Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 188 19.06.2020г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и
с участието
на
прокурор Петко Георгиев като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 78 по описа за 2020г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба на Д.И.Д. ***,
подадена чрез пълномощника му адв. Д.Т. ***, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора, за
присъждане на обезщетение в общ размер на 470лв., за претърпени от Д.Д.
имуществени вреди вследствие от отменен като незаконосъобразен с влязло в сила
съдебно решение Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К № 2528597 на ОД на МВР –
Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
решението за отмяна на незаконосъобразния акт, до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът твърди, че с Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или
система серия К № 2528597 на ОД на МВР – Стара Загора, на основание чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП му е била наложена глоба в размер на 100 лева, за нарушение
на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП. Възползвайки се от правото си по чл.189,
ал.9 от ЗДвП, ищецът е заплатил наложената му глоба в размер на 70 % от нейната
стойност. Междувременно Д.Д. е обжалвал електронния фиш по съдебен ред, като с
Решение № 303/ 18.09.20189г., постановено по АНД № 890/ 2019г. по описа на Районен
съд – Казанлък, електронния фиш е бил потвърден. По жалба на Д.Д., с Решение №
451/ 06.01.2020г. по КАНД № 443/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара
Загора, решението на Казанлъшкия районен
съд е отменено и вместо него е постановено друго, с което Електронен фиш серия
К № 2528597 на ОД на МВР – Стара Загора, е било отменен, като незаконосъобразен.
Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на електронния фиш и процесуалното
представителство в образуваните съдебни производства по АНД № 890/ 2019г. по
описа на Районен съд – Казанлък и по КАНД № 443/ 2019г. по описа на
Административен съд – Стара Загора, е упълномощил адвокат и съответно е
заплатил възнаграждения за адвокатска защита в общ размер на 400 лева /по 200
лева за всяка съдебна инстанция/, съгласно договори за правна защита и
съдействие. Поддържа, че заплатената от него глоба и направените разходи за заплащане
на адвокатски възнаграждения представляват претърпени имуществени вреди, пряка
и непосредствена последица от незаконосъобразно издадения Електронен фиш за
налагане на глоба серия К № 2528597 на ОД на МВР – Стара Загора. С оглед на
което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено
обезщетение в общ размер на 470лв., за претърпени в резултат на съдебно
установената като незаконосъобразна административна дейност имуществени вреди.
В
съдебно заседание, проведено на 27.05.2020г., ищецът, чрез пълномощника си по
делото, заяви оттегляне на исковата претенция в частта й по искането за
присъждане на обезщетение за сумата от 70 лева, представляваща заплатени 70 %
от наложената с електронния фиш глоба и по искането за присъждането на обезщетение
за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева в
производството КАНД № 443/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара
Загора/. На основание чл.214 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, е допуснато изменение на иска досежно неговия размер, като същият се счита за
предявен за сумата от 200лв., представляваща обезщетение за претърпени от Д.Д.
имуществени вреди от
отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение Електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо
средство или система серия К № 2528597 на ОД на МВР – Стара Загора,
съставляващи направени от лицето разходи за адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство и адвокатска защита в производството
по АНД № 890/ 2019г. по описа на Районен съд – Казанлък, ведно със законната
лихва върху сумата.
Ответникът – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото, в представения писмен отговор поддържа
частична недопустимост на исковата претенция /относно присъждането на
обезщетение за сумата от 70 лева, представляваща доброволно заплатени 70 % от
наложената с електронния фиш глоба и относно присъждането на обезщетение за
направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в производството
КАНД № 443/ 2019г. по описа на АС – Стара Загора/, по съображения, основани на
разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ и наличието на регламентиран специален ред
за реализиране на правото на възстановяване на недължимо платената глоба респ.
