№ 70
гр. Харманли, 07.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Елена Д. Георгиева
в присъствието на прокурора К. Й. К.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА Частно
наказателно дело № 20225630200191 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.64, ал.1 вр. чл. 63 НПК.
Образувано е по искане на Районна прокуратура – Хасково, ТО-Харманли за вземане
на мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо С. Д. АНГ., ЕГН ********** от
гр. Симеоновград, ул. "Т**"№** - обвиняем по Досъдебно производство №181/2022г. по
описа на РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково за престъпление по чл.196, ал. 1, т. 2 вр. чл.
195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание в хода на съдебните прения представителят на обвинението
подържа искането си, като акцентира, че са налице предпоставките, предвидени в закона, за
вземането на най-тежката мярка за неотклонение, с оглед събраните на този етап
доказателства в досъдебното производство.
Защитникът на обвиняемия адвокат А. пледира за оставяне на искането без уважение
като неоснователно и моли за налагане на по-лека мярка за неотклонение, а именно –
„Домашен арест“. Посочва, че не са налице предпоставките за вземането на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, тъй като не било налице обосновано предположение
за съпричастността на обвиняемия в извършване на процесното деяние. Събраната към
момента доказателствена съвкупност не изследвала въпроса за достоверността на дадените
от обвиняемия обяснения. Поддържа, че деянието е с ниска степен на обществена опасност,
тъй като обвинението е за престъпление, което е останало недовършено, а едновременно с
това предмета на кражбата бил на изключителна малка стойност. С тези мотиви пледира за
налагане на по-лека мярка за неотклонение.
Обвиняемият в хода на съдебното следствие дава обяснения, които се припокриват с
изложените такива при разпита му след привличането му в качеството на обвиняем.
Обвиняемият се придържа към казаното от своя защитник, а в последната си дума моли за
постановяване на по-лека мярка за неотклонение.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства прие за установено
следното:
За да се вземе най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража” следва да
са налице кумулативните предпоставки на чл.63 от НПК, а именно да е налице обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъпление от общ характер, за което се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” или друго по-тежко наказание, и
1
доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие
или да извърши престъпление.
С постановление за привличане на обвиняем от 05.04.2022г. С.А. е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по по чл.196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл.
194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което се предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ от три до петнадесет години.
Съдът счита, че е налице и втората от кумулативно предвидените предпоставки, а
именно да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление
от общ характер. От събраните до момента доказателства в хода на досъдебното
производство, а именно показанията на свидетели – И**М**Х** и З**Т**З**, , от
писмените доказатлества протокол за оглед на местопроизшествие и албум към него,
протокол за оглед на веществени доказателства и албум към него, характеристична справка
и справка за съдимост на обвиняемия, заключение по назначената съдебно-оценителна
експертиза, както и от веществените доказателства - може да се направи извод за
съпричасността на обвиняемия към престъплението, за което е привлечен в това
процесуално качество. Посочената доказателствена съвкупност води до обоснованост на
подозрението на държавното обвинение относно извършването на престъплението и на
участието на обвиняемия в него.
Действително е налице противоречие между дадените от обвиняемия обяснения и
показанията на свидетеля-очевидец З***З***. Следва да се има предвид обаче двояката
природа на обясненията на обвиняемия, а именно на защитно средство и на доказателствен
източник. В случая обясненията на обвиняемия остават изолирани от останалия събран
доказателствен материал, а показанията на свидетеля З***З*** се подкрепят от писмените
доказателства. Видно от протокола за оглед на местопроизшествие част от вещите, предмет
на процесното деяние, са изнесени извън постройката, в каквато насока са и показанията на
Запрянов – видял как непознато за него лице носило някакви предмети, които поставило на
земята, а след това отново се насочило към бараката.
Ето защо според мнението на настоящия съдебен състав наличната доказателствена
съвкупност към настоящия момент позволява да се приеме с висока степен на вероятност, че
обвиняемият е извършил инкриминираните деяния, като степента на убедителност на
обоснованото предположение кореспондира на степента на доказване на обвинението.
Кумулативно изискване на чл.63, ал.1 от НПК е наличието не само на обосновано
предположение за извършване престъплението, но и наличието на една от двете
алтернативно предвидени опасности - опасност на дееца да се укрие или да извърши друго
престъпление.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от НПК ако от доказателствата по делото не се установява
противното, при първоначално вземане на мярката за неотклонение задържане под стража,
реалната опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление е налице в
изрично изброените в закона хипотези, тоест законодателят е предвидил една оборима
презумпция, при която се придава специално значение на характера и тежестта на
предявеното обвинение.
Видно от справката за съдимост на обвиняемия А. са налице две от предвидените
основания в чл. 63, ал. 2 от НПК, а именно: т. 1 – лицето е привлечено като обвиняем за
престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив и т. 2. лицето е
привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление и е осъждано за друго тежко
умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една
година, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от НК.
Обвиняемият А. е привлечен в това процесуално качество за престъпление,
извършено едновременно при условията на двете хипотези на опасен рецидив. Следователно
налице е презумпцията по чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК.
Със споразумение от 02.06.2020г. обвиняемият А. е осъден за престъпление по чл.
2
199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 18, ал. 1 от НК и на
основание чл. 55, ал. 1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2
години при първоначален строг режим. Посоченото престъпление е тежко умишлено по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, доколкото за него се предвижда наказание „Лишаване от
свобода“ над 5 години. Същевременно С.А. е привлечен в качеството на обвиняем по
настоящото наказателно производство отново за тежко умишлено престъпление.
Доказателствата по делото не опровергават презумпцията за наличието на реалните
опасности по чл. 63, ал. 1 от НПК. Напротив от събраната в този кратък срок от деянието
доказателствена съвкупност може да се направи извод за опасността обвиняемият да се
укрие и да извърши престъпление. Обвиняемият А. е с изключително обременено съдебно
минало, като почти всички осъждания са за престъпления с един и същи обект, а именно
обществените отношения, свързани с правото на собственост. Същевременно деянието, за
което А. е привлечен в качеството на обвиняем и за което се твърди, че той е съпричастен, е
извършено на 05.04.2022г. Видно от справката за съдимост А. е изтърпял последно
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ на 03.12.2021г., тоест процесното деяние,
за което може да се направи извод, че обвиняемият е съпричастен е извършено в много
кратък срок след освобождаването му.
Установеното от справката за съдимост трайно престъпно поведение, насочено към
нарушаване на едни и същи обществени отношения, липсата на трудова или семейна
ангажираност на обвиняемия не само не разколебават презумпцията по чл. 63, ал. 2 от НПК,
а я потвърждават.
Съдът споделя становището на защитника на обвиняемия, че фазата, на която е
останало престъплението – същото е недовършено и представлява опит да се извърши
престъпление, както и стойността на предмета на престъплението разкриват по-ниска степен
на обществена опасност от тази при други престъпления от същия вид. Но от материалите
по делото се установява една завишена степен на обществена опасност на самия обвиняем,
която води до извод, че по-лека мярка за неотклонение би била неадекватна и няма да
осигури спокойното развитие на наказателното производство.
При наличието на всички законови предпоставки съдът намира, че искането на РП-
Хасково, ТО-Харманли за взимане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“
спрямо обвиняемия А. се явява основателно и следва да бъде уважено. За постигане целите
на чл. 57 от НПК адекватното процесуално ограничение, което следва да бъде наложено
спрямо обвиняемия на този етап на производството се явява „Задържане под стража“.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗИМА по отношение на С. Д. АНГ., ЕГН **********, обвиняем по бързо
производство № 181/2022 година по описа на РУ-Харманли, пр.пр. № 1513/2022 година на
РП-Хасково мярка за неотклонение "Задържане под стража".
Определението подлежи на незабавно изпълнение.
Определението може да бъде обжалвано и протестирано в 3-дневен срок от днес пред
ОС-Хасково, с частна жалба и частен протест.
В случай на постъпила частна жалба или частен протест НАСРОЧВА делото в
открито съдебно заседание на 14.04.2022 г. от 14.00ч., за когато обвиняемия, неговия
защитник и РП-Хасково, ТО-Харманли да се считат уведомени от днес.
ДА СЕ ОСИГУРИ конвоирането на задържаното лице.
ДА СЕ ИЗДАДЕ препис от определението на ОЗ „Охрана“ – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
3
4