№ 104
гр. Варна, 07.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20253000500174 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:03 часа се явиха:
Въззивникът Д. Х. П., редовно призован, не се явява. За него се явява
адвокат Ц. И. от АК-Търговище, редовно упълномощен от първата
инстанция, с представено в днешно съдебно заседание пълномощно, ведно с
договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна Национална здравноосигурителна каса, редовно
призована, не се явява представител.
СЪДЪТ докладва постъпилата на 29.04.2025г. писмена защита от Ц. Й.,
главен юрисконсулт в Отдел „Административно и правно обслужване на
дейността“ в РЗОК - Търговище, представляваща въззиваемата страна, в която
е направено изявление делото да бъде разгледано в нейно отсъствие.
Поддържа изцяло подадения отговор на въззивната жалба. Изразено е
становище по съществото на спора. Претендира се присъждането на разноски,
изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.
АДВ. И.: Няма пречка по хода на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на
въззивника да изрази становище по изготвения проекто-доклад, обективиран в
определение № 220/08.04.2025г.
1
АДВ. И.: Нямам възражения по изготвения проекто-доклад.
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от
разпоредително заседание № 220/08.04.2025г.:
Производството е образувано по въззивна жалба на Д. Х. П., подадена
чрез адв. Ц. И., против решение № 15/17.02.2025 г., постановено по гр.д. №
222/2024 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, с което са отхвърлени
исковете му по чл. 439, ал. 1 от ГПК против Национална здравноосигурителна
каса, за установяване, че е погасено по давност правото на ответника за
принудително изпълнение по изпълнително дело № 1312/24 г., по описа на
ЧСИ А. З. с рег. № 769, район на действие ОС - Търговище за сумите: 19 425
лв., представляваща главница, предявен като частичен от 194 250 лв.; сумата
от 40 017 лв., представляваща лихва за забава, предявен като частичен от 382
174.47 лв.; и Д. Х. П. е осъден да заплати на Национална здравноосигурителна
каса разноски в размер на 450 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
Въззивникът е навел оплаквания, че решението на окръжния съд е
неправилно – постановено в нарушение на материалният закон и
необосновано, като е молил за отмяната му и за уважаване на иска.
Оплаквания по установените от първата инстанция факти по делото няма, като
оплакванията са за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 110 ЗЗД.
Сочил е, че при правилно установено последно валидно изпълнително
действие от 09.07.2018г. – налагане на възбрана на недвижим имот на
длъжника и при липса на искания от взискателя или предприемани
изпълнителни действия след тази дата, то неправилно окръжния съд е приел,
че погасителната давност от 5 години за вземанията не е изтекла към датата на
исковата молба.
Ответникът Националната здравноосигурителна каса, чрез юк. Й., е
подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по
съображения за неоснователността й и такива за правилността на обжалваното
решение е молил за потвърждаване на последното и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Изложил е, че когато изпълнението било
осъществявано чрез налагане на запори, тези действия били до постъпването
на парични суми от плащания от трети задължени лица. В случая, запорът бил
наложен по смисъла на чл. 450, ал. 3 от ГПК от 25.06.2018 г. Касаело се за
изпълнителен способ с продължително действие, по който по правило
изпълнението можело да се осъществява периодично, като способът по
естеството си включвал множество изпълнителни действия, свързани с
многократни плащания от третото задължено лице. Дори и да нямало
осъществени от третото задължено лице преводи по сметка на ЧСИ,
посоченият способ на принудително изпълнение бил действащ през целия
период, през който запорът бил наложен, тъй като при евентуално
постъпление на суми в сметката на длъжника във всеки момент този способ е
2
можело да бъде активиран. Затова, предвид налагането и действието на
запора, в случая не бил изтекъл срока на погасителната давност за вземането.
Възивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от
обжалване на решението на първата инстанция като неизгодно за него,
редовна е и допустима. Отговорът също е в срок и е редовен.
Страните не са заявили искания по доказателствата и не се налага
събирането на такива служебно от съда.
АДВ. И.: Поддържам въззивната жалба както е предявена на наведените
основания. Няма да соча други писмени или гласни доказателства.
Представям списък на разноски.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представения от процесуалния представител на
въззивника списък на разноските, ведно с договор за правна защита и
съдействие.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. И.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата както е
предявена на наведените основания, като считам постановения съдебен акт от
Окръжен съд-Търговище за постановен както в нарушение на материалния
закон, така и постановен в противоречие с практиката на Върховен
касационен съд. За мен спорът, който е въведен пред Окръжен съд -
Търговище е единствено и само правен, дотолкова доколкото ние с ответната
администрация нямаме спор по отношение на фактите, а именно
обстоятелствата кога е издаден един изпълнителен лист, на какво основание,
кога е образувано изпълнителното дело, ние нямаме спор по отношение на
тези факти. Единственият спор, който сме въвели, е по отношение на
доверителя ми настъпила ли е т. нар. „погасителна давност“ по смисъла на чл.
110 ЗЗД и кога е настъпил този факт. Няма да преповтарям и фактите така
както са въведени във въззивната жалба. Считаме решението на Окръжен съд
за неправилно, дотолкова доколкото съдия-докладчик е въвел, за мен нова
правна фигура, неизвестна или поне не намерих практика по въпроса на
Върховен касационен съд, а именно за т. нар. „продължаващо изпълнително
действие“. Окръжен съд приема, че след като един път съдия-изпълнителят е
наложил запор било то на банковите сметки, било то на вземания на
доверителя ми, било то на един недвижим имот, то тези действия продължават
до отпадане на основанията за това. Действително това е принципно
3
положение и наложените запори, принудителни мерки продължават своето
действие, но съобразно практиката на Върховен касационен съд, включая, да
не подведа съда, мисля че 2 тълкувателни решения съм цитирал, действието
на съдия-изпълнител е еднократен акт - налага запор. Да, този запор
продължава във времето, но това е действието и то се изчерпва със самото
налагане на запор. Задължение е на взискателя, в този случай ответната
администрация, със свои действия да поддържа висящността на
изпълнителния процес, за да се предпази от настъпването на перемпция.
Видно от доказателствата това не е сторено, именно това е фактът, който е
породил искането да се позовем на настъпила давност, тъй като съобразно
установената практика на Върховен касационен съд перемпцията като
юридически факт настъпва по силата на закона, същата не се влияе от
издаването или неиздаването на постановление за прекратяване от съответния
съдебен изпълнител. И след като перемпцията настъпва по силата на закона, и
процесното изпълнително дело би следвало да е прекратено към средата на
2020г., то реално погледнато последното валидно изпълнително действие,
което е извършено от съдебния изпълнител, е през 2018г. Именно това са
фактите и това е нарушението на закона от страна на Окръжен съд –
Търговище. От факта, че изпълнителните действия запазват силата си, то
тяхната отмяна не променя факта, че действието на съдебния изпълнител е
винаги и само еднократен акт, то се извършва на определена дата и приключва
на тази дата, в която е извършено. Именно предвид изложеното, уважаеми
апелативни съдии, моля да отмените решението на първа инстанция като
незаконосъобразно и вместо него да постановите ново, с което уважите
исковата молба на доверителя ми така както е предявена и на наведените
основания. При уважаване на жалбата ни, моля да ни бъдат присъдени и
разноски спрямо списъка, който е предоставен. Моля за Вашето решение в
този смисъл.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 09:11 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4