Решение по дело №896/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203, ал. 3 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК), вр. чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Образувано е по искова молба, предявена от Н. Н. А., [ЕГН], понастоящем в затвора – Пазарджик, с която се иска осъждане на Административен съд – Пазарджик да заплати сумата в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания (унижение, изтезание, малоценност, главоболие, безсъние, нервност, чувство за отхвърляне от правосъдието и малоценност) за периода от 29.11.2021г. до 24.04.2024г., причинени от правораздавателна дейност на съда, лихви за забава на обезщетението за неимуществени вреди, считано от 29.11.2021г. до 24.04.2024г., ведно със законната лихва, считано от 24.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

В обстоятелствената част на исковата молба са въведени твърдения за постановено решение по адм. д. № 1000/2021г. по описа на Административен съд – Пазарджик, „11-ти тричленен състав“, с което е оставено в сила решение № 477/11.06.2021г., постановено по адм. дело № 407/2021г. на Административен съд – Пазарджик, 8-ми състав. Счита, че правораздавателната дейност на АС – Пазарджик противоречи на чл. 47 и чл. 52, пар. 3, чл. 53 и чл. 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 6 и чл. 13 и чл. 17 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

С молба/становище на процесуалния представител на ищеца вх. № 11580/02.07.2024г. е направено уточнението, че предмет на адм. дело № 407/2021г. по описа на Административен съд – Пазарджик е искане на Н. А. за осъждане на началника на затвора – [населено място] да преустанови бездействие, произтичащо от нормативен акт, по-конкретно неизпращане на писма/кореспонденция за сметка на мястото на лишаване от свобода /чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС и чл. 77, ал. 3 от ППЗДДС/. В искането е поддържано, че началникът на затвора – [населено място] не е изпратил до СГС писмо от 30.12.2020г., независимо, че Н. А. е изложил твърдения, че не притежава средства за закупуване на плик и марка, както и е в обективна невъзможност да поиска такива от други лишени от свобода. Поддържа се, че отказът на началника на затвора – [населено място] да изпрати за сметка на мястото за лишаване от свобода писмото на ищеца А. до СГС представлява нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЕКЗПЧ.

Ответникът Административен съд – Пазарджик не е подал отговор на исковата молба.

Представител на Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

Съдът, след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, че ищецът Н. Н. А. изтърпява наказание лишаване от свобода „доживотен затвор“ в затвора - [населено място]. Приобщено е адм. дело № 407/2021г. по описа на Административен съд – Пазарджик, от което се установява, че лишеният от свобода А. е подал пред съда искане да бъде осъден началника на затвора – [населено място] да преустанови бездействието си, произтичащо от нормативен акт – чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС и чл. 77, ал. 3 от ППЗИНЗС и да изпрати за сметка на затвора негово писмо от 30.12.2020г. до СГС. Искането е отхвърлено като неоснователно, като са изложени аргументи, че задължението на началника на затвора по чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС и чл. 77, ал. 3 от ППЗИНЗС се отнася само до лишени от свобода, които нямат средства да изпращат кореспонденцията си за своя сметка. По делото е установено, че лишеният от свобода е неработещ и не получава доходи от трудова дейност в затвора – [населено място] и през 2016г. е сключил два договора за цесия, с които е прехвърлил на майка си Г. А. всички свои бъдещи вземания. В резултат на извършената цесия, на г-жа А. са изплатени сумите по два изпълнителни листа, съответно в размер на 2 504,74лв. и 3 029,37лв.

Независимо от твърденията на Н. А., че няма средства да изпраща кореспонденцията си за своя сметка, по делото е установено, че съгласно нарочна справка, за периода от 25.08.2020г. до 09.02.2021г. той е изпратил за своя сметка 39бр. писма до различни институции.

Съдебният състав на Административен съд – Пазарджик е направил краен извод, че лишеният от свобода има финансова възможност да изпраща за своя сметка кореспонденцията си, тъй като за по-малко от половин година е изпратил 39бр. писма до различни институции, 7бр. от които непосредствено след направеното искане по чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС.

Н. А. е оспорил съдебния акт по адм. дело № 407/2021г. по описа на Административен съд – Пазарджик пред тричленен състав на същия съд. Постановено е решение № 830/10.11.2021г. по касационно адм. дело № 1000/2021г. от Административен съд – Пазарджик - тричленен състав, с което оставено в сила решение № 477/11.06.2021г., постановено по адм. дело № 407/2021г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Касационният състав е намерил за правилни изводите на първоинстанционния съд, че лишеният от свобода А. е изпратил множество писма, адресирани до различни институции /39бр. за период от около половин година/ за своя сметка, което не може да обоснове несъмнен извод за това, че е лишен от средства за кореспонденция. Намерен е за правилен и извода, че в полза на Н. А. са присъдени обезщетения на стойност над 3 000лв., с които се е разпоредил в полза на трето лице.

В хода на съдебното производство е постъпило писмо вх. № 20524/10.12.2024г. от трето неучастващо по делото лице затвора – [населено място], съдържащо информация, че за периода от 29.11.2021г. до 24.04.2024г. лишеният от свобода Н. А. не е провеждал свиждания със свои близки и роднини. Постъпило е писмо вх. № 20444/09.12.2024г. от трето неучастващо по делото лице затвора – [населено място], с приложени към него докладна записка от надзирател за извършени посещения на лишения от свобода от адвокат В. Д. на 02.02.2021г. и адвокат Г. Г. на 30.12.2020г., както и извършено посещение от двамата адвокати на 09.11.2020г. и справка за движението на парични средства по личната партида на лишения от свобода за периода от 29.11.2021г. до 24.04.2024г.

В съдебното заседание на 12.02.2025г. е разпитан свидетелят И. П. С., който заявява, че се познава с ищеца от 2018г. – 2019г., но го познава по-добре от 2021г., когато „го докарали“ в затвора – [населено място]. Свидетелят обяснява реда за изпращане на кореспонденция от лишените от свобода – чрез „Български пощи“, със закупуване на плик и марка от лавката, но е възможно изпращане на кореспонденция и по служебен път, чрез администрацията на затвора, когато не разполагат със средства /при наложен запор върху личната партида/. Самият той е получавал откази от затворническата администрация да изпраща писма по служебен път, знае, че такива откази е получавал и Н. А.. Известно му е, че Н. А. не полага труд в затвора, не получава пари от близките и не разполага с доходи, включително за изпращане на писма. Поради тази причина, понякога се налагало да изпраща писма на А. заедно с „неговата поща“. По думи на А., през месец декември 2020г. поискал да пусне писмо, адресирано до СГС по служебен път, но му било отказано от началника на затвора. Обжалвал отказа на началника на затвора пред Административен съд – Пазарджик, но искането му не било уважено. Според показанията, Н. А. му е споделял, че се чувства ядосан и отчаян, както и че „го боли главата“. Другите лишени от свобода му се подигравали, че помага на други, но не може да помогне на себе си. Доколкото му е известно, от СГС А. е получавал „само откази и прекратявания“, за които използвал израза „отказ от правосъдие“. Според свидетеля, той също има множество заведени дела пред Административен съд – Пазарджик /около 100 дела/, но делата им се гледат „формално“ и има само едно осъдително решение. Пояснява, че чува А. как крещи и се ядосва по цяла нощ и с виковете си „събужда целия затвор“. Известно му е, че ищецът е изпращал писма за своя сметка, но е използвал стари марки от други лишени от свобода.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля И. С., тъй като същият е постъпил в затвора – [населено място] и само преразказва думи на Н. А. за отказ да изпрати писмо до СГС през месец декември 2020г. Също така, свидетелят не дава никаква конкретика, че негативните душевни преживявания на ищеца са свързани с конкретния акт на Административен съд – гр. Пазарджик, доколкото посочва общо, че ищецът А. е използвал израза „отказ от правосъдие“ и спрямо други съдилища, различни от Административен съд – гр. Пазарджик /СГС/.

В съдебното заседание на 11.06.2025г. е разпитан свидетелят К. Д. И., който заявява, че познава Н. А. от затвора – [населено място], в който идвал по дела по делегация, иначе се познавали от месец юни 2019г., когато И. бил преведен в затвора – [населено място]. Свидетелят обяснява начина за осъществяване на кореспонденция на лишените от свобода, което най-често е за тяхна сметка, чрез закупуване на пликове и марки от лавката. Наясно е, че когато нямат средства за това, съгласно чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС имат право на кореспонденция за сметка на съответния затвор. Свидетелят е наясно, че ищецът А. е водил многобройни дела пред СГС /дела в София/ и пред други съдилища и много пъти е виждал как му връчват призовки и съобщения /двамата са изтърпявали наказание лишаване от свобода в съседни килии/. Не може да каже какви конкретно съдебни книжа е получава ищецът, но самият той му е споделял, че има случаи, в които делата му се прекратяват, тъй като не е изпълнил указания на съда. Съответно, причината да не изпълни тези указания е, че началникът на затвора – [населено място] е отказвал да изпрати негови писма по чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС /по служебен път/.

Наясно е с воденото от него дело пред Административен съд – Пазарджик за това, че началникът на затвора отказва да изпраща неговата кореспонденция по служебен път. Свидетелят и други лишени от свобода са му помагали с изпращането на писма, като му давали листове, пликове и марки. Според думи на А., жалбата му за бездействията на началника на затвора за служебно изпращане на кореспонденция била отхвърлена, от което се почувствал ядосан, изпитвал безсилие и безпомощност, оплаквал се от безсъние. По негови думи, по този начин бил лишаван от „достъп до съда“ и не може да води дела за битовите условия в затвора.

Свидетелят пребивавал в затвора – [населено място] до месец май 2021г., след това идвал по делегации и споделяли впечатления с ищеца А..

Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля И., тъй в тях липсва конкретика за отказ на началника на затвора за „служебно“ изпращане на писмо на лишения от свобода А., адресирано до СГС. Следва да бъде отбелязано, че съдебният акт по адм. дело № 407/2021г. е постановен на 11.06.2021г., а по касационно адм. дело № 1000/2021г. – на 10.11.2021г., а по твърдения на свидетеля той е пребивавал в затвора – [населено място] до месец май 2021г. В голямата си част показанията представляват преразказ на думи на ищеца, че бил ограничен достъпа му до правосъдие, но предвид многобройните водени дела от Н. А. не може да се определи дали негативните му преживявания са свързани с конкретно дело или с множеството водени от него дела.

При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Разпоредба на чл. 2в ЗОДОВ урежда ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал. 1, т.1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, по реда на АПК за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд.

Фактическият състав за ангажиране на отговорност се осъществява, когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. При липсата дори само на един от елементите на фактическия състав отговорността на ответника за обезвреда не може да бъде реализиран. В тази връзка в тежест на ищеца е да докаже следното: 1. Осъществено нарушение (чрез постановен съдебен акт) от ответника на правна норма на ЕС, предоставяща материални права на ищеца (сочените в исковата молба нарушение норми - чл. 52, пар. 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и по – конкретно правото на достъп до правосъдие); 2. Нарушението на тази норма да е достатъчно съществено; 3. Наличие на сочените вреди; 4. Съществуването на пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от ищеца вреда.

Конкретните оплаквания на ищеца са свързани с ограничаване правото на достъп до правосъдието по чл. 6 ЕКПЧ, тъй като искането му с предмет преустановяване на бездействия от страна на началника на затвора – [населено място] по негово задължение по чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС е отхвърлено като неоснователно с влязъл в сила съдебен акт на Административен съд - Пазарджик.

В настоящия случай, ищецът е изчерпал всички средства за защита. Проверката за нарушение на правото на ЕС следва да се извърши по отношение на правораздавателната дейност на съдебния акт на последната инстанция – решение № 830/10.11.2021г., постановено по касационно адм. дело № 1000/2021г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставено в сила решение № 477/11.06.2021г., постановено по адм. дело № 407/2021г. по описа на съда.

Понятието „достъп до правосъдие“ е заложено в член 6 и член 13 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и член 47 от Хартата на основните права на ЕС, които гарантират правото на справедлив съдебен процес и ефективни правни средства за защита, така както те се тълкуват съответно от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и на Съда на Европейския съюз.

Разпоредбата на чл. 6 ЕКПЧ урежда правото на справедлив съдебен процес, което по определението на ал.1 предвижда, че всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Съгласно чл. 13 ЕКПЧ всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.

По аналогичен начин са разпоредбите на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според които всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван. На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие. А според чл. 52, пар. 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция. Тази разпоредба не пречи правото на Съюза да предоставя по-широка защита.

Правото на достъп до правосъдие е основно право и дава възможност на всяко лице да се обърне към съда, за да получи правна защита, ако се установи, че правата на това лице са били нарушени. Основните елементи на правото на достъп до правосъдие включват реален достъп до орган за решаване на спорове, право на справедлив съдебен процес и своевременно решаване на спорове, правото на адекватно удовлетворение, както и общо прилагане на принципите на ефективност и ефикасност към правораздаването.

В разглеждания случай, ищецът обосновава претенцията си и с твърдение, че допуснатото от ответника съществено нарушение на правото на ЕС се състои в прекомерен формализъм при прилагането на закона и необсъждане в достатъчна степен на приложените по делото писмени и гласни доказателства, посочвайки за нарушение на чл. 3, чл. 13 и чл.17 от КЗПЧОС, чл. 1, чл.4, чл. 41, чл. 52 - чл. 54 от ХОПЕС.

Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно направеното позоваване на разпоредбите на ЕКЗПЧОС. Както се посочи по-горе, предмет на настоящото производство е установяването на допуснато от ответника достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. В чл. 3 ЕКЗПЧОС е посочено, че никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание. По делото липсват доказателства, от които да се установи по какъв начин Административен съд – Пазарджик е нарушил тази разпоредба и е допринесъл за нечовешко или унизително отношение спрямо лишения от свобода А.. Чл. 13 от Конвенцията сочи, че всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции. Ищецът е имал възможността да предяви иск, който е бил разгледан по надлежния ред, без да му бъдат ограничени правата, като му е била осигурена възможност да обжалва постановения съдебен акт по адм. дело № 407/2021г. по описа на Административен съд – Пазарджик и по този начин правата му са били защитени докрай.

Разпоредбите на чл. 53 и чл. 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) сочат, че никоя разпоредба на настоящата Харта не трябва да се тълкува като ограничаваща или накърняваща права на човека и основни свободи, които в съответните им приложни полета са признати от правото на Съюза, от международното право и от международните конвенции, по които Съюзът или всички държави-членки са страни и по-специално от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и от конституциите на държавите-членки. Никоя от разпоредбите на настоящата Харта не трябва да се тълкува като даваща право да се извършва дейност или действие, които имат за цел погазване на признати в настоящата Харта права или свободи, или да се ограничават правата и свободите в по-голяма степен от предвидената в настоящата Харта. Липсват данни по делото, от които да се установи нарушение на някоя от посочените разпоредби.

В исковата молба се сочат още разпоредби на Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно чл. 1 от ХОПЕС, регламентиращ ненакърнимостта на човешкото достойнство и необходимостта то да се зачита и защитава; чл. 4 от ХОПЕС - никой не може да бъде подложен на изтезания, на нечовешко или унизително отношение или наказание; чл. 41 от ХОПЕС, отнасящ се за правото на добра администрация и чл. 52 пар. 3 ХОПЕС – тълкуване на правата и принципите защита на потребителите, доколкото Хартата съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция. Чрез поставените съдебни актове Административен съд – Пазарджик не е нарушил нито една разпоредба, доколкото съдът се е произнесъл по същество по предявена искова претенция, като е приел представените по делото доказателства, осигурил е възможност на лицето да участва в процеса и съобразно установената фактическа обстановка е постановил решение според своето вътрешно убеждение, което решение е било обжалвано и съответно – потвърдено.

В настоящия случай исковата претенция пред Административен съд - Пазарджик е разгледана от съд, който е установен със закон, доколкото същият е регламентиран в ЗСВ, а правилата и процедурите за разглеждане на делото са уредени в АПК и ЗИНЗС. За пълнота следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав не установи в производството по по адм. дело № 407 от 2021г. и касационно адм. дело № 1000/2021г. по описа на Административен съд – Пазарджик ищецът А. да е бил лишен от ефективни правни средства за защита пред съда. Ищецът е освободен от държавна такса и е участвал активно в производството. Делото е разгледано по указания от закона процесуален ред, в разумен срок, като със съдебния акт е даден отговор по повдигнатия за решаване спор, с подробни и ясни мотиви. Не се установи, каквото и да било ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от ХОПЕС по отношение на ищеца А. във всички съдебни производства.

В хода на настоящото съдебно производство не са ангажирани каквито и да било доказателства за проявено от страна на съда в производствата по цитираното дела процесуално нарушение или липсата на изследване и обсъждане в цялост събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Не се споделят възраженията за прекомерен формализъм при постановяване на съдебните актове. В нито един текст от тяхното съдържание /което е публично достъпно/, не може да бъде извлечен извод за наличие на твърдените в исковата претенция процесуални нарушения, свързани с прекомерен формализъм при прилагането на закона.

Никой от разпитаните свидетели не посочва претърпени неимуществени вреди от конкретно нарушение на съда – ответник. Излага се единствено субективното отношение и поведение на ищеца спрямо изхода на повдигнатия от него спор. Следва да се посочи, че когато изход по дадено дело не съвпада с нагласите на съответната страна е нормална реакция същата да бъде разочарована, гневна и да изпита негативни емоции. В случая няма нищо извънредно в психо-емоционалното поле на ищеца, което да е било предизвикано от нарушение на правото на ЕС от страна на ответника, именно защото такова нарушение не е извършвано.

В обобщение на изложеното се налага единствено логичният извод, че от страна на съдебните състави в Административен съд - Пазарджик, разгледали адм. дело № 407/2021г. и касационно адм. дело № 1000/2021г. по описа на съда, не са били нарушени правни норми на ЕС, включително и по критериите на Европейския съд по правата на човека.

Предвид изложеното следва да се приеме, че в случая не са налице първите две кумулативно предвидени предпоставки, предполагащи ангажиране на отговорността на ответника по 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, а именно : наличие на достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС и настъпили вреди в правната сфера на ищеца. Този извод, сам по себе си представлява достатъчно основание за отхвърляне на исковата претенция, като изцяло неоснователна.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция от Н. Н. А., [ЕГН], понастоящем в затвора – Пазарджик, с която се иска осъждане на Административен съд – Пазарджик да заплати сумата в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания (унижение, изтезание, малоценност, главоболие, безсъние, нервност, чувство за отхвърляне от правосъдието и малоценност) за периода от 29.11.2021г. до 24.04.2024г., причинени от правораздавателна дейност на съда, лихви за забава на обезщетението за неимуществени вреди, считано от 29.11.2021г. до 24.04.2024г., ведно със законната лихва, считано от 24.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.