№ 16485
гр. София, 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20231110152801 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XIII от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на Й. С. Г., ЕГН: **********,
с адрес: гр. С срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с адрес: София 1766, ж.к.
Малинова долина, ул. Рачо Петков Казанджията № 4-6, ет. 6, с която е предявен за
разглеждане отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че не подлежи на принудително изпълнение поради
погасяването му по давност вземането по изпълнителен лист от 10.10.2014 г. по т. д. №
6550/2014 г. на СГС, Търговско отделение, VI - 12-ти състав, за сумата от 6 841.22 лв., от
които главница по договор - 3,559,23 лв., неолихвяеми вземания - 3 045,22 лв., както и
разноски по делото в размер на 230,00 лв., за принудителното събиране на което било
образувано изпълнително дело № ....... год. при ЧСИ Галин Костов, рег. № 924, район на
действие СГС.
Ищецът твърди, че през месец септември 2023 г. получил запор по банковите си сметки
във връзка с образувано срещу него изпълнително дело. При проверка установил, че по ИД
№ ....... год. по описа на ЧСИ Галин Костов ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД претендирал вземанията по ИЛ от 10.10.2014 год., издаден от СГС Търговско
отделение VI - 12 с-в в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД. Сочи, че на 08.08.2018 г.
„Профи Кредит България“ ЕООД цедирало взимането си на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД. Посочва, че първоначално изпълнително дело било образувано при ЧСИ Милен
Бъзински /ИД №195/2015 г./ по молба на „Профи Кредит България“ ЕООД. Посочва, че в
поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ Галин Костов дължимата сума възлизала на 6
841.22 лв., от които главница по договор 3,559,23 лв., 3 045,22 лв. неолихвяеми вземания,
както и разноски по делото в размер на 230,00 лв. Посочва, че по ИД №195/2015 г. при ЧСИ
Бъзински били извършвани изпълнителни действия до 05.07.2016 година. Твърди, че за
периода 05.07.2016 г. до 26.09.2018 г. не били извършвани никакви изпълни действия,
поради което настъпила перемпция. Счита, че вземанията били погасени по давност на
05.07.2021 г. Твърди, че две години след погасяването им по давност, а именно през 2023 г.
ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ образувал ново изпълнително дело, като
вземанията по него били погасени по давност. С оглед гореизложеното моли за уважаването
на иска и претендира разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Признава, че е бил взискател по изпълнително
дело ИД №195/2015 г. при ЧСИ Бъзински, като е придобил вземане по изпълнителен лист в
полза на „Профи кредит България“ ЕООД въз основа на договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 08.08.2018 г. Посочва, че ИД №195/2015 г. било образувано въз основа на
молба от 09.01.2015 г., с която предишният взискател възложил правомощията по чл. 18
ЗЧСИ на ЧСИ Милен Бъзински. На 14.01.2015 г. били изпратени множество запорни
съобщения до банки и до работодателя на ищеца, като в резултат на тях в периода
26.02.2015 г. до 19.05.2016 г. постъпвали суми в резултат на удръжки. На 05.07.2016 г. било
изпратено запорно съобщение до работодател „..........“ ЕООД, а на 16.08.2016 г. било
изпратено напомнително съобщение до длъжника за насрочен опис на движими вещи на
01.09.2016 г. Посочва, че на 26.09.2018 г. била входирана молба за конституиране на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ като взискател., а на 28.11.2018 г. била депозирана молба за
налагане на запор. На 03.12.2018 г. било изпратено запорно съобщение до работодателя на
ищеца и до „Банка Пиреос“ АД. На 13.10.2020 г. е била депозирана молба за изпълнителни
действия, като на 16.10.2020 г. е било изпратено съобщение до работодател, а на 09.07.2021
г. запорно съобщение до „Изипей“ АД. Твърди, че след прекратяване на ИД №195/2015 г.
при ЧСИ Бъзински изпълнителният лист бил изтеглен и въз основа на него е било
образувано изпълнително дело № ....... год. при ЧСИ Галин Костов. Сочи, че на 14.03.2023 г.
били изпратени запорни съобщения до „Банка Дск“ АД, „Юробанк България“ АД и
„Изипей“ АД, а на 31.03.2023 г. било изпратено запорно съобщение до „.........“ ЕООД. С
оглед гореизложеното счита, че погасителната давност не е изтекла, поради което моли
искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и съобрази доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа страна:
По делото са изискани и представени в заверен препис материалите по
изпълнително дело № ........ по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег.№ 838 на КЧСИ, с
район на действие СГС и изпълнително дело № ........ по описа на ЧСИ Галин Костов, рег.
№ 924, район на действие СГС.
От материалите по него съдът установи следните обстоятелства:
На 09.01.2015г. по молба на „Профи Кредит България“ ЕООД с вх.№ 1212 срещу
длъжника е образувано изпълнителното дело № ........ по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег.
№ 838 на КЧСИ, с район на действие СГС. С молбата е възложено на ЧСИ, на основание чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ, извършването на служебни действия по проучване на имущественото
състояние на длъжника, вкл. извършване на всякакви справки, снабдяване с книжа, както и
определяне на начина на изпълнението.
Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от от
10.10.2014 г. по т. д. № 6550/2014 г. на СГС, Търговско отделение, VI - 12-ти състав, като
длъжникът Й. С. Г. е осъден да заплати на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД
следните суми: 4186,88 лв. – главница, ведно със законна лихва от 29.05.2014 г. – датата на
постановяване на арбитражното решение до изплащане на вземането, сумата от 391,21 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, сумата от 80,00 лв. - разноски по арбитражното дело, както
и сумата 50,00 лева – заплатена държавна такса от молителя в производството по издаване
на изпълнителен лист.
На 14.01.2015 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена
му по реда на чл.47, ал.1 ГПК чрез залепване на уведомление.
На 05.07.2016 г. е изпратено запорно съобщение с изх.№ 82753 до работодателя на
длъжника „..........“ ЕООД, гр. С, получено от третото лице на 14.07.2016г.
На 20.07.2016 г. в кантората на ЧСИ е получено уведомително писмо, с което
работодателят уведомява, че на лицето вече са наложени предходни запори и остатъкът от
трудовото му възнаграждение се явява несеквестируем.
Със съобщение изх.№ 110154/16.08.2016г. е насрочен опис на движими вещи,
собственост на длъжника, определен за 01.09.2016 г. от 11:00 ч. на посочен адрес.
2
Съобщението за насрочен опис е връчено на длъжника по реда на чл.47, ал.1 ГПК чрез
залепване на уведомление.
На 26.09.2018 г. е подадена молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД за
конституиране на нов взискател.
На 28.11.2018 г. е подадена молба от новия взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, с която е възложено на ЧСИ, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, извършването на
служебни действия по проучване на имущественото състояние на длъжника, вкл.
извършване на всякакви справки, снабдяване с книжа, както и определяне на начина на
изпълнението.
На 03.12.2018 г. е изпратено запорно съобщение до „Банка Пиреос България“ АД,
получено на 04.12.2018г.
На 03.12.2018 г. е изпратено запорно съобщение до „С“ ДЗЗД, гр. С, получено на
07.12.2018г.
На 13.10.2020г. е получена молба от взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, с която е възложено на ЧСИ, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, извършването на
служебни действия по проучване на имущественото състояние на длъжника, вкл.
извършване на всякакви справки, снабдяване с книжа, както и определяне на начина на
изпълнението.
На 16.10.2020 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника
„..........“ ЕООД, гр. С, получено от третото лице на 20.10.2020г.
На 09.07.2021г. е изпратено запорно съобщение до „ИЗИПЕЙ“ АД, получено на
15.07.2021г.
На 12.10.2022г. изпълнителното дело е прекратено на осн. чл. 433, ал.1,т.8 ГПК с
Постановление на ЧСИ Милен Бъзински.
На 10.02.2023 г. е подадена молба от взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД и е образувано изпълнително дело № ........ по описа на ЧСИ Галин Костов, рег. № 924,
район на действие СГС.
На 16.03.2023 г. е изпратена ПДИ до длъжника, получена на 09.04.2023г.
На 31.03.2023 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника „.........“
ЕООД, получено от третото лице на 04.04.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В предмета на делото е включен отрицателен установителен иск за установяване в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество процесната сума,
за която е издаден изпълнителен лист от 10.10.2014 г. по т. д. № 6550/2014 г. на СГС,
Търговско отделение, VI - 12-ти състав, поради погасяването й по давност.
В случая изпълнителният лист е издаден въз основа на постановено Решение №
3211/29.05.2014г. по вътрешно арбитражно дело № 3211/2014 г.
На 09.01.2015г. по молба на „Профи Кредит България“ ЕООД с вх.№ 1212 срещу
длъжника е образувано изпълнителното дело № ........ по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег.
№ 838 на КЧСИ, с район на действие СГС.
Съдът съобрази, че съгласно ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на
ВКС погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, като е прието, че за тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. В
разглеждания случай към момента на приемане на ТР № 2/26.06.2015 година, постановено
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, изпълнителното производство е било
висящо. Следователно от 26.06.2015 г. е започнала да тече 5-годишната погасителна давност
относно процесното вземане.
Съгласно чл. 116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. В тълкувателното решение се посочва, че прекъсва
3
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение.
В конкретният случай, изпълнително действие по изпълнителното дело, годно да
прекъсне давността, е от 14.07.2016г., когато е получено запорно съобщение с изх.№
82753/05.07.2016г. до работодателя на длъжника „..........“ ЕООД, гр. С. В тази връзка съдът
съобрази Решение № 4 от 16.06.2017г. по т.д. № 3129/2015 г., ТК., ІІ Т. О. на ВКС, според
което запорът върху вземанията по разплащателна банкова сметка се счита наложен и има
действие от деня, в който е връчено изпратеното от съдебния изпълнител запорно
съобщение на банката до датата на погасяване на задълженията на длъжника, реализиране
на изпълнителния способ и удовлетворяване на взискателя, респективно до отмяна на
обезпечителната мярка, замяна на обезпечителната мярка с друга, вдигане на запора или
прекратяване на изпълнителното производство.
Съдът намира, че давността е прекъсната с разпореждане от 16.08.2016г. за насрочен
опис на движими вещи на длъжника на 01.09.2016 г. от 11:00 ч. Съгласно ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2836 ОТ 31.10.2024 Г. ПО Т. Д. № 1320/2024 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС насрочването на
опис на движими вещи представлява предприемане на действие за принудително
изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД, като е ирелевантно
обстоятелството,че описът не е извършен. С определение №136/19.02.2020 по дело
№3105/2019 на ВКС, ГК, III ГО съдът се е произнесъл по въпроса –изпращането на
призовка, с която се насрочва опис на движими вещи, без реално да се пристъпи към
извършването му, достатъчно ли е, за да прекъсне погасителната давност. В определението
се приема, че макар и безуспешни, предприетите от ЧСИ действия водят до прекъсване на
давността. Давността се прекъсва и тогава, когато изисканите релеватни действия са били
безуспешни поради ненамиране на длъжника на търсените адреси. Освен това в
разпоредбата на чл.116, б. „в” от ЗЗД се използва думата „предприемане на изпълнителни
действия”, а не извършване на изпълнителни действия. Поради това с прекъсващ давността
за вземането ефект е насроченият от ЧСИ на 16.08.2016 г. опис на движими вещи в имота на
длъжника. От 17.08.2016 г. е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок.
Следващото действие, прекъсващо давността, е от 28.11.2018г., когато е подадена
молба от новия взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която е възложено на
ЧСИ, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, извършването на служебни действия по проучване на
имущественото състояние на длъжника, вкл. извършване на всякакви справки, снабдяване с
книжа, както и определяне на начина на изпълнението. Искането за предприемане на
изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Съобразно мотивите по т. 3 от Тълкувателно
решение № 2/04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС за давността и нейното
прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да
не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ,
давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от
кредитора. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той
не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител. Правно и фактически, действията на взискателя следва да са необходимите,
4
които законът предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение –
изразена воля в писмен вид - поради препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на
принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1
ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК. Дължимото авансовото заплащане
на такси за осъществяването на способа – чл. 73, ал. 3, чл. 433, ал. 1, т. 6, чл. 426, ал. 3 ГПК,
чл. 80 ЗЧСИ е от значение, ако невнасянето им е довело до връщане на молбата. С арг. от
мотивите по т. 3 на посоченото тълкувателно решение съдът приема, че молбата на
взискателя от 28.11.2018 г. прекъсва давността.
На 03.12.2018 г. е изпратено запорно съобщение до „Банка Пиреос България“ АД,
получено на 04.12.2018г. На 03.12.2018 г. е изпратено запорно съобщение и до „С“ ДЗЗД, гр.
С, получено на 07.12.2018г. Изпращането на запорните съобщения, както беше посочено и
по-горе, представява изпълнително действие, годно да прекъсне давността. Запорът на
вземанията на длъжника се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и
с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от
изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който
запорът поражда действие. Ирелевантно е обстоятелството имало ли по сметките налични
авоари, доколкото законът не свързва действието на запора със съществуването на вземането
(в този смисъл са мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк. дело
№ 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК). Ирелевантен е и фактът, че съобразно постъпилите по реда на
508 ГПК съобщения от посочените две банки, по наличните сметки с титуляр – длъжника
имало наложени предходни запори.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая петгодишният период
обхваща и периодът на обявено извънредно положение в РБ със Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020г., в сила от
13.03.2020г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в
нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се
пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН.
Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020г.) сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Ето защо давностният срок в
периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. спрял да тече и продължил да тече, считано от
21.05.2020г.
На 13.10.2020г. е получена молба от взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, с която е възложено на ЧСИ, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, извършването на
служебни действия по проучване на имущественото състояние на длъжника, вкл.
извършване на всякакви справки, снабдяване с книжа, както и определяне на начина на
изпълнението, която както беше посочено по-горе, прекъсва давността.
Следващото изпълнително действие, което прекъсва давността, е от 20.10.2020г.,
когато е получено запорно съобщение от работодателя на длъжника „..........“ ЕООД, гр. С.
На 12.10.2022г. изпълнителното дело е прекратено на осн. чл. 433, ал.1,т.8 ГПК с
Постановление на ЧСИ Милен Бъзински. Когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, без значение дали и
кога съдебният изпълнител ще постанови акт за неговото прекратяване, тъй като актът има
единствено декларативен, но не и конститутивен характер. Поради това новата давност
започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното
производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по
време валидно изпълнително действие. Следва да бъде изрично посочено, че бездействието
на кредитора, довело до прекратяване на изпълнителното дело поради т.нар. перемпция не
прегражда възможността да иска принудително изпълнение. Перемпцията е процесуален
институт, който засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и субективното
право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие
на съдебния изпълнител като орган на принудително изпълнение, който дължи подчинение
5
на изпълнителния лист. Ето защо, новото писмено искане, отправено от кредитора след
нейното настъпване, поражда ново процесуално правоотношение.
На 10.02.2023 г. е подадена молба от взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД и е образувано изпълнително дело № ........ по описа на ЧСИ Галин Костов, рег. № 924,
район на действие СГС. С молбата е възложено на ЧСИ, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ,
извършването на служебни действия по проучване на имущественото състояние на
длъжника, вкл. извършване на всякакви справки, снабдяване с книжа, както и определяне на
начина на изпълнението, поради което и съгласно изложените по-горе мотиви съдът приема,
че тази молба прекъсва давността.
На 31.03.2023 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника
„.........“ ЕООД, получено от третото лице на 04.04.2023 г., поради което съдът счита, че
давността е прекъсната отново на 04.04.2023 г.
Исковата молба е подадена в съда от ищеца на 27.09.2023 г., към който момент 5-
годишният давностен срок не е изтекъл. Съгласно чл. 115, б. „ж“ ЗЗД,
погасителната давност не тече докато трае исковият процес относно вземането, включително
когато е иницииран от длъжника - решение № 50017/27.03.2018 г. по гр. д. № 720/2022
г. ВКС, IV-то ГО.
С оглед на изложеното съдът намира, че към датата на подаване на исковата молба
процесните вземания не са погасени по давност и предявените искове с правно основание
чл.439 от ГПК следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК вр. чл. 78, ал.8 ГПК разноски се
дължат на ответника в размер на 360,00 лв., определени по реда на чл.25 НЗПП. Ответникът
няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение и по чл. 13, т. 2 НЗПП, защото
тази хипотеза се отнася до изготвянето на документи без да бъде осъществявано последващо
процесуално представителство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С срещу „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с адрес: София 1766, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков
Казанджията № 4-6, ет. 6, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че не подлежи на принудително изпълнение поради
погасяването му по давност вземането по изпълнителен лист от 10.10.2014 г. по т. д. №
6550/2014 г. на СГС, Търговско отделение, VI - 12-ти състав, за сумата от 6 841.22 лв., от
които главница по договор - 3,559,23 лв., неолихвяеми вземания - 3 045,22 лв., както и
разноски по делото в размер на 230,00 лв., за принудителното събиране на което било
образувано изпълнително дело № ....... год. при ЧСИ Галин Костов, рег. № 924, район на
действие СГС.
ОСЪЖДА Й. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С да заплати на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с адрес: София 1766, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков
Казанджията № 4-6, ет. 6 сумата от 360,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение в производството по гр.д. № 52801/2023 по описа на СРС, 143-ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6