Р Е Ш Е Н И Е
Номер 06.11.2019
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 29.10.
2019 г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1348 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано
е решение № 1058/16.07.2019г., постановено по гр.д. № 1250/2019г. по описа на
Районен съд – гр. С.З., с което „Е.” ЕАД е осъдено да заплати на „В.” ЕООД сумата
от 89.10 лева, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до
ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - помпена станция „К.",
ИТ №2939033, за периода 01.02.2014г. до 28.02.2014г., ведно със законната лихва
считано от завеждане на иска – 27.02.2019г. до окончателното плащане, както и
сумата от 728 лв., представляваща
направени по делото разноски.
Във
въззивната жалба „Е.” ЕАД излага
съображения за неправилност и необоснованост на постановеното решение.
Направено е искане да се отмени решението и да постанови друго, с което да се
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират се
разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на претендираното
от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение.
В законния
срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия
“В.” ЕООД, който моли въззивният съд да потвърди
решението в обжалваната част. Претендира разноски.
Окръжен
съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира
за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Ищецът
„В.” ЕООД гр. С.З., чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че е
еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
С.З., **, първоначално вписано в регистъра на търговските дружества с Решение №
4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1991г., по описа на Ст.ОС. Осъществява
основно дейностите по дейност по водоснабдяване, канализация, пречистване на
битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и
управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и
пречиствателни системи на територията на Област С.З. и Община Т.. Потребител е
на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.”,
Община Т., който обект е присъединен към електропреносната
система посредством Електропровод „В.” 20 kV, собственост на дружеството, като
понижаването на доставената ел. енергия се извършва със съоръжения, собственост
на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се
осъществява посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско
напрежение (НН).
Ответникът
„Е.” ЕАД / притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия
№141- 11/13.08.2004 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, наричано за краткост ЕВН ЕР, и осъществява дейност по снабдяване с
електрическа енергия.
Ищецът твърди, че през периода от 01.02.2014г.
до 28.02.2014г. „В.” ЕООД е заплатил на ответното дружество сумата 89,10лв. по
фактура № **********/28.02.2014.,
представляващи начислени от ответника във фактурата такса за достъп до
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца -
Помпена станция „К.”, намираща се в общ. Т.. Същата сума била отчетена при измерване на електрическа енергия,
от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било
разположено в ЗРУ 20 KV в Помпена станция „О.". Счита, че измерването по
този начин, и конкретно на това място, е незаконосъобразно, и води до
начисляване за заплащане на недължими суми.
Считано
от 01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се
заплаща за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп
до електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
Съгласно
нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната
мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови
услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика
от последна инстанция. За тези клиенти цената за достъп до електропреносната
мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен
оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащат от
клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие
със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с Правилото за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР
цени.
Съгласно
чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната
мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на
измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на
потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на
потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.
Съгласно
чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
В
конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното
разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Т.” 20 kV, след която
подстанция започва собствения на ищеца Електропровод „В.” 20 kV. Този електропровод е с дължина от около
С оглед
на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца
електроенергия, е следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между
Подстанция „Т.” 20 kV и Електропровод „В.” 20 kV., в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС
„О.” и ПС „К.”.
Във
връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната
електрическа енергия, „В.” ЕООД отправяло няколкократни писмени искания от
първия ответник /тогава с наименование „Е.” АД/ с искане за промяна на мястото
и нивото на измерване. С Писмо изх. № 1748/23.10.2008г. дружеството ищец
изпратило писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи,
за следните обекти:
-Подстанция
„Т.” - извод „В.” /т.е. за електропровод „В.”/;
-Извод
„Р.”
-В.
-ПС Х.
Отбелязва,
че след получаване на това писмо от страна на „Е.” АД, по отношение на всички
останали обекти, посочени в писмото, била извършена промяна на мястото и нивото
на измерване, като енергията се измерва на ниво СН, като единствено по
отношение на Електропровод „В.” това не било сторено.
Във
връзка с това от ищеца е било изпратено и следващо Писмо изп.
№ 2013/05.12.2008г., с което отново изрично било посочено, че желае да бъде
изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на
средно напрежение в Подстанция гр.Т., като били посочени изрично и
измервателните точки за двата обекта, за които изисква промяната:
-ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О.” с. О.
-ИТ №
2939033 „В.” с. К. /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.”/с.К..
На това
искане на ищеца ответникът изпратил Писмо изх. № 01/09.01.2009г., с което
уведомява, че следва ищецът да му предостави документи за собственост на
Електропровод 20 kV извод „В.”. Това искане счита
било необосновано, тъй като още с Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., дружеството
ищец изпратило по отношение на електропровод „В.” всички необходими документи.
Сочи,
че „В." ЕООД е собственик Електропровод „В.” 20 kV, на Помпена станция „О.”
с.О., на Помпена станция „К.”, и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата
били приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството
върху имотите и съоръженията. Независимо, че дружеството ищец е собственик на
имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от
НН на Ст.Н, ответникът не изпълнил
задълженията си и продължил да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за
целия процесен период.
Ищецът
намира за безспорно, че е собственик на Електропровод „В.” 20 kV, на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „О.” с.О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.”, и на намиращите се в тях ЗРУ.
Същите били собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато са включени в
капитала на дружеството. Включването в капитала на дружеството станало по
силата на Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на Община Т., с която на
основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се предоставя на „В.” ЕООД гр. С.З.,
и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи били
предадени на дружеството ищец. За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и било издадено Разрешение за ползване №
261/09.09.1995г.
Сочи,
че в случай, че Е.” АД е изпълнил законовите си задължения и е уважил искането
на ищеца за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от
ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „О.” и ПС „К.”, на ниво средно
напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Т.” 20 kV, заплатената от „В.”
ЕООД такса за достъп по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „К.”, ИТ № 2939033, нямало
да бъде дължима и съответно - заплатена.
При
това положение за дружеството ищец възниквал правен интерес да предяви против
ответника иск за заплащане на платената сума за такса за достъп до ел.
разпределителна мрежа за процесния период, като сума, платена без основание.
Ищецът
моли съдът да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника „Е.” ЕАД да му заплати сумата 89.10 лв., представляваща недължимо
платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение - Помпена станция „К.”, ИТ № 2939033, за периода 01.02.2014г. –
28.02.2014г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата от ответника на ищеца.
Ответникът „Е.” ЕАД, чрез пълномощника си, в законоопределения
срок е депозирал писмен отговор, като излага подробни съображение, с които оспорва
основателността на предявения иск. Претендира за разноските по делото.
Не е
спорно по делото, че ЕВН ЕР притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия и през
процесния период осъществява дейност по разпределение на електрическа енергия и
свързаните с това мрежови услуги. ЕВН ЕС притежава Лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия и осъществява дейност по снабдяване на
потребителите с електрическа енергия. Крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна
мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия, които се
публикуват и влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане. Не
е спорно, че ищецът е клиент на ЕВН ЕС /включително през процесния период/,
като ЕВН ЕС се явява краен снабдител.
Не е
спорно, че съгласно чл. 7, т. 1 от ОУ-013/10.05.2008г., ЕВН ЕС се е задължил да
снабдява с електрическа енергия обектите на ищеца, няколко места на потребление /ИТН/, едно от
които е процесното ИТН 2939033– Помпена Станция „О.”,
и помпена станция „К.”, общ. Т.. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1
от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани
със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени
в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при
неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден.
Видно
от Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета
на гр. Т., акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен
опис за земя, сгради и съоръжения на ПС „О.", характеристика на ДМА -
Трафопост „О.", акт обр.16 за Електропровод „В."
20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „К.", и на намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване №
261/09.08.1995г, се доказва, че ищецът е
собственик на Електропровод „В." 20 kV, на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.", и на намиращите
се в тях ЗРУ. Същите са собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато са
включени в капитала на дружеството. За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за ползване №
261/09.09.1995г.
Считано
от 01.07.2008г. с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се
заплащала за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп
до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
Ответникът
ЕВН ЕР е изпратил до ищеца писмо с изх. № 6053-30/24.09.2008г., с което го
информира, че предвид Решение № Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР, в ЕВН ЕР тече проект по
идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени
електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в
подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН
ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане
на Решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че все още не са получили
от ищеца документи, удостоверяващи собствеността на ищеца върху електропроводи,
присъединени към електрически подстанции и че такива доказателства могат да
бъдат: документ, от който да е видно по какъв начин е придобит този енергиен
обект; извлечение от счетоводни книги на дружеството по сметка, относно
счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел. проводите,
актуализирана към момента на предаване на документите; строителни книжа, свързани
с изграждането на електропровода – разрешение за строеж, протокол за дадена
строителна линия и определяне на ниво, разрешение за ползване и др.
В
отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх. № 1784/23.10.2008г., относно
идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които
обект, захранен от Подстанция Т. – извод „В.”. В писмото е посочено, че са
приложени: Заповед на Община Т. за предоставяне за експлоатация и поддържане на
обект – ПС Д. – ел. провод и трафопостове на В. – С.З.;
извлечение от счетоводните книги на дружеството по сметка, относно счетоводните
записвания на съоръжението; официална скица на ел. провода,
актуализирана към момента; образец 16, разрешение за ползване.
С писмо
до ЕВН ЕС, с изх. № 2013/05.12.2008г. ищецът е изявил желание да бъде изместено
поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр. Т. на ИТ № 2939032 ПС „О.”, с. О.
/процесния/ и на ИТ № 2939033 В. с. К., които се захранват от ел. провод 20 kV „В.”, собственост на
ищеца.
В
отговор на писмото, с изх. № 01/09.01.2009г. ЕВН ЕС изисква от ищеца документи
за собственост на ел. провод 20 kV
извод „В.” п/с Т..
Видно от заключението на изслушаната по делото
съдебно техническа експертиза през периода 01.02.2014г. – 28.02.2014г.
измерването на потребената от ищеца ел.енергия за
обект помпена станция „К.” ИТ № 2939033 се е извършвало на ниво ниско
напрежение в закрито разпределително устройство /ЗРУ/ 20kV/400V. Ако се приеме,
че електропровод „В." 20 kV, изходящ от
подстанция „Т.", е бил собственост на ищеца през процесния период,
границата на собствеността му са изводите на електропровод „В." в ЗРУ на
подстанция „Т." на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да
монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение,
включваща токови и напреженови трансформатори за
средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен
отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на
електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле
„мерене" или в съществуваща килия. Вещото лице сочи също, че дължимите
суми за достъп до електроразпределителната мрежа се формират, като определената
при сключването на договора за електроснабдяване на процесния обект
предоставена мощност, се умножи по броя на дните в календарния месец и по
определената от КЕВР цена за достъп за процесния период.
По
делото е изслушан свидетелят Александър Огнянов, чийто показания съдът
кредитира с доверие. Свидетелят разказва за провежданата между страните
кореспонденция, датираща от 2008г., по повод доказване притежаваното от ищеца
право на собственост върху ПС „О.” и ПС „К.”, като според свидетеля това право
на собственост до момента не е признато официално. През 2014г. ищецът получил
писмо от ЕВН ЕС във връзка с европейски проект за популацията на царския орел в
района, В което се посочвало, че двете помпени станции се захранват от
собствения на ищцовото дружество електропровод „В.”.
Свидетелят твърди, че експлоатацията и поддръжката на двете помпени станции
винаги са били за сметка на „В.” ЕООД.
По
делото е представено заверено копие на Фактура № **********/28.02.2014г. с
платежно нареждане от 11.03.2014г.
Видно от заключението на изслушаната по делото
съдебно икономическа експертиза, сумата по процесната фактура е платена изцяло
от ищеца на ответника “Е.” ЕАД. Начислената във фактурата такса достъп до ел.
разпределителна мрежа до обект ПС ”К.", ИТН 2939033, е 89, 10 лв., без
ДДС.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Ищецът „Е.” ЕАД е краен снабдител по смисъла на
чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на „Е.” ЕАД на договорите за продажба на
електрическа енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните
Общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия
от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените
норми съдът приема,че Общите условия са задължителни за потребителите на
ел.енергия, какъвто се явява ответникът.
В настоящия случай отношенията между страните се
регламентират от нормите на Закона за
енергетиката, Наредба № 6 от
9.06.2004 г. За присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.);НАРЕДБА
№ 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Правила
за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на връщане. С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявен иск с правно
основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че е заплатил
процесната сума, представляваща разлика между платена от него такса "ниско
напрежение" и такса "средно напрежение", каквото според него е
дължима при положение, че собствения му трафопост извършва преобразуването от
средно в ниско напрежение. Въззивният съд споделя
изразеното в решение № 227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т.
о., становище относно значението на точката за присъединяване и мястото на
правомерно поставяне на СТИ, а оттук и дължимостта на
цената за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос по последната. По
тези съображения съдът намира, че релевантният по делото въпрос е дали потребеното количество ел. енергия е измерено в местата,
определени съобразно Наредба 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители
и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д.
№864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата
на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ
във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба
№6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа
визира границата между електрическите съоръжения, собственост на
разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа
енергия.
Към момента на изграждането си процесният
трафопост е бил свързан към страна ниско напрежение, като към същия момент е
липсвала нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване
на доставяната електрическа енергия.
Впоследствие съгласно Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от
09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на
собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на
потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията
за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на
собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата. Така в хипотезата на присъединяване на потребител чрез
собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско
измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.
В настоящия случай от заключението на съдебно –
техническата експертиза се установява, че граница на собствеността са изводите
на електропровод „В.“ в ЗРУ на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение.
Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на
средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в подстанция „Т."
чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Поради
това въззивният съд приема, че в случая СТИ, отчитащо
в частта ниско напрежение е било неправилно разположено. Следователно количеството
консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от нормативно установените,
не може да обуслови начисляване на цена за пренос. При това положение съдът
намира, че извършеното измерване е неправомерно, несъобразено с Наредба
6/09.06.2004 г./отм./ и поради това и ищецът не е имал задължение да заплаща
начислената му от ответното дружество цена за пренос през разпределителната
мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното
количество ел. енергия по цени за ниско напрежение. С начисляване цена за
"достъп ниско напрежение и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа" в приложените фактури, на практика
ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за сметка обедняването
на ищеца. „Е.” ЕАД е формирал дължимата от „В.” ЕООД цена за консумираната от
него ел. енергия въз основа на параметри на напрежение, което не отговаря на
установеното от закона. Поради това начислената и получената от ответното
дружество такса за достъп до електроразпределителната мрежа се явява платена
без основание.
Предвид гореизложеното въззивният
съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
Въззивникът „Е.” ЕАД е направил възражение
за прекомерност на заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение в размер
на 360 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. - 300
лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокатско дружество “Милушев и
съдружници” е регистрирано по ЗДДС и направените разноски във въззивното производство се претендират с ДДС. Ето защо
размера на дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено при спазването на
тези правила е в размер на 300 лв. х 20 % ДДС
= 360 лв. В настоящия случай въззиваемият „В.”
ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че
заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
Въззивникът “Е.” ЕАД
следва да заплати на „В.” ЕООД направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 1058/16.07.2019г., постановено по гр.д. № 1250/2019г. по описа на Районен съд
– гр. С.З..
ОСЪЖДА “Е.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. П.** да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление гр. С.З., *** направените пред настоящата
съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Решението е окончателно не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.