на направените пред касационната инстанция съдебни разноски съгласно новата
ал.3 на чл.63 от ЗАНН /ДВ бр. 94/ 2019г., в сила от 03.12.2019г./. В останалата
й част исковата претенция се оспорва като недоказана и неоснователна, като се поддържа,
че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от
правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за
претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна
административна дейност. Излага доводи, че направените разноски за адвокатски
възнаграждения не представляват вреда – пряка и непосредствена последица от
отменения като незаконосъобразен електронен фиш. Твърди, че не са и доказани по
безспорен и несъмнен начин направени от ищеца разходи за заплащане на адвокатско
възнаграждение във връзка с обжалването на електронния фиш и процесуалното
представителство в съдебните производства. По съображения за несъразмерност по
критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата на договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение, както и за неговата необоснованост и несправедливост
от гл.т на действителната фактическа и правна сложност на делата и обема на
осъществената правна защита, исковата претенция се оспорва и по размер.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск, като недоказан и
неоснователен.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение
че предявеният иск /след направеното частично оттегляне на исковата претенция/ се
явява доказан по основание и по размер и следва да бъде уважен.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
С Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
2528597 на ОД на МВР – Стара Загора, на основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, на
ищеца Д.И.Д. е била наложена глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.21,
ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП. По жалба на Д.Д. срещу електронния фиш е било
образувано АНД № 890/ 2019г. по описа на Районен съд – Казанлък, като с Решение
№ 303/ 18.09.2019г. по посоченото дело, електронния фиш е бил потвърден. Решението
на Казанлъшкия районен съд е отменено с Решение
№ 451/ 06.01.2020г. по КАНД № 443/ 2019г. по описа на Административен съд –
Стара Загора и вместо него е постановено друго, с което Електронен фиш серия К
№ 2528597 на ОД на МВР – Стара Загора, е било отменен, като незаконосъобразен.
Видно от приложените по АНД № 890/ 2019г. по
описа на Районен съд – Казанлък пълномощно и договор за правна защита и
съдействие от 28.08.2019г., Д.Д. е
възложил и упълномощил адв. Д.Т. *** за осъществяване на процесуално
представителство по образуваното АНД, при договорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева.
По
допустимостта на иска:
Искът
за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло
имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издаден спрямо него
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К № 2528597 на ОД на МВР – Стара Загора -
т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно
легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ – Областна дирекция на МВР – Стара Загора – юридическо лице съгласно
чл.37, ал.2 от ЗМВР. Доколкото електронният фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, е издаден в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване
на административна правосубектност,
постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в
рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер
дейност, като причинените на граждани вреди при или по повод изпълнението на
тази дейност, определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразен
електронен фиш като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната
предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция
е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменен като
незаконосъобразен електронният фиш за налагане на глоба, от който се твърди, че
са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди. Ето защо съдът
приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на
разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск
срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора, е основателен, по следните
съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата
възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В
случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени
вреди от отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
2528597 на ОД на МВР – Стара Загора. При прилагане на разрешението, дадено с
Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на
Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия
на ВАС, следва да се приеме, че налагането на административни санкции
представлява осъществяване на административна дейност от административни органи
при упражняване на нормативно регламентирани административно наказващи функции
и правомощия. Независимо, че дейността по административно наказване по
естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че електронният
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, като резултат от упражнена дейност по административно
наказване представлява акт с
наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от орган на администрацията, по административен
ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, електронният
фиш следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата
при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По делото е безспорно
установено, че с Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К № 2528597 на ОД на МВР –
Стара Загора, на основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, на ищеца Д.И.Д. е била
наложена глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1
от ЗДвП. Д.Д. е обжалвал електронния фиш по съдебен ред, като с влязло в
сила Решение № 451/ 06.01.2020г. по КАНД
№ 443/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора, Електронен фиш
серия К № 2528597 на ОД на МВР – Стара Загора е отменен, като незаконосъобразен.
С постановената отмяна на издадения срещу Д.Д. електронен фиш, като
незаконосъобразен, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за
ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Стара Загора по
предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден
незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на
административна дейност.
За ангажиране отговорността на държавата е
необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват
пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на администрацията.
В случая имуществените вреди, обезщетение за
които се претендира /след направеното от пълномощника на ищеца частично
оттегляне на исковата претенция и допуснатото изменение относно размера на
предявения иск/, се свързват с направените от ищеца разходи за заплащане на адвокатско
възнаграждение за осъществената от адвокат правна защита и съдействие във
връзка с обжалването на Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2528597
на ОД на МВР – Стара Загора и процесуалното представителство в съдебното
производство по АНД № 890/ 2019г. по
описа на Районен съд – Казанлък. За да се приеме, че ищецът Д.Д. действително е
направил такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските
за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По
аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г.
по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се
сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора
за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е
договорено и дали същото е заплатено. Видно
от приложените по АНД № 890/ 2019г. по
описа на Районен съд – Казанлък пълномощно и договор за правна защита и
съдействие от 28.08.2019г., Д. Д. е възложил и упълномощил адв. Д.Т. за
осъществяване на процесуално представителство по образуваното АНД. Съгласно
отбелязването в договора за правна защита и съдействие, договорено е адвокатско
възнаграждение в размер на 200лв., платимо в брой, като е удостоверено и че
договорената като възнаграждение сума в размер на 200 лева изцяло е заплатена
от клиента т.е от Д.Д.. В случаите, когато е договорено плащането на адвокатското
възнаграждение да е в брой, вписването в договора, че това възнаграждение е
платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и договора в тази част
има характер на разписка /в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/
06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо отбелязването
в договор за правна защита и съдействие от 28.08.2019г., че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, са платени от клиента – Д.Д., удостоверяват направените от лицето разходи за
адвокатска защита в производството по АНД № 890/ 2019г. по описа на РС – Казанлък. Доколкото тези
разходи се свързват с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същите
следва да се разглеждат като имуществени вреди за лицето, по отношение на което
с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е
било санкционирано с издадения електронен фиш. Следователно доказано се явява
наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника
при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпени от ищеца имуществени
вреди.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице,
което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съдът
намира, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между
направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение и незаконосъобразния електронен
фиш за налагане на глоба серия К № 2528597 на ОД на МВР – Стара Загора, тъй
като адвокатската защита е била ангажирана и съответно предоставена именно
поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на този електронен
фиш. Възлагането от ищеца Д.Д. на адвокат да осъществи процесуалното му
представителство и защита по образуваното АНД № 890/ 2019г. по описа на РС – Казанлък във връзка с
обжалването на ЕФ и съотв. заплащането на договореното за това адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 200лв. за тази
съдебна инстанция, пряко се свързват с незаконосъобразното издаване на електронния
фиш и непосредствено са обусловени от произтичащата нужда от защита на правата
и интересите на привлеченото към отговорност и санкционирано с ЕФ лице. Обстоятелството,
че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не
е задължително, не може да обуслови извод, че направения разход за заплащане на
адвокатско възнаграждение от Д. Д., не е пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издадения и впоследствие отменен ЕФ. Незаконосъобразният акт
на администрацията се явява причина за платеното адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство във връзка с обжалването на този акт.
Исковата
претенция е доказана не само по основание, но и по размер. Противно на
твърдението на ответника, заплащането на договореното адвокатско възнаграждение
в размер на 200лв. е удостоверено в Договор за правна защита от 28.08.2019г.,
като същото е съразмерно на осъществената правна защита. Действително, съгласно
разрешението, дадено в ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на
ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., съдът, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата от гл. т на обоснованост и справедливост на размера на
адвокатското възнаграждение т.е да е съразмерен на извършената правна защита и
съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от
причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в приложимата редакция/, е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления
/респ. срещу електронни фишове за налагане на глоби/, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300лв. В случая заплатеното възнаграждение е дори под минималния размер на
адвокатското възнаграждение, определено по правилата на чл. 18, ал. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004г. /в приложимата редакция/, като същото не може да
се определи нито като прекомерно, нито като несъразмерно и несъответстващо на
критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗА. Вярно е, че размерът на присъжданото
обезщетение в производството по ЗОДОВ, което възмездява разноските, понесени от
страна по административно-наказателни дела, не зависи единствено от уговореното
между тези страни и техните процесуални представители. В случая обаче
адвокатското възнаграждение е съобразено с всички изисквания, на които следва
да отговаря определянето на дължимия адвокатски хонорар, съгласно Закона за адвокатурата,
като не може да се приеме, че институтът на обезщетението от непозволеното увреждане
се използва като инструмент за неоснователно обогатяване.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по
предявения от Д.Д. иск е установено и доказано кумулативното наличие на всички
елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на
Областна дирекция на МВР – Стара Загора по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени
от ищеца имуществени вреди в размер на 200лв., пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразна административна дейност - отменен като незаконосъобразен с
влязло в сила съдебно решение Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
2528597 на ОД на МВР – Стара Загора. При прилагане на разрешението, дадено с
т.4 от ТР № 3 от
22.04.2005г. по тълк. дело № 3/ 2004г. на ОСГК на ВКС, следва да бъде уважено и
искането за присъждане на законната лихва върху сумата от 200 лева, считано от датата
на влизане в сила на съдебния акт за отмяна на електронния фиш, като
незаконосъобразен.
Съобразно
правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде
уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски, като
Областна дирекция на МВР - Стара Загора бъде осъдена да заплати на Д.Д. сумата
от 370 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 10 лева и 360
лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно,
доколкото размерът на възнаграждението е към нормативно регламентирания
минимален такъв по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 2004г. /в приложимата
редакция/.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР – Стара Загора, гр. Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев“ № 16, на основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на Д.И.Д. ***, ЕГН **********, сумата от 200лв.
/двеста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от Д.Д. имуществени
вреди вследствие от отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно
решение Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К № 2528597 на ОД на МВР –
Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
решението за отмяна /06.01.2020г./, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, гр.
Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев“ № 16, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да
заплати на Д.И.Д. ***, ЕГН **********, сумата от 370 /триста и седемдесет/ лева
– разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: