№ 16546
гр. София, 05.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20231110135327 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „***, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, срещу ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 74 ЗЗД във вр. с чл. 479, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата в размер на 2 877,23 лв., претендирана като 50% oт стойността на изплатено
застрахователно обезщетение по щета № **********/*** г. за вреди на увреденото
лице при ПТП, настъпило на ***.*** г. в ***, извън населено място, в околностите на
гр. ***, на пътна артерия *** между товарна композиция, състояща се от седлови
влекач „Скания“ с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, с прикачено ремарке с рег. № *** и лек автомобил „Субару ***" с рег. №
***, ведно със законната лихва от 26.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и за заплащане на сумата в размер на 443,57 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от *** г. до *** г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на ***.*** г. в ***, извън
населено място, в околностите на гр. ***, на пътна артерия ***, водачът на влекач
„Скания ***“ с рег. № ***, с прикачено към него ремарке с рег. № ***, предизвикал
пътнотранспортно произшествие, в резултат на което било увредено имущество на
трето лице – лек автомобил „Субару ***" с рег. № ***. Твърди, че бил застраховател
по гражданска отговорност за ремарке с рег. № ***, съгласно полица № ***, със срок
на действие от ***.*** г до *** г. Сочи, че гражданска отговорност за седлови влекач
„Скания“ с рег. № *** е била застрахована при ответника. Твърди, че събитието е
удостоверено с Полицейски протокол за ПТП № ****** г., изготвен от полицейски
участък ***, Дирекция „***т“, Полицейски магистрален участък ***, съгласно който
при извършване на маневра - смяна на лентите на движение, водачът на товарната
композиция не спазва необходимата дистанция, в резултат на което одрасква лявата
задна част на лек автомобил „Субару ***“ с рег. № ***, като причинява щети на
същото. След настъпване на застрахователното събитие представителя за уреждане на
претенции на територията на *** *** – „*** предявява претенция за плащане на
обезщетение за причинените му в резултат на виновното и противоправно поведение
1
на водача на товарната композиция имуществени вреди, за което е образувана при
ищцовото дружество преписка по щета № **********/*** г. Сочи, че по отношение на
увреденото лице съобразно законодателството на *** *** всеки от застрахователя на
влекача и този на ремаркето следва да покрие 50% от стойността на вредите. Твърди,
че по щетата представителят за завеждане на претенции е приел, че спрямо ищцовото
дружество следва да се ангажира пълна гражданска отговорност като отново от страна
на представителя са били представени остойностените разходи в общ размер на
2661,40 евро, с левова равностойност от 5205,25 лв., които били заплатени на
16.04.2020 г. в полза на „***. Твърди, че посочената сума включва: 1478,21 евро, без
ДДС – разходи за извършване на ремонт по увреденото МПС; 230 евро придружаващи
инженерни разходи и амортизация; 378,15 евро – разноски за вещо лице; 30 евро –
еднократна такса и 281,30 евро – адвокатски хонорар, както и 263,74 евро – такса за
обработка на щетата. Твърди, че на ***.*** г. е постъпила и допълнителна претенция
по процесната щета за сумите, както следва: 252,98 евро - допълнителни щети по
увреденото МПС и 27,83 евро – такса за обработка на допълнителна претенция по
щетата, които суми е заплатил на *** г., отново в полза на „***. Сочи, че общата
стойност на заплатеното застрахователно обезщетение и разноските за определянето
му по процесната щета била в размер на 5754,46 лв. Твърди, че с плащането на
дължимото застрахователно обезщетение за ищцовото дружество е възникнало право
на иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите на теглещото превозно средство – влекач „Скания“ с рег. № ***,
съгласно чл. 479, ал. 1 от КЗ, тъй като вредите са причинени при движение на
композицията. Посочва, че съгласно чл. 499, ал. 7 КЗ водачът на ремаркето и водачът
на влекача носят солидарна отговорност, затова претендира 50% от заплатеното
застрахователно обезщетение. Сочи, че писмо с изх. № *** г., ответното дружество е
поканено доброволно да възстанови сумата от 2877,23 лв., представляваща 50% от
сбора между изплатеното застрахователно обезщетение и разноските по определянето
му, съответно ликвидиране на щетата, както и допълнителните такива, като вземането
не било погасено. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва
механизма на ПТП, респ. противоправното поведение на водача на водача на товарната
композиция, състояща се от гореописаните влекач и ремарке, както и че поради това за
него липсва правно основание за възстановяване на изплатеното от ищцовото
дружество обезщетение. Твърди, че вина за процесното ПТП има водачът на лек
автомобил „Субару ***" с рег. № ***. Оспорва размера на вредите. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени обстоятелствата, че на
посочената в исковата молба дата между товарна композиция, състояща се от седлови
влекач „Скания“ с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответното дружество, и прикачено ремарке с рег. № ***, което е застраховано при
ищеца, и лек автомобил „Субару ***“ с рег. № *** е реализирано ПТП в срока на
застрахователното покритие по договорите, както и че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение за увреденото МПС в размер на 5 754,46 лв. /левова
равностойност на 2 942,21 евро/.
Предвид обстоятелството, че в разглежданата хипотеза се касае за ПТП,
2
настъпило на територията на *** ***, който факт не въведен като спорен между
страните, с участие на товарна композиция, чиито съставящи я компоненти са обект на
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при различни
застрахователи с обичайно местопребиваване на територията на *** ***, то
повдигнатият правен спор съдържа международен елемент, поради което следва да
бъде изследван въпросът за приложимото материално право. Според Решение от
21.01.2016 г. по съединени дела С359/14 и С-475/14 на Съда на ЕС, при
пътнотранспортно произшествие, причинено от теглещо превозно средство, снабдено с
ремарке, приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещото
превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалия при произшествието,
предизвикано от водача на това превозно средство, срещу застрахователя на тегленото
при произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент № 593/2008 на
ЕП и Съвета, ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това
произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007 на ЕП и
Съвета предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредите, т.е.
предвиждат отговорност на собственика или държателя на ремаркето наред с
отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно средство за
възстановяване на вредите на пострадалото лице.
В т. 54 от горепосоченото решение е посочено изрично, че задължението на
застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ да обезщети причинена на
пострадало лице вреда не произтича от настъпването на самата вреда /чийто
фактически състав, но и кръга лица, отговорни за обезщетяване на вредата,
действително се определят според приложимото право по чл. 4 и следващите от
Регламент № 864/2007г. на ЕС и Съвета/, а от договора, който го обвързва с
отговорното застраховано лице. Според Общностният съд на първо място следва да се
определи по какъв начин следва да бъде разпределено обезщетението за претърпените
вреди в полза на пострадалото лице между водача и собственика на теглещото
превозно средство, от една страна, и от друга страна, държателя на ремаркето, в
съответствие с правилата на приложимото национално право по силата на Регламент
№ 864/2007г. на ЕП и Съвета, а на второ място следва да се определи, в съответствие с
чл. 7 от Регламент № 593/2007г. на ЕП и Съвета кое е приложимото право спрямо
договорите за застраховка, сключени между застрахователите – ищци в главните
производства, и съответните застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в каква
степен тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят правата на
пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето.
Съобразно чл. 4, § 1 от Регламент № 864/2007г. на ЕП и Съвета при задължения
от непозволено увреждане приложимото материално право е правото на държавата, в
която е настъпила вредата. В разглежданата хипотеза пътнотранспортното
произшествие е настъпило в пределите на *** *** ***, поради което приложимо се
явява *** материално право, предвиждащо солидарна отговорност на застрахователите
на влекача и на ремаркето за причинените вреди, като във вътрешните им отношения
всеки от тях отговаря за ½ от сумите по щетата /в този смисъл § 7, ал. 1, § 18, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата, § 115 от Закона за застрахователните договори, §
421 от *** граждански кодекс, § 78, ал. 2 от Закона за застрахователните договори/. От
това се налага извод, че уреждането на отношенията между самите застрахователи
следва да се осъществи по правилата на приложимото материално, определено по реда
на чл. 7 от Регламент № 593/ 2007 на ЕП и Съвета. Според цитираната разпоредба
доколкото страните не са избрали приложимо право, то договорът за застраховка се
урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на
застрахователя. В процесния случай липсват данни за избор на приложимо право.
Същевременно няма съмнение, че и двете застрахователни дружества имат обичайно
3
местопребиваване на територията на *** ***, поради което и отношенията между тях
следва да бъдат уредени от българското материално право, в това число и въпросите
относно съществуването на суброгационно право, обема на застрахователното
покритие и отговорност /в този смисъл т. 57 и т. 58 от Решение от 21.01.2016г. по
съединени дела С359/14 и С-475/2014 на СЕС/.
Съгласно чл. 479, ал. 1 КЗ вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с
моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно
средство по време на движение и/или когато то се е откачило по време на движение, се
покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно
превозно средство. От цитираната разпоредба може да се направи обоснован извод, че
българското законодателство не предвижда разделяне на отговорността на
застрахователите, а възлага задължението за репариране на вредите, нанесени при
движение на състав от теглещо превозно средство и ремарке, в тежест на
застрахователя на теглещото превозно средство. Същевременно обаче липсва изрична
правна норма в КЗ, която да регламентира суброгационно право в полза на
застрахователя на ремаркето. Правна възможност за суброгация на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на ремаркето в правата на обезщетеното лице
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на влекача може да
бъде изведена от общата разпоредба на чл. 74 ЗЗД, според която този, който е
изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в
правата на кредитора. /в този смисъл Решение № 1327 по т.д. № 2084/2022г. по описа
на СГС/. Настоящият състав счита, че в настоящата хипотеза са се проявили и двете
материалноправни предпоставки, обуславящи възникването на суброгационно право –
от една страна, ищецът е изпълнил едно чуждо задължение, тъй като с чл. 479, ал. 1 КЗ
отговорността за репариране на вредите е възложена на ответното дружество. От
друга, правният интерес за изпълнение произтича от отговорността за компенсиране
вредите на пострадалия, регламентирано с приложимото към деликта *** право. В тази
връзка, съдът намира, че в *** е възникнало право на регресен иск вследствие
настъпила суброгация в правата на увреденото лице срещу ответното дружество в
качеството му на застраховател по „Гражданска отговорност“ на водача на влекача.
С приетата и неоспорена от страните съдебна-автотехническа експертиза се
установява следният механизъм на пътнотранспортното произшествие: На ***.***г.
около *** часа, влекач „Скания ***“ с рег. № *** с полуремарке „Пактон ***“ с рег. №
*** се движи по автомагистрала *** във втората от трите пътни летни в посока юг при
условията на изкачване /с посока от *** към ***/ и в района на км. 525 водачът
предприема маневра за смяна на лентите за движение – от ляво на дясно, като не
пропуска /не осигурява безопасна странична дистанция/ и реализира ПТП с попътно
движещия се отдясно в първата лента на автомагистрала 7 в същата посока лек
автомобил „Субару ***“ с рег. № ***.
Вещото лице уточнява, че на процесната дата във въпросния участък са
протичали ремонтни дейности. В експертното заключение е инкопориран и снимков
материал от приложението “Google maps” за визуализация на местопроизшествието.
От страница 7 на експертизата /л. 191/, изобразяваща въпросния участък на км. 525 +,
са видни 3 бр. ленти за движение, като върху последната са поставени подвижни пътни
знаци за ремонт, има положена надлъжна маркировка в жълт цвят, използвана при
временна организация на движението, а между първа и втора лента прекъсната
надлъжна маркировка в бял цвят. Съдът, ръководейки се от чл. 202 ГПК, кредитира
представеното експертно заключение като обективно и обосновано. Експертът е
отговорил пълно и мотивирано на формулираните задачи, като по делото не се
4
установяват обстоятелства, които да поставят под съмнение неговата добросъвестност
и безпристрастност. В тази връзка, съдът намира за неотговарящ на обективната
истина описания в отговора на исковата молба механизъм на настъпване, тъй като
същият се опровергава от останалия доказателствен материал.
От събраните в хода на производството доказателства се установява, че в
причинно-следствена връзка със съприкосновението между двете пътни превозни
средства са настъпили щети в лек автомобил „Субару ***“ с рег. № *** в задната лява
част, включващи задния обтекател и светлина. Според експертното заключение
стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП във *** *** – 1 759,07 евро /с левова
равностойност от 3 440,44 лв./. Не е спорно между страните, че във връзка с процесния
инцидент са извършени и инженерни и амортизационни разходи в размер на 230 евро,
експертни разноски в размер на 378,15 евро, разходи за еднократна такса в размер 30
евро, за адвокатски хонорар в размер 281,30 евро, за такса за обработка на щетата в
размер на 263,74 евро и такса за обработка на допълнителна претенция по щетата в
размер на 27,83 евро, които представляват по естеството си ликвидационни разноски.
Както вече беше посочено отношенията между отделните застрахователи по
гражданска отговорност на теглещото превозно средство и ремаркето се уреждат от
правилата на българското законодателство, което не възлага в тежест на
застрахователя на ремаркето репариране на част от вредоносните последици,
настъпили при движение на целия състав, а отговорността по тяхното обезщетяване е
била само и единствено на ответното дружество. Предвид това и доколкото в
гражданския процес е приложим принципа на диспозитивното начало, който не
допуска съдът да излезе извън пределите, с които е сезиран за защита на накърненото
субективно право, предявеният главен иск следва да бъде уважен в пълния
претендиран размер от 2 877,23 лв.
Основателността на исковата претенция с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД
е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване на главен
дълг и изпадане на ответното дружество в забава, като първият компонент от
фактическия състав бе разгледан. Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. 3 КЗ,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ дължи лихва за забава от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-
ранна. От приложените писмени доказателства се установява, че на ***г. в ответното
дружество е входирана покана относно заплащането на суми по регресни искове на
ищеца, като под № 3 е посочена процесната щета № **********. В унисон с общото
правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на ответника е разпределено
да установи извършено погасяване на притезанието, въпреки това в хода на
производството не бяха ангажирани доказателства в подобна насока. Изчислен по реда
на чл. 162 ГПК с помоща на електронен лихвен калкулатор, размерът на акцесорното
вземане за периода от ***г. до ***г. възлиза на сумата от 463,56 лв. Ето защо и с оглед
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес искът с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 443,57 лв.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
възниква единствено в полза на ищеца, като съобразно представените доказателства
съдът приема за реално сторени разноските за заплатена държавна такса в размер на
165,09 лв., депозит за вещо лице в размер на 250 лв. и за адвокатско възнаграждение в
размер на 650 лв., които следва да му бъдат присъдени.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на
5
разноските на ищеца по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото е неоснователно,
доколкото уговореното възнаграждението е в размер близък до минималния такъв,
предвиден в приложимата редакция на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която служи за ориентир, и
същевременно съответства на фактическа и правна сложност на исковото
производство, обема на извършените процесуални действия от страна на довереника на
ищеца, броя на проведените съдебни заседание. Ето защо, възнаграждението следва да
бъде присъдено в пълен размер.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да
заплати на „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание
чл. 74 ЗЗД във вр. с чл. 479, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 877,23 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № **********/*** г.
за вреди на увреденото лице при ПТП, настъпило на ***.*** г. в ***, извън населено
място, в околностите на гр. ***, на пътна артерия *** между товарна композиция,
състояща се от седлови влекач „Скания“ с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, с прикачено ремарке с рег. № *** и лек автомобил
„Субару ***“ с рег. № ***, ведно със законната лихва от 26.06.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 443,57 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от *** г. до ***г.
ОСЪЖДА ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да
заплати на „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание
чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата от 1065,09 лв. – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6