РЕШЕНИЕ
№ 1439
гр. Пловдив, 12.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на петнадесети юни
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя
административно дело № 689 по
описа за 2021 год.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1. Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на Д.А.А.,
ЕГН **********, адрес: ***, срещу заповед № 21-1030-000425 от
10.02.2021 г., издадена от М. В. М. , в качеството на началник на група към сектор „Пътна полиция” при Областна
дирекция на МВР – Пловдив, с която на основание чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че липсват фактически и правни
основания за налагане на принудителната административна мярка. Сочи се, че
контролните органи не са съобразили с
резултатите от дадената от жалбоподателя проба за медицинско изследване.
Поддържа се, че образуваното във връзка със случая досъдебно производство е
прекратено, тъй като резултата от изследването е отрицателен.
3. Ответникът - началник на група
към сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Пловдив, поддържа
становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на
съдебните разноски на другата страна.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. По
допустимостта на жалбата:
5. Жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Съставен е АУАН № 909482/10.02.2021 г. от Т. Г. Д. - младши автоконтрольор при ОДМВР – Пловдив, в който е отразена
следната фактическа обстановка: На 10.02.2021 г., около 12:00 часа, в гр. Пловдив,
бул. „Марица“ - кръстовище с бул. „Източен“ като водач на лек автомобил Шевролет
„Камаро“ с рег. № *** /собственост на „ЛКАРС“ ЕООД, ЕИК ***/ управлява след
употреба на наркотични вещества - амфетамин /АМР/.
Извършена
била качествена проба с дрегер „Дръгчек 3000 STK6”. За изследването бил съставен
протокол от 10.02.2021г., в който актосъставителя отразил следната обстановка:
водачът управлява МПС сигурно като прекъсване на двигателя при
потегляне/спиране. Водачът е в спокойно поведение и се владее. Походката му е
сигурна. Говорът и произношението му са ясни. Не мирише на алкохол. Очите му са
зачервени.
Издаден бил
талон за медицинско изследване № 0051880, в който водачът заявил, че избира да
се подложи на медицинско изследване, за което му било предписано да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ - гр. Пловдив до 40 минути от 12:10
часа на 10.02.2021г.
Според
протокол и лист за преглед на пациент № 009505/10.02.2021 г., съставени от
медицински специалист при УМБАЛ „Св. Георги“ - гр. Пловдив, на 10.02.2021г. в
12:45 часа Д.А.А., в присъствието на автоконтрольор
- Т. Д. , предоставил кръвна проба и урина за провеждане на медицинско
изследване. Отразено било, че пациентът отрича употребата на наркотични
вещества.
7. Въз основа на така установеното е издадена №
21-1030-000425 от 10.02.2021 г., с която административният орган, за нарушение
на чл.5, ал.3, т.1, пр. 2 вр. чл. 171, т.1, б. „Б“ от ЗДвП, приложил спрямо Д.А.А.
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
8. За удостоверяване на компетентността да
издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 317з-391/06.02.2017г.
на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г.
на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началникът на сектор „Пътна полиция“, в качеството му на длъжностни
лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилага с мотивирана заповед принудителни
административни мерки по чл. 171, т.1 от ЗДвП.
9. По данните от информационната система на МВР,
за установеното с АУАН № 909482/10.02.2021 г. нарушение е образувано досъдебно
производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс. Административната
преписка и становищата на ответника не съдържат данни за номера на досъдебното
производство и структурата на МВР по чиито опис е образувано.
Въпреки
изричните указания на съда, ответникът в производството не представи резултата
от проведеното медицинско изследване. С писмо изх. № 1030-14653/20.05.2021г. на
Четвърто Районно управление на ОДМВР - Пловдив се удостоверява, че материалните
от образуваното по случая ДП № 61/2021г. не могат да бъдат представени, тъй
като същото е приключено и изпратено в Районна прокуратура - Пловдив на
07.05.2021г. с мнение за прекратяване.
Ответникът
не ангажира данни и доказателства за установеното с АУАН № 909482/10.02.2021 г.
административно нарушение да е било издадено наказателно постановление.
ІV. От правна страна:
10. За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, в нормата на чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП като
принудителни административна мярка е предвидено временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
Съгласно
чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните
работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на
обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в
Република България.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните
административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва
чрез: 1. недопускане управлението на моторното превозно средство; 2. спиране от
движение на моторното превозно средство; 3. отнемане на документите по чл. 165,
ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които е и свидетелството за управление
на водача) и др.
В случаите по чл. 171, т. 1, буква "б" свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на
акта за установяване на административното нарушение /чл. 172, ал. 3 от ЗДвП/.
Заповедта за
налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на
изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една
принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по
реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла
на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне
превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните
нарушения.
Обсъденият
правен режим налага извода, че релевантният за приложението на чл. 171, т. 2а ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което
следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за
ангажиране на административната отговорност на водача. Мярката по чл. 171, т.1,
б. “б“ ЗДвП се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за
отговорността на водача, при наличие на медицинско изследване от кръвна проба
по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП.
Според чл. 3а,
т.2 Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, употребата на наркотични вещества
или техни аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото
средство или теста.
Съгласно чл.
6, ал. 4 Наредба № 1, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията
на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или
на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при
неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.
Описаните в
АУАН № 909482/10.02.2021 г. фактически обстоятелства за извършено
административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически
обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. Характерна в случая предпоставка за този доказателствен ефект е задължението
на контролния орган да подкрепи с доказателства констатацията, че водачът е
употребил наркотични вещества.
По смисъла
на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП, преди да бъде наложена мярката
всеки водач има възможността да избира дали да се подложи на проверка на място
с техническо средство "или" да изпълни предписанието за медицинско
изследване. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона
способи да избере. В случая е издаден талона за медицинско изследване № 0051880/10.02.2021
г., в който водачът е отразил избира си да се подложи на медицинско изследване,
което, видно от представените протоколи и лист за преглед на пациент, е
проведено в указаното лечебно заведение, в срок и в присъствието на контролен
орган.
По смисъла
на чл. 3а, т.2 Наредба № 1 от 19.07.2017 г. вр. чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП,
релевантни за факта на извършеното нарушение се явяват установените стойности
от изследването на взетата от водача кръвна проба. След като по делото не се ангажират
доказателства за резултата от медицинското изследване, но се потвърждава
обстоятелството, че образуваното досъдебно производство е приключило с мнение
за прекратяване, съдът е длъжен да приложи последиците от неоказване на
поставените в тежест на административния орган факти и обстоятелства като
приеме, че отразената в АУАН № 909482/10.02.2021г. фактическа обстановка не е
доказана. Липсата на фактически основания за налагане на мярката, в случая са
довели до незаконосъобразно прилагане на
материалноправното основание за административна принуда.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган в предписаната от закона форма, но в противоречие с процесуалните
правила, материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което
подадената срещу него жалба се явява основателна
V. По съдебните разноски:
11. Жалбоподателят в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № 21-1030-000425 от
10.02.2021 г. на началник група на сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: