Решение по адм. дело №301/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.145-чл.178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл.231 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Е. Х. В. с [ЕГН], с адрес: [улица], [населено място], общ. П***** чрез адвокат Г. Б. от Адвокатска колегия – П*** против Заповед № 8121к-4689 от 28.05.2025 година, издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал.1, т.6 от Закона за Министерство на вътрешните работи, Решение № 3571 от 04.04.2025 година на Върховен административен съд на Република България и Заявление с рег. № 4581р-6532 от 14.04.2025 година и докладна записка с рег. № 4581р-7655 от 08.05.2025 година е прекратено служебното му правоотношение, поради незаемане на длъжността, на която е възстановен в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение – протокол рег. № 4581р-7510 от 02.05.2025 година, считано от датата на връчване на заповедта.

Жалбоподателят оспорва заповедта, като счита същата за неправилна и незаконосъобразна поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. По същество излага доводи в няколко посоки. На първо място твърди, че неправилно е била приложена разпоредбата на чл.226, ал.1, т.6 от ЗМВР, тъй като тя била приложима, когато служителят не заеме длъжността, на която е възстановен, т.е. тук е необходимо да има заповед за възстановяване, респективно да е възникнало правоотношение и това да е станало в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. В тази връзка жалбоподателят твърди, че се е явил в указания 14-дневен срок и е заявил, че желае да бъде възстановен на предишната заемана от него длъжност, но от страна на МВР не е имало реакция – нито е възстановен на предишната длъжност, заемана от него, нито е назначен на друга равностойна длъжност. В жалбата също така се твърди, че на 30.04.2025 година, комисия при АМВР го е уведомила, че стартира процедура по чл.7, ал.4 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 година, като му е връчен и „Списък на предлаганите длъжности“, в който обаче списък не фигурирала нито една длъжност, която да отговаря на тази, която е заемал и на която е бил възстановен и не е имало нито една, която да е в АМВР. На второ място твърди, че е налице злоупотреба с право, тъй като при влизане в сила на Решението, с което се отменя заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и преди издаване на Заповед № 8121к-4689 от 28.05.2025 година за повторно прекратяване на служебното правоотношение е издадена Заповед за обявяване на конкурс за заемане на длъжност, която е идентична с тази, на която жалбоподателя е следвало да бъде възстановен. В тази връзка счита, че провеждането на конкурс за същата позиция при паралелно уволнение на служител с влязло в сила съдебно решение за възстановяването на тази длъжност представлява недопустимо заобикаляне на съдебния акт и е нарушение по чл.303 и чл.304 от АПК. На трето място посочва, че и при новата заповед, с която се прекратява служебното му правоотношение органът по назначение не е отчел фактът, че жалбоподателят е с онкологично заболяване и при това положение е следвало да се изиска мнението на Инспекцията по труда в съответствие с чл.333 от КТ. В подкрепа на доводите си цитира практика на Върховен административен съд на и на Съда на Европейския съюз. С оглед на изложеното в жалбата иска от съда да постанови съдебен акт, с който обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.

В проведеното на 13.11.2025 година съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се явява лично и с адвокат Г. Б. от Адвокатска колегия- П***, който поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде уважена, респективно оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направени по делото разноски, за което прилага списък по чл.80 от ГПК. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки.

Ответникът по жалбата – министър на Министерство на вътрешните работи, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Д. Б., която оспорва основателността на жалбата и моли съда да постанови съдебно решение, с което същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки.

Административен съд - П****, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 8121к-15266 от 19.12.2023 година, издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл.226, ал.1, т.5 и ал.5, чл.227 и чл.228, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи е прекратено служебното правоотношение на Е. Х. В. – главен инструктор (стрелкова подготовка) в сектор „Приложна подготовка“ към „Център за бойна подготовка и спорт“ при Академия на Министерство на вътрешните работи, поради съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга от предложените му длъжности. Тази заповед е била обжалвана от страна на настоящият жалбоподател пред Административен съд - П****, който с Решение № 2149 от 04.12.2024 година, постановено по адм. дело № 406 по описа за 2024 година е отменил същата като незаконосъобразна /лист 22/. С Решение № 3571 от 04.04.2025 година, постановено по адм. дело № 1651 по описа за 2025 година на Върховен административен съд, Решението на Административен съд - П**** е оставено в сила /лист 29/.

Във връзка с влязлото в сила на 04.04.2025 решение на Върховен административен съд, със Заявление вх. № 812100-7015 от 14.04.2025 година, Е. Х. В. с адрес: [населено място], [улица] поискал от министъра на вътрешните работи да бъде възстановен на същата длъжност и работно място и да му бъдат изплатени възнаграждения, стимули и обезщетения от деня на заповедта до възстановяването му на работа, а така също и да му бъдат осигурени условия за изпълнение на служебните му задължения при АМВР, считано от 14.04.2025 година /лист 8/.

Жалбоподателят е уведомил за влязлото в сила решение и ректора на АМВР със Заявление вх. № 4581р-6532 от 14.04.2025 година, с което е поискал да му бъдат създадени условия да изпълнява служебните си задължения /лист 9/.

С Писмо рег. № 4581р-6525 от 14.04.2025 година ректорът на АМВР във връзка с чл.7, ал.1, т.5 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 година за преназначаване на държавните служители в МВР е поискал в срок до 14.04.2025 година ръководителите по чл.37 от ЗМВР да предоставят информация дали в структурите им, които ръководят има подходяща вакантна длъжност по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, за която не се изисква първоначална професионална подготовка /лист 88/. Във връзка с това писмо от страна на всички структури на МВР са получени уведомителни писма /лист 89-153/.

Изготвена е Докладна записка с рег. № 4581р-6827 от 17.04.2025 година от страна на началник на сектор ЧРПО при АМВР до ректора на АМВР, в която се посочва, че съгласно Заповед № 8121к-14840 от 06.12.2023 година в щата на АМВР е съкратена 1 щатна бройка „старши инструктор“ - главен инструктор (стрелкова подготовка) в сектор „Приложна подготовка“ към ЦБПС и е включена 1 щатна бройка „старши инструктор“ - главен инструктор към същия сектор, а така също и че в щата на Академията на МВР няма вакантни длъжности, за които няма обявен конкурс. На така изготвената докладна записка е поставена резолюция от ректора на АМВР с дата 17.04.2025 година, с която същият е наредил да бъда изискана информация от структурите по чл.37 от ЗМВР за вакантни длъжности /лист 87/.

Във връзка с провеждане на процедурата по чл.7, ал.1 от Наредба №8121з-310 от 17.07.2014 година, ректорът на Академия на МВР е издал Заповед № 4581з-826 от 25.04.2025 година, с която на основание чл.49, ал.4, т.4 от ЗМВР е определил служителите, които да извършат процедурата /лист 154/. Комисията е изготвила Списък на предлаганите длъжности с рег. № 4581р-7393 от 30.04.2025 година, който включвал следните длъжности: 1. Младши разследващ полицай – старши разследващ полицай при РУ-Р*** при ОДМВР- К***, РУ- Г. Т. при ОДМВР- Д***, РУ- А. при ОДМВР- Д****, РУ- К***при ОДМВР- Д***; 2. Полицейски инспектор „Охранителна полиция“ VI-V степен при Участък „Р***“ на РУ- Б**** при ОДМВР- В***, РУ- К**** при ОДМВР- К***, Първо РУ при ОДМВР- Д****ч, Второ РУ при ОДМВР – Д***, РУ А. при ОДМВР- Добрич, РУ- Шабла при ОДМВР- Добрич, Първо РУ при ОДМВР- Плевен, РУ- Червен бряг при ОДМВР- П****, РУ- Л. при ОДМВР- П***, 2 бр. в РУ – Н*** към ОДМВР- П***, РУ- Д. Д. към ОДМВР- Плевен, РУ- Д. М. при ОДМВР- П***, РУ- П*** – Участък VСлавяново при ОДМВР- П***, РУ- К*** към ОДМВР- П***; 3. Полицейски инспектор „КОС“ VI – V степен при Отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР- Д***; 4.Полицейски инспектор „Оперативен дежурен“ VI-V степен- гранична полиция при ГПУ-М. Т. към ГДГП-Е***; 5. Полицейски инспектор „Охрана на държавната граница“ VI – V степен- Гранична полиция при ГПУ-Б*** към ГДГП – Е****; 6. Разузнавач „Криминална полиция“ VI-IV степен при РУ- Р*** при ОДМВР- К***, Участък – К*** към Второ РУ- Д*** при ОДМВР- Д***, група „Престъпления против личността“ от сектор Противодействие на криминалната престъпност към отдел КП при ОДМВР- П****, група „Престъпления във финансово-кредитната система“ от сектор Противодействие на криминалната престъпност към отдел КП при ОДМВР- П***, група „Криминална полиция“ към РУ- Ч*** б** при ОДМВР- П***, група „ Криминална полиция“ към РУ- Л. при ОДМВР- П***, група „Криминална полиция“ към РУ- Б**** при ОДМВР- П***и група „Криминална полиция“ към РУ- К*** при ОДМВР- П***.

На 30.04.2025 година от страна на определените с горепосочената заповед лица е била проведена процедура по предлагане на друга длъжност на жалбоподателя, като му е бил представен и изготвения списък с вакантни места, които на практика са му били предложени. Изготвен е Протокол с рег. № 4581р-7441 от 30.04.2025 година, в който било отразено, че „служителят Е. Х. В. не може да избере днес длъжност, поради което му се предложи извлечение от длъжностите, описани в настоящият протокол, в списък на предлаганите длъжности, рег. № 4581р-7393 от 30.04.2025 година“ /лист 162/.

На 02.05.2025 година отново са били осъществени процесуални действия в тази посока. Изготвен е Протокол с рег. № 4581р-7510 от 02.05.2025 година, в който било отразено, че „служителят Е. Х. В. отказва да избере длъжност“ /лист 50/.

От страна на ректора на Академия на Министерство на вътрешните работи е изготвена Докладна записка с рег. № 4581р-7655 от 08.05.2025 година, с която същият на основание чл.226, ал.1, т.6 от ЗМВР е предложил на министъра на вътрешните работи да бъде прекратено служебното правоотношение на Е. Х. В. с [ЕГН] на основание чл.226, ал.1, т.6 от ЗМВР /лист 71/.

На 28.05.2025 година, на основание чл.226, ал.1, т.6 от ЗМВР, Решение № 3571/04.04.2025 година на Върховен административен съд на Република България, заявление с рег. № 4581р-6532 от 14.04.2025 година и докладна записка с рег. № 4581р-7655 от 08.05.2025 година министърът на вътрешните работи е издал Заповед № 8121к-4689/ 28.05.2025 година, с която е прекратено служебното правоотношение на инспектор Е. Х. В.- главен инструктор (стрелкова подготовка) в сектор „Приложна подготовка“ към „Център по бойна подготовка и спорт“ при Академия на МВР, поради незаемане на длъжност, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение – протокол рег. № 4581р-7510 от 02.05.2025 година, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 09.06.2025 година /лист 49/.

В хода на настоящото съдебно производство бяха събрани следните писмени доказателства: Заявление рег. № 4581р-6710 от 15.04.2025 година /лист 10/; Заявление с рег. № 4581р-6709 от 15.04.2025 година /лист 11/; Писмо рег. № 458100-1112 от 15.05.2025 година /лист 12/; Сигнал вх. № 812100-8510 от 07.05.2025 година /лист 13/; Заповед № 8121К-2028/04.03.2025 година (лист 14); Резултати от хистологично изследване с дата 31.07.2019 година (лист 17); Епикриза, издадена от М***и*** – МВР, Отделение по хематология /лист 18/; Медицинско направление за ТЕЛК от 02.02.2024 година /лист 19/; Медицинско направление от 03.09.2019 година /лист 20/; Експертно решение № 90703 от 28.03.2024 година на ТЕЛК, Първи състав към МБАЛ „Р.А.“ [населено място] /лист 21/; Поименно щатно разписание на Академията на МВР /лист 73/; Справка рег. № 4581р-20273 от 14.11.2023 година за професионален стаж и служебна дисциплина на инспектор Е. Х. В. /лист 79/; Формуляр за длъжностна характеристика и протокол за запознаване на служителя с длъжностна характеристика с рег. № 4581р-2023 от 07.02.2018 година /лист 81/; Докладна записка с рег. № 4581р-7452 от 30.04.2025 година /лист 168/; Докладна записка с рег. № 4581р-7454 от 30.04.2025 година /лист 169/; Докладна записка с рег. № 4581р-7455 от 30.04.2025 година /лист 170/; Докладна записка с рег.№ 4581р-7507 от 02.05.2025 година /лист 176/; Справка за вакантните щатни бройки в Академията на МВР към 31 март 2025 година с рег. № 4581р-5716 от 31.03.2025 година /лист 177/; Докладна записка с рег. № 4581р-19743 от 06.11.2023 година /лист 184/; Предложение с рег. № 458р-382 от 10.01.2025 година /лист 191/; Докладна записка с рег. № 4581р-7509 от 02.05.2025 година /лист 194/; Удостоверение за декларирани данни с рег. № 140192503942591 от 22.08.2025 година /лист 199/.

Пред настоящата съдебна инстанция, във връзка с установяване на релевантните по делото факти е извършен разпит на свидетелите Д. В. С. – началник на сектор ЧРПО и Д. М. Х. – главен експерт в сектор ЧРПО.

От показанията на свидетелката Д. В. С. се установява, че по отношение на г-н В. не е имало заповед за назначаване, а същият е бил възстановен от съда и че в такъв случая процедурата е, че ако няма вакантна длъжност или неговата длъжност не е свободна към момента на възстановяването му се предлага длъжност, която да е същата. Свидетелката заявява, че няма значение дали жалбоподателя има завършен първоначален курс що се касае до предлаганите длъжности, защото наредбата изрично казвала, че ако той не е завършил курс, то той може да го завърши и след това в 30 дневен срок ще бъде назначен на избраната от него длъжност. Твърди,че списъкът с длъжностите е представен на жалбоподателя в стая, намираща се в АМВР, при което същият е казал че няма да избере длъжност. При въпрос на настоящият съдебен състав, свидетелката заяви, че не знае с какъв статут е лицето, ако е необходимо да бъде включен в курс, за да бъде назначен на съответна длъжност. Свидетелката твърди, че в общия случай когато следва да се избере вакантна длъжност самият избор ставал веднага, но в настоящият случай на лицето е дадена възможност за по-дълго време в период от 2 дни да се запознае със списъка и да избере длъжност. Твърди, че за пръв път са разбрали за онкологичното заболяване на жалбоподателя миналата година април месец. Така дадени свидетелските показания настоящият съдебен състав ги кредитира изцяло, тъй като са възприети от свидетеля лично и съответстват на оставалите доказателства по делото.

От показанията на свидетелката Д. М. Х. се установява, че не е имало заповед за възстановяване. Твърди, че всички длъжности, които са били предложени на жалбоподателя са отговаряли на неговата професионална [жк], че ако е налице длъжност, за която се изисква лицето да изкара курс, тогава то ще бъде назначен на съответната длъжност след като завърши курса, а през този период от време той ще се води стажант. Посочва, че за да се назначи на курса, трябва да има заповед, когато завърши курса се издава заповед за съответното място, което той си е избрал. Така дадени свидетелските показания настоящият съдебен състав ги кредитира изцяло, тъй като са възприети от свидетеля лично и съответстват на останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд – П****, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на неговото издаване, като провери дали е бил издаден от компетентен орган, дали са били спазени изискванията установени от закона във връзка с неговата форма, дали са били спазени процесуалните правила и материалноправните разпоредби и дали индивидуалният административен акт е издаден в съответствие с целта на закона.

Жалбата е процесуално допустима, като същата е била подадена от активно легитимирано лице с установен правен интерес от нейното оспорване и при спазване на сроковете, визирани в разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК, като обжалването е насочено срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, предвид което съдът дължи разглеждането й по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения:

Относно компетентността на административния орган:

Съобразно разпоредбата на чл.227 от ЗМВР, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител се издава от съответния орган по чл.158 и чл.159 от ЗМВР. Съгласно т.12, раздел XII „Академия на МВР (АМВР)“, Раздел А „Държавни служители с висше образование“ от Приложение № 1 към Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 година на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.141, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 от ЗМВР заеманата от страна на жалбоподателя длъжност – „главен инструктор (стрелкова подготовка)“ в сектор „Приложна подготовка“ към Ц*** по б*** п*** и с***“ при Академия на Министерство на вътрешните работи е определена като изпълнителска. В чл.158 от ЗМВР са предвидени случаи, при които министърът на вътрешните работи е компетентен да издаде заповед за назначаване, като в т.2 е посочено назначаване на държавните служители на изпълнителска длъжност при първоначално назначаване. В тази връзка и предвид разпоредбата на чл.227 от ЗМВР, която препраща към чл.158 от ЗМВР именно министърът на вътрешните работи е бил компетентен да издаде заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Предвид изложеното следва да се прием, че оспорената заповед е издадена от компетентен за това административен орган, а именно министър на вътрешните работи.

Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт по смисъла на чл.146, т.1 от АПК.

Относно формата на административния акт:

В Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 година за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Министерство на вътрешните работи косвено е регламентирано, че заповедта, с която се прекратява едно служебно правоотношение следва да бъде издадена в писмена форма, и това следва от обстоятелството че в Наредбата в чл.2 са изчерпателно посочени реквизитите, които заповедта следва да съдържа: 1.наименование на органа, който я издава; 2. правните и фактическите основания за прекратяване на служебното правоотношение; 3. разпоредителна част, от която са бъдат определени правата и задълженията на държавния служител, начинът и срокът на тяхното изпълнение; 4. пред кой орган и в какъв срок заповедта може да се обжалва. В случая макар в Закона за Министерство на вътрешните работи да няма специална разпоредба, касаеща формата на административния акт, то доколкото същият притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, то на общо основание може да се приеме, че за него важи предвиденото в чл.59, ал.2 от АПК. Съдът счита, че при издаването на административния акт не са допуснати нарушения във връзка с неговата форма, респективно не се констатира да са налице основания по чл.146, т.2 от АПК за неговата отмяна.

Относно съответствието на акта с административнопроизводствените правила и материалния закон:

Правилата, свързани с издаването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение са подробно разписани в чл.228 и сл. от Глава десета на Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Съобразно правилата поместени в тази глава, съдът не констатира да са допуснати грешки от страна на административния орган, които да са от категорията на съществените и да доведат до отмяна на оспорения административен акт.

Като правно основание в посочената заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя е посочена разпоредбата на чл.226, ал.1, т.6 от ЗМВР. Същата предвижда, че когато служителят не заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не е спазен по уважителни причини, тогава служебното правоотношение на държания служител в МВР се прекратява. За да бъде осъществен фактическият състав на тази разпоредба е необходимо да са налице кумулативно следните елементи: 1) служителят да е бил възстановен на същата длъжност, респективно да е бил преназначен на друга длъжност от същия вид; 2) да не е заел длъжността, на която е бил възстановен, респективно преназначен; 3) това да е станало след изтичане на 14-дневен срок от влизане в сила на съдебния акт, с който е била отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.

По делото, както се посочи не е спорно, че със Заповед № 8121к-15266 от 19.12.2023 година, издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл.226, ал.1, т.5 и ал.5, чл.227 и чл.228, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи е било прекратено служебното правоотношение на Е. Х. В. – главен инструктор (стрелкова подготовка) в сектор „Приложна подготовка“ към „Ц*** за б*** п*** и с***“ при А*** на Министерство на вътрешните работи, поради съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга от предложените му длъжности. Тази заповед е била обжалвана от страна на настоящият жалбоподател пред Административен съд - П****, който с Решение № 2149 от 04.12.2024 година, постановено по адм. дело № 406 по описа за 2024 година я е отменил като незаконосъобразна /лист 22/. С Решение № 3571 от 04.04.2025 година, постановено по адм. дело № 1651 по описа за 2025 година на Върховен административен съд, Решение № 2149 от 04.12.2024 година, постановено по адм. дело № 406 по описа за 2024 година на Административен съд - П*** е оставено в сила. Решението на Върховен административен съд е влязло в сила на 04.04.2025 година, което означава, че това е и датата считано от която издадената от страна на министъра на вътрешните работи предходна заповед, с която е било прекратено служебното правоотношение на настоящият жалбоподател се счита за отменена и поражда съответните правни последици, а именно служителят е следвало да бъде възстановен на същата или на друга длъжност в рамките на съответния вид.

С оглед осъществяването на състава на чл.226, ал.1, т.6 от ЗМВР на първо място е необходимо да бъде изследван въпроса, дали служителят е бил възстановен преди това на предишната си длъжност, респективно дали е бил преназначена на друга длъжност от съответния вид. За да достигне съда да правилен извод, най- напред следва да бъде направен анализ на разпоредбата на чл.232 от ЗМВР, която регламентира, че при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизане в сила на административния акт или на съдебното решение се явят в съответната структура. Когато предишната длъжност не е вакантна или е съкратена, държавните служители в МВР се възстановяват на друга длъжност в рамките на съответния вид по чл.143, ал.1 от ЗМВР. В тази връзка следва да бъде посочено, че Върховен административен съд е имал повод да се произнесе по въпроса, какво разбираме под възстановяване, така в Решение № 7112 от 25.06.2025 година, постановено по адм. дело № 5274 по описа за 2025 година на ВАС, се приема, че възстановяването на длъжност представлява сложен фактически състав, изискващ отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, явяване на служителя в 14-дневен срок от влизане в сила на административния акт или на съдебното решение в съответната структура на МВР да заеме длъжността и издаване на акт за възстановяване на служителя на същата, респективно за преназначаването му на друга длъжност от същия вид. Съдът счита, че в настоящият случай жалбоподателят не е бил възстановен, респективно по този начин отпада един от елементите, визирани в чл.226, ал.1, т.6 от ЗМВР, а това е така, защото: както се посочи с Решение № 3571 от 04.04.2025 година, постановено по адм. дело № 1651 по описа за 2025 година на Върховен административен съд се счита, че Заповед № 8121к-15266 от 19.12.2023 година, с която е било прекратено служебното правоотношение на лицето е била отменена. Тоест именно от дата 04.04.2025 година е започнал да тече, визираният в чл. 232 от ЗМВР двуседмичен срок, в рамките на който жалбоподателят е следвало да се яви в съответната структура и да заяви, че желае да бъде възстановен на длъжността, за която е било прекратено служебното му правоотношение. В случая тези два елемента са налице, доколкото имаме отменен административен акт, с който е било прекратено служебното правоотношение и имаме подадено Заявление с вх. № 812100-7515 от 14.04.2025 година, с което служителят е поискал от органа по назначаването да бъде възстановен на същата длъжност и работно място (лист 8). Последният елемент, включен във фактическият състав на възстановяването обаче не е налице. По делото не се съдържат доказателства, че е бил издаден акт за възстановяване, респективно за преназначаване на служителя на друга длъжност. Чрез представената по делото административна преписка са налице само и единствено доказателства за провеждане на процедура по преназначаване на държавен служител в МВР, но същата по данните съдържащи се в преписката е завършила със съставяне на Протокол с рег. № 4581р-7510 от 02.05.2025 година, в който е обективирано, че „служителят Е. Х. В. отказва да избере длъжност“. Протоколът не е подписан от служителя, а отказът е удостоверен с подписите на държавните служители Р. А. П., Д. В. С., Д. М. Х.. При това положение в теорията и в практиката еднозначно се приема, че след като органът по назнаначаването е приел, че по този начин служителят е заявил отказ да бъде назначен на предложената му длъжност, то същият не се счита за възстановен.

С оглед на горното, след като не е налице възстановяване, то няма как да бъде налице и посочената в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение хипотеза на чл.226, ал.1, т.6 от ЗМВР. Всичко това води до единственият правилен извод, че подаденото от страна на жалбоподателя заявление, с което същият е поискал да бъде възстановен е висящо. Същият ще се счита за възстановен само и единствено, когато е издаден акт за възстановяване, респективно за преназначаване, а до този момент положението ще е висящо. Едва след като бъде реализиран елемента на възстановяването и когато бъде издаден акт за възстановяване, респективно за преназначаване за служителят ще започне да тече 14-дневния срок, визиран в разпоредбата на чл.226, ал.1, т.6 от ЗМВР, в рамките на който той следва да се яви и да заеме длъжността, за която е възстановен и преназначен и едва след като не направи това, тогава органът по назначаването ще разполага с правото да прекрати служебното правоотношение на това основание. В тази връзка съдът следва да подчертае, че отказът на лицето да заеме някоя от предложените му длъжности в хипотезата на чл.232 от ЗМВР не е основание служебното правоотношение да бъде прекратено, какъвто ефект би имал в хипотезата на чл.226, ал.1 ,т.5 от ЗМВР, във връзка с чл. 226, ал.5 от ЗМВР.

Или иначе казано и в обобщение на изложеното настоящият съдебен състав счита, че не е налице хипотезата на чл.226, ал.1 ,т.6 от ЗМВР, тъй като служителят не е бил възстановен, респективно за него не е почнал да тече 14-дневния срок, в рамките на който да се яви и да заеме длъжността на която е бил възстановен.

В допълнение, съдът счита за напълно основателни доводите, посочени в жалбата че при издаване на заповедта от страна на органа по назначаването не е била съобразена разпоредбата на чл.333 от КТ. В тази връзка настоящият съдебен състав споделя изцяло практиката на Върховен административен съд и на останалите административни съдилища в Република България, че при прекратяване на служебното правоотношение органът е следвало предварително да иска разрешение от Инспекцията по труда за прекратяване на правоотношението. Този извод почива и на Решение от 9 март 2017 година по дело С-406/15, М., ECLI: EU: C: 2017: 198, Съдът на Европейския съюз (СЕС), постановено във връзка с направено преюдециално запитване от страна на Върховен административен съд, което решение на основание чл.633 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК е задължително за всички съдилища. Предмет на тълкуване в това решение е бил чл.7§2 от Директива 2008/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, в светлината на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, която е одобрена от името на Европейската общност с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 година и във връзка с основния принцип на равно третиране, закрепен в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Най – общо в решението си СЕС приема, че когато в дадена национална уредба е разписан механизъм, при който лица, които са с определен вид увреждания са защитени при евентуално прекратяване на трудовото им правоотношение, т.е. когато тези лица са били назначени чрез трудов договор, то тогава при липса на уредба посветена на случаите когато тези лица биха се намирали в служебно правоотношение и същото бъде прекратено, ако липсва такъв механизъм в този случай, то тази закрила следва да бъде предоставена и на държавните служители със същото увреждане. Именно в светлината на решението на СЕС следва да бъде споделено виждането, че в хипотезата на чл.333, ал.1, т.3 от Кодекса на труда закрилата е спрямо всички лица, страдащи от определен вид заболявания, които са изрично посочени в наредба на министъра на здравеопазването, независимо дали работят по трудово или служебно правоотношение и тази специална закрила се предоставя именно заради здравословното състояние на лицето, а не с оглед на характера и вида на правоотношението /в този смисъл Решение № 3589 от 09.03.2020 година, постановено по адм. дело № 851/2019 година, Решение № 6558 от 17.05.2018 година, постановено по адм. дело № 12550/2017 година и Решение № 10283 от 31.07.2018 година, постановено по адм. дело № 6150/2018 година/.

Разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 от КТ регламентира, че когато работник или служител боледува от болест, определена в наредбата на министъра на здравеопазването, тогава преди да се пристъпи към прекратяване на служебното правоотношение е необходимо да е налице разрешение от Инспекцията по труда. Тази наредба е Наредба № 5 от 20.02.1987 година за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от Кодекса на труда. Видно от представеното по делото Експертно решение № 90703 от 28.03.2024 година на ТЕЛК и издадената от страна на Медицински институт при МВР Епикриза от 01.08.2019 година, служителят е бил диагностициран с онкологично заболяване с диагноза „други л*** с уточнен клетъчен вид- т***“. Заболяването е посочено в т.3 на чл.1, ал.1 от Наредба № 5, като както вече съдът е имал повод да посочи, в тази разпоредба законодателят не е направил разграничени досежно видовете онкологични заболявания, а включва всичките под общ знаменател. В тази връзка законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.333, ал.2 от КТ изискване преди да пристъпи към уволнение на работника, респективно преди да се пристъпи към прекратяване на служебното правоотношение да се вземе мнението и на ТЕЛК. В практиката на Върховен административен съд се застъпва виждането, че закрилата по чл.333 КТ е обективна, което означава, че служителят е трябвало обективно да страда от това заболяване към датата на връчване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, което в настоящия случая е безспорно установено и доказано. Съдът отново е имал повод да посочи, че законодателят не регламентира изрично задължение на работника/служителя да уведоми работодателя/органа по назначаването, че страда от определено заболяване, освен в случаите когато такава информация е била изрично искана от страна на административния орган. В настоящият случай и предвид представената по делото административна преписка, не се установи действия в тази посока да са били предприети от административния орган, макар последният на основание чл.1, ал.2 от Наредба № 5 да е имал задължение за това. С оглед на изложеното следва да се направи извод, че от страна на административния орган е допуснато нарушение на процедурно правило, тъй като не е събрана информация от страна на служителя, с оглед установяване наличието на заболяване, посочено в чл.1, ал.1 от Наредба № 5. В тази връзка съдът счита, че следва да посочи за пълнота, че към момента на издаване на оспорената в настоящото съдебно производство заповед, административния орган вече е бил запознат с издаденото експертно решение на ТЕЛК, а това е станало веднъж с Решение № 2149 от 04.12.2024 година, постановено по адм. дело № 406 по описа за 2024 година на Административен съд - П***, потвърдено с Решение № 3571 от 04.04.2025 година, постановено по адм. дело № 1651 по описа за 2025 година на Върховен административен съд, където съдът подробно в мотивите си е разгледал и наблегнал на обстоятелството, че лицето страда от онкологично заболяване, за което му е признат 50% ТНР и втори път със Заявление вх. № 458р-6710 от 15.04.2025 година, с което е бил представен екземпляр от решението не ТЕЛК. Тези изводи на съда се подкрепят и от свидетелските показания на свидетелката Д. В. С., която заяви пред съда, че за пръв път са разбрали за заболяването на жалбоподателя миналата година април месец. На следващо място след събиране на тази информация административният орган е следвало да я предостави с искане за мнение от страна на ТЕЛК и едва след получаване мнението на ТЕЛК, органът е следвало да направи искане за разрешение от страна на Инспекцията по труда и при евентуално получено разрешение е следвало да се пристъпи към прекратяване на служебното правоотношение. Като не е сторил това, административният орган е издал заповед, с която е нарушил разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 от КТ, приложима в настоящата хипотеза.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че са налице отменителни основания по смисъла на чл.146, т.4 от ЗМВР.

Относно съответствието на акта с целта на закона:

Нарушенията на цитираните норми, водят до противоречие на оспорената заповед и с целта на закона, тъй като правомощията на органа по назначаването са упражнени с цел заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя за възстановяване на предишната длъжност. Това е още един аргумент в подкрепа на извода за отмяна на административния акт, а също така и в съответствие с изискването административните органи да упражнят правомощията си съгласно чл.6 от АПК по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като с административния акт е недопустимо да се засягат права и да се причиняват вреди, явно несъвместими с преследваната цел - чл.6, ал.5 от АПК.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорването е основателно, респективно Заповед № 8121к-4689 от 28.05.2025 година на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на основание чл.226, ал.1 ,т.6 от Закона за Министерство на вътрешните работи следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Относно разноските:

При този изход на делото и при своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направени по делото съдебни разноски, ответникът по делото- Министерство на вътрешните работи, следва да бъде осъдено да заплати сума в размер на 1 010 лева /хиляда и десет лева/, в това число: 10 /десет/ лева за заплатена държавна такса, съобразно платежно нареждане от 19.06.2025 година и 1 000 /хиляда/ лева за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно Договор за правна защита и съдействие № 43799 от 17.06.2025 година.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – П****

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 8121к-4689 от 28.05.2025 година, издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал.1, т.6 от Закона за Министерство на вътрешните работи, Решение № 3571 от 04.04.2025 година на Върховен административен съд на Република България и Заявление с рег. № 4581р-6532 от 14.04.2025 година и докладна записка с рег. № 4581р-7655 от 08.05.2025 година е прекратено служебното му правоотношение, поради незаемане на длъжността, на която е възстановен в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение – протокол рег. № 4581р-7510 от 02.05.2025 година, считано от датата на връчване на заповедта, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешни работи да заплати в полза на Е. Х. В. с [ЕГН], с адрес: [улица], [населено място], общ. П**** сума в размер на 1 010 /хиляда и десет/ лева, представляваща направени по делото съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.