О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 990 Година
28.02.2020
Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и осми
февруари Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 5477 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът, чрез пълномощник,
е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери,
че исковата молба е редовна, а предявения с нея иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
допустим.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените с исковата молба писмени документи, каквито с отговора не са
представени, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 3339/2019 г.
на Старозагорския районен съд.
Следва
да се назначи и исканата от ответника съдебно-икономическа експертиза, която да
отговори на поставените към него въпроси към същата в отговора му, за отговор
на които съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводната
отчетност, което обуславя уважаването на искането му за назначаването й за
отговор на същите въпроси (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се
определи депозит и задължи поискалият назначаването й ответник да го внесе по
сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, като на ищцата се изпрати и препис от отговора на ответника.
Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се
разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър
на медиаторите към министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтича съществуването на претендираното от ищцата
вземане, са посочени в исковата й молба и изразяват по същество в това, че била
поръчител по договор за потребителски кредит № 49/120606 между Д. и ответника.
Кредитополучателят – ответник, подписал споразумение за плащане с П., което
дружество се явявало приобретател на вземането по договора
за потребителски кредит № 49/120606 на Д.. Същият не бил изпълнил своето
задължение и П. се снабдило с изпълнителен лист за своите вземания и образувало
ИД № 20138690400435 на ЧСИ И. Б.. Предвид факта, че изпълнителното дело било
образувано срещу ответника, ищцата, като поръчител, се наложило да плати цялата
сума по изпълнителното дело, която възлизала към 10.01.2014 г. общо на 7108.02 лева.
Със съобщение изх. № 799 от 10.02.2014 г. същата била конституирана като взискател по ИД № 20138690400435. Вследствие на наложените
запори на ответника за периода от 21.12.2015 г. до 25.04.2017 г. била изплатена
от ЧСИ Б. сумата от 7108.02 лева, която изплатила ищцата, за да се конституирала
като взискател по изпълнителното дело. В случая обаче,
тя не била получила законовата лихва за забава от изплащане на цялата сума по
делото на 06.02.2014 г., до възстановяването й от ответника до 25.04.2017 г. За
същата бил възникнал правен интерес да подадяла заявление по чл. 410 ГПК, с
което ответникът да бъдел осъден да й заплати дължимата законова лихва върху
главницата от 7108.02 лева за периода от 06.02.2014 г. до 25.04.2017 г., която била
в размер на 2323.09 лева. Образувано било ч.гр.д. № 3339/2019 г. по описа на
Районен съд Стара Загора. Издадена била заповед за изпълнение, която била връчена на ответника и било подадено
възражение.
Искането
по същество е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищцата сумата от 2323.09 лева за регресно вземане
по чл. 143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за законна лихва върху заплатената по
изпълнителното дело сума от 7108.02 лева от деня на плащането на 06.02.2014 г.
до 25.04.2017 г., за което парично задължение е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3339 описа за 2019 г. на Старозагорския районен
съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.
Правната
квалификация на предявения иск за съществуване на процесното
вземане е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че предявеният иск бил
допустим, но недоказан и неоснователен, поради което моли съда да го отхвърли. Не
оспорвал направените с исковата твърдения от ищцата, че била поръчител по договора
за потребителски кредит № 49/120606, който сключил с Д., както и че приобретател на вземането на банката към ответника било П..
Не оспорвал и това, че ищцата заплатила изцяло сумата по образуваното от П.
изпълнително дело № 20138690400435 на ЧСИ И. Б., след снабдяване на дружеството
с изпълнителен лист за вземанията си. От представеното с исковата молба съобщение
с изх. № 181/10.01.2014 г. на ЧСИ И. Б. до ищцата по посоченото изпълнително
дело било видно, че към 10.01.2014 г. актуалният размер на дълга по същото дело
бил в размер на 5601.48 лева, а не както се сочело в исковата молба - 7108.02 лева.
От представените от ищцата банкови бордера се установявало, че същата
действително била превела по изпълнително дело № 20138690400435 на ЧСИ И. Б.
