Решение по дело №576/2018 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 25
Дата: 22 януари 2019 г.
Съдия: Поля Стоянова Данкова
Дело: 20184300500576
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. Ловеч 22.01.2019 година

 

в  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешки      окръжен    съд ……  гражд. състав…… публично заседание  на…осми януари двехиляди и деветнадесета  година в състав

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.ПОЛЯ ДАНКОВА

                                                            2. ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря Христина Х.…… в присъствието на прокурора…………………………като разгледа докладвано от…….съдия Данкова гр.д. 576……. по описа за    2018   година, и за да се произнесе съобрази:

 

                  Производство с правно основание чл. 17 от ЗЗДН

 

                 Постановено е съдебно решение №369/13.11.2018 г. по гр.д. №835/2018 г. на Троянски районен съд, с което е отхвърлена молбата на Н.К.Л., действаща в качеството на майка и законен представител на малолетната си дъщеря Б. М. Е., по чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, т.3 и т. 5  от ЗЗДН срещу   М.Б.Е., като неоснователна и недоказана и е отменена заповед за незабавна защита № 19/ 04.09.2018г., издадена по гр. дело № 835/2018г. по описа на Троянски районен съд. Осъдена е Л. да заплати 25 лева държавна такса и 450 лева разноски поделото.

                       Постъпила е жалба №6252/19.12.2018 г.  от Н.К.Л. в качеството на майка и законен представител на малолетната Б. М. Е. против съдебно решение №369/13.11.2018 г. по гр.д. №835/2018 г. на Троянски районен съд, което се атакува изцяло като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Жалбоподателката подробно обсъжда изводите на районния съд, кои то счита, че са неверни и незаконосъобразни. Моли атакувания съдебен акт да бъде отменен и да бъде уважена молбата и за защита от домашно насилие.

               В съдебно заседание въззивникът редовно призован, се явява лично и с проц.представител адв. Д.. ПсочЕН ПЕНОВАППоддържа жалбата и моли да бъде уважена, като в съдебно заседания доразвива становището си по фактическите обстоятелства и правни изводи.

Въззиваемият, редовно призован се явява лично и с проц.представител адв. Ц.. Заявява, че атакуваното съдебно решение е  правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

От представените доказателства по гр. д. 835/2018 г. на Троянски районен съд, от становището на страните и техните проц.представители, ,преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:               

 По отношение на  настоящето производство съдът приема, че процедурата е установена в чл. 17 от ЗЗДН и съдебия акт  има конститутивно правно действие и променя правния статут на жалбоподателя.Касае до възложена на съдилищата спорна съдебна администрация,която се развива в две инстанции, и поради това нейната уредба фигурира в специалния закон - Закон за защита срещу домашното насилие. Целта е бързина на защитата на страните, улеснен достъп до съдебното производство и произнасяне на настоящата втора инстанция с окончателно решение по същество на искането. В правомощията на настоящата инстанция е включена и хипотезата за изменение на заповедта за  защита, което също е аргумент за вида на производството като спорна съдебна администрация. Като се държи сметка за целите и вида на  съдебната процедура по чл. 17 от ЗЗДН настоящата инстанция намира,че следва да се обсъждат представените доказателства в този аспект.

                 От фактическа страна съдът счита за доказано,че  страните Н.К.Л. и М.Б.Е. са биологични родители на детето Б. М. Е., родена на ***г- удостоверение за раждане № 110034/18.02.2011 г. на Община Троян. Родителите са живели десет години при условия на фактическо съжителство, а от три години са разделени. По силата на определение № 560/2.10.2017г., постановено по гр.д. № 589 по описа на Троянски районен съд за 2017г. съдът констатира,че родителските права по отношение на детето Б. М. Е. са предоставени за упражняване на нейната майка Н.К.Л.,присъдена е издръжка в размер на сумата 160 лева месечно, определено местоживеенето на детето при майката, както и режим на лични контакти на бащата и детето - всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя детето да бъде при баща си с преспиване; всяко втора и четвърта седмица от 17.00 часа в сряда до 18.00 часа в четвъртък  с преспиване, както и 30 дни през лятото, подробно е посочен и при официални празнични и почивни дни.

                 Н.Л. и детето Б. Е.  живеят  в гр. ***  в жилище, собственост на майката.Майката работи в «***.»*** при месечно трудово възнаграждение в размер на 235 лева. Б. Е. учи в в НУ  «***» -гр.***, като се справя успешно. Бащата живее в с.***.Бащата работи потрудов договор в сервиз за гуми в гр.София, като няма данни за размера на трудовото му възнаграждение.  

               От представените писмени доказателства по делото- жалба №8287/25.07.2018 г., жалба 1521/01.03.2015 г. на Л.С. –Х., жалба № 8050/19.08.2017 г. на М.Е. ,жалба №8262/20.09.2018 г. на С.Е. до РПУ-Троян,удостоверение №2396/16.10.2018 г. за образувано НЧХД №354/2018 г. по описа на ТРС по чл. 130 ,ал.1 от НК по тъжба на С.Е. против Н.Л., от социалните доклади на ДСП-Троян и ДСП-гр.Костинброд,преписка на детето Б. Е. в ДСП-Троян, от гласните  доказателства съдът установява, че личните отношения между Н.Л. и М.Е. са силно изострени, конфликтни и се отразяват на възможността да се изпълнява режима на лични контакти на детето с бащата.От тези доказателства е видно,че майката препятства установените лични контакти на М.Е. и Б. Е., като не му позволява да вижда детето.В тази връзка е подадена жалба от 31.08.2018г. М.Б.Е. ***-7627, в която е конкретизирано,че от 17.00 часа на 31.08.2018г. до 18.00 часа на 02.09.2018г. е имал право на лични контакти с детето си,но то не му било дадено и е поискал намесата на адм.органи поради неизвестността на детето.Н.Л. е предупредена с протокол от 05.08.2018 г. на основание чл. 65 от ЗМВР след отпадане на незабавните мерки за закрилада спазва съдебното определение №560/2017 г. по режима на лични контакти на дъщеря и Б. Е.. М.Е. е подписал протокол за предупреждение от 04.09.2018 г. на РУ на МВР-Троян да не извършва самоуправни действия спрямо Н.Л. и граждани, както и да следва определения режим на лични контакти с детето.

               Видно от писмо на АСП-ДП-Ловеч е постъпил  сигнал на М.Е.  №94М-00-0187 г./19.09.2018 г., който е изпратен по компетентност и предпиемане на мерки за закрила спрямо детето Б. Е. до ДСП-Троян. Отворен е случай на 10.10.2018 г. за наблюдение на детето и насочване на социална услуга при необходимост/писмо №30-96511/12.10.2018 г./ и е изготвен план за действие до май 2019 г. с предприета мярка - съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда в нормативно определения срок. За съда е от съществено значение, Дирекция социално подпомагане –Троян / която посочва, че се е самосезирала по случая/ добросъвестно и без да неглижира проблемите/вкл.данните за употреба на наркотични вещества/ да оказва подкрепа на детето, за да се гарантират неговите интереси и да се осигури спокойното му обгрижване в семейна среда.

                 Н.Л. също е подала жалба № 359000-7628/01.09.2018, в която е посочила, че тя и детето са били обект на насилие от М.Е. на 31.08.2018г. Подробно е изложила, че се е намирала в с.*** на семейна сбирка и при идването на М.Е. към 19.45 часа установила, че под влияние на неизвестно какви субстанции, избухнал и я обиждал. В писмо №4918/13.09.2018 г. е посочено, че проверката по жалбата в РПУ-Троян още не е приключила.

                        Съдът приема, че следва да бъде дадена вяра на свидетелските показания на  Л. С. Х.-Х., М. С. Б. и А. В. Д., тъй като са по-конкретни и ясни  от показанията на другата група свидетели. Техните показания съдържат точна информация за инцидента-дата, час,конкретни действия на лицата,а на А.Д. за отношенията между страните и възпроизвеждат непосредстените им впечателни.Свидетелските показания на М. С. Д. съдът възприема доклокто се подкрепят от останалите доказателства, а св.показания на М. Т. С. не включват конкретизирано описание на фактите.Св.показания на К.Л. остават изолирани от останалите гласни доказателства и съдът не ги възприема като обективни. 

                        Ловешки окръжен съд приема ,за установено,че не се представиха надлежни писмени или гласни доказателства,че М.Б.Е. е посетил във видимо пияно състояние на 31.08.2018 г. с. ***,*** община,махала  *** къщата на М. С., наричал Н.Л. „тъпа”,”наркоманка”,”лъжкиня” и „охлюв” и влачил детето им Б. Е., докато то плачело/ по твърденията на Н.Л. в сезиращата съда молба №4770/04.09.2018 г./. На тази дата М.Е.  е трябвало да вземе детето от майката предвид режима на лични контакти, но майката не е отговаряла на телефонните позвънявания и не е била на домашния си адрес,видно от всички гласни доказателства,жалба вх. № 359000-7627/31.08.2018г. до РУ-Троян и жалба № 359000-7628/01.09.2018. След като към 19.30.часа М.Е. се свързал с Н.Л., тя му казала да сам да дойде в с.***,*** община м.”***”,в дома на М. С., за да вземе детето. Бащата се отправил към селото с автомобил, управляван от майка му Л.Х., заедно със св. Б.. От свидетелите показания се установява,че между М.Е.  и Н.Л. е възникнал конфликт ,тъй като майката не е изпълнила режима на лични контакти с бащата на същата дата съобразно определение №560/27.10.2017 г.  В свидетелските показания на Л.Х. и М.Б. се съдържат данни, че майката на детето го е издърпала от бащата и е ударила на М. Е. шамар. Двамата родители викали и си отправяли взаимни нападки, а след това майката прибрала разстроеното дете в къщата на М.С., като не е заявила за насилие над нея или детето/св.показания на Д.-„По едно време те се поуспокоиха, спряха да се карат, върнаха се и казаха, че са се разбрали”. Предвид св.показания, действията на М.Е. в конктекста на поведение на другия родител,  не могат да се определят като насилие над детето Б. Е. по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, поради което молбата за налагане на мерки за закрила по чл. 5 от ЗЗДН е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

                         Следва само да се отбележи, че при невъзможност на родителите да спазват режима на лични контакти  с детето съществуват законови способи за неговото изменение или промяна в упражняването на родителските права по реда на Семейния кодекс, като се съобрази най-добрия интерес на детето и то да не бъде травмирано от конфликтите между родителите. Ловешки окръжен съд счита, че такива последици  не могат да са цел и резултат на производството по чл. 7 и сл. от ЗЗДН.

                         Предвид изтъкнатите мотиви изводите на двете инстанции по неоснователност на молбата за защита на Н.Л. съвпадат. Следователно обжалваното съдебно решение  №369/13.11.2018 г. по гр.д. №835/2018 г. на Троянски районен съд  е правилно и законосъобразно  и следва да бъде потвърдено.

                          При такъв изход от настоящето производство Н.Л. следва да бъде осъдена да заплати на М.Е. съдебно деловодни разноски в размер на сумата 250 лева –адв. възнаграждение за настоящата инстанция.

                        Воден от горните мотиви съдът

 

 

 

 

 

Р  Е   Ш  И  : 

 

 

                        ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно  съдебно решение №369/13.11.2018 г. по гр.д. №835/2018 г. на Троянски районен съд

                  ОСЪЖДА Н.К.Л., ЕГН **********, постоянен адрес: ***,  да заплати на М.Б.Е., ЕГН **********,адрес: ***, сумата 250.00 / двеста и петдесет/ лева съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция.

                        Решението е окончателно на основание чл. 17,ал.6 от ЗЗДН.

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                            

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                           2.