№ 1163
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100505754 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №4792/18.03.2024г по гр.д. № 55391 по описа за 2023г. на
Софийски районен съд, 125-ти състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че М. Д. М., ЕГН ********** дължи на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* заплащане на сумата от
642,66лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
02.06.2023г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия в апартамент 30, ж.к. Стрелбище, бл. ****, гр. София,
абонатен № 253745 за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.; сумата от
74,84лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на
главницата за периода от 15.09.2021г. до 05.05.2023г.; за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 30345/2023г. по описа на СРС,
като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 642,66лв. до
предявен размер от 650,75лв; за горницата над 74,84лв. до предявен размер от
77,65лв., както и исковете за сумата от 49,15лв. цена на дялово разпределение
на енергията за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2020г., като и за лихва за
забава на плащането на тази цена на дялово разпределение за периода от
16.07.2020г. до 05.05.2023г. в размер на 9,51лв., като М. Д. М., ЕГН
********** е осъдена да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* е осъдена да заплати на на основание на чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК
сумата от 68,37лв. , представляващи съдебни разноски по заповедното дело и
1
сумата от 250,70лв., представляващи съдебни разноски по исковото дело.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
114163/05.04.2024г. по регистъра на СРС от ответника по исковете – М. Д.
М., ЕГН ********** , в частта в която исковете са уважени. Изложила е
съображения, че решението в тази част е неправилно. Посочила е, че не било
установено да е сключвала договор с ищеца за доставка на топлинна енергия в
имота, да е собственик на имота през процесния период. Не бил представен
нотариален акт нито друг документ, от който да се направи този извод
Интересен факт било че съдът приел, че по отношение на покойния й съпруг
нямало доказателства да е собственик на имота, а за нея направил извод в
обратния смисъл при едни и същи доказателства по делото. неправилно било
прието че молбата-декларация доказвала възникване на облигационно
договорно правоотношение между страните. Тази молба била за запечатване,
а не за откриване на партида Заглавието на документа не било решаващо, от
значение било съдържанието му. Тази декларация била от 07.02.1996г., тоест
преди 30 години и не следвало въз основа на същата да се правят изводи за
облигационното отношение между страните за процесния период. Обратното
би означавало че всеки който някога бил подал документ до ищеца ще
продължава да бъде страна по договор с ищеца много след това и ще дължи
пари за топлинна енергия в имот, който било възможно вече да не притежава.
Претендирала е разноски.
Въззиваемият- ищец Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* е
оспорил жалбата. Посочил е, че решението е правилно. Претендирал е
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – Техем Сървисис”ЕООД ,
ЕИК ********* не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
279009/09.10.2023г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* срещу
М. Д. М., ЕГН ********** с която е поискало от съда на основание на чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД да признае за установено , че М. Д. М., ЕГН **********
дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* заплащане на
сумата от 650,75лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
02.06.2023г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия в апартамент 30, ж.к. Стрелбище, бл. ****, гр. София,
абонатен № 253745 за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.; сумата от
77,65лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на
главницата за периода от 15.09.2021г. до 05.05.2023г.; сумата от 49,15лв. ведно
с лихва от 02.06.2023г. до изплащането й, представляващи цена на дялово
разпределение на енергията за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2020г., като и
2
за лихва за забава на плащането на тази цена на дялово разпределение за
периода от 16.07.2020г. до 05.05.2023г. в размер на 9,51лв., за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 30345/2023г. по описа на
СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че имотът е собствен
на ответника и той е потребител на топлинна енергия, потребил енергия в
имота за процесния период на стойност за която е предявен иска, , дължал
цена на дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащането на сумите,
страните били обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът М. Д. М., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е
оспорил исковете. Посочила е, че исковете са неоснователни на основание на
решение на СРС от 19.02.2019г. взето при аналогични обстоятелства. В о.с.з.
от 22.02.2024г. е посочила, че единственото което ползва в имота е топла вода,
от 20 години не ползвали топлинна енергия за отопление, това за което я
съдели било сградна инсталация. Имало още едно дело между страните освен
това посочено в отговора на исковата молба, то било № 31498/2022 и решение
било постановено на 14.11.2023. В това решение пак се сочело, че не е
собственик.
Третото лице помагач на страната на ищеца- Техем Сървисис”ЕООД,
ЕИК ********* не е изразило становище.
По делото е приложено заповедно дело № 30345/2023г на СРС, съгласно
което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 155049/02.06.2023г. е издадена
заповед, с която е разпоредено М. Д. М., ЕГН ********** да заплати на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* заплащане на сумата от
650,75лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
02.06.2023г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия в апартамент 30, ж.к. Стрелбище, бл. ****, гр. София,
абонатен № 253745 за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.; сумата от
77,65лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на
главницата за периода от 15.09.2021г. до 05.05.2023г.; сумата от 49,15лв. ведно
с лихва от 02.06.2023г. до изплащането й, представляващи цена на дялово
разпределение на енергията за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2020г., като и
за лихва за забава на плащането на тази цена на дялово разпределение за
периода от 16.07.2020г. до 05.05.2023г. в размер на 9,51лв., съдебни
разноски от 75лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на
02.08.2023г., на 22.08.2023г. е подал възражение, сочещо че не дължи сумите
поради причини посочени в Решение от 19.02.2019г. взето при аналогични
обстоятелства, на 13.09.2023г. заявителят е уведомен за необходимостта да
представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил
иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на
09.10.2023г.
Прието е писмо от СО, район Триадица, съгласно което при справка в
архива не се открили данни за преписка и договор за придобита собственост
чрез продажба за апартамент ** в бл. **, ж.к. Стрелбище, вх. А, гр. София.
3
Приета е неоспорена от страните молба-декларация, носеща подпис за
ответника М. М., съгласно която на 07.02.1996г. ответникът като титуляр на
партида за имота е поискал от ищеца да бъде включено отоплението в
жилището представляващо ап. ** в бл. **, ж.к. Стрелбище, вх. А, гр. София,
да бъде включено и топла вода, която ще заплаща по показания на водомер. В
същата молба има и текст, че се задължава да заплати разлика между
прогнозно начислени и реални коефициенти за периода на запечатването,
както и да заплати пълната таксата за целия период на запечатването, ако се
установи че самоволно е отпечатала отоплението и топлата вода.
Приет е списък на живущи в бл. **, вх. А ж.к. Стрелбище, на който за ап. **
е посочен ответник и тя е положила подпис за същото.
По делото е приет протокол от ОС на ЕС от 10.08.2002г, договор съгласно
който ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. Стрелбище, бл. **, вх. А е
избрало и възложило на Техем Сървисис”ЕООД дяловото разпределение на
енергията в сградата . В списъка на собствениците за ап. 30 е посочен
ответникът, като той е положил подпис за същото срещу заявено желание за
монтиране на уреди на два радиатора в имота, общо те били три.
Приети са ОУ, одобрени от КЕВР с Решение от 2016г., съгласно чл. 33 и чл.
32 суми по месечните фактури следва да се заплащат в 45-дневен след
периода за който се отнасят.
Прието е Решение от 19.02.2019г. по дело № 73998/2016г. на СРс без
отбелязване дали е влязло в сила, с което исковете на топлофикация
София”ЕАД срещу М. Д. М. за стойност на потребени в апартамент ** бл. **,
вх. А, ж.к. Стрелбище, гр. София за периода от 01.07.2013г. до 30.04.2015г. са
отхвърлени поради това че не е установено да е била единствен собственик на
имота в този период.
Приети са неоспорени от страните протоколи за отчет на уреди в имота,
съгласно които партида за имота е с титуляр М. Д. М., реални отчети на
уредите са извършени на 03.06.2021г., на 18.02.2022г., за което е положен
подпис на потребител, като е установено че в имота има три отоплителни тела,
на две от тях има уред за измерване на потребление, отчетени са показания
„0”, установено е и потребление на топла вода, отчитана по показания на
водомер, за втория отчетен период не е посочено да има трето отоплително
тяло .
