№ 20
Гр. Пловдив, 06.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на трети декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1392
по описа за 2020 год. и, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на А.Н.А.,ЕГН **********,***,чрез адвокат В.М.,***,офис1,2 против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка/ЗПАМ/№20-1030-001109 от
12.05.2020г., издадена от началник група към ОДМВР,Сектор Пътна
полиция Пловдив, с която на основание чл.171 т.2а,б А от ЗДвП на жалбоподателя
е наложена принудителна административна мярка– “Прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца”,
В жалбата
се поддържа,че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна,като към
момента на издаването й не са били налице основанията за налагане на
принудителната административна мярка.Твърди се,че А.Н.А. по никакъв начин не е
участвал и не е присъствал на извършената проверка на 12.05.2020г. и не би
могъл да знае,че лицето К.Т.,което е управлявало собствения му автомобил марка
„Мерцедес С 350“ с рег. № ***, не разполага с валидно свидетелство за
управление.
Твърди сеоще ,че административният акт е издаден в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила по подробно изложени съображения в жалбата,поради което
се иска отмяната му.
Ответният административен орган – Началник Група към ОДМВР Пловдив,Сектор Пътна полиция Пловдив, в
писмено становище поддържа,че жалбата е неоснователна,като оспорената ЗПАМ е
правилна и законосъобразна.
Пловдивският Административен съд – Първо отделение, І състав,
след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Жалбата против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка/ЗПАМ/№20-1030-001109 от 12.05.2020г., издадена от
началник група към ОДМВР,Сектор Пътна полиция Пловдив, е подадена в срок и от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административното производство по издаване на обжалвания акт е започнало
със съставянето на АУАН №GA195388/12.05.2020г.,като при проверка в гр.Пловдив,
бул.“Дунав“№13,посока ул.“Победа“№23,в 23:00 часа е установено,че МПС-лек
автомобил марка „Мерцедес С 350 БУЛТЕК“ с рег. № ***,собственост на А.Н.А.,се
управлява от лицето Красимир Шенчев Топалов,което е неправоспособен
водач.Отнети са СРМПС част II и 2 бр.регистрационни табели № ***.
Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжалвания административен
акт, с който на основание чл. 171 т.2а ,б.а от ЗДвП на жалбоподателя А.Н.А.,
чието моторно превозно средство е управлявано от неправоспособен водач,е
наложена процесната ПАМ.
По делото са представени доказателства за собствеността на МПС,като
безспорно е установено,че лек автомобил марка „Мерцедес С 350 БУЛТЕК“ с рег. № ***
е собственост на А.Н.А./справки л.36 и 37 от делото/.
Видно от справка за нарушител/водач лицето К.Ш.Т./л.15/не е имал и никога
не му е било издавано българско
СУМПС,няма данни за издаването на такова от друга държава.
В съдебното производство,по искане на процесуалния представител на
жалбоподателя,е изискано и приложено НОХД № 2976/2020г. на ПРС,което по никакъв
начин не може да бъде съотнесено към изясняване на фактическата обстановка по
настоящото дело.
При така установеното от фактическа страна се налагат и следните правни
изводи.
Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица.
Към датата на издаване на административният акт със Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи са определени
на основание чл.165 от ЗДвП и чл.33 т.9 от Закона за Министерството на
вътрешните работи структурите на МВР, които следва да осъщестяват контрола по
ЗДвП, една от които е съответната Областна дирекция на МВР.
Отделно със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив е делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и същата се приема за издадена
от компетентен орган.Налична по делото е и Заповед №
8121К-6152/07.05.2020г.на министъра на МВР за преназначаване на ст.инспектор М.М.на
длъжността началник група към ОДМВР,Сектор Пътна полиция Пловдив.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми
реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка
за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а б а от ЗДвП в хипотезата на налагане на ПАМ на собственик на
МПС,управлявано от неправоспособен водач.
Според нормата, посочена като правно основание за издаване на оспорения
административен акт - чл. 171, т.2а, б."а" от ЗДвП в относимата му
редакция -за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който
управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, се прилага принудителна административна
мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за
срок от 6 месеца до една година. Тази ПАМ се налага и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на
управляваното превозно средство както, когато той лично управлява автомобила,
така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните
обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния
орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и
неговия собственик.
Безсопорно ,както се посочи вече, лек автомобил марка „Мерцедес С 350 БУЛТЕК“ с рег. № ***
е собственост на А.Н.А..
От справка за нарушител/водач се установи,че лицето,което на 12.05.2020г. е
управлявало лекия автомобил на жалбоподателя,К.Т. никога не е имал
СУМПС,издавано в България,не се установява такова да му е издавано и в чужбина.
Спорът се концентрира върху въпроса дали спрямо жалбоподателя,който не е
управлявал процесното МПС, правомерно е постановена ограничителната мярка по
ЗДвП. Посочената от административния орган правна норма на чл. 171, т.2а,
б."а" от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС,
което е управлявано от лице,при наличие
на обстоятелствата,посочени в казаната правна норма. Жалбоподателят не е
адресат на съставения и цитиран в заповедта АУАН, но това обстоятелство е
ирелевантно за налагане на ПАМ ,доколкото законът изисква самото нарушение
/управление на МПС от водач ,който няма СУМПС / да е констатирано с АУАН, което
в случая е направено.
Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на
собственика, поради което без правно значение е обстоятелството дали
жалбоподателят лично е предоставил управлението на собственото си МПС, дали той
е знаел ,че лицето,което управлява лекия му автомобил няма СУМПС. Законът
допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл.
1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на
участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните
нарушения. Следователно възприетата от административния орган фактическа
обстановка съответства на посоченото правно основание за налагане на ПАМ.
По тези съображения съдът намира за неоснователни оплакванията на А.А. за
допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на оспорената заповед след като ПАМ е
приложена спрямо надлежен субект, при безспорно установено наличие на
необходимите материалноправни предпоставки и по начин, който не накърнява
правото му на защита.
С оглед гореизложеното съдът счита, че обжалваната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка/ЗПАМ/№20-1030-001109 от 12.05.2020г.,
издадена от началник група към ОДМВР,Сектор Пътна полиция Пловдив, е формално и
материално законосъобразна и издаването й съответства на целта на ЗДвП.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2 от АПК,Административен
съд Пловдив,Първо отделение,I състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на А.Н.А.,ЕГН **********,***,чрез
адвокат В.М.,***,офис1,2 против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка/ЗПАМ/№20-1030-001109 от 12.05.2020г., издадена от началник
група към ОДМВР,Сектор Пътна полиция Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: