Решение по дело №1131/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260146
Дата: 22 юни 2021 г. (в сила от 20 юли 2021 г.)
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20202150101131
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  №260146

 

Град Несебър, 22.06.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

 

При секретаря Красимира Л., като разгледа докладваното от съдия Петър Петров гражданско дело № 1131 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.332 и чл.327, ал.1 от Търговския закон.

              Ищецът “В.и к.” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** Владимир Вазов № 3, представлявано от изпълнителния директор инж. Ганчо Йовчев Тенев, твърди в исковата молба, че ответникът К.М., роден на ***г., гражданин на Полша, с постоянен адрес ***, к.к. Слънчев бряг, ваканционно селище “Елит ІІІ”, **, Код по Булстат ***е абонат на дружеството с абонатен номер 990569 и като такъв е потребител на В и К услуги за имот, находящ се в град Несебър, к.к. Слънчев бряг, ваканционно селище “Елит ІІІ”, **. Ищецът твърди, че е изпълнявал задълженията си като е доставял до обекта на ответника питейна вода и е отвеждал отпадни води, но ответникът не е изпълнявал задълженията си като не е заплащал стойността на услугата за периода от 26.05.2015г. до 26.09.2018г., като за стойността на услугата са издадени фактура № ********** / 25.10.2017г. за сумата от 104,68 лева с падеж 26.11.2017г. и фактура № ********** / 26.11.2018г. за сумата от 60,58 лева с падеж 27.12.2018г. Моли съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 165,26 лева, представляваща стойността на ползвани В и К услуги – доставена, отведена и пречистена вода по издадените две фактури с отчетен период от 26.05.2015г. до 26.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 35,57 лева, представляваща общ размер на мораторната лихва, начислена общо за периода от 26.11.2017г. до 02.06.2020г. Претендира разноски.

              В отговора на исковата молба, подаден от особения представител на ответника, се заявява, че не признава предявения иск и оспорва същия по основание и размер, тъй като липсват доказателства, от които да е видно, че е налице предоставена и неплатена вода и услуги. Направено е и възражение за погасяване на задължението по давност. Моли искът да бъде отхвърлен. 

              Ищецът е подал писмено становище, в което заявява, че измерването и отчитането на потребеното количество вода в обекта на ответника е ставало по законоустановения ред и правилно е остойностено. Намира за неоснователно възражението в отговора на исковата молба за погасяване на задължението по давност с довода, че давността започва да тече 30-дни от издаването на съответната фактура, като тригодишния срок за паричното задължение по която и да е от фактурите не е изтекъл към момента на подаване на исковата молба. В едно от проведените по делото съдебни заседания ищцовото дружество се представлява от процесуален представител, който заявява, че поддържа изцяло предявения иск, като счита същия за основателен и доказан от представените по делото доказателства.

              Особеният представител на ответника в съдебно заседание заявява, че счита, че от събраните по делото доказателства, включително и от експертното заключение, искът се явява неоснователен и недоказан. Вещото лице не е имало достъп до водомера за да установи дали правилно отчита. Намира за неправилно и незаконосъобразно фактура да обхваща период от две години, вместо отчитането да се извършва два пъти годишно предвид, че обектът на потребление е за сезонно ползване. Поддържа довода за погасяване на паричното задължение по давност, в която връзка поддържа, че не е установено кога е консумирано отчетеното количество питейна вода и допуска това да е сторено през 2016г. Моли за отхвърляне на иска.

              Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

              По силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16 октомври 2015г., обективиран в нотариален акт № 43, том VІ, вх. рег.№ 8525, дело № 1029/2015г. на нотариус Линка Чуткина с рег.№ 600 на НК и район на действие Несебърския районен съд, ответникът К.М. е придобил собствеността върху следния недвижим имот, а именно: Апартамент № 10, на етаж 3 в жилищна група ІІІ, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.507.293.1.73, като самостоятелният обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 51500.507.293, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-46 / 18.08.2006г. от Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: град Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, ваканционно селище “ЕЛИТ ІІІ”, вход 3, **, със застроена площ по кадастрална схема 54,86 кв.м., брой нива на обекта: 1, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, състоящ се от спалня, дневна + трапезария, санитарен възел, тераса и антре с изложение – север, ведно със съответния процент идеални части от общите части на сградата, който се равнява на 7.78 кв.м., като общата застроена площ на обекта възлиза на 62,64 кв.м., ведно със съответните на прехвърляния апартамент идеални части от правото на строеж върху Поземления имот с идентификатор 51500.507.293, а по стар идентификатор УПИ ІІ-487, 493, квартал 2601, с площ от 6274 кв.м.

              С фактура № ********** / 25.10.2017г. ищецът е начислил на ответника сумата в размер на 104,68 лева с включен ДДС, като стойност на предоставените на ответника В и К услуги в имота, включваща 36,20 лева без ДДС за периода от 26.05.2015г. до 31.05.2016г. и 51,03 лева без ДДС за периода от 01.06.2016г. до 26.09.2017г., а с фактура № ********** / 26.11.2018г. ищецът е начислил на ответника следните суми: сумата в размер на 7,56 лева без ДДС като стойност на предоставените на ответника В и К услуги в имота за периода от 27.09.2017г. до 30.11.2017г., сумата в размер на 4,26 лева без ДДС като стойност на предоставените на ответника В и К услуги без ДДС за периода от 01.12.2017г. до 31.12.2017г., и сумата в размер на 38,66 лева без ДДС като стойност на предоставените на ответника В и К услуги в имота за периода от 01.01.2018г. до 26.09.2018г., или общ сума по фактурата в размер на 60,58 лева с включен ДДС.

              От заключението на извършената по делото съдебно техническа експертиза, което вещото лице заяви в съдебно заседание, че поддържа, се установява, че водоснабдяваният обект представлява апартамент, намиращ се в сграда 7, ** във ваканционно селище “Елит 3” в к.к. Слънчев бряг, в режим на етажна собственост с идентификатор 51500.507.293.1.73. За измерване на консумираното водно количество е монтирано едно измервателно устройство в специално изграден за целта инсталационен канал в санитарно помещение на апартамента. В програмата на водния оператор е открита партида с абонатен № 990569 на името на Кшиштов М.. За отчитането на доставеното и консумирано водно количество служителите на “ВиК” ЕАД Бургас са снабдени с мобилни промишлени компютри, в които е инсталиран подходящия за целта софтуер, който дава възможност да се отварят електронни файлове, в които е съхранена информация за дадения абонат. Тези файлове са номерирани и тези номера представляват абонатните номера на потребителите, ползващи услугите на “ВиК” ЕАД Бургас. От този мобилен компютър има възможност да се правят справки за даден абонат, както за настоящия момент, така и няколко месеца назад. Във всеки водомерен възел, който се отчита с електронно устройство, има поставен баркод, в който е криптирана информация, която се отнася само за абонатния номер, на който е поставен, и представлява директна връзка с базата данни на дружеството. Отчитането на измервателното устройство става по следния начин: служителят на водния оператор сканира баркода, т.е. влиза в базата данни на дружеството и по този начин се индикира, че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е “видян”. В случай, че не е осигурен достъп до измервателното устройство, инкасаторът набира на мобилния компютър режим “служебно отчитане”. Предвидена е и възможност и клиентът сам да предостави данните от измервателното устройство, по уговорен начин, тогава начинът на записване е “от клиента”. Отчитане на измервателните устройства, монтирани в имотите на абонатите, става чрез ползването на индустриални мобилни компютри. Целта на това отчитане е да се игнорира до максимум човешкия фактор при отчитането, както и да се автоматизира целия процес. Отчитането на измервателните устройства става визуално. Данните от водомера се вкарват ръчно в мобилния компютър, където се съхраняват в специален файл в течение на шест месеца. Всеки месец отчетените данни от измервателните устройства на абонатите се трансферират електронно в програмата на водния оператор, където е създаден електронен карнет на абоната. Мобилният компютър е предназначен за въвеждане и прехвърляне на информация, а не за директно сваляне на отчета на водомера. След попълване на електронния карнет, данните на абоната се съхраняват в програмата на водния оператор. При този вид електронно отчитане не е необходимо, пък и невъзможно поставянето на подпис на абоната. Тъй като в обекта на абоната има монтирано измервателно устройство, за отчетния период  от 26.05.2015г. до 26.09.2018г., доставената и консумирана питейна вода, преминала през него, е 70 кубически метра като не е добавено количество “от разпределение”.

              Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

              Предявеният главен осъдителен иск с правно основание чл.322 и чл.327, ал.1 от ТЗ е допустим.

              Категорично се установи, че страните са били обвързани през процесния период от валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на питейна вода, пречистване и отвеждане на отпадни води. През процесния период от време страните по делото са били в облигационна връзка, а макар и писмен договор да не се представя, от останалите писмени доказателства може да се направи несъмнен извод за наличието на договорни отношения. Самото ползване на предлаганата услуга също е доказателство за възникнали договорни отношения за период от време, през който именно ответникът е имал качеството на абонат на ищцовото дружество, а оттам и потребител на доставените от ищеца услуги. Сумите се претендират като задължения, възникнали по времето, когато титуляр на партидата е бил именно ответникът К.М.. Затова поради обстоятелството, че ответникът през посочения период единствено е заявил качеството си на абонат на обекта на потребление, същият дължи заплащане на стойността на представените от ищеца-доставчик услуги, независимо дали е едноличен собственик на имота, където се предоставя услугата, или притежава идеални части от него.

              Ответникът съгласно чл.34, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор град Бургас, е имал възможност да подаде писмено възражение срещу размера на дължимите суми по процесните фактури в 30-дневен срок от издаване на фактурата. Това той не е сторил.

              В Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и в Общите условия на “В.и к.” ЕАД *** е посочено, че показанията на водомерите се отчитат на определен период от време. В чл.33 от Общите условия на “В.и к.” ЕАД *** е посочено, че операторът издава ежемесечни фактури и че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. За отчитане на показанията на водомера, респ. служебното начисляване на суми, е приложима разпоредбата на чл.35, ал.5 от Наредба № 4/04.09.2004г. Тези клаузи дават основание да се направи извод, че задължението за заплащане на потребената питейна вода има характер на периодично плащане, тъй като са определени периодите, в които се извършва отчитане показанията на водомерите и фактурирането им, както и срока, в който трябва да се извърши плащането. Следователно е налице периодичност на задължението, явно се касае за повтарящи се еднородни задължения през определени периоди от време. Макар законът да не съдържа легална дефиниция на понятието “периодично плащане”, правната теория и практика са наложили единното разбиране, че при задължения за периодично изпълнение длъжникът трябва в течение на определено време да извършва еднородни престации – плащания, които се повтарят през определени или неопределени периоди от време.

              След като в Общите условия на “В.и к.” ЕАД *** е посочено кога става отчитането показанията на водомерите, фактурирането и срока, в който трябва да бъде извършено плащането, както и последиците от неплащането в срок, намира приложение общото правило, че “срокът кани вместо човека” и покана не е необходима за изпадането в забава.

              Към момента на предявяване на иска ответникът е дължал сумата по издадените от ищеца фактури, в които са отразени потребеното количество ВиК услуги през отделните периоди и стойността на тези услуги общо в размер на 165,26 лева. Именно в този размер на главницата е доказана претенцията по главния иск, т.е. в пълния претендиран размер, която сума представлява стойността на потребени В и К услуги за доставка, отвеждане и пречистване на вода през отчетния периода от 26.05.2015г. до 26.09.2018г.

              Тази сума по главницата, както и мораторната лихва в общ размер на 35,57 лева, които суми продължават да са изискуеми, не са заплатени и в хода на настоящото исково производство. Поради това те продължават да се дължат от ответника.

              Изискуемостта на паричните задължения е настъпила съответно на 26.11.2017г. и на 26.12.2018г. – в 30 дневен срок след издаване на фактурите, а искът за заплащането на сумите по главниците е предявен на 06.10.2020г., т.е. преди изтичане на краткия тригодишен давностен срок, поради което и възражението на особения представител за недължимост на част от сумите по главницата поради погасяването им по давност, се явява неоснователно.

              С оглед правилата на процеса в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а именно сумата в размер на 550 лева, включващи платена държавна такса в размер на 100 лева, разноски за възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 100 лева, възнаграждение за вещо лице в размер на 250 лева и за юристконсултско възнаграждение  в размер на 100 лева, в който размер то е претендирано с молбата на ищеца от 16.04.2021г. Сумите по разноските по настоящото дело, направени от ищеца, ответникът следва да бъде осъден да му заплати.

              В съдебно заседание, проведено по делото на 10.06.2021г., съдът е задължил ищеца в седем дневен срок да доплати сумата в размер на 200 лева като дължим остатък за възнаграждението за особения представител на ответника по двата предявени иска, съгласно чл.47, ал.6 от ГПК, който предвижда първоначално разноските да се възложат на ищец, в който срок да преведе сумата по сметка на Несебърския районен съд, и която сума след заплащането й да се заплати на особения представител. Срокът за плащане е изтекъл, а след като ищецът не е заплатил доброволно сумата в изпълнение указанията на съда, следва да осъди същия да я заплати по сметка на съда за да може да бъде събрана принудително.

              Ответникът не е направил разноски, а и с оглед изхода на делото такива не му се следват на основание чл.78, л.3 от ГПК.

              Предвид гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

              ОСЪЖДА К.М., роден на ***г., гражданин на Полша, с постоянен адрес ***, к.к. Слънчев бряг, ваканционно селище “Елит ІІІ”, **, Код по Булстат ***ДА ЗАПЛАТИ на “В.и к.” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** Владимир Вазов № 3, представлявано от изпълнителния директор инж. Ганчо Йовчев Тенев, сумата в размер на 165,26 лв. (сто шестдесет и пет лева и 26 ст.), представляваща стойността на ползвани В и К услуги – доставена, отведена и пречистена вода за периода от 26.05.2015г. до 26.09.2020г. за обект, находящ се в град Несебър, к.к. Слънчев бряг, Ваканционно селище „Елит III“, **, за която сума са издадени фактура № ********** / 25.10.2017г. за сумата в размер на 104,68 лева с включен ДДС, и фактура № ********** / 26.11.2018г. за сумата в размер на 60,58 лева с включен ДДС, ведно със законната лихва, считано от 06.10.2020г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 35,57 лв. (тридесет и пет лева и 57 ст.), представляваща общ размер на мораторната лихва, начислена общо за периода от 26.11.2017г. до 02.06.2020г.

              ОСЪЖДА К.М., роден на ***г., гражданин на Полша, с постоянен адрес ***, к.к. Слънчев бряг, ваканционно селище “Елит ІІІ”, **, Код по Булстат ***ДА ЗАПЛАТИ на “В.и к.” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** Владимир Вазов № 3, представлявано от изпълнителния директор инж. Ганчо Йовчев Тенев, сумата в размер на 550 лв. (петстотин и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски

              ОСЪЖДА „В.и к.“ ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** Владимир Вазов № 3, представлявано от изпълнителния директор инж. Ганчо Йовчев Тенев, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Несебърския районен съд сумата в размер на 200 лв. (двеста лева), представляваща дължим остатък от определеното възнаграждение по чл.47, ал.6 от ГПК за особения представител на ответника в общ размер на 300 лева.

 

             Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.

 

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: