните постоянен и настоящ адрес на ответницата А.
съвпадат с адреса на топлоснабдения имот,което също доказва връзката на
ответницата с имота,съдът намира,че е доказано съществуване на договорно
правоотношение. Разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ предвижда,че правата и
задълженията на страните се уреждат според общите условия на дружеството
доставчик. Страните не твърдят да са уговорили индивидуални
условия,поради което приложение намират именно общите условия. За да
бъде изпълнението на задължението за заплащане на топлинна енергия
точно,необходимо е цената на доставена топлинна енергия да е заплатена в
срока по общите условия. Доказването факта на плащане цената на доставена
топлинна енергия е възложено на ответната страна. В хода на производството
не са събрани доказателства ответницата да е заплатила цената или част от
същата,поради което искът за главница за топлинна енергия е доказан по
основание,а и по размер. От събраните по делото доказателства се
установява,че в сградата,където се намира топлоснабденият имот е въведена
система за дялово разпределение на топлинна енергия. Следователно
собственикът на всеки индивидуален имот заплаща количеството топлинна
енергия,определено от дялово разпределение. В конкретния случай за
процесния период достъп до имота не е осигуряван,поради което количеството
топлинна енергия е определено въз основа максимален специфичен разход.
При това положение и като съобрази,че според заключението по съдебно-
техническата експертиза дяловото разпределение е реализирано при спазване
на нормативната уредба,а преди това са приспадани технологичните разходи
за сметка на доставчика,намира,че предявената искова претенция подлежи
изцяло на уважаване за сумата от 1678,91 лева,в която насока според
експертното заключение стойността на топлинна енергия за процесния
период,без да са включени задължения извън процесния период,е в размер,по-
висок спрямо размера,претендиран с исковата молба. При това положение
съдът намира,че искът е изцяло доказан по основание и по размер. Не може
да бъде възприет доводът на ответницата А. чрез назначения особен
представител,че искът е недоказан,защото не са приспадани сторнираните
месечни задължения от задължението по общата фактура,в която насока съдът
приема,че за да бъде реализирано приспадане на задължение по общата
фактура с прогнозните месечни задължения,необходимо е да има реализирано
плащане на месечните задължения,каквото не се доказва в настоящото
производство. Софийският районен съд счита,че и искът за заплащане сума за
дялово разпределение в размер от 42,88 лева подлежи на уважаване.
Съобразявайки общите условия на дружеството доставчик,клиентът на
топлинна енергия заплаща сумата за дялово разпределение на продавача на
4
топлинна енергия,който от своя страна превежда паричната сума на
дружеството,реализиращо дялово разпределение. Предвид обстоятелството,че
сумата за дялово разпределение подлежи на заплащане от купувача на
продавача на топлинна енергия,както и при отчитане заключението по
съдебно-счетоводната експертиза съдът счита,че искът следва да бъде уважен
изцяло. Изводът на съда за основателност на исковете налага да бъде
разгледано формулираното в писмения отговор възражение за давност.
Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да се
позове на давност,ако в определен период от време,считано от настъпване
изискуемост на вземането кредиторът бездейства. Приложимата погасителна
давност за вземания за топлинна енергия е тригодишната давност съгласно
приетото Тълкувателно решение по тълк.дело № 3/2011 г. по описа на ОСГТК
на ВКС. Съдът намира възражението за давност за неоснователно – най-
старото задължение за топлинна енергия е за м.05.2020 г.,при което и предвид
наличието на 45-дневен срок за заплащане цената на топлинна
енергия,считано от изтичане месеца на доставката,както и като отчете,че
искът се счита предявен на 14.06.2023 г.,не е налице задължение,което да е
погасено по давност. Съдът приема,че възражението за давност е основателно
за сумата от 1,74 лева за дялово разпределение за м.05.2020 г.,защото за
задължението за заплащане на сума за дялово разпределение не е уговорен
срок за изпълнение,при което при съобразяване разпоредбата на чл.114 от ЗЗД
изискуемостта настъпва от възникване на задължението,при което към
14.06.2023 г. задължението за заплащане сума за дялово разпределение за
м.05.2020 г. е погасено по давност.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парично задължение не е погасено,при което за периода на забава
кредиторът има право на обезщетение спрямо длъжника. Когато задължението
има падеж или срок за изпълнение,без да е необходимо отправяне на
покана,длъжникът изпада в забава,считано от деня,следващ падежната дата
или последния ден от срока,а ако задължението няма срок,за да бъде поставен
длъжникът в забава,кредиторът следва да отправи покана. Съдът намира,че
задължението за заплащане на главница за топлинна енергия е възникнало
като срочно – според общите условия е регламентиран срок от 45 дни за
заплащане на месечните задължения,такъв е и срокът за заплащане на сумата
по общата фактура. Предвид това,че ответницата не е изпълнявала
задълженията си за заплащане главницата за топлинна енергия в предвидения
според общите условия срок,съдът счита,че искът за мораторна лихва подлежи
на уважаване изцяло – за претендираната от ищеца с исковата молба сума от
223,78 лева мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 06.06.2023 г.,защото
според заключението по съдебно-счетоводната експертиза размерът на
мораторна лихва е дори по-висок спрямо размера на мораторна
лихва,претендиран с исковата молба. Софийският районен съд намира,че
исковата претенция за заплащане на мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение подлежи на отхвърляне. Общите условия на дружеството
доставчик не регламентират срок за плащане на задължението за заплащане на
сума за дялово разпределение,а същевременно дружеството ищец не доказва
да е канило ответницата,с което да я постави в забава,поради което искът за
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение е недоказан по
основание.
5
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,отчитайки уважената част от
исковете,както и предвид това,че съдът,който разглежда установителните
искове се произнася и по въпроса за дължимостта на разноските в заповедното
производство,съдът намира,че следва да бъдат присъдени 88,21 лева за
заповедното производство,а за исковото производство – 1523,67 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по отношение на С.
Н. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С,че съществува вземане на „Т С“ЕАД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от М Ц и П
П,в размер от 1678,91 лева ( хиляда шестстотин седемдесет и осем лева
деветдесет и една стотинки ) главница за топлинна енергия за периода
м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 14.06.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането,223,78 лева ( двеста двадесет и три лева седемдесет и
осем стотинки ) мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 06.06.2023
г.,41,14 лева ( четиридесет и един лева и четиринадесет стотинки ) сума за
дялово разпределение за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно със
законната лихва,считано от предявяване на иска – на 14.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 32901/2023 г. по описа на СРС,42 състав като
отхвърля иска за сумата от 9,21 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение за периода 16.07.2020 г. до 06.06.2023 г.,както и в частта за
разликата над 41,14 лева до пълния претендиран размер от 42,88 лева сума за
дялово разпределение.
ОСЪЖДА С. Н. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от М Ц и П П сумите от
88,21 лева ( осемдесет и осем лева двадесет и една стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и сумата от 1523,67 лева ( хиляда петстотин двадесет и три лева
шестдесет и седем стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т
С“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6