Р Е Ш Е Н И
Е
№261834
гр. Пловдив, 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, VII граждански състав, в публично
заседание на двадесет и пети май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Елена
Неделчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14821 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се
произнесе взе предвид следното:
„Водоснабдяване
и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника Р.Р.Б., че последният дължи
на ищеца сумата от 1183,27 лв.,
представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена
канална вода за периода от 22.02.2017 г. – 13.07.2020 г. за обект, находящ се в
гр. ***, ул. „****” № **, ап.**, както и мораторна лихва в размер на 144,84 лв. за периода 30.04.2017 г. –
30.06.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.08.2020 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в
заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № **/ ** г. по ч.гр.д. № 9595 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, XXI гр.с. Претендира и разноски в исковото производство.
Ищецът твърди, че ответникът е
потребител на ВиК услуги с № **** в качеството си на собственик и ползвател на
водоснабден недвижим имот, който бил придобит от него по наследство от неговия ***
– Р. Г. Б.. Посочва, че отчетът в имота бил извършван съгласно разпоредбата на
чл.23, ал.5 от ОУ, при условията на липсващо измервателно устройство. Съгласно
разпоредбите на ОУ в тези случаи се начислявали по 5 куб.м. за нетоплофицирано
жилище и 6 куб.м. за топлофицитано жилище на всеки един обитател, като е
предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек за всяко тримесечие с оглед
изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателното
устройство. Ищецът твърди, че за периода 22.02.2017 г. – 23.11.2017 г. е
начислявано количество вода за един обитател, а след 23.11.2017 г. до
13.07.2020 г. – за двама обитатели по 5 куб. на човек, или общо 10 куб. В карнета
били поставяни подписи на потребителя, респ. негов представител, член на
домакинството му, живеещ в дома му. Бил направен опит за връчване на покана за
доброволно плащане на задълженията за консумиране на вода, но същата била
връчена при отказ. Ищецът е поискал издаването на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 9595 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, XXI гр.с. Заповедта е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от
предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника Р.Р.Б. чрез особения представител адв. М.С.,
със становище за неоснователност на предявените искове. Възразява се, че от
страна на ищеца не са представени доказателства, че ищецът има качеството
потребител на ВиК услуги. Излагат се доводи, че от представения по делото
нотариален акт се установява, че собственик на процесния имот е бащата на
ответника, но не са ангажирани доказателства дали същият е починал и кои са
неговите наследници. Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 9595 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, XXI граджански състав, образувано по депозирано от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е
издадена заповед № ***/*** г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание
чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен
идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и
тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са
допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието
на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода
и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия
период на обекта, находящ се в гр. ***, ул. „***” № **, ап.**, че ищецът е
изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.
Възникването на
облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали
ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За
да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или
ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. Във връзка с доказване
правото на собственост, е приета справка от Агенция по вписванията по партида
на физическото лице Р.Р.Б. /л.6-8/, от която се установява, че с договор за
покупко – продажба на недвижим имот ** г. Р. Б. е придобил процесният недвижим
имот, находящ се в гр. ***, ул. „***” № ***. От приетото по делото
Удостоверение за наследници изх. № ***/** г., издадено от Община *** /л.80/, се
установява, че Р. Б. е оставил за наследници четирима *** и една ***, между
които и *** Р.Р.Б.. Без значение за изхода на спора е, че имотът е съсобствен.
В отношенията с доставчика, ответникът, на чието име е открита партидата /видно
от всички издадени и приложени документи във връзка с имота/, дължи начислените
суми, а останалото е въпрос на вътрешни уговорки между съсобственици, респ. на
евентуално приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС, по силата на който /при липсата на
други договорености/ ответникът би могъл да иска от другите съсобственици
припадащата му се част от разходите за общата вещ. С оглед изложеното, съдът
приема, че ответникът е титуляр на вещното право на собственост на имота, за
който се твърди да е доставена вода, респ. има качеството на потребител на
процесния имот, който има задължението да заплаща потребените В и К услуги на
оператора, какъвто е ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, по
цени, одобрени от ДКЕВР.
В случая, по делото не се спори, а и от
разпита на свидетеля М.Й. се установи, че за процесния период в обекта е имало
монтирало измервателно устройство, което обаче не е било отчитано поради
отказано съдействие на собственика на обекта. Съдът кредитира показанията на
свидетелката М.Й. като преки, непосредствени и съответстващи на събрания по
делото доказателствен материал.
В този случай, при който монтираният в
обекта водомер не измерва изобщо количеството доставена вода, няма как същото
да се отчита по общия принцип, залегнал, както в Общите условия на В и К - гр.
Пловдив, така и в наредбата, а именно - чрез водомера, който бива отчитан от
инкасатор. Констатацията за неосигурен
достъп е осъществена, поради което и начисляването на потребеното количество
вода се извършва по правилата на чл. 25 ал. 8 от ОУ, съгласно който по 6 куб.
месечно при топлофицирано жилище и по 5 куб. месечно – при нетоплифицирано
жилище, за всеки обитател. Следва да се отбележи, че неосигуряването на достъп,
според съдебния състав се приравнява на липса на поставен водомер, доколкото
единствено поведението на ответника възпрепятства инкасатора да отчете
правилното количество потребена вода. Приемането на обратното, би довело до
възможност ответникът да извлича полза от своето противоправно поведение по
неосигуряване на достъп. В тази връзка са показанията на свидетеля Й., която е
категорична, че в обекта е присъствало лицето, но същото изрично е указвало, че
същата не може да влезе, за да отчете количеството потребена вода. Именно
поради изложеното, доколкото не е възможен друг ред за отчитането на
потребената вода, според настоящия съдебен състав се прилага методиката по чл.
чл. 25 ал. 8 от ОУ.
От показанията на разпитания по делото
свидетел – М.Й., които, както бе посочено, се кредитират от съда, се
установява, че в жилището, което обитава ответникът живеят четири лица. Поради
изложеното, и отразеното в карнетите от по 10 куб. месечно за всеки от двата
водомера, е определено правилно, в съответствие с визираните в чл. 23, ал.8 от
ОУ правила.
От
всичко изложено следва, че исковата претенция се явява доказана по основание.
Размерът на претенцията за заплащане на количеството вода се установи от
приобщената по делото ССчЕ, която се кредитира от съдебния състав като
компетентно изготвена, с необходимите знания и умения и обоснована. Според
заключението на вещото лице размерът на задължението на ответника към ищеца
възлиза на 1183,27 лева за периода 22.02.2017 г. – 13.07.2020 г., като
изчислените суми съответстват с данните от приложените карнети.
От всичко изложено следва, че са налице
всички материалноправни предпоставки за уважаване предявената претенция на
ищеца, а именно: ответникът, в качеството му на потребител на услугите на
ищцовото дружество, да му заплати стойността на доставената питейна и канална
вода по отвеждане.
Като законна последица от уважаване на
главната претенция ще се присъди и законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 05.08.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Основателна е и акцесорната искова
претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К
услуги в 30-дневен срок след фактурирането им. Размерът на акцесорната
претенция също се установи от приобщената по делото ССчЕ, а именно сумата в
размер на 144,84 лева.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на
основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от исковите претенции.
Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание
чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв.
Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се
определи възнаграждение от 100 лв. Общият размер на сторените разноски от ищеца
по делото е 672,31 лева, от които 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение; 73,44
лв. – за ДТ; 328,87 лева- депозит за особен представител; 150 лева – депозит за
ССчЕ; 20 лева – депозит за свидетел. Следва да се присъдят и сторените разноски
в заповедното производство, а именно – сумата от 326,56 лв., като на основание
т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с
осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.Р.Б., ЕГН: **********,
адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250,
следните суми: сумата от 1183,27 лв.
(хиляда сто осемдесет и три лева и двадесет и седем стотинки), представляваща неплатени задължения за
консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 22.02.2017 г. – 13.07.2020
г. за обект, находящ се в гр. ***, ул. „***” № **, ап.**, както и обезщетение
за забава в размер на 144,84 лв. (сто
четиридесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки) за периода 30.04.2017
г. – 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.08.2020 г., до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № **/**
г. по ч.гр.д. № 9595 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, XXI гр.с.
ОСЪЖДА
Р.Р.Б., ЕГН: **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК: ********* сумата от общо 672,31 лева
- съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 326,56 лева – разноски
в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 9595 по описа за 2020 г.
на Районен съд Пловдив, XXI гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ на особения представител на ответника - адвокат М.П.С., РКО за
внесения от ищеца депозит за възнаграждението му за осъщественото особено
представителство в размер на 328,87 лева.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Катя
Боева
Вярно с оригинала.
ЕН