суми в общ размер на 7108.02 лева. Същевременно, от представената от нея справка
за разпределени суми от ЧСИ И. Б. било видно, че по посоченото изпълнително
дело, след заплащането на цялото задължение от ищцата и конституирането й като взискател, от 21.12.2015 г. до 25.04.2017 г., вследствие на
наложените запори на ответника, на ищцата била изплатена общо сумата от 7808.02
лева, а не както се сочело в исковата молба - 7108.02 лева. По този начин ответникът
заплатил на ищцата и лихвата върху заплатената от нея сума в качеството й на
поръчител, считано от деня на плащането, съобразно разпоредбата на чл. 143, ал.
1 ЗЗД. Именно поради тази причина и изпълнителното дело било приключено. Отделно
ищцата не била изпълнила задължението си като поръчител незабавно да го уведоми
за изпълнението на паричното задължение (чл. 144, вр.
с чл. 143, ал. 2 ЗЗД). Така ответникът не успял да предяви своите възражения
към кредитора. Оспорвал исковата й претенция като погасена по давност, тъй като
претенцията й била за лихви, а предвид чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с изтичането на
тригодишна давност се погасявали вземанията за лихви. Ответникът бил изплатил
на ищцата сумата от 7808.02 лева по изпълнително дело № 20138690400435 по описа
на ЧСИ И. Б., която била по-голяма от изплатената от нея по същото дело сума на
взискателя П., като по този начин й заплатил претендираната от нея лихва. Моли съда да имал предвид, че
с вноските, които правил по изпълнително дело № 20138690400435 на ЧСИ И. Б.,
покривал част от вземането на ищцата като взискател
по това изпълнително дело за главница. Така, след всяка направена от него
вноска, поради намаляване на задължението за главница, следвало да се
преизчислява и задължението за лихва. Поради горното, неоснователно същата
претендирала лихва върху размера на цялото си вземане за посочения период от
06.02.2014 г. до 05.02.2017 г. Това били и причините да подадял възражение, че
не дължал претендираните суми по образуваното от ищцата
ч.гр.д. № 3339/2019 г. на PC Стара Загора, по което й била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ТПК. Поради изложеното, тя нямала основание да претендира
да й бъдела платена исканата сума за лихва. С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от нея иск за признаване за
установено по отношение на него, че й дължи сумата от 2323.09 лева за законова
лихва върху главницата от 7108.02 лева за периода от 06.02.2014 г. до
25.04.2017 г. На отделно основание предявеният иск бил неоснователен и поради
изтекла тригодишна погасителна давност върху вземането за лихва. Претендира за
сторените по делото и в заповедното производство разноски.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищцата носи тежестта да докаже
всички обстоятелства, твърдени в исковата й молба, тъй като на тях е основала
предявения иск за съществуване на процесното вземане,
а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му,
тъй като на тях е основал възраженията си за неоснователност на този иск,
включително и за изтекла погасителна давност.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: съобщение
изх. № 181/10.01.2014 г., платежни нареждания – 17 бр., изпълнителен лист от 25.09.2012
г. по ч.гр.д. № 6672/2011 г. на СтРС, преводно
нареждане от 31.01.2014 г., преводно нареждане от 15.01.2014 г., преводно
нареждане от 20.12.2013 г., преводно нареждане от 29.11.2013 г., преводно
нареждане от 06.02.2014 г., съобщение изх. № 2273/25.04.2017 г., съобщение изх.
№ 803/10.02.2014 г. и съобщение изх. № 799/10.02.2014 г.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 3339
по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.
НАЗНАЧАВА
по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при
страните, по изпълнителното дело и там, където това стане необходимо, да
представи по делото заключение, с което да отговори на всички поставени към
тази експертиза въпроси в отговора на исковата молба, при депозит в размер на 100
лева, вносим от ответника по сметка на Старозагорския
районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото
определение, и представяне в същия срок по делото на платежния документ,
удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не
бъде внесен, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността
да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът
му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 01.04.2020 г. от 15.00
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а на ищцата да се изпрати и препис от отговора на ответника. За
тази дата да се призове и вещото лице след внасяне от ответника на определения
от съда депозит за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: