Р Е Ш Е
Н И Е
№303
гр. Несебър, 11.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа АНД № 570 по описа на
Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Т.П.Г., срещу
електронен фиш серия К № 2710411/2019г. на ОДМВР Бургас, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2,
т. 4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв. Жалбоподателят сочи, че не е
собственик на процесното МПС, него е управлявал и към 05.03.2019г. не е бил в
района на гр. Бургас. Излага, че към тази дата е бил предоставил СУ на МПС
единствено на работодателите си, но от 15.08.2018г. е прекратено последното му
правоотношение с „Гемарт 2018” ЕООД. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде
отменено.
Ответната страна
в производството – ОД на МВР Бургас, не заема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
Дружеството „******” ЕООД се занимавало с отдаването на леки автомобили под
наем. В рамките на тази дейност между това дружество и „А.**” ЕООД бил сключен
договор за наем от 04.03.2019г. Договорът бил сключен между св. Д. (към този
момент управител на „******” ЕООД) и Р.Б. (към този момент управител на „А.**”
ЕООД). С приемо-предавателен протокол от 04.03.2019г. на „А.**” ЕООД бил
предаден за ползване лек автомобил „Мерцедес С 500”, с ДК № ********. Видно от
протокола автомобилът бил върнат на 06.03.2019г. На 04.03.2019г. за предал
вещта се подписала Д., а за приел – Р.Б.. На 06.03.2019г. за предал вещта се
подписал Б., а за приел – Д..
На 05.03.2019г. за времето от 09:00 часа до 12:00 часа от младши
автоконтрольор при РУ Несебър - ОД на МВР гр. Бургас, на главен път I-9, 205,5 км., в посока към гр.
Бургас, било поставено автоматизирано техническо средство № TFR1-M542.
Техническото средство било поставено в служебен автомобил с рег. № А 8482 КА, извън
населеното място по първокласен път с ограничение на скоростта в посочения
участък от 60 км/ч, обозначен с пътен знак В-26. Разстоянието между пътния знак
и автомобила било от 300 метра. На същата дата около 11:23 часа, през
посоченото място преминал лек автомобил „Мерцедес С 500”, с ДК № ********,
който се движел със скорост от 95 км/ч., при разрешена скорост за движение до 60
км/ч. Скоростта, с която бил управляван автомобилът била засечена с посоченото
автоматизирано техническо устройство. За извършеното нарушение бил съставен електронен
фиш серия К № 2604263, срещу собственика на автомобила – „******” ЕООД, връчен
на 04.04.2019г. В предвидения 14-дневен от тогавашния управител на дружеството
– св. К.Д., била депозирана декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП за това, че
автомобилът бил управляван на 05.03.2019г. в 11:23 часа от лицето Т.Г.. Тъй
като практиката в дружеството била да се изисква декларация от дружеството
наемател на автомобила, св. Д. изискала такава информация от „А.**” ЕООД, на
което автомобилът бил отдаден под наем към 05.03.2019г. От Р.Д.Б. била
изготвена декларация (на л. 15 от делото), в която вписал, че Т.П.Г. на
05.03.2019г. е управлявал МПС – „Мерцедес С 500” с рег. № ********. Към
декларацията било приложено свидетелство за управление на МПС на лицето Т.П.Г..
Въз основа на тази декларация е подадена и декларацията до ОД на МВР Бургас от
св. Д.. При тези данни на основание чл. 189, ал. 5 ЗДвП бил издаден електронен
фиш серия К № 2710411 срещу Т.Г.. С електронния фиш за наказуема била приета
скорост от 92 км/ч.
Лицето Т.П.Г. влизало в трудови правоотношение с различни работодатели,
последният от които „Гемарт 2018” ЕООД, като правоотношението било прекратено
на 15.08.2018г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: електронен фиш серия К № 2710411, електронен фиш серия
К № 2604263, 2 бр. декларации, копие от СУМПС на Т.Г., разписка за връчване на
електронен фиш серия К № 2604263, клип № 4063, радар № 542, докладна записка за
използване на автоматизирано техническо средство рег. № 304р 4848 от 05.03.2019г.,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство от 05.03.2019г., протокол
№ 3-4-18 от проверката на мобилна система за видеоконтрол, договор за
покупко-продажба на автомобил, свидетелските показания на св. Д., договор за
наем между „******” ЕООД и „А.**” ЕООД, ведно с приемо-предавателен протокол
към него, заповед от 15.08.2018г. за прекратяване на трудов договор, справка за
регистрирани трудови договори на Т.Г.. Доказателствата по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния
срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Въпреки дадените
указания от ОД на МВР Бургас не са представени доказателства за датата на
връчване на електронния фиш, поради което жалбата следва да се счита за
подадена в срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП,
изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата,
установена извън населено място, при въведено ограничение с пътен знак по
смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. От доказателствата по делото
става ясно, че обжалваният електронен фиш е издаден от мобилна система за
видеоконтрол. В тази връзка според настоящия съдебен състав постановките на
Тълкувателно решение № 1 от 26 февруари 2014 година по тълкувателно дело №
1/2013 г. по описа на ВАС не са приложими към настоящия случай. Следва да се
има предвид, че посоченото тълкувателно решение е постановено при действието на
предходната законодателна уредба. С посоченото тълкувателно решение е прието,
че във връзка с използването на мобилни технически средства правилата трябва да
бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание
за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги
използват. Прието е, че в електронния фиш трябва да се посочи и точното място
на нарушението. С тези доводи върховните съдии са достигнали до краен извод, че
в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата,
установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със
стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Следва да се има предвид, че
след постановяването на тълкувателното решение е последвала нова нормативна
уредба. Приета е Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.). В
наредбата са разписани ясни и подробни правила във връзка с използването на
мобилни техническа средства. Предвидено е изрично и попълването на протокол с
ясно посочване на мястото на контрол, на което се извършва заснемането. Ето
защо всички цитирани в тълкувателното решение недостатъци на предходната уредба
при използването на т. нар. „мобилни камери” са преодолени с приемането на
цитираната Наредба. Налага се извод, че е налице нова правна уредба, при която
постановките на цитираните тълкувателно решение не са актуални и не следва да
бъдат вземани предвид. Както се посочи наредбата е обнародвана на 19.05.2015г.,
поради което към момента на извършване на нарушението е действала. С оглед
новата уредба няма пречка електронен фиш да бъде издаван и при заснемане на
нарушения с мобилна камера, при спазване на правилата, предвидени в наредбата.
От събраните по делото доказателства по категоричен и
несъмнен начин се установява, че с автомобил „Мерцедес С 500”, с ДК № ********,
е осъществен от обективна и субективна страна съставът на нарушението по чл.
21, ал. 2 от ЗДвП. Автомобилът е управляван на 05.03.2019г. около 11:23 часа по
главен път I-9, 205,5 км., в посока към гр.
Бургас, с наказуема скорост от 92 км/ч (при отчитане на възможностите за
допусната грешка от техническото устройство), при разрешена скорост извън населено
място от 60 км/ч, съобразно поставения за участъка пътен знак. Нарушението е
било констатирано с мобилна система за видеоконтрол, чиято изправност се
установява от протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол. От
представена снимка, заснета от средството за измерване на скоростта и
по-конкретно от увеличен кадър на регистрационния номер на заснетия автомобил,
се установява регистрационният номер на собствения на жалбоподателя автомобил.
На основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за процесното нарушение е бил издаден
електронен фиш на законния представител на собственика на автомобила. По делото
са събрани доказателства, че към 05.03.2019г. автомобилът е бил отдаден под
наем от собственика му „******” ЕООД на „А.**” ЕООД. От управителя на „А.**”
ЕООД (към онзи момент) е подадена декларация, че жалбоподателят Г. е управлявал
автомобила на 05.03.2019г., ведно с копие от свидетелството му за управление на
МПС. Това е послужило на основание чл. 189, ал. 5 ЗДвП, на „******” ЕООД (чрез
законния си представител) да декларира с писмена
декларация, че лицето, извършило нарушението, е Г. и да представи копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
При горните данни единственото възражение на
жалбоподателя е, че личното му СУМПС е използвано неправомерно и той не е
управлявал автомобила. Следва да се има предвид, че чл. 189, ал. 5 ЗДвП съдържа
конкретните изисквания, при които електронен фиш се съставя на лицето, посочено
в декларацията. Те са собственикът на автомобила да е декларирал, че това лице
го е управлявало на процесната дата, да е предоставил данни за лицето и копие
на свидетелството му за управление на МПС. Всички тези изисквания са изпълнени,
поради което за наказващия орган е възникнало правомощието по смисъла на чл.
189, ал. 5, изр. 3 ЗДвП – да състави електронен фиш на лицето, посочено в
декларацията. Възраженията на жалбоподателя са насочени към твърдения за
извършено невярно деклариране и неправомерно използване на неговото СУМПС. Тези
възражения не се доказаха в процеса, доколкото се установи, че към 05.03.2019г.
именно „А.**” ЕООД е било ползвател на процесното МПС. От
действалия към онзи момент управител на това дружество е подадена декларация,
ведно със свидетелството за управление на МПС на Г.. Не е задължително
определено лице да е в трудово правоотношение с дадено дружество, за да
управлява МПС, което се ползва от това дружество. Ето защо обстоятелството, че Г.
не е бил в трудово правоотношение с „А.**” ЕООД не може да изключи
отговорността му. В случая от него се твърди, че са извършени престъпления по
чл. 313, ал. 1 НК чрез декларирането на неверни факти, а именно, че той е
управлявал МПС на посочените в електронния фиш дата и час. Липсват
доказателства за установяването на такова престъпление. Поради тази причина към
момента възраженията на жалбоподателя остават недоказани. Ето защо наказващият
орган, в рамките на правомощията си по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, е ангажирал
отговорността на Г.. При доказването на по-късен етап, че е извършено соченото
престъпление, няма пречка производството да бъде възобновено – арг. от 70, б.
„а” ЗАНН. Следва да се акцентира върху обстоятелството, че в настоящото
производство не е възможно да се извърши преценка на конкретните отношения
между „А.**” ЕООД и жалбоподателя във връзка с процесния автомобил. Това е
така, тъй като управителят на „А.**” ЕООД е починал, което препятства
възможността да бъде разпитан като свидетел по делото.
Може да се направи извод, че въз основа на събраните до момента данни и на
основание чл. 189, ал. 5, изр. 3 от ЗДвП с фиша правилно на основание чл. 182,
ал. 2, т. 4 от ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с налагане на наказание
глоба в размер на 300 лева. Наказващият орган правилно е приложил санкционната
норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта извън
населено място с 32 км в час, т.е. в рамките, определени в чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП. За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП предвижда
наказание за превишаване от 31 до 40 km/h в населено място - глоба 300 лв. На жалбоподателя е наложена глоба
именно в този размер, който е фиксиран и не може да бъде намален.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че електронният
фиш следва да бъде потвърден изцяло.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2710411/2019г. на ОДМВР Бургас, с който на Т.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено
РАЙОНЕН СЪДИЯ: