№ 270
гр. Варна, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.а
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110102735 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от А. Г. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. ******, чрез процесуалния му
представител – адв. Й. А., срещу ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******,
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата 3421.54 лв. /след допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК
изменение в размера на иска вместо първоначалния за сумата 100 лв.,
частичен иск от целия в размер на 3700 лв./, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна врата
дясна, предна врата дясна, лайсна предна врата дясна и средна колона дясна,
установени на 18.02.2024 г., по сключения между страните договор за
застраховка „Каско”, обективирана в полица № ******24.11.2023 г., със срок
на действие 24.11.2023 г. – 23.11.2024 г., на л. а. „Тойота Рав 4”, с рег. №
******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 05.03.2024 г. до окончателното й
изплащане.
В исковата си молба ищецът А. Г. А. излага, че на 24.11.2023 г. е
сключил с ответника ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП ” АД
договор за застраховка „Каско”, клауза „Пълно каско”, по отношение на
собствения си лек автомобил „Тойота Рав 4”, с рег. № ******, със срок на
действие 24.11.2023 г. – 23.11.2024 г. Посочва, че автомобилът бил застрахован
за 43000 лв., като застрахователната премия възлизала на 1732.48 лв.,
разсрочена на четири вноски, като към момента е платена първата вноска.
Поддържа, че автомобилът му бил паркиран в гр. Варна, на ул. „Х.П.“ № 1. На
18.02.2024 г., отивайки до автомобила, установил, че същият е увреден. На
19.02.2024 г. уведомил ответното дружество за настъпилото застрахователно
1
събитие. Посочва, че застрахователят извършил оглед на автомобила, изготвил
снимков материал и съставил Опис на увредените детайли, а именно: задна
врата дясна, предна врата дясна, лайсна предна дясна и средна колона дясна.
Получил уведомление от застрахователя с изх. № ******20.02.2024 г., с което
ответникът отказал да му заплати застрахователно обезщетение, тъй като
приел, че получените щети са неустановени и недоказани. Счита, че
ответникът неоснователно отказва да му изплати застрахователно
обезщетение, доколкото в случая не са налице предпоставките за това,
съгласно чл. 408, ал. 1 КЗ. Поддържа, че извършил проучване в няколко
сервиза, като установил, че сумата, необходима за възстановяване на
автомобила, е в размер на 3700 лв. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
ЗEАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, гр. София, чрез
процесуалния му представител – юрк. Б.А.. Ответното дружество не оспорва
обстоятелствата, че между страните е сключен валиден договор за застраховка
„Каско” на процесния автомобил, действащ към датата на настъпване на
застрахователното събитие, че е уведомен за настъпилото застрахователно
събитие, както и че е извършен оглед на автомобила. Оспорва иска по
основание и по размер. Твърди, че при извършеният на 19.02.2024 г. оглед
експертите му са установили повреди, несъответстващи на декларирания
механизъм на настъпване на събитието и констатираните увреждания по
застрахованото МПС. Оспорва, че щетите по процесния автомобил са в
причинно-следствена връзка с описаното в исковата молба ПТП, настъпило на
18.02.2024 г. Оспорват посочения механизъм на ПТП. Оспорва стойността на
причинените по процесния автомобил щети, като счита, че претендираното от
ищеца обезщетение значително надвишава действително претърпените вреди.
По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
В проведеното по делото на 08.01.2025 г. открито съдебно заседание
ищецът се представлява от адв. Й. А., който заявява, че поддържа предявения
иск и моли същият да бъде уважен.
Ответното дружество се представлява от адв. Б. Д., която поддържа
становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде
отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
За основателността на предявения иск е необходимо ищецът при
условията на пълно и главно доказване да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение с ответното дружество по сключен договор за
застраховка „Каско”, с включено покритие на осъществения риск, със срок на
действие, покриващ датата на застрахователното събитие; обстоятелството, че
на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие
на събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер;
наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния
резултат, както и че е изправна страна в правоотношението със
застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е
изпълнил задължението си по договора за уведомяване за настъпилото
2
застрахователно събитие.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно
и ненуждаещо се от доказване, че между страните съществува валидно
облигационно правоотношение по сключен договор за застраховка „Каско”,
обективирана в полица № ******24.11.2023 г., със срок на действие 24.11.2023
г. – 23.11.2024 г., по отношение на „Тойота Рав 4”, с рег. № ******, валиден
към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие, установено
на 18.02.2024 г., че ищецът е заплатил в полза на ответника дължимата по
договора застрахователна премия – първа вноска от разсрочените общо четири
вноски, че същият е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие на 19.02.2024 г., както и че застрахователят е отказал да изплати
застрахователно обезщетение на ищеца с уведомление с изх. №
******20.02.2024 г.
По делото са изслушани заключенията по две САТЕ, а именно единична
такава, изготвена от вещото лице инж. Г. Д., и повторна тройна експертиза,
изготвена от вещите лица инж. С. М., инж. А. А. и А. В.. Съдът цени именно
заключението по приетата тройна САТЕ, предвид и направените оспорвания
от страна на процесуалния представител на ответника по отношение на
заключението на вещото лице Д.. Единствено за пълнота на изложението
следва да се отбележи, че двете изслушани от съда и приети по делото
експертизи в частите им относно механизма на настъпване на събитието и
причинно-следствената връзка са еднопосочни.
От заключението по приетата тройна САТЕ се установява, че
механизмът на настъпване на щетите, установени от ищеца на 18.02.2024 г.
върху лек автомобил „Тойота Рав 4“, с рег. № ******, е следният: на
неизяснена дата в гр. Варна, в района на ул. „Х.П.“ № 1, е паркиран лек
автомобил „Тойота Рав 4“, с рег. № ******. В неизвестен момент от време
неизвестен жълт на цвят автомобил е маневрирал до процесния, при което е
влязъл в съприкосновение с последния – натиснал го е и го одрал.
Уврежданията са с посока отзад-напред за увреденото МПС /от задна врата
към предна врата/. Съгласно исковата молба, на 18.02.2024 г., отивайки към
автомобила, ищецът установил същия увреден.
Съгласно експертизата, щетите по автомобила вследствие на процесното
ПТП са следните: задна дясна врата, предна дясна врата, лайсна предна дясна
врата и средна колона дясна.
При така установения механизъм на ПТП и след запознаване със
снимковия материал от огледите на автомобила от застрахователя, вещите
лица заключават, че всички увреждания са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Не се установяват увреждания, които могат да датират от
предхождащо процесното друго събитие. Всички увреждания могат да се
получат при така определения механизъм на ПТП.
Към исковата молба е приложено свидетелство за регистрация, част I, от
което се установява, че ищецът е собственик на лек автомобил „Тойота Рав 4“,
с рег. № ******. Придобил е собствеността върху вещта на 17.11.2023 г. и
именно в качеството си на „застрахован“ по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на КЗ
е сключил застраховка „Каско“ по отношение на собствения си лек автомобил.
От издаденото удостоверение от сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Варна се установява, че ищецът А. Г. А. е бил собственик на
автомобила в периода 17.11.2023 г. – 06.08.2024 г., което обстоятелство именно
3
обяснява и невъзможността ищецът да осигури процесното МПС за оглед от
вещите лица, съобразно така поставената от съда задача.
Неоснователни обаче съдът приема възраженията, че ищецът не е
легитимна страна по делото поради отпаднал интерес. Напротив. С факта на
продажбата на автомобила в хода на процеса интересът от воденето на иск от
страна на ищеца не отпада, предвид обстоятелството, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие именно той се е легитимирал като
собственик на увреденото МПС.
По изложените съображения съдът приема, че отказът на застрахователя
да заплати обезщетение в случая е необоснован и незаконосъобразен, а
предявеният иск – доказан в своето основание. Установено бе в
производството, че щетите по застрахованото имущество са настъпили по
посочения от ищеца начин – същите са в резултат от действия на неизвестен
извършител докато автомобилът е бил в паркирано състояние. Установена е и
пряката причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния
резултат.
По отношение размера на претенцията съдът приема следното:
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал.
3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и практиката на
ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както
следва: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.;
решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013
г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д.
№ 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. №
1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но
приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна
стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна
пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да
се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по
такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като
увредената вещ.
Съгласно заключението по приетата повторна тройна съдебна
автотехническа експертиза, което съдът цени, доколкото, както вече се посочи
по-горе в изложението, именно ответникът оспори заключението по
първоначалната единична САТЕ, общата стойност на ремонта за
възстановавянето на автомобила възлиза на 3421.54 лв.
Предвид така установения размер на претърпените щети, съдът намира,
че застрахователят дължи на ищеца сумата 3421.54 лв., необходима за
възстановяване на увреденото моторно превозно средство, какъвто е и
размерът на исковата претенция. Ето защо така предявеният иск е основателен
и следва да бъде уважен изцяло. Основателна в тази връзка е и претенцията за
4
присъждане на законна лихва, като върху главницата 100 лв. /първоначално
предявения частичен иск/ същата следва да е от датата на подаване на
исковата молба в съда – 05.03.2024 г. до окончателното й изплащане, а за
увеличения размер на исковата претенция, равняваща се на сумата 3321.54 лв.,
считано от датата на изменението на иска – 08.01.2025 г. до окончателното й
изплащане.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ищецът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира
присъждане на такива в общ размер от 1206.86 лв., както следва: 136.86 лв. -
държавна такса; 300 лв. – депозит вещо лице и 770 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС., която сума следва да бъде присъдена
в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******, да заплати
на А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ******, сумата 3421.54
лв. /три хиляди четиристотин двадесет и един лева и петдесет и четири
стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на задна врата дясна, предна врата дясна, лайсна
предна врата дясна и средна колона дясна, установени на 18.02.2024 г., по
сключения между страните договор за застраховка „Каско”, обективирана в
полица № ******24.11.2023 г., със срок на действие 24.11.2023 г. – 23.11.2024
г., на л. а. „Тойота Рав 4”, с рег. № ******, ведно със законната лихва върху
сумата 100 лв. /първоначално предявения частичен иск/, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 05.03.2024 г. до окончателното й
изплащане, и ведно със законната лихва върху сумата 3321.54 лв.
/увеличения размер на претенцията/, считано от датата на изменение на иска –
08.01.2025 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******, да заплати
на А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ******, сумата 1206.86 лв.
/хиляда двеста и шест лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5