Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………/ 21.01.2022 г., гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в закрито съдебно заседание в следния   състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.

                                                             ЧЛЕНОВЕ :     СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                                мл.съдия  СТОЙЧО ПОПОВ

 

като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА  в.гр.5600  по    описа   за  2020  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.247 от ГПК.

Постъпила е писмена молба от Я.В.В., чрез пълномощник адв.И.Д. до въззивния съд с искане да се измени постановеното въззивно решение по делото в частта за разноските, като съдът допълни диспозитива на решението си, като присъди на Я.В. 177,11 лв. разноски, кактот е посочил в мотивите на решението, но е пропуснал да го отрази в диспозитива.

Въззивният съд намира, че молбата е такава по чл.247 от ГПК- за отстраняване на очевидна фактическа грешка-противоречие между мотиви и диспозитив, а не такава по чл.248 от ГПК за допълване на решението в частта за разноските, тъй като във въззивното решение има мотиви относно разноските в посочения в молбата смисъл.

Въззиваемата страна-ищец „Т.С.“ ЕАД не взела становище по молбата в срока по чл.247, ал.2 от ГПК.

Констатира се служебно от съда наличие на разместване имената на ищец и ответник във 2-рия абзац на диспозитива на въззивното решение.

Въззивният съд намира, че не се налага призоваване на страните по молбата за открито съдебно заседание, поради което следва да се произнесе по молбата в закрито съдебно заседание съгласно чл.247, ал.3 от ГПК/ аналогично е и по чл.248 от ГПК/.

Установява се следното:

С постановеното въззивно решение по настоящето дело № 263978/16.06.2021 г. въззивният съд е приел, че поради частично несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции в обжалваната част, първоинстанционното решение следва да се отмени частично, като исковете срещу ответниците се уважат за посочени в решението размери в повече от тези в първоинстанционното решение, и да се потвърди първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, респ е и определилр и дължимите между страните разноски за първата инстанция и за въззивната инстанция. За въззивната инстанцие е приел в мотивите, че само ответникът Я.В.В. е направила разноски пред СГС в размер на 300лв. за адвокат, от които ищецът й дължи сумата 177,11лв., съразмерна на уважената  част на исковете срещу нея, но е пропуснал да отрази този извод в диспозитива на въззивното решение.

Ето защо следва да се тострани този пропуск, имащ характер на очевидна фактическа грешка между мотиви и диспозитив на решение, и воден от горните мотиви, СГС

 

Р Е Ш И :       

                       

            ДОПУСКА на основание чл.247 от ГПК, ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение № 263978/16.06.2021 г. по въззивно гр.д.№ 5600/2020 г. на СГС, ГО, ІІ-Г въззивен състав, КАТО на стр.7 от решението, след абзаца  : „ ПОТВЪРЖДАВА  решение № 74202 от 21.04.2020 г., постановено по гр.д. № 21208/2019 г. на СРС, 138 състав В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ.“ се добавя следния нов абзац  „ ОСЪЖДА Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Я.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 177,11 лв. разноски за въззивната инстанция.“.

            РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.247, ал.4, вр. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните съгласно чл.247, ал.4 от ГПК, след което делото да се върне на първоинстанционния съд.

                                                                                                                                        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                        2.