Приети са неоспорени от страните изравнителни сметки, съгласно които
реално потребената топлинна енергия в имота за отчетните периоди е
съответно 261,77лв. без ДДС и 288,37лв. без ДДС, които са формирани като
суми за отопление с отоплително тяло без уред, както и за сградна
инсталация, за подгряване на топла вода.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
4
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на цена за стойност на потребена топлинна енергия в имот и
цената за дяловото й разпределение на топлинна енергия, обезщетение за
забава , за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от
ГПК.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано
заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено
изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и е разпоредено
ответникът да му заплати сумите в размери и на основание, за които са
предявени исковете по чл. 422 от ГПК, длъжникът в срок е оспорил
задълженията по заповедта, като установителните искове са предявени в срока
по чл. 415 от ГПК.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредбите
за топлоснабдяване.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-
148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредби за
топлоснабдяването.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
5
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването следва
и че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на
тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав
на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана
за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в
имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено
от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема за установено по делото, че за процесния период ответникът
е бил потребител на топлинна енергия в имота, представляващ апартамент **
в бл. **, вх. А, ж.к. Стрелбище в гр. София. . Действително по делото не е
представен документ за собственост , установяващ че е придобил
собствеността върху имота и че е бил такъв през процесния период . Правото
на собственост обаче и по-конкретно вещното право на ползване върху имота
не е единственото основание, което може да породи договорни
правоотношения между страните за доставка на топлинна енергия в имота.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за собствени
битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба
6
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия,
са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на
цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните
общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия
за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето
лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. Когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в
режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след
развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, ако
ползващият бивш съпруг сключи договор при публично известни общи
условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на
индивидуална партида за целия имот, тогава той става клиент на топлинна
енергия за битови нужди освен за своята идеална част от имота, и за другата
притежавана от другия бивш съпруг идеална част и ще дължи на
топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди за цялото жилище. (В този смисъл Тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС). В конкретния случай приетите по делото
молба-декларация от 07.02.1996г., протоколи за отчет на уреди в имота през
процесния период носят подписи на ответника срещу отбелязване, че той е
потребителят на топлинна енергия в имота и е титуляр на партидата за
същото. Тези документи не са оспорени от ответника, те са му
противопоставими за неизгодните за него обстоятелства . Така съдът приема,
че както през 1996г. , така и през 2021г. и през 2022г. ответникът е посочил
пред ищеца, че е потребител на топлинна енергия в имота. Обстоятелството,
че декларацията е още от 07.02.1996г. не е от естество да обоснове обратен
извод. Това е така, защото доказателства за промяна на тези обстоятелства по
делото не са ангажирани. Напротив, подписаните от ответника протоколи за
отчет на уредите в имота през 2022г. и през 2021г. установяват обратното . В
подкрепа на този извод на съда са изричните изявления на ответника по
исковете в проведеното пред районния съд съдебно заседание, в което
ответникът е посочил, че ползва в имота топлинна енергия за горещо битово
7
водоснабдяване. Следва да се посочи, че приетите по делото протокол от ОС
на ЕС на сградата, в която е процесния имот и приложените към него списъци
на етажните собственици , установяват, че през 2002г. ответникът по исковете
се е подписала като собственик на ап. ** в бл. **, заявила е че в имота иска да
се монтират уреди на два радиатора, което е допълнително основание да се
приеме, че ответникът е потребител на топлинна енергия в имота. С оглед на
оплакванията във въззивната жалба следва да се посочи, че действително
молбата-декларация от 1996г. не е за откриване на партида. Тя обаче не е и за
„запечатване”, както твърди ответникът по исковете. Изричното искане по
тази молба е за включване/отпечатване на отоплението и на снабдяването с
топла вода. Текстът в декларацията, касаещ запечатването е за извършеното
такова в минал момент, поради което се иска и включването/отпечатването.
Приетото по делото решение на районния съд по дело № 73998/2016г. не е
установено да е влязло в сила, нито това е установено за посоченото пред СРС
в о.с.з. от 22.02.2024г. решение. Отделно тези решения не е установено за
касаят процесния период. Причината за отхвърляне на исковете с решението
по делото от 2016г. е недоказване на притежание от М. М. на вещно право на
ползване върху имота. В случая съдът прие друго основание за възникване
между страните на договорно правоотношение за доставка на топлинна
енергия в имота, поради което и решението на което въззивникът се позовава
не е от естество да обоснове извод за основателност на възраженията му.
По делото не се спори за количество и стойност на доставена в имота
топлинна енергия, на момент в който е настъпил падеж на задълженията за
размер на обезщетението за забава. При обосноваване на тези изводи
районният съд не е допуснал нарушение на императивна материално-правна
норма .
При така възприето съдът приема, че решението на СРС в обжалваната част
е правилно и следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивника, въззиваемият не е доказал, че му се следват
разноски и такива не следва да му се присъждат. Депозираните отговор на
жалба и допълнителна молба са бланкетни и не са от естество да обосноват
извод, юрисконсулт не е се е явил в публичното съдебно заседание, поради
което и съдът приема, че няма основание на въззиваемия да се присъдят
разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
На третото лице помагач разноски не се следват съгласно чл. 78, ал.10 от
ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4792/18.03.2024г по гр.д. № 55391 по
описа за 2023г. на Софийски районен съд, 125-ти състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – Техем Сървисис”ЕООД , ЕИК *********.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9