№ 94
гр. Велико Търново, 08.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
десети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова
при участието
на секретаря С.М. изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 73 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/, вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и
такси /ЗМДТ/
Образувано
е по жалба на Г.В.И. ***, чрез адв. И.Д.М. *** – 4 А против Акт
за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 185-1/22.03.2019г.,
издаден от орган по приходите при Община Велико Търново, в частта му потвърдена
с Решение № 7/20.01.2020г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Велико Търново.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на оспорения акт поради неспазване на разпоредбата на чл.
103, ал. 1 вр. с чл. 107, ал. 3 изр. 1 и 2 от ДОПК. Счита, че е бил лишен от
правото си на участие в началната фаза на административното производство, в
нарушение на принципите, гарантиращи правото му на защита. Намира нарушението
за съществено и моли да бъде отменено оспореното решение. Счита не може да намери приложение разпоредбата на чл. 103 от ДОПК. С тези аргументи от съда се иска обжалваният АУЗД и потвърдителното
решение на Директора на Дирекция „МДТ“ при Община Велико Търново, да бъдат отменени като незаконосъобразни. В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез пълномощника си по делото адв. М. от ВТАК, поддържа
жалбата по съображенията, изложени в нея, като излага и допълнителни доводи за
нарушение на чл. 107 от ДОПК. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът
по жалбата – директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико
Търново, чрез ***П., оспорва същата като неоснователна. Моли да се потвърди издадения АУЗД като
правилен и законосъобразен в изменената му част. Същият е издаден от
компетентен орган, в съответствие с материалния и процесуалния закон и съдържа
фактическите и правни основания за издаването му.Посочва, че АУЗД е издадено
след като е установено несъответствие между декларираните от данъчнозадълженото
лице киловати за автомобила и действително установените и потвърдени по
служебен ред от сектор „Пътна полиция“ – Велико Търново. Разяснява начина на
изчисляване на данъка и счита, че не е нарушен чл.103 от ДОПК. Не претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
На основание чл. 54 от ЗМДТ
жалбоподателят Г.И.В. подава декларация за
придобиване на лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“ с ***. В подадената декларация декларирал
мощност на собствения му лек автомобил от 88 KW.
С процесния АУЗД
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от старши експерт – орган по приходите при
Община Велико Търново, на жалбоподателя са установени
задължения за данък върху превозни средства – данък върху лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“ с ***, за данъчни периоди от 01.01.2014 г.
до 31.12.2018 г., в размер общо на 594,60
лв. и лихви 154,23 лева.
Въз основа на данните от регистъра на ППС, поддържан от МВР при
направена проверка е установено, че има несъответствие между декларираните с
декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ данни и данните в системата на МДТ е за
автомобила е определен данък в по-малък размер от законоустановения.
Издаденият АУЗД е бил обжалван от задълженото лице по реда на чл. 152 и
сл. от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ като с Решение № 7/ 20.01.2020 г. на
директора на Дирекция "МДТ" при Община Велико Търново, е изменен,
като е отменен в частта за установените лихви върху главницата, тъй като
полученото несъответствие не е по вина на лицето. Решението е връчено на дата 22.01.2020
г., видно от разписката / л. 37 от
делото/.
Жалбата срещу акта пред АСВТ е подадена директно до съда на дата 29.01.2020
г. съгласно дадения от АСВТ входящ номер, като въз основа на нея е
образувано настоящото дело.
В съдебната фаза на производството като писмени доказателства по делото
са приети материалите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорения АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, свидетелство
за регистрация на МПС, част І, № *********, декларация № 1498/20.05.2010 г.,
акт № 185-1/22.03.2019 г. на МДТ-В. Търново, решение № 7/20.01.2020 г. на МДТ –
В. Търново; декларация по чл. 54 от ЗМДТ, ведно с приложени документи, лист 2-4
към нея ( в сила до 31.12.2014 г.) заверено копие, извадка от справка от КАТ
Велико Търново, получена на основание чл. 52 от ЗМДТ-заверено копие стр. 5, АУЗ
№ 185-1/22.03.2019 г.-оригинал – стр.6-8,, разписка за връчване на АУЗ №
185-1/22.03.2019 г.-заверено копие, страница 9, жалба от Г.В.И. против АУЗ №
185-1/22.03.2019 г.-оригинал стр. страница 11-13, решение по жалба срещу АУЗ №
185-1/22.03.2019 г.-заверено копие л. 14, разписка за връчване на Решение №
7/2020 г., заповед № РД 22-170/02.02.2017 г. на кмета на община Велико Търново
л. 15-заверено копие.
При така установеното, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице, чийто интерес е засегнат от
оспорения индивидуален административен акт, в рамките на предвидения в чл. 107,
ал. 4 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 преклузивен
срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 149 във вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на
жалбата.
Задълженията за местни данъци, вкл. за данък върху превозните средства, представляват
публични общински вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК във вр. с чл.
1, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ, а според чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на
публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон. Относно вземанията за процесния данък този ред е предвиден в чл. 4, ал.1
от ЗМДТ, в актуалната редакция, според който установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. Според алинея трета от чл. 4 на ЗМДТ, в производствата
по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на
органи по приходите, а според алинея четвърта от същия член, тези служители се
определят със заповед на кмета на общината. Последният, съгласно чл. 4, ал. 5
от ЗМДТ, упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на
териториален директор на Националната агенция за приходите. Тоест в
процесуалния закон има специални правила за оспорване, които са приложими в
случая и имат приоритет пред общите такива по АПК. Разпоредбата на чл. 156, ал.
1 от ДОПК определя, че на обжалване пред съда подлежи ревизионният акт в
частта, която не е отменена при обжалването по административен ред, което
предвид нормата на чл. 144, ал. 1 ДОПК означава, че когато става въпрос за
АУЗД, на обжалване пред съда подлежи самият акт за установяване на задължение,
а не решението на решаващия орган, с което той е потвърден.
Съобразно изложеното и приложимия процесуален закон, съдът в
производство от вида на настоящото извършва проверка на законосъобразността на
АУЗД в потвърдената му по административен ред част, с която на жалбоподателя са установени задължения за данък върху
превозни средства – данък върху лек
автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“ с ***, за данъчни
периоди от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г., в размер общо на 594,60 лв. По отношение на лихви 154,23
лева не е предмет, тъй като е отменена при оспорването по административен
ред.
След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният АУЗД е
издаден от оправомощен орган и в рамките на неговата материална компетентност,
определена с разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ и издадената Заповед №
РД 22-170/ 03.02.2017 г. на кмета на Община Велико Търново, в предвидената от закона форма. Потвърдителното решение на
Директора на дирекция „Местни данъци и
такси“ при общината, т.е. ръководителят на звеното за местни приходи, също е
издадено от компетентен орган, в пределите на неговата компетентност, съгласно
чл. 107, ал.4 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 5, предл. второ от ЗМДТ и е в
изискуемата писмена форма.
Безспорно е, че в изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, приложима на
основание § 2 от ДР на ДОПК, всеки един
административен акт трябва да съдържа мотиви, които да са ясни, конкретни,
относими и в достатъчна степен подробни, за да може от тях да станат ясни
преценката на органа на фактите и на правото. АУАН съдържа
изложение на фактически и правни основания за постановяването му. При
издаването му, административният орган изрично се е позовал на законовите
разпоредби от ЗМДТ решения на Общинския съвет и подзаконови административни
актове, послужили за определяне размера на публичните задължения, като по този
начин съдържащите се в тях фактически разяснения заместват изискуемата
обосновка на оспорения административен акт и съгласно константната съдебна
практика, няма пречка относими към издаването на индивидуалния административен
акт данни да се съдържат и в други писмени доказателства, предхождащи
постановяването му. Освен това, се допуска фактическите и правни основания да
бъдат изложени от горестоящия орган в решението му, отделно от самия
административен акт в съпътстващите го документи, подготвящи неговото издаване,
дори допълнително в уведомителното писмо до лицето, адресат на акта или в
съпроводителното писмо, с което жалбата се изпраща за разглеждане до съда. Това
е изцяло в съответствие с ТР на ОСГК на ВС № 16/1975 г., което не е загубило
сила и като всяко тълкувателно решение на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е
задължително за органите на съдебната и на изпълнителната власт, както и за
органите на местното самоуправление. Както от приходния, така и от решаващия
орган, са изложени мотиви относно възприетите от тях като относими към
облагането факти и обстоятелства, известни към съответния момент, съобразно
спецификите на този вид производство за установяване на задължения.
Наред с горното, следва да се посочи, че органът по приходите няма задължение в АУЗД да
изписва механизма на изчисляване на данъка за съответния данъчен период.
Съдебната практика приема, че непосочване в АУЗД на начина на изчисляване на
дължимата такса/данък, не се отразява върху законосъобразността на същия, като
подобен подход би бил изцяло формален и несъответстващ на целта на акта.
Задължение на органа по приходите е посочване на дължимата и незаплатена
такса/данък, а разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ДОПК дава възможност на
задълженото лице да поиска справка за начина, по който е изчислено
задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и
неплатения размер. В конкретната хипотеза, жалбоподателят не се е възползвало
от тази възможност. Предвид това, съдът намира, че неизписването в АУЗД на
механизма на изчисляване на установения данък върху превозните средства не е
съществено процесуално нарушение.
В глава ХІV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на
данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци са
приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт
за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК
и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В
конкретния случай се касае за определяне на задължения за местни данъци и такси
по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което е изрично посочено и в самия акт. Приходният
орган е ангажирал доказателства, че е издал АУЗ служебно въз основа на данни,
получени от трети лица и организации, а именно получени данни от Областна
дирекция МВР – Велико Търново, сектор "Пътна полиция" и данни от
трети лица, във връзка с подадена декларация в ответната администрация относно
притежаван автомобил. В резултат на проверка е констатирано несъответствие по
вина на администрацията между вписаните данни в подадената лично от
жалбоподателя декларация относно мощността в киловати на МПС и действителната
мощност по данни, получени от регистъра на ППС, поддържан от МВР, в резултат
на което се е стигнало до определяне на данъка в по-малък размер за данъчния
период 2014г. - 2018 г. Това обстоятелство по смисъла на чл. 107, ал. 3, изр.
посл. от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е самостоятелно и достатъчно фактическо
основание за съставяне на АУЗД, без значение дали несъответствието е по вина на
лицето или не.
Съгласно
чл. 52, ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат превозните
средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, а чл.
53 от ЗМДТ определя като субекти на задължението за този вид данък
собствениците на превозните средства. Разпоредбата на чл. 61 от ЗМДТ определя
като титуляр на този вид публични вземания общината, по постоянния адрес,
респективно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е
подадена такава декларация или когато собственикът няма постоянен
адрес/седалище на територията на България - общината, в която е регистрирано
превозното средство. Спорни, съобразно заявените в жалбата възражения, се
явяват въпросите за дължимостта на данъка върху превозното средство за процесния
период. Лихвите за забава върху установените с АУЗ публични вземания са
отменени с Решение № 7/20.01.2020г. на директора на Дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община Велико Търново с аргумента, че полученото несъответствие не е
по вина на лицето.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят не
е от кръга на субектите, изброени в разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗМДТ,
които се освобождават от заплащането на данък върху превозните средства, нито
са налице условията по чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, при които не се дължи местен данък върху превозното
средство.
Способът
за определяне на размера, ставката и на данъчната основа за данъка върху
превозни средства за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г. са установени в чл.
41 от Наредба за определянето и администрирането на местни данъци на
територията на Община Велико Търново /Наредбата/, приета с Решение № 65 на Общински
съвет - Велико Търново по протокол № 9 от заседание проведено на 28.12.2011
година и Приложение 5 към същата Наредба, в рамките на крайните параметри,
зададени от чл. 55, ал. 1 от ЗМДТ. Според тези разпоредби данъкът се определя в
зависимост от мощността на автомобила в киловати, като са изброени хипотези
относно стойността за 1 KW,
коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство. Съгласно чл.
41, ал. 3 от Наредбата и съобразно годината на производство на процесния
автомобил, в конкретния случай данъкът за притежавания от жалбоподателя
автомобил за периода от 2014г. до 2018г. е в определения от административния
орган размер.
Не се констатират процесуани
нарушения от категорията на съществените. АУЗД е издаден на основание чл. 107,
ал. 3 от ДОПК на база подадена от жалбоподателя декларация по чл. 54 от ЗМДТ (в
сила до 31.12.2014 година), в която декларация той собственоръчно е посочил, че
киловатите на автомобила са 88. При обработка на декларацията от страна на
администрацията киловатите са обработени в по-малко. След получена справка от
МФ е установено, че обработената в системата декларация не отговаря на
хартиения носител на такава, която е подадена от собственика на автомобила,
който се явява задължено лице.
Неприложим в случая е чл. 103, ал. 1
от ДОПК, че е следвало да се покани да отстрани несъответствията в 14-дневен
срок от получаването на съобщението, тъй като в случая несъответствието не е по
вина на лицето и попълнената от него декларация. При подаване на първоначалната
декларация жалбоподателят е посочил верните киловати и е положил копие от
свидетелство за регистрация, част І, където се установява мощността на
автомобила. Грешката за обработване на по-ниски киловати е довела до
начисляването и плащането на данък в по-малък размер от лицето, както и
ползването на облекчението за катализатор. Доколкото няма спор, че киловатите
са 88, то и размерът на дължимите за автомобила задължения са в размерите на
установеното с АУЗ. Не би следвало само жалбоподателят да понася лихвите за
неправилното определяне, което обаче е отстранено от Ръководителят на дирекция
МДТ, който със своето решение е отменил лихвите за периода, за който е издаден
АУЗ.
Неоснователни са възраженията за
лишаване от право на участие в началната фаза на административното
производство, в нарушение на основните принципи гарантирани в административното
производство от чл. 9, 26 от АПК и чл. 5 от ДОПК. Никое от относимите към
облагането обстоятелства не се нуждае от допълнително изясняване, което да
налага провеждането на процедура различна от тази по чл. 107 от ДОПК. Съобразно
данните на подадената от самото лице декларация са налице основания за
начисляване на допълнителен данък върху превозното средство. Няма спор и по
отношение на периода и размера. Ако декларацията беше обработена така, както е
подадена за изтеклия период, лицето би било задължено да заплаща пълния размер
на дължимия данък за МПС, т.е. задължението на лицето е правилно определено и актът
е законосъобразен. Не е налице съществено нарушение, което до обоснове у органа
различни крайни изводи по отношение на дължимия данък.
При този
изход на делото направените от жалбоподателя разноски остават в негова тежест. Ответникът
не претендира разноски.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, вр. с чл. 9б от ЗМДТ, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.В.И. ***, чрез адв. И.Д.М. *** – 4 А против Акт
за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 185-1/22.03.2019г.,
издаден от орган по приходите при Община Велико Търново, в частта му потвърдена
с Решение № 7/20.01.2020г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: