Р Е Ш Е Н И Е
11.11.2022 г.
Номер 165 2 0 2 2 г. гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на осемнадесети октомври 2 0 2 2 г.
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Антоанета Масларска
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 176 по описа за 2022 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Д.К.Т. ***, чрез пълномощника си адв. П., е обжалвал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0348-000146/17.10.2021 г. на Началник група РУ Дупница към ОД на МВР гр. Кюстендил, с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и са отнети документи, подробно описани, на основание чл. 171 т. 1, б. „б“ във вр. с чл. 174 ал. 3 пр. 1 от Закона за движение по пътищата. Наведени са доводи за незаконосъобразност и неправилност на административния акт, постановен в нарушение на изискванията на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че посочените обстоятелства не съответстват на обективната истина, съответно заповедта за наложената административна мярка е неправилна и незаконосъобразна. Иска се отмяната на заповедта.
Ответната страна не изразява становище по жалбата.
По делото са разпитани и свидетелите Д. Г. Т. и В.Р.Х..
Кюстендилският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за основателна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я уважи. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Кюстендил, съгласно приложена заповед от Директора на ОД на МВР гр. Кюстендил /рег. № 277з-1046/30.06.2017 г./. Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставките за издаването на заповед на основание чл.171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, в конкретния случай не са налице. Тя се прилага в следните хипотези: 1/ който управлява МПС с концентрация в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или 2/с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или 3/ след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико – токсилогично лабораторно изследване или с тест, 4/ както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или 5/ да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико – токсилогично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор ро реда на чл. 174 ал. 4 установените стойности са определящи. Временното отнемане на свидетелството за управление на МПС има преди всичко превантивна цел – да предотврати пътнотранспортни произшествия, опасността от които е непосредствена и реална, тъй като управлението на пътно превозно средство от водач употребил алкохол, се явява опасно за другите участници в движението. Поради това и отнемането на свидетелството за управление е временно – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Нарушението на водача се установява с акт за административно нарушение № 844951/17.10.2021 г., съставен от компетентно длъжностно лице, съобразно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП, в частта им относно управлението на МПС от лице след употреба на алкохол и отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол с тихническо средство и издаден талон за медицинско изследване, установено по надлежния ред, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения при проверката акт № 844951/17.10.2021 г., като възпроизвежда направените в него констатации.
Приложената принудителна административна мярка има превантивен характер, както беше посочено по – горе, като цели да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание /арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН/. По смисъла на чл. 171 ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ.
Приложената с оспорената заповед принудителна административна мярка - „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ е законодателно уредена с изменението на закона /ДВ, бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г. и за прилагането й, съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДП /в редакцията към момента на издаване на оспорената заповед/, Началникът на група РУ Дупница при ОД на МВР Кюстендил е бил „оправомощено длъжностно лице“, като Заповед № 277з-1046/30.06.2017 г. делегира правомощия за налагането й. В този смисъл е налице наличие на компетентност на издателя на акта.
Отделно от горното обаче, при издаването на процесната заповед е допуснато нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК – фактическите и правни основания за издаване на заповедта, не са в корелация помежду си. По смисъла на чл. 36 ал. 1 от ЗАНН административнонаказателното производство е образувано със съставения АУАН, въз основа на който е издадена и оспорената заповед. Описаното в АУАН деяние е свързано с нарушения на чл. 174 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, извършени от Д.К.Т.. АНО е изложил в заповедта за прилагане на ПАМ обстоятелства, аналогични на посочените в АУАН. В конкретният случай обаче, това не е налице, като фактическата обстановка се опровергава от показанията на св. Д. Г. Т. и В.Р.Х.. АНО е ангажирал отговорността на собственика на МПС Д.Т. за извършено деяние по чл. 174 ал. 3 т. 1 от ЗДвП – водач управлявал МПС след употреба на алкохол и отказ за проверка с техническо средство за установяване на алкохол в кръвта и неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен анализатор и медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо – лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, установено по надлежния ред. Налице е неточно обвинение, довело до нарушаване на правото на защита на дееца. От посочените доказателства по делото не се доказва, че собственикът на автомобила Д.К.Т. е управлявал същия с концентрация на алкохол в кръвта си. Напротив, показанията на свидетелката Д.Т. са в противоположна посока, а именно, че собственикът на автомобила не е управлявал автомобила си, а го е управлявала тя. Горното се потвърждава и от В.Х. - актосъставител, който сочи, че „не знае кой е карал колата, колегите спряха въпросния автомобил“. В този смисъл е налице съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство. Осъществена е хипотеза на несъответствие между фактите, в които се състои релевираното нарушение и правната му квалификация в АУАН, съответно изложеното в заповедта за налагане на ПАМ, които не се припокриват. Неправилно и без безспорни доказателства за това, АНО е приел, че собственикът на МПС е управлявал автомобила си с алкохол в кръвта си и е отказал да бъде проверен с техническо средство и медицинско изследване за такава употреба. Не се доказва по безспорен начин, че същият е валиден адресат на наложената ПАМ. Описаното нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Доколкото издадената и оспорена в настоящето производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена въз основа на този АУАН и възпроизведените в него констатации, които се опровергават от доказателствата по делото, то същата се явява и незаконосъобразна.
Въз основа на преценката на събраните доказателства и относимите правни разпоредби, съдът намира за неустановено безспорно фактическото и материално основание за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП. Оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна, с произтичащите от това правни последици по отмяна на наложената принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорностт, но не повече от 18 месеца.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0348-000146/17.10.2021 г. на Началник група, РУ Дупница, към ОД на МВР гр. Кюстендил, с която на Д.К.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, както и подробно описани документи.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: