Мотиви по присъда № …………….НОХД № 305/2016 г. по описа на ***ски районен съд:
Обвинението е против подсъдимия Р.В.А., ЕГН **********, за това, че в периода 22.11.2014 – 30.11.2014г. в
с. ***, обл. ***, в условията на продължавано
престъпление, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
извършеното деяние и да ръководи постъпките си извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице
ненавършило 14-годишна възраст – Р.К.Р., родена на ***г., като деянието е
извършено чрез употреба на сила, както следва:
На 22.11.2014г. срещу 23.11.2014г. в с. *** извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст – Р.К.Р., родена на ***г.
На 29.11.2014 срещу 30.11.2014г. в с. *** извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст – Р.К.Р., родена на ***г.,
престъпление по чл. 149, ал. 2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1, във вр. с чл.
63, ал.1, т.3 от НК.
Представителят на РП – *** поддържа обвинението като
намира, че същото е доказано по несъмнен начин от показанията на свидетелите и
в конкретност от чистосърдечните разкази на пострадалата Р.К.Р., прочетени в
съдебно заседание и останалите свидетели, по-голямата част от които с преки
впечатления по отношение на личността и поведението на детето, проведените очни
ставки и назначените съдебни експертизи. Прокурорът излага подробен анализ на
доказателствата както поотделно, така и в тяхната връзка помежду им. Намира, че
с оглед постигане на целите на наказанието следва да бъде наложено на Р.А. наказание
“лишаване от свобода” за срок от една година, изтърпяването на което предлага
да се отложи с тригодишен изпитателен срок. Мотивира ниския размер на
наказанието което предлага с обвързаността на същото с това наложено от
предходен съдебен състав и липсата на съответен протест за завишаване на
размера на наказанието. Навежда доводи за високата обществена опасност както на
деянието така и на дееца.
Подсъдимият Р.В.А. се явява в съдебно заседание, като разбира
обвинението, за което е предаден на съд, не се признава за виновен като се
възползва от правото си да не депозира обяснения. В хода на съдебните прения и
предоставената му възможност да изрази последна дума моли съда да бъде
оправдан.
Защитникът на подсъдимия Р.В.А. адвокат А.К. от ПлАК намира, че обвинението не е доказано по несъмнен
начин. Аргументира се с показанията на св.*** изразяваща своите впечатления за
състоянието на детето, а така също и с тези на майка и – св.Г.И. и нейния
съжител-св.В.. Навежда доводи и за склонност към фантазиране и изводимо от това
за лъжливи или за заблуждаващи показания предвид възрастта на св.Р..
В наказателното производство няма предявен граждански
иск и конституиран граждански ищец и частен обвинител.
Съдът като съобрази становището на страните и
събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Р.В.А., роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, не учи,
не работи, начално образование, неосъждан, ЕГН **********.
През месец септември 2014г. свидетелката Р.К.Р.,
заедно с майка си – св. Г.Я.И., втория си баща - св. Г.Р.В. и двете по- малки
деца се преместили от гр. *** в с. ***, обл. ***. Те
заживели в едно домакинство с родителите на св. В.. При настаняването в къщата,
на св. Р. било определено да обитава една стая с бабата – св.Н.М.М., която всички наричали „***”-майка на пастрока и/ и
по-малката си сестра, като Р. спяла на дюшек на земята. Св. И. и св. В., задно
с малкото им бебе, спели в друга стая от къщата. При семейството често оставал
да нощува подс. А., който бил племенник на св. В. и
понякога му помагал в работата.
На 22.11.2014г., подс. А.
отново останал да преспи в дома на чичо си по повод на тържество, организирано
за рожден ден на св.Н.М.. След като всички от семейството си легнали и заспали,
подс. А. събудил св. Р. и започнал да я принуждава да
му прави орална любов. Св. Р. отказала и тогава подс.
А. насила я поставил да седне на едни стол и я привързал с въже към него. С
въжето той обхванал краката на св. Р. в областта на глезените и горната част на
тялото около раменете. След като по този начин сломил съпротивата на
пострадалата, подс. А. започнал да натиска главата й
надолу към слабините си и я принудил да поеме в устата си половият му член. В
резултат на това подс. А. еякулирал.
След това я развързал и докато прибирал въжето, св. Р. извикала. Силният шум
събудил св. И. и св. В., които дошли от съседната стая. Силно разстроена и
разплакана св. Р. разказала пред тях за случилото се. Разгневен от постъпката
на подс. А., св. В. му нанесъл удар и го изгонил от
къщата.
През следваща седмица, подс.
А. не посещавал дома на св. Р. до вечерта на 29.11.2014 г., когато отново отишъл там. Той помолил чичо си –
св.В. да остане да пренощува, т.к. се скарал с баща си. Св. И. и св. В. не
възразили и отново го приели в дома си. На 29.11.2014г. срещу 30.11.2014, през
нощта, след като всички заспали, подс. А. отново
събудил свидетелката Р. и отново започнал да я принуждава да му прави орална
любов. Св. Р. отказала и се заканила, че ще вика. Тогава подс.
А. извадил кухненски нож, като започнал да го размахва пред лицето и и я
предупредил да не вдига шум. При това подс. А. леко
порязал св. Р. по лицето в областта на лявото слепоочие. Подс.
А. отново завързал с въже по същия начин св. Р. за стола и започнал да натиска
главата й към слабините си. По този начин подс. А.
отново принудил св. Р. да поеме половия му член в устатата си. След като отново
възбудил и удовлетворил половото си желание, подс. А.
развързал св. Р. и отишъл да се измие. Св. Р. силно изплашена от заканите на подс. А. не събудила никого и легнала да спи. На сутринта
тя отново разказала на св. И. за случилото се и отишла на училище. След края на
учебните занятия, св. Р. помолила учителката си – св. А.К.И. да поговори с нея.
Св. И. изпратила останалите ученици. Тогава св. Р. разказала по свой начин на
своята учителка за действията, които извършил с нея подс.
А.. След разговора, св. И. веднага уведо*** Директора
на училището – св. Ц.Х.Т.. Пред директора, св. Р. отново повторила разказа си.
Св. Т. веднага уведо*** за инцидента служители на 02
РУП – гр. *** и социалните работници от отдел „Закрила на детето” към Дирекция
„Социално подпомагане” – гр. ***. Те предприели действия по извършване на
проверка по случая, което по–късно станало повод за образуване на настоящото
досъдебно производство.
От показанията на св. Р.Р. депозирани пред орган на ДП както и от тези депозирани
пред съдия в хода на ДП, и двете прочетени в о.с. з. със съгласие на страните в
отсъствие на пострадалата е видно че същата до месец септември 2014г. живеела в гр.*** с
майка си, нейния съжител - св.В., св.***, св.М. и
двете си по-малки сестри – *** и ***, че от началото на учебната година всички
те се преместили да живеят в къщата на св.***и в с.*** с изключение на св.***. Св.Р.
твърди че една стая от тази къща обитавала тя, като спяла върху дюшек на
земята, заедно със св. М. и едната от по-малките си сестри като последните две
спели на легло в стаята. В друга стая спели майка и с втория и баща и другата и
по-малка сестра. Св.Р. установява и че често в дома им идвал подсъдимия А. за
да помага на св. В. който бил негов чичо. В показанията си Р.Р. заявява, че
подсъдимият започнал често да идва на гости и да остава да
нощува, като спял на леглото при баба си – св.М., която била майка на баща му и
чичо му, докато самата тя спяла на земята, че през нощта А. ставал и я будел като
я връзвал за ръцете и краката за стол с въжетата, с които връзват кучетата, но
вечерно време пускат в двора, а после и
натискал главата надолу и я карал „да му лапам пишката. Когато отказвах той ми
бъркаше под дрехите и ме пипаше отдолу между краката и ме болеше, но не ме е
събличал. После му излизаше нещо бяло от пишката и той ме караше да го пия, но
аз го плюех. Всичко това ставаше в стаята, където спяха и останалите, но те се
правеха, че спят и нищо не правеха. Аз виках, по никой не ми помагаше. След
това *** ме отвързваше и отиваше да се къпе, а аз си лягах на земята.” Св.Р.
твърди, че последният път когато отново следвало да върши тези нещо, тя отказала,
по*** което А. допрял острието на взет от него нож от кухнята до лявото и слепоочие наранявайки я с него. След
което я вързал за стола като и пуснал филм „на който даваха онези неща, които ***
ме караше да правя и той ми каза да гледам и да се уча. Заявява че в един от
случаите когато била принуждавана „да правя онова нещо”, св. М. имала рожден
ден и когато след празненството си легнали подсъдимият отново я вързал за стола
но след като тя се развикала дошли в стаята майка и с втория и баща като
последния се ядосал и го изгонил. Св.Р. установява в показанията си че
споделяла на майка си и бабата за всичките пъти когато била принуждавана от А.,
а това било всеки път когато се върне от училище и той е в дома им, които
въпреки че обещавали че ще съобщят на полицията не го правели. Твърди и че много
се изплашила, че посегателствата срещу нея от страна на подсъдимия ще продължат
когато чула св.***и да разговарят по телефона че ще я оженят за подсъдимия А.. Точно
затова споделила страховете си и случващото се с нея на класната си
ръководителка.
Показанията
на св.Р. намират опора и в показанията на класния и ръководител-св.А.И..
Последната твърди, че в края на 2014г., /не ангажира спомен са конкретна дата/
когато поканила в края на учебните занятия Р. да си тръгва заедно с другите
деца, същата отказала като споделила че много се страхува тъй като момче на име
Р. я връзвал на стол, като и натикал главата надолу и
карал да му „лапа пишката“, както и че била одрана от едната страна по лицето в
близост до лявото слепоочие. Установява споделеното и че майка и и бабата с
която спяла знаели за случващото се с нея но не вземали отношение, както и че
бабата с която спи в една стая „чува, но се прави на заспала и нищо не
чува”.Св.И. изразява впечатленията си от Р.Р. като
същата била с измъчен и изтормозен вид, кротка и неконфликтна, като „детето
трепереше цялото и плачеше, притеснено, уплашено. Св.И. заявява и споделеното и
от Р. че вследствие на упражняваните от подсъдимия спрямо нея действия, „от
пишката му излизало нещо бяло”. Заявява че в след 27-годишния си педагогически
опит като учител никога не била чувала за такива действия случили се на
дете.Така видно от показанията и: „Не се
усъмних в думите на Р., то е малко дете и ми се струва, все си мисля, че такова
малко дете не може да си измисля такива неща, ако не го е видяло. Показанията
на св.Р. намират пълна подкрепа и в показанията на св.Ц.Т. – директор на
училището в с.***, област *** към процесния период,
когато в един от учебните дни в края на 2014г. св.И. като класен ръководител на
Р. и споделила че последната има проблем, като разказала и на нея споделеното в
съдебно заседание, след което св.Р. разказала и пред нея случващото и се. Тази
свидетелка също не се усъмнила от думите на Р. при съобразяване на 35 годишния
си педагогически опит като учител и директор и детайлите в разказа на детето.
Така видно от показанията и: „..пред мен
детето не спомена, явно се притесняваше от факта, че аз съм директор, но
когато беше казало и пред кметицата и пред класната, че когато я карал да му лапа оная работа от
там излизало нещо бяло, ние се убедихме че е вярно защото искаха да изкарат, че
детето е гледало филми, че си е въобразявало такива неща, но се указа за да
може с тези подробности да ни разказва това е вярно….Не знам просто, аз Ви
казвам такъв случай в моята практика не съм имала и направо останах потресена,
и ако не беше чуло детето, че ще го женят може би нямаше да посмее и това да
каже…“ Свидетелката Т. също както и св.И. изразява пред съда възмущението си
както и че е била силно потресена от този фрапиращ случай и нито за миг не се е
усъмнила в думите на детето. Показанията
на св.Р. се приемат от съда за искрени и достоверни не само защото така се
твърди от опитните преподаватели преценили истинността им през погледа на
дългогодишния си стаж.Изводи че тези показания са верни съдът направи и от
заключението на вещите лица по назначената в хода на ДП комплексна съдебна психолого
психиатрична експертиза на пострадалата. Така според вещото лице д-р В. тъй като децата не могат да вербализират преживяванията
си, за тях се съди по поведението им и съответните проективни
методики, като същата е разказала всичко
онова което се случило по начин, форма, съдържание, подредба така както го е
казала пред учителката, директорката и всичките онези институции, които са я
разпитвали. Тя обаче е била много
затруднена демонстрирайки явен негативизъм към споделянето на травматичния
материал при което настъпила рязка
промяна в поведението й, отказвайки да рисува като започнала да плаче и да
крещи. Вещите
лица са на мнение,че в поведението на Р.Р. се наблюдавали симптоми, по които се съди, че
е преживяла сексуално насилие, като детайлите
от реалистични сексуални сцени, които тя е описала не би могла да
познава от медийното или битийното пространство и показва отвращение, срам, безпокойство и притеснение,
разказвайки за принудата на извършителя. Вещите лица Установена е проява на вътрешен дискомфорт, който добива външно проявление в поведенческия
репертоар на детето чрез нервност, раздразнителност, избирателна общителност с
околните, сочат експертите –психиатри. Вещите лица изрично сочат, че ако Р.Р. впоследствие в хода на
наказателното производство бъде разпитвана в съдебно заседание, следва да се
има предвид, че всяко напомняне на травмиращата ситуация би довело до оживяване
на травмиращото преживяване и емоционално въвличане. Според експертите не може да се говори за тенденция
към преекспониране или фантазиране на ситуацията от детето още повече, че при
нея се наблюдават симптоми на посттравматичен стрес.
По*** всички тези
съображения показанията на свидетелката Р. въпреки че не са твърде
изчерпателни, подробни и категорични се ценят от съда като обективни и логични,
като същата разказва съобразно езиковата си нагласа и възраст както и степента
на интелектуално развитие за инкриминираните събития, като както беше посочено
и по-горе е последователна във всичките си показания – т.е. и тези депозирани
пред орган на ДП и тези пред съдия а също и в разказите си пред свидетелите И.
и Т., както и пред свидетелите Н.М. и П.М. чиито показания в детайли ще бъдат
обсъдени по-долу.
В съответствие с
показанията на св.И. и Т., както и тези на Р.Р. са и
тези на св.Н.М. и П.М. – социални работници в отдел Закрила на детето при
Дирекция „Социално подпомагане“–гр.***. Заявяват
че работата им по процесния случай започнала въз
основа на постъпил сигнал в отдел
„Закрила на детето“ на 01.12.2014 г. подаден от ИДПС към Второ РУ *** в който
се визирало, че седемгодишната Р. е станала жертва на злоупотреба и сексуално
насилие в семейната среда, в резултат на което заедно с ИДПС *** посетили
адреса в с. ***. Р. била заедно с класният си ръководител и директорката на
училището в кметството, като при разговор с детето видели, че има белег на
лявата част в слепоочието. Така видно от показанията на св.М.”..То каза, че
това е в следствие на *** което ми направи. Като започнахме разговора детето
обясни, че *** е роднина на чичо Г.. Г. е съжител на майката на Р.. *** се
явява всяка вечер, идвал да помага на чичо си Г. при отглеждането на животните
и вечер пускали кучетата които били връзвани с въжета. Тези въжета ги прибират в къщи. *** често
оставя да преспива вечерите в жилището. Р.
обяснява, че е спала с баба си в приземния етаж заедно с най-малкият си брат ***
и за нея ползват дюшек на земята. Когато всички заспят *** събужда Р. и я кара
да върши онези неща, така ги визираше. След като я попитах какво означават
онези неща тя обясни, че той я връзва с въжето на кучето, залепва лепенка на
устата й, докато си събуел гащите, след което цитирам като отлепи
лепенката я карал да му лапа пишката. След като приключил детето
обясни, цитирам „че излиза нещо бяло, като мляко, кара ме да го ям, и аз го ям, плюя”. Като приключи той отива да
се къпе, а аз лягам на земята….”
От
показанията на двете свидетелки се установява и че Р.Р.
била с много понижен емоционален тонус, много плаха, изплашена, плакала и се притеснявала че майка
и като се върне няма да вземе отношение и ще бъдат продължени тревогите и
притесненията в които тя изпада.
Ценят се от съда като
обективни и логични и показанията на св.И. и Т. както и тези на св. Н.М. и П.М.
и в тях същият не откри индиция за заинтересованост.
От показанията на
свидетелката Г.И. депозирани пред съдия
и прочетени в съдебно заседание се установява, че в края на м.ноември през
2014г., провели празненство по случай рожден ден на свекърва й – св.М. за рождения й ден в дома на последната
находящ се в с. ***, като в същата къща
живеели и И. с мъжа и и трите и деца, като Р. била най-голямата - на 7 години
навършени. Установява още че на 22.11.вечерта, когато вече си били легнали, от съседната стая чула силни викове както и,
че Р. плачела. След като тя и съжителя и – св. В. отишли там, заварили подсъдимия
и дъщеря и в стаята при Р. като тя и се оплакала че А. „я е карал да му направи
свирка. Тя му е направила свирка и той се е изпразнил върху нея. Детето беше
сигурно в това което ми казва и това го каза в присъствието на ***…“ Св.И.
посочва и че мъжът с когото живее на семейни начала – св.В. като чул какво се е
случило, много се ядосал и нанесъл
няколко удара на подсъдимия като го изгонил от къщата като „буквално го
изхвърли”.
Пак от същите показания на свидетелката се установява, че седмица по-късно - на 29-ти ноември 2014 г., подсъдимият отново дошъл в къщата като
заявил че ще преспи защото баща му го бил изгонил. Св.И. твърди че не очаквала
предвид тежкото скарване предходната
седмица че подсъдимият ще посегне отново на дъщеря и, както и че на следващата
сутрин тя отново и се оплакала че през нощта я е карал „да му прави свирка и тя
му е направила но не викала този път, защото много я е било страх ние да не й
се караме.“ В заключение свидетелката И. посочва и че от класната ръководителка
на Р. разбрала, че детето се е оплаквало в училище.
Показанията на свидетелката И. депозирани в хода на ДП на
основание чл.
223 ал. 1 от НПК от 02.12.2014 г., приложени на
л. 31 от досъдебно производство са
обективни, логични и последователни и се ценят от съда напълно. Същите
показания са били депозирани от И. непосредствено след като дъщеря и била взета
от служителите на отдел Закрила на детето и настанена в Кризисен център. В
съдебно заседание свидетелката И. категорично отрича подобни действия да са
били извършвани от подсъдимия А.. Заявява, че Р. я е излъгала че А. е блудствал
с нея като твърди че била заплашена и даже ударена от снемащия показанията й
който бил мъж. Не отрича, че е грамотна и че е подписала протокола с
депозираните показания. Следва да се посочи че прочетените показания от хода на
ДП ценени от съда са с проведен разпит от прокурор – жена, като съдът предяви
същия протокол заедно с подписите на свидетелката И. в с.з. и същата посочи
подписа в протокола от ДП. Необходимо е да се посочи още че в хода на съдебното
следствие беше проведена очна ставка между св.И. и св.М. снел от И. извънпроцесуални обяснения които също бяха предявени на
двамата свидетели и те посочиха подписите си. Тогава св.И. посочи в лицето на
св.М. че той е лицето заплашвало и ударило я, като едва тогава стана ясно на
съда и страните че тя няма предвид прочетените показания от хода на ДП когато
по думите й била заплашвана и даже удряна,
а извънпроцесуалните обяснения. Въпреки това
съдът не цени показанията на свидетелката И. че е била заплашвана при снемане
на обясненията й. Същата не отговори на въпроса защо след като е била
заплашвана не е подала жалба в полицията. Освен това не следва да се тълкува
като заплаха предупреждението твърдяно от нея че се носи наказателна
отговорност ако не се заяви истината дори да допуснем че самият орган го е
сторил. За тази отговорност св.И. беше предупредена и от съда преди началото на
разпита й. На следващо място съдът не цени показанията на свидетелката И.
депозирани пред съда и в частта в която твърди неколкократно
че дъщеря и е излъгала „че Р. е блудствал с нея, както и че разбрала за първи
път от класната на дъщеря си че с нея са извършени блудствени
действия, а не от самата Р. която не била разговаряла с нея и не била споделяла,
както и че подсъдимият не бил присъствал на рождения ден на свекърва й. И това
е така тъй като няма логика тя от една страна да не е знаела за извършени с Р. блудствени действия както заяви пред съда, а от друга
страна да разказва в детайли точно за двата случая на 22/23.11.2014г. и на
29/30.11.2014г., без да е имала възможност да разговаря с Р.,т.к. незабавно, още
в понеделник 01.12.2014г. тя била защитена от Отдел „Закрила на детето” *** и
настанена в кризисен център. Срещи и контакти с майка си не е имала.
Следователно не отговаря на истината твърдението на св.И., че не е знаела за
извършеното блудство с Р. преди това да й съобщи директорката на училището-св.Т..
Знаела е и е знаела от преди 01.12.2014г., т.к. на 02.12.2014г. е дала
обяснения пред св.М., а в 17.05 часа същият ден пред съдия при условията на
чл.233 ал.1 от НПК.Подробно разказва в този разпит за двата случая на блудство
с детето й,без да е виждала и разговаряла с Р. след 01.12.2014г.
При преценка достоверността на същите,
съдът отчете обстоятелствата, че показанията на св. И., дадени пред съдия в
хода на досъдебното производство (на 02.12.2014г.), съвсем чистосърдечно,
последователно и логично са възпроизведени личните й възприятия за случилото
се. Разпита е проведен на следващият ден след като случилото се станало
известно на педагозите в училище и на полицията. Освен това тези показания на
свидетеля И. съответстват на останалия събран по делото доказателствен
материал.Всички тези обстоятелства по недвусмислен начин навеждат на извода, че
свидетеля И. не е била мотивирана да бъде недобросъвестна и необективна при
излагане на показанията си в ДП,още повече,че са дадени пред съдия, по*** което
съдът ги възприе като истинни. Показанията на св. И. безспорно в настоящето
наказателно производство са важен доказателствен източник по отношение на
фактите, подлежащи на доказване и по*** това че именно на нея Р. споделила
преживяното насилие и двата пъти като единия път даже била събудена от виковете
на дъщеря си. По*** това напълно логично е тези неподправени показания /дадени
пред съдия в ДП/, предвид на това,че бяха приети за достоверни, да бъдат
поставени от съда в основата на неговите фактически констатации. Това обаче не
означава, че това е единственият доказателствен източник в подкрепа на
направените от съда изводи. А по отношение на причините да бъдат променени показанията
на св.И. може да има различни причини в т.ч. близките родствени отношения между
нейния съжител и подсъдимия който му е чичо и по този начин да запази
семейството си т.е. комфортното си съжителство с бащата на другите си две деца.
Показанията на св.И. депозирани в хода на ДП на основание чл. 223 ал. 1 от НПК от 02.12.2014 г., приложени
на л. 31 и прочетени от съда
кореспондират освен с показанията на св.Р.Р. но и с
показанията на останалите свидетели- А.И., Ц.Т., Н.М., *** М., както и на св.***
и К.М.. От техните показания се установява и обстоятелството че И. е знаела за
блудството което се потвърждава и от разпита на св.К.М..
От показанията на последния е видно че снел обяснения
от майката-св.Г.И. като преповтори записаното от него като споделено му от И. в
предявеното му обяснение на 02.12.2014г. - л.9 и 10 от ДП. Посочи че е извикан
„да помага“ по
подаден сигнал за блудство, че не познава
хората от района, по*** това че не го обслужва, както и че е записал точно това
което му е продиктувано. Твърди че при провеждането на разпита се чувало всичко
в коридора и се виждало всичко от св.И. с която била на маса един срещу друг.Предвид
изтеклия период от време св.М. твърди, че
не си спомня подробности от разказа на И., който той записал. Като това което е
запомнил и което заяви пред съда,е че му казала,че Р. разказала,че А. искал да
му прави свирка. Затова го били изгонили от къщата. Посочи че това посещение на
А. било свързано със семеен празник като той останал да спи у тях и че вечерта
чула,че Р. вика. Отишла в стаята където били Р., А. и бабата ***. Р. казала,че ***
я е накарал да й прави свирка и той свършил в устата й. Бабата била казала на Г.
да не се оплаква,че ще говорят лошо в селото.Обясни още, че бабата се казвала Н.,
пък и викала ***.
Съдът кредитира напълно с доверие показанията на св.М.,
тъй като не откри индиция за заинтересованост – пряка
или косвена от изхода на делото. Свидетелят М. правдоподобно депозира
показанията си и с видими за съда възмущение и гняв че е несправедливо обвинен
да е удрял или заплашвал свидетелката И., а същата не изтъкна причина по***
която не е прочела обясненията си които твърди че е диктувала за да бъдат
записани.
От показанията на св.Т.В.
– личен общопрактикуващ лекар на пострадалата и св.***
– психолог в кризисния център в който впоследствие е била настанена също се
установява споделеното и на останалите свидетели – И., Т., М. и М. за
действията които я принуждавал подсъдимия да върши и методите които прилагал
като двете свидетелки също посочват споделеното им в детайли. Не ангажират
спомени за наранявания по ноктите и глезените освен констатираното от св. В.
охлузване в стадий на заздравяване в лява слепоочна област. Св.В. твърди че
детето е било прилично облечено и не и е направило впечатление за немарливост
както и нещо различно от дете на нейната възраст в ръцете и ноктите и
включително и преждевременно съзряване. Св.*** в допълнение посочва споделеното
и от Р., че св.М. я лишавала от храна както че и направило впечатление като
психолог че имала повече познания отколкото са типични за възрастта и относно
сексуалния живот. Съдът цени показанията на двете свидетелки с уговорката че в
последната част показанията на *** представляват направени изводи и съждения от
нейна страна като въпреки усилията на съда и страните с допълнителни въпроси същата
не можа да подкрепи с факти направените изводи и изразяваше предположения какво
точно и откъде е чула или разбрала и кой и го е споделил без да борави с конкретика.
В хода на съдебното следствие показания депозираха и св.Г.В.,
Н.М. и Р.***, като всеки един от тях започваше показанията си с това че нищо не
знае и не помни. М. заяви че Р. е спяла на земята на дюшек, а тя била горе на
леглото с малката като Р. е спял при нея на рождения и ден но нищо не се било
случило. Отрича да са имали намерения и да са провеждали разговори с *** че ще женят
Р.. Св.*** също депозира идентични показания. Св.В. също твърди че Р. е спяла
на земята като отрича за скандал с племенника си. Твърди още, че нищо не е
споделяно пред него и разбрал за случилото се от директорката.
Съдът намира, че не следва да кредитира с доверие
показанията на св.Г.В., Н.М. и Р.***. Същите са чичо, баба и дядо на подсъдимия А. като според съда са
заинтересовани от изхода на делото а именно целят да оневинят подсъдимия. Освен
това тези показания са изолирани на фона на целия събран доказателствен
материал.
От заключението на вещите лица по назначената в хода
на ДП комплексна съдебна психолого-психиатрична
експертиза е видно че освидетелстваната Р.К.Р. ЕГН ********** *** е с нормално
нервно психично развийте за възрастта. Нивото на психическо развийте отговаря
на календарната й възраст.При фрустрираща
/заплашваща/ ситуация модулира поведението си и взема гъвкаво решение с цел справяне
с възникналите обстоятелства. Пак според експертите Р.Р.
във връзка с нивото на психично развитие може правилно да възприема, запаметява
и възпроизвежда факти и обстоятелства, които имат значение за разкриване на
обективната истина по делото. Данните от психиатричния преглед и психологичното
изследване с проективните методики показват, наличие
на посттравматичен стрес с емоционални и поведенчески разстройства у детето.
Мнението на вещите лица е че при Р.Р. са налице
психични последици от преживяното, изразяващи се в посттравматичен стрес, който
в дългосрочен план би й се отразил върху когнитивното, емоционалното и
социалното функциониране, както и по отношение на привързаността и представата
за себе си. Във
връзка с предмета на разследване и задачите към СППЕ на детето била зададена
тема да нарисува своето семейство, което е проективна
тестова методика за разкриване по опосредствен
индиректен начин емоционалните преживявания на детето във връзка с него и
отношението му към отделните членове на семейството, както и начина, по който Р.
възприема и се чувства в актуалната житейска ситуация, тъй като децата
подхождат емоционално към процеса на рисуване и в рисунките си отразяват не
толкова действителността, колкото емоционалното си отношение към нея.Р. е
започнала изобразителният процес с рисунка на неодушевени предмети и
впоследствие на човешки фигури, което видно от експертизата показва защитен
механизъм, с който детето се е стремяло
да отхвърли поставената задача, отлагайки я във времето, като нежеланието да
работи по темата, видно и от продължителните паузи при изпълнението, се свързва
с налични проблеми в семейството.
Според заключението на експертите за случилото при нея
споменът е ясен, пълен и последователен, няма данни за илюзорно преобразуване
на реално възприятие, за налудно интерпретиране на
факти и събития. Попаднала е в ситуация, при която са били застрашени
физическата неприкосновеност и психическият й интегритет. Това събитие е
предизвикало силен страх и чувство за безпомощност, които най-силно са били
изразени непосредствено след инцидента. По-късно това събитие непрекъснато се
преживявало като дистресово припомняне на случилото
се, повишена тревожност и депресивитет. Доколкото
обстоятелствата, при които са били реализирани блудствените
действия с пострадалата се свързват с преживяването на уплаха и застрашеност, се създава диспозиция за реагиране със страх
и в бъдеще при ситуация, която би напомнила за преживяното.
Според заключението на експерта от назначената в хода
на ДП СМЕ
за изследване на веществени доказателства № 59 по представените за изследване
детски дрехи, иззети с протокол за доброволно предаване на 02.12.2014 г. от
лицето Н.М.М. с ЕГН **********, не се установява
наличие на сперма. Пак според вещото лице по представения за изследване
кухненски нож, иззет с протокол за доброволно предаване на 02.12.2014 г. от
лицето Н.М.М. с ЕГН **********, не се установява наличие
на кръв.
