№ 49710
гр. София, 03.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110152814 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от адв. Д. М., процесуален представител на ищеца В. С. за
изменение на решение №18949/21.10.2025г., постановено по гр.д. №52814/2024г. по
описа на СРС в частта за разноските. Излага, че намира определеното от съда
възнаграждение за неправилно. Намира ,че следва да бъде определено възнаграждение
съобразно НМРАВ в размер от 480 лева с ДДС.
Ответникът по молбата намира, че същата е неоснователна, като счита че е
съобразена актуалната практика по този въпрос, като е взета предвид фактическата и
правна сложност на делото.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като разгледа молбата, и взе предвид изразеното от страните становище,
намира, че същата е неоснователна по следните съображения:
Съдът е изложил подробни съображения във връзка с претенцията за разноски
на ответника, като не намира основание същите да бъдат преразглеждани. Съдът
изрично е посочил, че възнаграждението е определено с оглед актуалната практика на
СЕС и ВКС и се дължи за всички предявени искове, които са два на брой, но е
съобразил фактическата им и правна сложност, както и обстоятелството, че не се е
налагало да се провежда отделна защита по всеки иск, доколкото всеки от тях се
основава на едни и същи твърдения, както и че цената на иска няма отношение към
проведената защита, доколкото същата не зависи от дължимите суми по договора, а се
основава на други уговорки в него и специалните изисквания, въведени в закона за
този вид договори. По спорните въпроси е формирана значителна непротиворечива
съдебна практика, което допълнително намалява фактическата и правна сложност на
спора. В таза насока съдът съобразява и че с влязло в сила решение от 15.11.2022 г. на
1
Европейския съд по правата на човека, по делото „Бойчев срещу България“ /жалба №
59667/14/ държавата е осъдена да заплати на жалбоподателя обезщетение по чл. 6, § 1
от Конвенцията именно поради несъразмерност и неразумен размер на разноските по
делото. По делото са събрани само писмени доказателства като същото е приключило
с едно открито съдебно заседание. В настоящия случай се касае за иск, чиито предмет
са нищожни клаузи на договор за потребителски кредит, по който е формирана
значителна непротиворечива практика.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Д. М., процесуален представител
на ищеца В. С. за изменение на решение №18949/21.10.2025г., постановено по гр.д.
№52814/2024г. по описа на СРС в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2