Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.03.2013г. гр.Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свиленградски районен
съд,гражданска колегия,
на
двадесет
и седми февруари две хиляди и тринадесета година в
публично съдебно
заседание в следния състав:
Районен съдия: Добринка Кирева
секретар: Ц.Д.
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 497 по описа на РС-Свиленград за 2012г. и за да се произнесе, взе впредвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството по делото е
образувано по
искова молба, подадена от К.С.М. с ЕГН ********** *** и С.К.С. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес: гр.Хасково, ул.Преслав
№24,ет.2 офис 3 -адв.М.П. против : Министерство на земеделието и храните-
Държавен Поземлен Фонд с Булстат ********* с адрес гр.София , ул.Христо
Ботев №55 , в която се сочи, че ищците били наследници на С. Колев Георгиев. Твърдят че били
собственици по наследство и давностно владение на земеделски земи ,находящи се
в землището на с.Левка, община Свиленград,обл.Хасково в местността „ До
селото”,които били в регулацията на селото,в последствие изключени с ПМС №216
от 1962 година и представляващи : 1. Имот
№000256 с площ 1,622 дка,находящ се в землището на с.Левка с ЕКАТТЕ 43205,
начин на трайно ползване изкл.водна площ,при граници и съседи :имот
№000255,пасище ,мера собственост на К.С.М. и С.К. Митев и имот №00258 стопански
двор на държавен поземлен фонд-МЗГ и 2. Имот №000258 с площ 2,628 дка,находящ
се в землището на с.Левка с ЕКАТТЕ 43205, начин на трайно ползване Стопански
двор,находящ се в местността „Трахнето”
,при граници и съседи :имот №000570 жил.територия на с.Левка,общ.Свиленград,
имот№00253 дере на общ.Свиленград,имот №000256 изкл.водна площ на МЗГ-ХМС, имот
№000255 пасище мера собственост на К.С.М. и С.К. Митев иимот №000081 полски път
на община Свиленград. Твърдят ,че процесните земезелски имоти владеели и
ползвали повече от 40 години. Същите не били включвани в блоковете на ТКЗС и не
били ги заявавали за възстановяване в ПК-Свиленград по реда на Закона за
собствеността и ползванета на земеделски земи,тъй като непрекъснато ги ползвали
и владяли и продължавали да ги владеят и ползват и понастоящем. Твръдят ,че
липсвало спор с други лица относно собствеността на процесните земи. От друга страна двамата ищци предприели
действия за снабдяване с нотариален акт за собственост върху тези
имоти-снабдяване със скици и данъчни
оценки,но получили отказ от Общинска служба
по земеделеие и гори гр Свиленград. Въпреки че към настоящият момент никой не
ги безпокоял за ищците,като баща и син било налице правен интерес от завеждане
на настоящият иск,като молят съда след установяване на гореизложеното да
постанови Решение с което да признае за установено по отношение на ответника
МЗХ-ДПФ София,че ищците са собственици по наследство и давностно владение на
:1. Имот №000256 с площ 1,622
дка,находящ се в землището на с.Левка с ЕКАТТЕ 43205, начин на трайно ползване
изкл.водна площ,при граници и съседи :имот №000255,пасище ,мера собственост на К.С.М.
и С.К. Митев и имот №00258 стопански двор на държавен поземлен фонд-МЗГ и 2. Имот
№000258 с площ 2,628 дка,находящ се в землището на с.Левка с ЕКАТТЕ 43205,
начин на трайно ползване Стопански двор,находящ се в местността „Трахнето” ,при граници и съседи :имот
№000570 жил.територия на с.Левка,общ.Свиленград, имот№00253 дере на
общ.Свиленград,имот №000256 изкл.водна площ на МЗГ-ХМС, имот №000255 пасище
мера собственост на К.С.М. и С.К. Митев иимот №000081 полски път на община
Свиленград
В срока за отговор по делото не
е депозиран писмен отговор от ответника .
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото 2броя скици и 2 броя
удостоверения за данъчна оценка
по чл.3,ал.2 от приложения №2 към ЗМДТ- Имот №000256 е с площ
1,622 дка,находящ се в землището на с.Левка с ЕКАТТЕ 43205, начин на трайно
ползване изкл.водна площ,при граници и съседи :имот №000255,пасище ,мера
собственост на К.С.М. и С.К. Митев и имот №00258 стопански двор на държавен
поземлен фонд-МЗГ и
данъчна оценка на имот на стойност 2919,60лева и Имот №000258 с площ 2,628 дка,находящ
се в землището на с.Левка с ЕКАТТЕ 43205, начин на трайно ползване Стопански
двор,находящ се в местността „Трахнето”
,при граници и съседи :имот №000570 жил.територия на с.Левка,общ.Свиленград,
имот№00253 дере на общ.Свиленград,имот №000256 изкл.водна площ на МЗГ-ХМС, имот
№000255 пасище мера собственост на К.С.М. и С.К. Митев и имот №000081 полски път на община
Свиленград с данъчна оценка на имота на стойност
4730,40лева, като и двата имота са записани със собственик ответника по делото,
а вида на собствеността е посочена държавна частна собственост.
Представени и приети като доказателство
по делото са заверено копие от преписка по заявление с вх.№196/10.12.1991г. от
ищеца К.С.М. до Общинска поземлена
комисия гр.Свиленград за възстановяване на собствеността върху земеделска земя
в землището на с.Левка и заверено копие от преписка по заявление с
вх.№257/13.01.1992г. от Кръстю С.М. до Общинска
поземлена комисия гр.Свиленград за възстановяване на собствеността върху
земеделска земя в землището на с.Левка ,като и двете преписки са във връзка с
наследствени имоти на общия наследодател Стою М. Гавазов .
Видно от становище с
изх.№2034/24.10.2012г. на началника на ОС " Земеделие"
гр.Свиленград,ведно с констативен протокол от 18.10.2012г. се установява,че на
место след оглед на имотите е направена констатация,че имотите за захрастени и
необработвани от ищците,в имот №000256 няма воден басейн, като не се установило
наличие на сгради или на основи на сгради в имот №000258.
Съгласно регистър на земеделски земи
,гори и земи в ГФ землището на с.Левка, ЕКАТТЕ 43205,община Свиленград, пълна
история на имот №000258 към 16.10.2012г. и открита партида на 18.10.1998г. и
имота представлява стопански двор с площ 2,628дка в местността
"Трахането", вид на територията по предназначение-за нуждите на
селското стопанстно,вид собственост -държавна частна, като е посочен за собственик
на имота Държавен поземлен Фонд-МЗГ с
начин на придобиване-по ЗСПЗЗ, като няма данни в регистъра за бивши собственици на имота и няма данни в
регистъра история на имота. Посочено е ,че за начало на историята се приема
възстановяването на имота по ЗСПЗЗ или ЗВСГЗГФ.
Съгласно регистър на земеделски земи
,гори и земи в ГФ землището на с.Левка, ЕКАТТЕ 43205,община Свиленград, пълна
история на имот №000256 към 16.10.2012г. и открита партида на 18.10.1998г. и
имота представлява изкуствен воден басейн с площ 1,622дка в местността ".....",
вид на територията по предназначение-водни течения и водни площи,вид
собственост -държавна частна, като е посочен за собственик на имота МЗГ- ХМС с
начин на придобиване-по ЗСПЗЗ, като няма данни в регистъра за бивши собственици на имота и няма данни в
регистъра история на имота. Посочено е ,че за начало на
историята се приема възстановяването на имота по ЗСПЗЗ или ЗВСГЗГФ.
Представени са и регистър на
земеделски земи,гори и земи в ГФ, касаещи имоти №011001 към 30.11.2012г и
№000255 към 30.11.2012г.
За изясняване на делото от
фактическа страна са събрани гласни доказателства чрез разпит като свидетели на
Петър Янчев Стефанов и Васил Георгиев Димитров, от показанията на които се
установява, че в продължение на 30-40 години непрекъснато, явно и
необезпокоявано процесните два имота, находящи се зад къщата на ищците, са били
обработвани и владени от тях самите и най вече от ищеца К.М., като били засети
с различни насаждения – царевица, дини, жито и т.н., както че са били оградени
от тях. Свидетелите заявяват, че към настоящия момент земите не са засадени и
не се обработват, тъй като К.М. вече бил на възраст, но сочат, че никой друго
досега, освен ищците, не е ползват тези имоти и не е предявявал претенции към
тях.По малкия имот свидетелите сочат,че бил направен от бащата на ищите и
бащата на св.Димитров във изкуствен воден
басейн,за да могат ищците и други хора да си поливат културите ,които
обработват, но към настоящият момент нямало вода в имота. Св.Стефанов твърди,
че тези имоти не са влизали в ТКЗ, и че се намират непосредствено зад къщата на
ищците. Св.В.Димитров сочи, че не знае да са влизали в блокове на ТКЗС,като
сочи ,че единствено ищците са обработвали двата процесни имота, като имотите
били на бащата на ищеца К.М.,който ги обработвал от 1959г до 1970година, а
после от ищците.От преразпита на св.Васил Георгиев Димитров се установява къде точно се намират двата
процесни имота, съседите им.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният положителен
установителен иск е допустим, като е
налице правен интерес от предявяването му, което се доказа от събраните по
делото гласни доказателства (Петър
Янчев Стефанов и Васил Георгиев Димитров), от които се установи по несъмнен
начин, че процесните два имота не се владеят от ответника МЗГ. Същевременно с
това съгласно твърденията на ищците МЗГ оспорва собствеността им върху тези
имоти, като се сочи още, че им било отказано от ОСЗ гр.Свиленград , издаване на
данъчни оценки и скици във връзка с тяхно искане за снабдяване на нотариален
акт за собственост на процесните имоти. Тези твърдения обуславят и правния
интерес на ищците от предявяване на положителен установителен иск по чл.124,
ал.1 от ГПК.
Разгледан
по същество РС-Свиленград намира иска по чл.124, ал.1 от ГПК за основателен и доказан по отношение на
двата спорни недвижими имоти - имот №000258 с
площ 2,628 дка,находящ се в землището на с.Левка с ЕКАТТЕ 43205, начин на
трайно ползване Стопански двор,находящ се в местността „Трахнето” и имот №000256 – с площ 1,622 дка,находящ се в
землището на с.Левка с ЕКАТТЕ 43205, начин на трайно ползване изкл.водна площ.
По несъмнен начин се доказа
придобиването на правото на собственост върху спорните два
недвижима имоти - имот с №000258 и имот №000256 от страна на ищците М. и С.
по силата на давностно владение, продължило явно, непрекъснато и
необезпокоявано в течение на повече от 10 години, а именно за период от около
30-40 години, при това с намерение за упражняване на фактическата власт върху
имотите като свои собствени такива. От събраните гласни доказателства, които не
бяха опровергани от ответната страна и които се кредитират като логични и
вътрешно убедителни, се установи по несъмнен начин придобиването на двата имота
на това оригинерно придобивно основание – давностно владение съгласно чл.79,
ал.1 от ЗС. Свидетелите Петър Янчев Стефанов и Васил Георгиев
Димитров са категорични, че процесните имоти, находящи се зад къщата на ищците, са били обработвани
и владени от тях самите и най вече от ищеца К.М., като били засети с различни
насаждения – жито, дини, царевица и т.н., както че са били оградени от тях.Действително
единия свидетел сочи ,че имотите били оградени с чилия ,а другия с телена
ограда,но тези разминвания в показанията им с каква точно вид ограда са били
оградени имотите ,не опровергава извода,че същите са били обградени от ищците
за да се ограничи достъпа на животни до двата имота,т.к.двамата свидетели не
сочат период от време, кога са били обградени имотите с посочените заграждения.
Свидетелите заявяват, че към настоящия момент земите не са засадени и не се
обработват, тъй като К.М. вече бил на възраст, но сочат, че никой друго досега,
освен ищците, не е ползват тези имоти и не е предявявал претенции към тях.Сочат
още ,че по малкият имот би направен като изкуствен воден обект от бащата на
ищеца К.М. и бащата на св.Димитров и бил използван за напояване на другите
имоти на ищците,но в момента нямало в него вода. При тези непротиворечиви данни
съдът счита за несъмнено доказано владение на двата имота в течение над десет
години и придобиването им на това основание, тъй като се установи и субективния
(animus) и обективния елемнт (corpus) на давностното владение. От ответната страна не се ангажираха никакви
доказателства за стопанисване и управление на тези имоти от тяхна страна по
реда на чл.19 от ЗСПЗЗ. Напротив, нито един от свидетелите не заяви някой друг,
освен ищците, да са ползвали имотите, като обстоятелството, че в последните
години тези имоти не са били реално обработвани не ги лишава от придобитото им
вече право на собственост върху тези имоти, тъй като неупражняването на правото
на собственост не води до загубата му, освен ако друг субект не го придобие
например чрез завладяване на имота по реда на чл.79 от ЗС. Достатъчно за
установяване, че ищците са собственици на двата имота - имот с №000258 и имот №000256 е
обстоятелството, че са упражнявали фактическа власт върху тях постоянно и
необезпокоявано в продължение на повече от десет години съгласно гласните
доказателства по делото.
Следва да се отбележи ,че не е
налице невъзможността на ищците да придобият имотите по давност съгласно
забраната на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ и чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ, тъй като тези
разпоредби касаят имоти, чиято собственост се възстановява по реда на
предвидените в тях закони, като отделно от това
ЗСПЗЗ, касае земеделски земи, които са били обобществени чрез
включването им ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация. Процесните два
имота не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ или ЗВСОНИ и другите предвидени в
него закони, тъй като не са налице законовите предпоставки за това,
регламентирани в тези закони, а именно имотите да са били обобществени по някои
от изброените по-горе начини или отчуждени по някои от законите, регламентирани
в чл.1 от ЗВСОНИ или отнети не по установения ред. Няма никакви данни спорните
два имота да са били отчуждени по реда на някои от законите, визирани в ЗВСОНИ
или да са били незаконно заграбени съгласно чл.2 от ЗВСОНИ. Същевремнно с това се установи, че имотите на ищците не са
влизали изобщо в ТКЗС, като в този смисъл са показанията на св.Стефанов, който твърди, че тези имоти не
са влизали в ТКЗС. Тези показания съдът кредитира с доверие, като не се
опровергаха от ответната страна и не се разколебаха от показанията на другият свидетел,
който не твърди с категоричност, че земите са били кооперирани, тъй като и
св.В.Димитров заяви, че не е сигурен относно това дали имотите са били включени
или не в блокове на ТКЗС.
Неприложима е и
разпоредбата на чл.86 от ЗС (изм. - ДВ, бр. 31 от
1990 г.), (Обн. - Изв., бр. 92 от 1951 г.)
и сега действащата норма на същата разпоредба за забрана за придобиване по давност на имоти
социалистическа собственост (в периода 1951г.-1990г.), общинска собственост (в
периода 1990г. – 1996г.) и публична общинска собственост след 1996г., тъй като
не се събраха доказателства тези два имота да са били някога социалистическа
или общинска собственост.
Неприложим е текста на
чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ, сочен за придобивно основание от Министерството на
земеделието и горите. Съгласно чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ Държавата запазва
собствеността си върху земеделските земи, заварени от този закон, с изключение
на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване. Министърът на
земеделието и храните упражнява правата на собственика за земите от държавния
поземлен фонд, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни
права върху тях, извършва продажба и замяна със земеделски земи на физически и
юридически лица по парична равностойност, определена съгласно наредбата по чл.
36, ал. 2. Действително по силата на закона – чл.24 ,ал.7 от ЗСПЗЗ Земите от държавния поземлен фонд не могат да се придобиват
по давност. Изземването им от лицата, които ги държат или владеят без правно
основание или ги ползват не по предназначение, се извършва при условията и по
реда на чл. 34, независимо от начина, по който държавата ги е придобила.
Както се посочи по горе липсват доказателства ,че процесните два
имота да са били внасяне в ТКЗС или друга селскостопанска организация.След
промяната на закона през 1990 год.,/Дв.бр.31/ забраната се отнася и за общинска
собственост.След влизане в сила на чл.7 ЗДС и чл.7 ЗОС,
01.06.1996 год., забраната е въведена за имоти публична държавна или
общинска собственост.Имоти частна държавна или общинска собственост могат да се
придобиват по давност,но давността е спряна считано от 31.05.2006 год.В
настоящия случай тази забрана е неприложима с оглед изложеното по –горе.В
случая не намира приложение разпоредбата на чл.5,ал.2 от ЗВСВОНИ,съгласно която
не се зачита изтеклата придобивна давност,т.к. по делото безспорно е
установено, че процесните имоти никога не са отнемани от ищците и не
подлежат на реституция.Същото се отнася и за приложното поле на чл.24,ал.7 от
ЗСПЗЗ, т.к.процесните имоти никога не са били включвани в държавния
поземлен фонд.На последно място след отмяната на чл.29 от ЗСГ/отм./ ,считано от
13.03.1990 год. са отпаднали забраните за придобиване по давност на недвижими
имоти. Подробния анализ на изложеното сочи, че процесните имоит
не са подлежали на реституция по ЗСПЗЗ нито по ЗВСВОНИ,не са били актуване като
социалистическа собственост/ държавна,общинска, кооперативна/ ,поради което не
съществуват пречки за придобиването му по давност.Но дори и да се
приеме, че тази разпоредба обхваща всички земеделски земи, останали след
възстановяването на собствеността независимо дали са подлежали на
възстановяване или не по реда на ЗСПЗЗ, то пак не е възможно придобиването им
от ответника по чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като същите вече са станали
собственост на ищците по силата на първичното придобивно основание – давностно
владение, започнало през 1959година съгласно свидетелските показания, според които
ищците владеят имота около 1959година до 1970година чрез бащата на ищеца К.М.,а
след това чрез личното си владение. Поради това към 1990г. С. и М. вече са
станали собственици на имотите, което изключва възможността за придобиването им
от Ответника съгласно чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ. Именно, че спорните два имота -
имот с №000258 и имот №000256 са собственост на ищците се установи в
настоящия процес по изложените вече съображения, поради което за Министреството
на земеделието и горите е невъзможно да ги придобие на това основание.
С оглед всичко изложено до
тук настоящият съдебен състав намира за доказано правото на собственост на М. и
С. върху спорните два имота - имот с №000258
и имот
№000256, находящи се в землището на с.Левка, Община Свиленград.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК по
отношение на ответника
Министерство на земеделието и храните- с
адрес гр.София , ул.Христо Ботев №55 , че ищците К.С.М., ЕГН:********** *** и С.К.С.,
с ЕГН: ********** *** са собственици на основание давностно
владение на следните недвижими имоти:
Имот №000256 с площ 1,622 дка,находящ се в землището на с.Левка с
ЕКАТТЕ 43205, начин на трайно ползване изкл.водна площ,при граници и съседи
:имот №000255,пасище ,мера собственост на К.С.М. и С.К. Митев и имот №00258
стопански двор на държавен поземлен фонд-МЗГ
и Имот №000258 с площ 2,628
дка,находящ се в землището на с.Левка с ЕКАТТЕ 43205, начин на трайно ползване
Стопански двор,находящ се в местността
„Трахнето” ,при граници и съседи :имот №000570 жил.територия на
с.Левка,общ.Свиленград, имот№00253 дере на общ.Свиленград,имот №000256
изкл.водна площ на МЗГ-ХМС, имот №000255 пасище мера собственост на К.С.М. и С.К.
Митев и имот №000081 полски път на община Свиленград.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:.............................