Според заключението на експерта от назначената в хода
на ДП СМЕ
за изследване на веществени доказателства № 61 по представеното за изследване лилаво,
детско долнище от анцуг, иззето с протокол за доброволно предаване на
05.12.2014 г. от лицето **-*** Й. с ЕГН **********, не се установява наличие на
сперма.
Според заключението на експерта от назначената в хода
на ДП СМЕ
№ 749 при прегледа на Р.К.Р. на 7 години се установили: здрава девствена ципа,
липса от следи от механично въздействие по и около половите органи, съвсем
малки на площ корички от охлузвания в областта на лявата скула, дясното бедро,
гърба и глезена на левия крак.Според експерта уврежданията са резултат от механично въздействие в тези
области. Давността на уврежданията е около 2-3 денонощия, като този срок е
приблизителен и не противоречи на съобщения. Пак според вещото лице липсата на
травми по и около половите органи от медицинска гледна точка не изключва
възможността за извършване на действия за възбуждане и/или удовлетворяване на
полово желание без съвкупление като пипане, търкане, галене, целуване.
Според заключението на експертите от назначената в
хода на ДП КСППЕ на подсъдимия А. е видно че същият няма
данни да е лекуван в психиатрично заведение, както и амбулаторно от психиатър,
към момента на осъществяването на
инкриминираните деяния, А. не е бил в някакво продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието или пък с умствена недоразвитост, т.е. осв. е бил в състояние да разбира свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Отново според компетентното
заключение на вещите лица няма достатъчно обективни и субективни данни, които
да им дават основание да приемат, че при Р.А. е налице разстройство в
сексуалното влечение. Също така посочват че психологичното
изследване и психиатричният преглед не дават основание да се предполага
разстройство в развитието и оформянето на сексуалното поведение при осв., т.е. налице е способност да разбира същността на
половото общуване, осмисля непозволеността и
наказуемостта на сексуалните извращения.
И петте заключения по изготвените експертизи като
обективни, неоспорени от страните и стъпили на стабилна доказателствена основа
и надлежен преглед на освидетелстваните лица и веществени доказателства се
кредитират от съда.
Така възприетата от съда и описана по-горе фактическа обстановка се
установява и от писмените доказателства приобщени по реда на чл.283 от НПК и
неоспорени и в конкретност: Амбулаторен лист № 3858/01.12.2014 г. на л. 12, протокол за
оглед на веществени доказателства от 03.12.2014 г. на л. 43, албум за извършен
оглед на веществени доказателства на
03.12.2014 г. на л. 44-л.47, протокол за оглед на веществени доказателства от
08.12.2014 г. на л. 48, албум за посочено местопроизшествие на 30.11.2014 г. на
л. 49-л.51, протокол за доброволно предаване
от 05.12.2014 г. на л. 94, заповед № ЗД-04-6/13.01.2015 г. на АСП на л.
97, заповед № ЗД-04-7/13.01.2015 г. на АСП на л. 98, свидетелство за съдимост
на л. 99, характеристична справка по отношение на Р.А. на л. 101.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема
за установено следното от правна страна:
С деянието си подсъдимият Р.В.А., ЕГН **********, извършил от
обективна и субективна страна
престъпление по чл. 149, ал. 2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1, във вр. с чл.
63, ал.1, т.3 от НК като в периода
22.11.2014 – 30.11.2014г. в с. ***, обл. ***, в
условията на продължавано престъпление, като непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст – Р.К.Р., родена на ***г.,
като деянието е извършено чрез употреба на сила, както следва:
На 22.11.2014г. срещу 23.11.2014г. в с. *** извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст – Р.К.Р., родена на ***г.
На 29.11.2014 срещу 30.11.2014г. в с. *** извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст – Р.К.Р., родена на ***г.
От обективна страна е налице извършване от страна на подсъдимия
Р.В.А. на действия, които целят да възбудят и удовлетворят полово желание без
съвкупление, изразили се в конкретния случай в поемане с уста на половия му орган,
с което подсъдимият е реализирал блудствени
по смисъла на закона действия. Извършването от страна на подсъдимия на
описаните действия по отношение на малолетната свидетелка Р.К.Р., следва да се
определи именно като блудство, предвид това, че е насочено към възбуждане и
удовлетворяване на полово желание на автора на престъплението, което се обективира и в хронологията на предшестващите
го събития – изчакване настъпването на нощта когато майка и си е легнала а в
стаята в която спи Р. е единствено св.М., още повече че последната е негова, а
не нейна родственица по права линия/баба/, която видно от показанията на Р. се
е правела че спи. Освен това във връзка с обективната страна следва да се
посочи че предмет на престъплението е половата неприкосновеност на
ненавършилата 14 годишна възраст Р.Р., която към
момента на извършване на деянията е била на 7 годишна възраст. От обективна
страна е налице и квалифициращото обстоятелство – употреба на сила изразяваща
се в това че подсъдимият вързал за стол Р.Р. като
натискал със сила главата и към половия си орган. А при второто деяние А.
използвал и нож острието на който притиснал към лявото и слепоочие с което
предизвикал и одраскване.
Престъплението е извършено при условията на чл.26 ал.1
от НК, като подсъдимият осъществил две деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителен период от време и при една и съща обстановка и еднородност
на вината, като второто деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото.
От субективна страна деянията са извършени от Р.А. при
форма на вина пряк умисъл като същият е съзнавал обществено-опасния характер на
деянията, предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици и е искал
настъпването на тези последици. В конкретния случай А. е осъзнавал, че
малолетната Р.К.Р. е била малолетна към инкриминираните дати. Впрочем, това
обстоятелство без съмнение е било възприето от подсъдимия като се има предвид,
че от една страна е видимо, а от друга подсъдимият е близък роднина на съжителя
на майка и, като често е посещавал семейството. Подсъдимият е осъзнавал и че, малолетната Р.Р. не е желаела да удовлетвори половото му желание като е
преодолял несъгласието `и чрез
упражнената спрямо нея настойчива и последователна физическа репресия с която е
постигнали конкретната си цел - възбуждане и удовлетворяване на половия си
нагон без съвокупителни действия.
Възрастта на жертвата определя липсата на правно
значима воля от нейна страна, а от друга и значително по-ниския праг на
въздействие с оглед постигане на набелязаната цел.
Като причини за извършване на престъплението следва да
бъдат посочени ниското правно съзнание и липса на морално волеви задръжки у Р.А.,
както и отсъствие на чувство за съпричастност към обществената реакция офор*** се към посегателствата срещу половата
неприкосновеност на деца.
Подсъдимият Р.А., макар да е непълнолетен е наказателноотговорен и подлежи на съответно наказание.
При определянето на вида и размера на наказанието
съдът съобрази смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, степента на
обществена опасност на деянието и тази на Р.А. и съотношението между тях, за да
се постигне съразмерност между
действията на подсъдимия и резултатност на приложеното от държавата
санкциониране.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия А.
съдът съобрази на първо място обществената опасност на престъпленията от този
вид като взе предвид че обществената опасност на този вид престъпления е силно завишена, като е
налице отрицателна обществена реакция към
престъпленията против половата неприкосновеност с пострадали малолетни и
непълнолетни лица. Завишена е и обществената опасност на извършените от подсъдимия Р.А.
деяния.
Смекчаващи вината
обстоятелства спрямо подсъдимия Р.А. съдът откри единствено в чистото му
съдебно минало и в младостта му.
Като отегчаващи вината на
подсъдимия Р.А. обстоятелства следва да бъдат посочени: крехката възраст на
пострадалата - едва на 7 години и особеностите на личността `и – малолетна, с
формална семейна среда и без подкрепа на близки роднини, унизителното състояние
в което била поставена и проявената дързост
и цинизъм при осъществяване на престъпното намерение – Р.А. еякулирал и заставял пострадалата да гълта семенната му
течност, както и безпредметно упражнено физическо насилие и грубост предшестващи
извършените блудствени действия изразяващи се във връзване
с въжета с които връзвали кучетата;общата продължителност и честота, упоритост
и тежест на блудствените действия, преживения ужас от
Р.Р. който би могъл да има фатални за нея последици предвид
възрастта `и както и половата `и незрялост като личност, последващото
преживяване на случилото се, последното видно от разпита на вещото лице – д-р В..
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
прецени и извършването на престъпната деятелност на А. при условията на последователност и
устойчивост в поведението му и при проявено престъпно упорство като тук следва
да бъдат споменати идентични случаи на извършени от него блудствени
действия спрямо същата пострадала продължаващи от предходен период за които тя
не е събрала смелост да се оплаче. Не на последно място следва да се посочи и пълната
липса на критично отношение към извършеното.
Горното обуславя извода на
съда, че Р.А. е лице с висока степен на обществена опасност, като с такава е и
извършеното от него престъпление.При определяне на наказанието съдът намери,че
същото следва да бъде определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства.
За жалост обаче настоящият съдебен състав е обвързан от постановената от
предходен съдебен състав присъда и определеното от него наказание съобразено с
липсата на съответен протест за утежняване положението на подсъдимия. При това
положение съдът отново наложи същото наказание, а именно една година лишаване
от свобода изтърпяването на което отложи с тригодишен изпитателен срок като
съзнава, че така определеното наказание вероятно няма да коригира в достатъчна
степен негативния морален облик на подсъдимия и устойчиво формираното у него
нихилистично отношение към човешкото достойнство, полова неприкосновеност
(включително на деца) и страдание, очертаващи го като жестока и егоцентрична
личност, която в съзнанието и поведението си се е поставила над
законоустановения порядък и възприетите
от обществото морални норми при удовлетворяването на личните си потребности.
Налагането на по-ниско
наказание, няма да доведе до осезаем коректив в поведението и критично
отношение към посегателствата срещу личността.
При
този изход на делото съдът на
основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия Р.В.А., със снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на ***ски
районен съд направените деловодни разноски в размер общо на 280 лева, както и да заплати по сметка на ОД на МВР – гр.
*** направените деловодни разноски в размер общо на 675,00 лева.
По
описаните съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: