Номер 219509.11.2020 г.Град П.
Районен съд – П.VII Граждански състав
На 09.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20205220102262 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за проверка допустимостта на иска по чл.130 ГПК.
По реда на чл.422 ГПК са предявени кумулативно съединени установителни искове с
материалноправна квалификация по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, чл.10а, ал.1 ЗПК и чл.86
ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление в гр.С., ул. „Д-р П.Д.“ №25, твърди, че по негово заявление по чл.410 ГПК
срещу ответника П. Н. К. с ЕГН ********** от гр.С., обл.П., бул. „К.М.“ №1 е издадена
заповед №203 от 13.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по
ч.гр.д. №313/2020г. по описа на РС – П. за следните суми: 444,57лв. – главница по договор
за потребителски кредит; 273лв. – възнаграждение за пакет от допълнителни услуги към
договор за потребителски кредит; 750,75лв. – застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги към договор за потребителски кредит и 40,86лв. – обезщетение за
забава за периода 04.01.2018г. до подаването на заявлението по чл.410 ГПК в съда, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до
плащането.
Видно от материалите по заповедното производство, с издадената заповед за
изпълнение частично е уважено подаденото от ищеца заявление по чл.410 ГПК, като на
ответника е разпоредено да заплати сумите: 444,57лв. – главница по договор за
потребителски кредит и 40,86лв. – обезщетение за забава за периода 04.01.2018г. до
подаването на заявлението по чл.410 ГПК в съда, ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 03.02.2020г. до плащането, както
и 80.18лв. съдебни разноски. Заповедта за изпълнение е влязла в сила и на 23.07.2020г. и въз
основа на същата е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя.
С разпореждане №1874 от 13.02.2020г. заповедният съд е отхвърлил заявлението на
1
ищеца по отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение за сумите: 273лв. –
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги към договор за потребителски кредит;
750,75лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги към договор за
потребителски кредит. Това разпореждане е било обжалвано от заявителя и е потвърдено с
окончателно определение №253 от 29.06.2020г. по в.гр.д. №326/2020г. на ОС – П..
С разпореждане №6980 от 20.07.2020г. заповедният съд, на основание чл.415, ал.1,
т.3 и ал.3 ГПК, е указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск срещу длъжника за
присъждане на вземането по отхвърлената част от заявлението в 1-месечен срок. Към
момента този срок е изтекъл, но такъв осъдителен иск не е предявен.
При така установените обстоятелства съдът намира, че по отношение на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не е налице правен интерес от предявяването на
установителен иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането по издадената заповед за
изпълнение, включващо: 444,57лв. – главница и 40,86лв. – обезщетение за забава, тъй като
заповедта е влязла в сила и за вземането по нея е издаден изпълнителен лист на основание
чл.416 ГПК, който в оригинал все още стои по делото.
За ищеца липсва правен интерес и от предявяването на установителен иск по чл.422
ГПК за съществуване на частта от заявеното вземане, по отношение на която заповедният
съд е отказа издаването на заповед за изпълнение. Съгласно чл.415, ал.3 вр. ал.1, т.3 ГПК
този иск може да бъде само осъдителен, а възможността за неговото предявяване във връзка
с проведено заповедно производство цели да намали разноските за държавна такса на ищеца,
тъй като от нея ще се приспадне такса по заповедното производство. Доколкото за тази част
от вземането няма издадена заповед за изпълнение, установителният иск по чл.422 ГПК
няма да доведе до снабдяването на ищеца с изпълнително основание при условията на
чл.416 ГПК, каквото същият би получил чрез предявяването на осъдителния иск.
В случая не се касае до нередовност на исковата молба, която може да се отстрани по
реда на чл.129, ал.2 ГПК, тъй като твърденията на ищеца са ясно формулирани и същите
съответстват на отправеното искане, но самата искова молба не съответства на данните от
заповедното производство, които исковият съд е длъжен да вземе предвид при преценката
относно допустимостта на иска / Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/.
При така констатираната липса на правен интерес за заявителя в заповедното
производство от предявяването на установителния иск по чл.422 ГПК същият е недопустим.
Исковата молба следва да се върне на ищеца, а производството – да се прекрати.
Водим от горното и на основание чл.130 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ВРЪЩА исковата молба по чл.422 ГПК на ищеца „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.С.,
ул. „Д-р П.Д.“ №25 срещу ответника П. Н. К. с ЕГН ********** от гр.С.,
обл.П., бул. „К.М.“ №1 за съществуване на следното вземане, за което се
твърди да е издадена заповед №203 от 13.02.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №313/2020г. по описа на РС – П., а
именно: 444,57лв. – главница по договор за потребителски кредит; 273лв. –
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги към договор за
потребителски кредит; 750,75лв. – застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги към договор за потребителски кредит и 40,86лв. –
обезщетение за забава за периода 04.01.2018г. до подаването на заявлението
по чл.410 ГПК в съда, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до плащането. и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №2262/2020г. по описа на РС - П..
Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред
Окръжен съд - П. в едноседмичен срок от връчването.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3